Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров

Националната икономика бе основен обект на икономическата политика на правителството на СДС. Целите, които бяха преследвани и до голяма степен постигнати, бяха запазване на управляемостта и контро­ла върху изпадналото в тежка катастрофа стопанство при едновремен­но създаване на нова пазарна организация. В началото на 1993 г. едва ли някой може да отрече, че независимо от значителното множество нерешени стопански проблеми, управляемостта и контролът върху националната икономика са значително укрепнали и в основни линии възможностите на пазарното стопанство вече са създадени.

Именно тази оценка даде увереност на политическите сили вън от СДС да се осмелят да поемат управлението на страната в началото на 1993 г.

Пазарите и цените

Основни постижения бяха преодоляването на стоковия дефицит и създаването на снабден с разнообразни и с различно качество стоки услуги пазар върху територията на цялата страна, нещо, което социализмът не успя да постигне за 45 години. Това се постигна с разширяване на ценовата либерализация чрез поправка в Указ № 56, с ПМС № 64 от 17.ІV.1992 г. при едновременно утвърждаване на контрола чрез Наредбата за наблюдение и контрол върху цените на стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението и икономиката на страната.

На базата на разпродажби на техника, инструменти, суровини и материали от индустриалните и селскостопански фирми и кооперативи бе създаден и бързо укрепна капиталовият пазар, който въобще не съществуваше при социализма. Реституцията на недвижимата собст­веност създаде за невероятно кратки срокове пазар за арендните и наемни сделки. Вече може определено де се твърди, че в страната съществуват основните пазарни структури.

Независимо че не бяха достигнати предварително обявените цели, впрочем обичайно за всяка антиинфлационна политика, годишната инф­лация на потребителските цени бе ограничена от 432 на 79,3 на сто и стана напълно контролирана. Цените на енергийните стоки и услуги започнаха сближаването с международните, а тези на течните горива с прилаганата формула за плаване спрямо международните и валутния курс се оказаха важен пазарен стабилизатор.

От гледна точка на наследството основен проблем е не инфлацията, която през 1993 г. Може да бъде ограничена наполовина, а ножицата между цените на дребно и цените на производителя. Значителното, почти 3 пъти отваряне на тази ножица, 22 на сто увеличение на цените на производителя срещу около 70 на сто на сравнимо множество цени на дребно, води до огромно по мащаби преливане на доходи от основните производители-държавните предприятия в търговската мрежа, която вече близо 50 на сто е в частни ръце. Този тежък порок на преходната икономика бе локализиран много късно, поради трудностите за отчита­не на индексите на цените на производителя, които НСИ преодоля едва в началото на 1992 г., а тенденцията на отваряне на ножицата се очерта през третото тримесечие ма годината.

Производството

Държавните индустриални фирми продължават да задълбочават спада на своите продажби - 18 на сто за 1992 г., при намаление от 28 на сто през 1991 г.

Факторите, които обективно не можаха да бъдат неутрализирани, са загубата на източните пазари, структурната и технологична недос­татъчност, покачването цената на труда, ниската конкурентноспособност и дисциплина, непознаването на пазарните правила.

Начинът, по който кризата засегна производствените отрасли, пот­върждава твърдението за обективните фактори. Най-силно пострадаха електрониката, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост - поради, загуба на пазари - и търговията, строителството и селското стопанство - поради неспособност на държавните фирми и кооперативите да действат в пазарни условия. За сметка на това именно тук нахлу бързо частният бизнес.

Правителството не успя да възстанови докрай контрола върху разг­рабването на производствените и финансови средства на държавните фирми и способността си да ги управлява. Не бе преодоляна липсата на мотивация в ръководствата. Огромният интелектуален капитал в стопанската номенклатура на БСП - бързо бе "приватизиран'' при пълно пренебрежение към "социалистическите идеали" и към държавните ин­тереси в преследване на личния интерес за обогатяване.

Частният бизнес

На основата на експлоатация на дефицитите от стоки от първа необходимост; изключителните данъчни преференции и неплащането на данъци, мита и други вноски в бюджета, вследствие реституцията на недвижимата собственост и почти пълната собственост на населени­ето върху жилищния фонд на страната; както и в резултат от разпада­нето на кооперативите, ликвидацията им и връщането на земята, частният бизнес се разви неимоверно бързо и вероятно е преживял най-добрата си година от времето на Ст. Стамболов. Често срещаната спекулация за малкия размер на частната собственост не държи сметка за три обстоятелства, които са извънредно важни:

* Според закона, преобладаващата част от обработваемата земя е частна или общинска собственост;

* Недвижимите неиндустриални и неинфраструктурни средства са почти изцяло на населението;

* Интелектуалният капитал също е в частния сектор. Следовател­но малко е участието на частната собственост само в индустрията и съобщенията. Така, на основата на собствеността върху производстве­ните фактори, частният капитал бързо откри своите ниши и дори без
да навлиза сериозно в приватизацията намери пространства за развитие.

Доказателство за бързия растеж на частния сектор е сравнението в кредитните вложения. При 52,3 на сто прираст на остатъците на всички кредитни вложения (октомври 1992 г. към октомври 1991 г.) - прирастът за кредитните вложения в частния сектор е 201,4 или почти 4 пъти по-бърз. Също толкова е изпреварването на частния сектор по отношение на кредитните вложения за стопанска дейност. Невероятно по динамика е увеличението на кредитите във валута за частния бизнес за същия период - 13 пъти. Относителният дял на левовите вложения в частния сектор се увеличи от 9 на близо 15 на сто, което е показател за действителните му размери в икономиката на страната.

С оглед да се критикува по-лесно от непрофесионалисти, структурната реформа се представя единствено като смяна на структурите на собствеността, което очевидно не е вярно. Структурната реформа е изграждане на нови структури навсякъде в икономиката: в цените, в пазарите, във външната търговия, във валутата и пр. Тук ще поставим акцент само върху реформата на собствеността.

След забавянето, поради късно приемане и редица поправки и допълне­ния, на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - 5 пъти, на Закона за кооперациите - 2 пъти, на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Закона за възстано­вяване собствеността върху държавни недвижими имоти - 1 път и другите реституционни закони, в предвидените от законите срокове правителството прие необходимите постановления, наредби, правилници и инструкции за тяхното приложение. Вследствие на това първите реституционни и приватизационни процеси започнаха в средата и в последната четвърт на 1992 г. Започна и процедурата по връщането на земята. Приети бяха приватизационните програми за 1992 г. и 1993 г. Започнаха оценките и подготовката за индустриалната и търговска приватизация на десетки фирми.

И през 1992 г. "никой не искаше да умира". Непрекъснатият натиск върху правителството не му позволи да ликвидира в по-големи мащаби и да санира държавни фирми. Още по-малко желание проявиха общините. Ето защо по-масова ликвидация и преобразуване се проведе в подотрас­лите уранодобив и рудодобив на цветни руди.

Нежелание да предявят претенциите на своите вложители пред неплатежоспособните длъжници проявиха и банките. БНБ вместо да ликвидира, започна тежки операции по спасяване на банкрутирали търговски банки.

Процесът на структурната реформа на собствеността през 1992 г. бе възпрепятстван преди всичко от липсата на законова основа. Слабост беше неспособността да се подготви Закон за несъстоятелността, което и в бъдеще ще бъде препятствие пред приватизацията и ликвида­цията.

Правителството успя да подготви частично макроикономическите условия за приватизацията посредством засилването позициите на бъл­гарския лев, запазване склонността към спестяване и контрола върху инфлацията. Вследствие парите придобиха реална цена като тази на капитала и приватизационният процес може да се осъществи с най-малко социално напрежение. Неустойчивото равновесие тук може да бъде лесно нарушено при допускане на силно отрицателен реален лихвен процент и девалвация на националната валута. Това би създало предпоставки за огромни загуби на държавата от приватизацията и също такива допълнителни печалби за новите собственици, тъй като последните ще плащат с обезценяващи се парични знаци. Повтарянето или доближаването до макроикономическата ситуация от 1991 г. ще направи невъзможна и социално опасна структурната реформа на собствеността. Отрицателната реална лихва изкуствено ще удължи живота на губещите и
слабите фирми.

Заетостта, синдикатите и стачките

Заетостта в неселскостопанския сектор през ноември 1992 г. е около 2 210 хил. души срещу малко над 2 400 през ноември 1991 г. Месечното увеличение на безработицата през 1992 г. е 20 хил. души или повече от два

Може да се направи изводът, че частният сектор, особено в селското стопанство и услугите, изигра ролята на амортисьор на безработицата.

Правителството бе критикувано много за отношенията си със синдикатите. Последните очакваха да играят значителна, предимно политическа роля и това се преследваше със стачни действия още от втория месец - неуспешен опит за национална стачка на КНСБ, неуспешна миньорска стачка, опит за стачни действия в енергетиката, здравеопазването, образованието, градския транспорт, управлението на въздуш­ното движение. В повечето случаи синдикатите се опитваха да използ­ват стачните действия за поставяне на политически ултиматуми на правителството: за структурни и кадрови промени, за управление на държавните фирми и за преобразуването им, за смяна на министър-председателя,.

Двата случая на сериозно договаряне по доходите завършиха с отказ на синдикалистите да поемат отговорност като подпишат приготвените споразумения. Вследствие на това политическо изхабяване и бягството от отговорност, една от най-силните и организирани структу­ри на СДС - КТ "Подкрепа", бе обезкръвена. Тя заплати прескъпо минималните кадрови и структурни отстъпки от правителството, от които се възползва малка група в ръководството на конфедерацията.

Неуспехът на политическите стачни действия и особено на стачката в градския транспорт в София, солидарността и стоицизмът на столичани бяха другите фактори за обезсилването на синдикатите. Така
следващото правителство се изправя пред структурната реформа на собствеността, без да има до себе си сериозни синдикални партньори. Синдикалното 'движение е аморфно, слабо организирано - предимно по места или браншово, и не е в състояние да поема сериозни социални отговорности за участие в реформата. Това прави пътят й още по-труден.

Спестяванията и средствата на населението

За периода от октомври 1991 г. до октомври 1992 г. средствата на населението почти се удвояват при около 80 на сто инфлация. Реалното и абсолютното им увеличение е над 16 на сто. Влоговете на населението в същия период са се увеличили със 130,1 на сто или реалното увеличение поради инфлацията е 50 на сто.

Това са факти, потвърждаващи, че правителството на СДС спря процеса на обезценяване на спестяванията, протекъл особено бурно през
февруари-март 1991 г. поради деблокирането на скритата в дефицитите инфлация. През декември 1991 г. средствата на населението превиша­ват с 87,2 на сто тези от същия месец на 1990 г., докато инфлацията нарасна с над 430 на сто.

Именно този успех възстанови нормата на спестяване и започна процес на реставриране на спестяванията, който възвърна доверието в

Новото отношение към парите, което личи дори само от нараства­нето на дела на срочните във всички влогове на населението от 41 на сто през октомври 1991 г. до 63 на сто през същия месец на миналата година, е отношение като към капитал. Поредица причини обаче и държавната икономика, и банките не превърнаха тези спестявания в инвестиции. Това частично и много ускорено осъществява частният сектор, но то далеч не е достатъчно, за да компенсира спада на държавното производ­ство. Тук много отчетливо се проявява драстичната разлика в мотива­цията, от една страна, на населението и частния сектор и, от друга - на държавните и кооперативни предприятия. На силната воля за устоя­ване и просперитет се противопоставя все по-деструктуриращата се държавна и кооперативна (в старите форми) собственост.

От първата част може да се направи извод, че основните структури и мотивацията на пазарната икономика в недържавния сектор вече съществуват и въздействат на населението и частния бизнес. Държавният сектор досега не е проявил способност да се адаптира към пазарни­те структури и да има пазарно поведение, с някои изключения в леката промишленост.

Външноикономическите отношения

През целия мандат на правителството външноикономическите от­ношения имаха решаващо значение за хода на реформата. Причините за това са:

* външната финансова изолация след мораториума от 29.03.1990 г., липсата на търговски кредит;

* преговорите по дълга, за успеха на които настояват международните и регионални институции;

* политическата и техническа подкрепа на международните финан­сови институции за прехода към пазарна икономика и финансова стабилизация на страната;

* огромното значение на външноикономическите фактори за малка отворена икономика, каквато е нашата при разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ;

* липсата на структури и механизми за външноикономически взаимоотношения след прекратяването на държавния монопол и планирането във външната търговия.

През 1992 г., както и през предишната външното влияние върху нашата реформа се концентрираше през взаимоотношенията с МВФ и МБВР (Световната банка).

През февруари 1992 г. правителството успешно изпълни финалната четвърт на Първото стабилизационно споразумение с МВФ. Вследствие на това през 1991 и ,992 г. страната ни откупи срещу национална валута 279 мил. СПТ (специални права на тираж) и 56,9 мил. СПТ по Механизма за непредвидени събития - общо около 457 млн. долара. На 11 март 1992 г. правителството изпрати писмо за своите намерения, което стартира Второто стабилизационно споразумение с МВФ. С него получихме възможност да откупим 155 млн. СПТ (около 212 млн. долара) на пет транша по 31 млн. СПТ. До 30 септември 1992 г. Второто стабилизационно споразумение бе изпълнявано успешно и откупките на 124 млн. СПТ на четири транша бяха осъществени до края на 1992 година.

Започната бе работа по Разширено стабилизационно споразумение с МВФ за 3 години, което на висока степен на завършеност на документите бе прекратено през ноември миналата година.

Успехът при изпълнението на стабилизационните споразумения, ос­вен увеличаването на валутния резерв на страната, позволи да се осъщес­тви напредък в отношенията ни с МБВР, в преговорите по дълга, в получаването на кредити от Г-24 (предимно от ЕО), от ЕИБ и от ЕБВР.

През 1991 г. бяха подписани технически и структурен заем (ТАL и SАL1) с МБВР-първият за около 30 мил. щ. долара, а вторият - за 250 млн. долара. Усвояването на първия не създаде проблеми. От SAL бе получен първият транш в размер на 150 млн. долара, използван за доставка на суров петрол и мазут със съгласието на МБВР. Удовлетворяването на условията за получаването на втория транш не бе завършено през 1992 г., поради неизпълнение на критерии от БНБ.

В средата на 1992 г. бе започната подготовка за споразумение за заем за преструктуриране на финансовия и индустриалния сектор (FESAL), която не завърши поради неизпълнението по SAL и спирането на работа­та по третото споразумение с МВФ.

Тук съществуват взаимоотношения с три групи институции: ЕО (Европейската общност - Икономическата комисия); други европейски

През 1992 г. другите европейски банкови и финансови институции отпуснаха на правителството или под негова гаранция заеми и помощи за атомната енергетика, за топло- и водноенергетиката, за телекомуникационната система на обща сума над 250 млн. долара.

От останалите страни от Г-24 бяха подготвени споразумения за отпускане на кредити на България с Япония - 100 млн. долара кофинансиране към SAL на МБВР,с Швейцария и с Австрия общо за над 50 млн. долара. Подготвят се споразумения с останалите страни от Г-24. Общата сума на останалите заявени кредити за България е около 40-50 млн. долара. Общата сума на договореностите за кредитиране на страната от всички източници е около 1 880 млн. долара, от които са получени и откупени около 1 200 млн. долара, С тези суми бе формиран валутният резерв на страната и бе компенсирана липсата на частно търговско и инвестиционно кредитиране на държавата.

Преговорите по външния дълг на Българската

външнотърговска банка

Правителството изхождаше от виждането, че без решаване на дълговия проблем, няма перспектива пред българската икономика. Ето защо на преговорите се придаде стратегическо значение.

С Решението на Народното събрание за даване съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за държавни заеми от 23 януари 1992 г. преговорите по дълга на БВТБ навлязоха във втората си фаза. По време на първата фаза българската страна отразяваше острото искане на Банковия консултативен комитет (БКК) за даване държавна гаранция по търговския дълг на БВТБ, което по принцип стана невъзможно от 16 юли 1991 г. след приемането на Конституцията на Република България, чл. 84
т. 9, която изисква даване съгласие за сключване на договори за държавни заеми, а чл. 85, ал. 1, т. 4 - ратификация със закон на международни договори, съдържащи финансови задължения за държавата.

Решението на Народното събрание бе едновременно отхвърляне искането за формална гаранция и фактическо определяне на процедура, водеща до поемане дълга на БВТБ от държавата. На тази основа през март 1992 г. правителството направи на БКК финансово предложение със структура на Брейди сделка с редукция на дълга и неговото обслужване. Последва контрапредложение на БКК, отхвърлящо принципите на българското, с две фази и разсрочване на дълга. Това контрапредложение бе на свой ред отхвърлено от българската страна и започна договаряне на принципите на бъдещото споразумение. БКК направи ново предложение с редукция на дълга по облигациите с отстъпка, с което за първи път прие принципа на редукцията на дълга и обслужването му. Правителството започна 20 на сто плащания по текущите лихви като предпоставка за напредък. В началото на ноември бяха съгласувани принципите на споразумение тип Брейди. Веднага българската страна направи разширено финансово предложение, базирано на договорените предния ден принципи. През декември БКК направи своето контрапредложение на фактически сваленото правителство, в което за първи път Комитет на кредитори прекрачва официално 35-процентната граница по редукция при обли­гациите с отстъпка.

Преговорите по търговския дълг влизат в 1993 г. с ускорение и при обявено намерение от двете страни да се договорят до края на март 1993 година.

По официалния дълг след големия успех на българската делегация при разсрочването на значителни краткосрочни заеми от април 1991 г. през декември 1992 г. бе разсрочен при същите условия- 6-годишен гратисен период и 10 години, издължаването дълга на БВТБ към официалните кредитори за периода април 1992 г. - април 1993 година.

Политическата криза препятства ратификацията от Народното събрание на споразуменията с 4 западни държави, което усложни пости­гането на съгласие през декември 1992 година.

До края на 1992 г. състоянието на дълга на БВТБ е следното:

* Договорени са принципи за редукция на дълга и обслужването му, т. е. Брейди сделка на търговския дълг;.

* Извършват се плащания на 20 на сто от текущата лихва по дълга към търговските банки, които ще бъдат отчетени в бъдещото спора­зумение и които като относителна величина определят границите на

* Разсрочен е и се обслужва или е пред ратификация за обслужване официалният дълг до март 1991 г. и е договорено разсрочване на дълга до април 1993 г.;

* Обслужват се няколко облигационни заема, които не са попаднали под мораториум;

* Остават неуредени взаимните задължения и вземания със страни и институции от бившия СИВ.

Големият успех на правителството е в парафирането на споразуме­нието за асоциирането към ЕО. В централноевропейските бивши социалистически страни такъв успех бе превърнат в събитие на годината. Това е договор от т. нар. П-ро поколение за сближаване и взаимно отваряне между нашата страна и ЕО, сключен с една година изоставане от водещите в реформата бивши социалистически страни, което е доказателство за скъсяване на дистанцията между нас. Договорът дава възможност за увеличаване на българския износ за ЕО, без в някой от най-важните за България отрасли да дава съществени преимущества в сравнение с предищния: селското стопанство, черните метали и текстила. Въпреки тези недостатъци асоциирането дава сериозни възможности за преориентация на българския експорт и особено на традиционно изнася­щите отрасли - машиностроене и транспортно машиностроене, химическа и електротехническа и електронна промишлености.

Приключи вътрешната подготовка за преговори за присъединяване към ГАТТ (Генерално съглашение за тарифите и търговията).

Подготвени бяха и започнаха преговори за присъединяване към ЕАСТ (Европейска асоциация за свободна търговия). Това са постижения, дос­тигнати в изключително кратки срокове. Тези постижения могат да се оценят, като се вземе предвид, че пробиването на външноикономическия монопол започна със създаването на новия режим за внос и износ с ПМС №119 от 24 юни 1991 г., и се осъществи само за година и половина. След като бе с напълно пазарно затворена и планирана външна търговия, изцяло разрешителен режим, междуправителствени бартери, клиринги и протоколи, страната постигна външноикономически механизъм, готов за асоцииране към ЕО и присъединяване към ГАТТ и ЕАСТ.

Известното ПМС №119 от 24 юни 1991 г. поправяно, изменяно и допълвано три пъти през 1991 г. създаде новия външнотърговски механизъм на страната. Промените му продължиха до 25 юни 1992 г., когато бе заменено с усъвършенствания и либерализиран механизъм на ПМС №114 от 25.06.1992 г. Посоките на либерализацията, прокарвани от правител­ството във външната търговия, са: ограничаване и прекратяване на разрешителния режим и заменяне с: регистрационен, квоти и плафони, експортни такси и минимални цени; премахване на забраните за износ, обхващащи в края на 1991 г. 15 стокови групи; премахване на импортните такси; намаляване таксата за митническото обслужване.

Разрешенията или удостоверенията се изискваха в края на 1991 г. за един много широк кръг от стоки, заемащ преобладаващата част от външнотърговския ни стокообмен и най-вече от износа, особено по
оставащите в сила дотогава междуправителствени протоколи, бартери и клиринги. В края на 1992 г. на такъв режим оставаха 12 стоки и стокови групи при износа и 9 при вноса.

Може определено да се твърди, че по структура, обхват и третиране нашият режим за външна търговия е максимално либерализиран на осно­вата на законодателството ни и унифициран с европейските страни. Нещо, което се призна от ОЕСД.

С ПМС № 35 от 26 февруари 1992 г. правителството прие Митническа тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и еднолични търговци, изменена с ПМС № 190 от 24 септември 1992 г., Наредба за митническия контрол върху стоките, пренасяни през държавната грани­ца на Република България и Инструкция № 2 от 29 май 1992 г. за попълва­нето на митническата декларация, изменена в края на годината. С тях митническият режим като част от външноикономическия механизъм:

* бе изграден върху хармоничната номенклатура на Съвета за митническото сътрудничество. Бяха укрупнени значително и унифицирани митническите ставки, при добра защита на вътрешния пазар. Бе повишено средното равнище на митническото облагане, с което се създадоха

* започна да функционира единна митническа статистика, аналогична на прилаганата в страните-членки на ЕИО и влезе в действие непрекъснатият компютърен мониторинг върху външнотърговската дейност на

* започна изграждането на нова структура на митническата система и се засили митническият контрол.

Новият външнотърговски механизъм бе приложен заедно със система­та на цените на течните горива за възстановяване на нефтохимическата промишленост, както и за ограничаване спекулата със захар, олио и други продукти от първа необходимост, като показа висока степен на управляемост и ефективност.