Иван войников история на българските държавни символи

2. Династични гербове 2.1 Гербове на българските владетели. 2.1.1. Владетелски гербове княз Александър І (1879-1886) Търновската конституция определя България като конституционна монархия. На 17 април 1879 г. Първото Велико народно събрание избира за български владетел принц Александър-Йозеф фон Батенберг (1857-1893), под името Алексъндър І, чиято кандидатура е предложена от Русия, тъй като е племеник на руската императрица. Той е син на принц Алексъндър фон Хесен и на Рейн³⁸² и графиня (1851-58, а от 1858 – принцеса) Юлия фон Батенберг, родена графиня фон Хауке³⁸³. Тъй като бракът е морганатичен, децата от него носят майчината си титла.

Не съществуват данни някога този герб да е бил използван като държавен. Най-вероятно е бил разработен от дармщатски хералдици през април 1879 г., когато новоизбраният княз се подготвя за отпътуването си в България. За основа е ползван румънският герб от 1872 г. Очевидно авторите на проекта са имали на разположение единствено Търновската конституция. Съгласно немската традиция цветовете на знамето трябва да отговарят на тези от щита. Ето защо са вмъкнати сребърния леополдов кръст и зелените полета, а православните кръстове са поставени, единствено за да не е празно полето. Девизът „Deus nobiscum” е латински превод на руския „С нами бог”.

Наложеният щит е символът на династията Батенберг. По същество това е символът на Хесенското ландграфство³⁸⁴, допълнен с лабела, като знак за различие, тъй като Батенбергите нямат право на наследство на титлите на хесенската династия, макар и да произхождат от нея. Черните стълбове на сребърен фон са символ на графството Батенберг.

Вероятно княз Александър І се е опитал да наложи този този герб като държавен, но предложението му е било отклонено от българските правителства. Със сигурност не го е употребявал и като личен, тъй като до 1881 г. той не изполва такъв. Върху печатите на дворцовата администрация стои държавният герб, а върху орденските грамоти неговия вензел.

През 1881 г. княз Александър І започва да използва свой герб, различен от държавния. За основа е ползван проекта от „Всемирная илюстрация” като са направени редица промени. Трефовидните украси на кръстовете са премахнати; щитодържците са лъвови леопарди с раздвоени опашки, държащи с едната си лапа копие с национално знаме; постаментът е архитектурен орнамент, девизната лента е сръбърна и окрайчена в червено, а буквите зелени; шатрата е украсена с ресни и бродирана с малки коронки.

Всичко това придава попмпозност на герба. Щитодържците с раздвоени опашки са директна заемка от герба на Великото херцогство Хесен и на Рейн. Липсват данни за съществуването на средна и малки форми Кои са автори на поректа остава загадка. През 1882 г. девизът е заменен със „С нами бог”. В този си вид гербът се запазва до абдикацията на княза на 26 август 1886 г.

След отпътуването си от България, бившият вече княз, издава плакети за спомен от властването си, върху които е изобразен друг владетелски герб. Четириделен щит като поле 1 и 4 – на червено златен и коронован в злато лъв (България), а 2 и 3 пресечен, а). на сребро два червени стълба, синя глава с две златни корони в пояс, б). на червено две ръце в зелени ръкави държащи златна корона (Източна Румелия). Наложен щит – Батенберг.

В щита за пръв път се появяват нови елементи – 2 и 3 поле, които символизират Източна Румелия, чийто генерел-губернатор съгласно Топ-ханенския мирен договор от 24 март (5 април) 1886 г. се явява българския княз. Тези символи имат дълга история. За пръв път се появяват в „Хрониката на Констанцкия събор” на Улрих Рихентал (ок.1418-1420), като два отделни герба на византийския император Мануил ІІ Палеолог. В кодекс А³⁸⁵, само този със стълбовете е отнесен към него, докато другия (ръцете държащи короната) е прикачен към т.нар. атински император Александър, чиято самоличност е неясна. В кодес Pr ³⁸⁶, както и в кодексите от Втората редакция³⁸⁷ и двата герба са причислени към византийския василевс.

От Хрониката на Рихентал, тези гербове преминават в немските гербовници като символи на Византия (Константинопол). През ХVІ в. някои автори обединяват двата щита в един – четириделен с шахматно подреждане³⁸⁸. В този си вид пак като византийски знак-под името Романия се среща и в Стематографиите на Витезович³⁸⁹ и Жефарович³⁹⁰.

В западноевропейската картографска традиция с понятието Романия се е означавал района между Стара планина, р.Места, Бяло и Черно морета. Той произхожда от турското наименование на областта Рум-ели, т.е. ромейска земя.³⁹¹ Поради тази причина през 1886 г. при изроботването на възпоменателнтие материали за Съединението и Сръбско-българската война, гербът на Романия става символ на Източна Румелия, която по време на своето кратко съществуване (1878-1885) няма собоствени герб и знаме.

През 1886 г. Александър І Батенберг моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория (между двамата има взаимни симпатии), сестра на бъдещия кайзер Вилхелм ІІ, но канцлерът Бисмарк се възпротивява, тъй като този брак ще влоши отношенията на Германия с Русия, тъй като българския княз е недолюбван от император Александър ІІІ. На 6 февруари 1889 вече като бивш български владетел, Александър се жени за актрисата Йохана Лойзингер (1865-1951). С цел бракът им да не бъде морганатичен, той се отказва от титлата принц фон Батенберг и приема по-ниската - граф фон Хартенау. Това налага съставянето на нов герб. Представляна четириделен щит: 1. на синьо сребърно-червен ивичест лъв, коронван в сребро (Хесен), 2. на сребро два черни стълба (Батенберг), 3. пресечен: а) на сребро два червени стълба, синя глава с две златни корони в пояс, б) на червено две ръце в зелени ръкави държащи златна корона (Източна Румелия), 4. на червено златен лъв коронован в злато (България). Над щита четири шлема с надшлемници: 1. сребърно крило между две червени колони (Източна Румелия), 2.два сребърни бичи рога, завършващи с червени отвори, от които се подават по четири липови клонки (Хесен) , 3.черно-сребърно-черно-сребълно щраусово (тенберг) 4. израстващ златен лъв, коронован в злато (България). Намети 1 червено и сребро, 2.синьо и сребро,3.черно и сребро, 4. червено и злато. Щитодръжци-два златни лъвови леопарда. Девиз „ In te domine spero” (В теб се надявам Господи). Мантия червена с хермеринова подплата завършваща с графска корона.³⁹²

Княз Александър І умира на 17 ноември 1893 г. в гр. Грац (Австрия). С Йохана имат две деца, носещи изцяло български имена: Крум-Асен, граф Хартенау (1890-1965) и Вера-Цветана (1893-1924), но и двамата нямат наследници. Йохана умира на 20 юли 1951 г. във Виена. До края на живота си тя получава пенсия от българската държава.

Новият владетел променя владетелската символика. Появява се голяма, средна и малка форми на герба. Голямата форма копира гербът на княз Александър І, като единствено е заменен наложеният щит със знаците на Батенберг с герба на Саксония, който от 1423 г.³⁹³ и е символ на ветинската династия, към която принадлежат и Кобургите³⁹⁴. Средната форма се различава от голямата единствено по щитовото изображение, представляващо на червено златени лъв, коронован в злато обременен с герба на Саксония. Малката форма включва щитът и короната над него от средната форма, към които е прибавено и огърлието на “Херцогския саксонски ернестински династичен орден “

Промените са станали до края на 1887 г., тъй като за тях се споменава в писмо писано от новия княз до чичо си херцог Ернст ІІ на 12 декември 1887 г.³⁹⁵

В началото на 1889 г. Фердинанд І назначава за свой хофмаршал³⁹⁶ на двора граф Амеде дьо Форас (1830-1899), която длъжност заема до 1896 г. Преди да дойде в България, той се занимава с историята, археологията³⁹⁷, но най-голямата му страст е хералдиката. Автор на две хералдични книги: Armorial et nobiliaire de l'ancien duché de Savoie. Grenoble 1863 и Le blason, dictionnaire et remarques, Grenoble 1883. Както пише за него граф Робер дьо Бурболон, по това време личен секретар на княза и шамбелан на двора, хералдиката „е любимата му тема”³⁹⁸. Всичко това бързо намира отражение във владетелския герб.

През 1889 г. са направени промени в герба на княза. Голяма форма – четириделен щит, поделен посредтвом сребърен Леополдов кръст: 1 и 4 поле – на червено златен коронован в злато лъв (България); 2 – на сребро два червени стълба, синя глава с две златни корони в пояс,4 – на червено две ръце в зелени ръкави държащи златна корона (3 и 4 – Източна Румелия³⁹⁹) Наложен щит – Саксония. Над щита корона. Щитодържци – два лъвови леопарда държащи с едната си лапа по едно копие с национално знаме. Постамент – архитектурен орнамент със сребърна, окрайчена в червено лента и със зелени букви „Съединението прави силата”. Манитя червена с хермелинова подплата, увенчана с шатра украсена с ресни и бродирана с коронки. Над нея корона.

Освен Източнорумелийските символи, новост във владетелския герб от 1889 г. е и короната. Тя е рангова на суверен, но трилистниците са заменени с френски лилии, като по този начин стои много близо до тази на френските крале, с чието родство Фердинанд І винаги се е гордял. При средния герб са променени короните и девиза, а при малката-короните.

През 1891 г. владетелският герб отново е изменен. В големия герб е премахнат Леополдовия кръст, а също така са променени и короните – над щита тя е от тип „царска”, а над шатрата „княжеска”. Двете корони символизират титлата на княза: „царско височество”.

Съставен е и принципно нов среден герб. На червено златен лъв коронован в злато, обременен с герба на Саксония. Над щита царска корона. Щитодръжци – два златни лъва корновани в злато. Постамент – растителни орнаменти, върху които е прикачена сребърна девизна лента, окрайчена в червено и със зелени букви „Вярност и постоянство”. Под щита огърлието на “Херцогския саксонски ернестински династичен орден “

Девизът „Вярност и постоянство” (на фр.: Fideliter et constanter) се появава за пръв път върху „Ордена на немското чистосърдечие”, основан около 1690 г. от херцог Фридрих І фон Саксен-Гота и Алтенбург (1675-1691). Когато на 25 декември 1833 г. херцозите на Саксен-Кобург-Гота, Саксен-Алтенбург и Саксен-Майнинген учредяват Ернестинският орден, те определят този девиз като общоернестински⁴⁰⁰

Среща се и разновидност на средния герб, при който щита е идентичен с големия, но тя не са намерила практическо приложение

Малкият герб представлява щита от средния с короната над него и орденското огърлие

През 1896 г., малко преди отпътуването си от България, Форас извършва поредната корекция. В големия герб щитодържците са заменени със златни, короновани в злато лъвове. Коригирана е и царската корона, при която обръчите стават прави.

През 1911 г. се появява съвършено различен владетелски герб, символизиращ царската титла на Фердинанд І и дело на френския хералдик Жозеф Емануел ван Дристен. Най-вероятно гербът е поръчан през 1910 г. по време на пребиваването на българския цар във Франция. През 1915 г. с леки изменения той става и държавен и вече бе описан. Разработен е в три форми – голяма, средна и малка. Единствената разлика между владетелския и държавен герб е в девиза от големия герб, който тук е „Вярност и постоянство”, изписан със зелени букви.

През 1911 г. император Франц-Йозеф, удостоява Фердинанд І с „Ордена на златното руно”. Съгласно традицията е съставен специален герб на новия кавалер. За основа са взети средния и малък гербове от 1911 г., като към тях е добавено единствено орденското огърлие.на „Златното руно”. Промено е и графичното изпълнение. До 1918 г. този герб почти не се използва, но въпреки това се среща на отделни места, като например копчетата от ливреите на дворцовите служители.

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд І абдикира в полза на сина си – Борис. След като напуска България се установява в Кобург, където живее до края на живота си. В периода на изгнаничеството си той употребява герба със „Златното руно”, тъй като този на Дристен е използва от новия цар Борис ІІІ..

На 5 януари 1916 г. император Вилхелм ІІ (1888-1918), произвежда българския владетел в чин генерал-фелдмаршал от германската армия. Два дни по-късно царят става фелдмаршал и от българската армия. Според установената традиция на фелдмаршалите наред с жезлите петлиците и пагоните се дават и фелдмаршалски гербове.

За основа на Фердинандовия такъв, служи малкия герб със „Златното руно” зад който са добавени кръстосани германския и български фелдмаршалски жезъла⁴⁰¹.

Фердинанд І умира на 9 септември 1948 г. в гр. Кобург.

2.1.3. Владетелски гербове на цар Борис ІІІ Обединител (1918-1943)

В първите години на своето властване, Борис ІІІ, не променя нищо от владетелския герб на баща си който използва чак до 1929 г. Към 1929-1930 г⁴⁰², той въвежда нов герб, чийто автор е Стефан Баджов. По същество е идентичен с държавния герб от 1927 г., със следните различия: добавено е голямото огърлие на ордена „Св.Равноапостоли св.св Кирил и Методий” и девизът е „Вярност и постоянство”, изписан с червени букви. Малкият герб е щит с короната над него и орденското огърлие.

През лятото на 1943 г. във връзка с предстоящото отбелязване на 25 годишния юбилей от възцаряването на Борис ІІІ, висшия военен съвет при министъра на войната, взима решение българският цар да бъде удостоен със званието генерал-фелдмаршал. За целта са поръчани на берлинската фирма „Gebr. Godet & Сo” да изработи два жезъла, пагони и петлици. Съгласно немските традиции е разработен и фелдмаршалски герб⁴⁰³. За основа е ползван малкия владетелски герб, зад който са поставени два кръстосани фелдмаршалски жезъла. Въпросът за авторството все още не е изяснен. Така например Даниела Цанкова-Ганчева твърди, че целият проект е дело на българския художник Димитър Гюдженов (1891-1979)⁴⁰⁴. Христо Дерменджиев посочва като автор германския хералдик и вексилолог д-р Отфрид Нойбекер (1908-1992)⁴⁰⁵, а Гюдженов само е помагал в разработките. В документацията около изработката на отличията действително фигурира името Нойбекер, но той е посочен като чиновник в германското военно министерство, на който била поставена задачата да следи за правилното изпълнение на поръчката⁴⁰⁶. В биографиите на световноизвестния немски хералдик⁴⁰⁷ никъде не се споменава някога да е участвал в разработката на каквито и да е било фелдмаршалски отчилия, докато в статията на Дерменджиев става ясно точно обратното.

Цар Борис ІІІ умира на 28 август 1943 г. при неизяснени обстоятелства (предполага се отравяне) без да успее да надене фелдмаршалските пагони, което превръща „гербът с жезлите” в нереализиран проект.

2.1.4. Симеон ІІ (1943-1946)

След провъзгласяването на републиката царското семейство е екстрадирано от България. Първоначално живее в Египет (Александрия), а по-късно се установява в испанската столица Мадрид. На 16 юни 1955 г. Симеон ІІ навършва пълнолетие. В отсечения по случай събитието възпоменателен медал е изобразен Борисовия герб от 1929-30 г. В края на 50-те или началото на 60-те години е съставен нов владетелски герб в голяма и малка форми. Голямата представлява четириделен щит: 1. десет ивици от черно и злато, зелена диадема в ремък 2. на червено сребърен кръст, 3. на синьо три златни лилии, червен бордюр, обременен със сребърни раковини, 4. на сребро две срещоположни сини остриета от ляво и дясно. Сребърните полета са обременени с черни орлови глави, а синити с черни орлови крила. Червена глава със сребърен двуглав орел, със златна корона над него, държащ златни скиптър и кълбо. Наложен щит на червено сребърен орел, въоръжен в злато. Над всичко наложен щит на червено златен лъв коронован в злато Над щита корона с ленти и кисти. Около него толемите огърлия на Ордена на „Св.Равноапостоли св.св Кирил и Методий” и на Ордена „Св.Александър”.

Първото поле (Саксония) символизира Ветините, второто – Савойската династия, към която принадлежи майката на Симеон ІІ, царица Йоанна (1907-2000), дъщеря на италианския крал Виторио-Емануеле (Виктор-Емануил) ІІІ (1900-1946), третото –Пармските бурбони, от които произхожда бабата по бащина линия на Симеон – княгиня Мария-Луиза (1870-1899), дъщеря на пармския херцог Роберто І и четвъртото – на династията Петровичи-Негуш, от които е другата Симеонова баба – италианската кралица Елена (1873-1952), дъщеря на черногорския крал Никола І.

Малкият герб е идентичен с Борисовия от 1929-1930 г. През 2004 г. испанският крал Хуан-Карлос І (1975-), удостява Симеон ІІ с „Ордена на Златното руно”. Това налага и съставянето на специален орденски герб, представляващ: на червено златен, коронован в злато лъв. Над щита българска царска корона, а около него огърлието на ордена.