VІІІ. Българският герб в хералдичните практики на Унгария и Австрия

VІІІ. Българският герб в хералдичните практики на Унгария и Австрия

Една от малко изследваните теми в хералдичните проучвания е присъствието на български герб в гербовете на Унгария и Австрия, което е закономерен резултат от политиката на унгарските владетели през Средните векове. За сега единственото изследване по въпроса принадлежи на Христо Дерменджиев³⁰⁰, но то е непълно. Отделни аспекти са засегнати и от Стоян Антонов,³⁰¹ но все пак авторът не се ангажира с цялостното представяне на темата.

Появата на български герб в хералдичната практика на Унгария, а впоследствие и на Австрия си има своята предистория. През 1202 г. крал Имре (1196-1205), с помощта на сърбите, завзема владените от цар Калоян (1196-1207) Белград и Браничево. Макар унгарската власт там да продължава до следващата година Имре се провъзгласява за “rex Bulgariae“ (крал на България)³⁰². До 1236 г. тази титла почти не се използва и това е лесно обяснимо като се има предвид слючената през 1204 г. уния между България и Римокатолическата църква.

Прз 1231-33 г. цар Иван Асен II (1218-1241), започва преговори с константинополския патриарх, резидиращ по това време в Никея, за признаване автокефалността на българската църква, което води до влошаване отношенията с папата. Възползвайки се от ситуацията унгарският крал Андраш II (1205-1235), отвоюва от българите през 1232-33 г. Северинската област (съвр.обл.Олтения в Румъния), където учредява Северинския банат (комитата Сьоренвар). С този акт до Турското нашествие, Унгария предявява посотянни претенции към Северозападните български земи. През 1234 г. новят търновски първосвещеник Йоаким, е ръкоположен от вселенския патриарх Герман II (1222-1240), с което унията е окончателно разтрогната, а в очите на католическия свят българският цар става “схизматик”. Това дава основание на крал Бела IV (1235-1270) да се провъзгласи през 1236 г. за “rex Bulgariae“.³⁰³

Унгарската заплаха принуждава Иван Асен II, отново да търси благоразположението на Римския първосвещеник, което пък от своя страна води до заличаването на българската титла от унгарската владетелска титулатура. Тя отново се появява в преиода 1246-1247³⁰⁴ и 1259³⁰⁵ г. по повод поредните българо-унгарски конфликти.

През 1263 г. видинският деспот Яков Светослав, който по това време е притиснат от нахлуващи византийски войски, иска от унгарския престолонаследник Ищван (бъдещия Ищван V) военна помощ. Заради оказаното съдействие Яков, макар и да се самоназовава ”imperator Bulgarorum“, признава васалитета си спрямо унгарската корона. Въпреки новия си статут той не остава безучастен към бързоизменящата се обстановка. Възползвайки се от пламналите през 1264 г. междуособци в унгарското кралство между крал Бела IV (1235-1270) и сина му Ищван, Яков Светослав преминава на страната на българския цар и отнема от унгарците Северинската област.

След приключването на размириците, победилият Ищван отмъщава на непокорния си васал и през юни 1266 г. с голяма войска нахлува в Светославовите земи, при което овладява Видин, Оряхово и Плевен. За да избегне пълния си разгром видинският деспот отново приема унгарския сюзеренитет, а владенията му са обособени като отделно символично кралство - “Bulgaria”.³⁰⁶ Този факт дава повод на, станалия вече крал, Ищван V (1270-1272) да се провъзгласи през 1270 г. за “rex Bulgariae“ ³⁰⁷. От тогава тази титла завинаги остава в титулатурите на всички унгарски крале и по наследство е предадена на Хабсбургите до 1918 г., когато Австро-Унгария се разпада и страната (Унгария) е провъзгласена за република.

Фактът, че България става трайна част от “земите на короната на Св.Ищван” намира отражение и в хералдичната практика на Унгария, макар и с няколко века закъснение. Най-старото известно изображение на български герб в нея е от печат на крал Матиаш Корвин (1458-1490) от 1464 г. представляващ щит с изобразен върху него скачащ вълк. Оцветяването е неизвестно.³⁰⁸

Появата на българския символ през този период не е случайна. На 9 август 1440 г. полско-унгарския владетел Уласло I (повече известен като Владислав Варненчик или Владислав ІІІ Ягело) (1440-1444), дарява на трансилванския бан Янош Хунияди, баща на Корвин, крепостите “Оршова, Северин, Михалд и Геврен...., които са немалка част от земята България”³⁰⁹. За да привлече Хуняди в похода срещу турците, през 1444 г. Уласло I му обещава българската корона³¹⁰. Следователно Матиаш Корвин наследява претенциите към България преди още да е станал крал, което и обяснява специалното му отношение към нея.

В този си вид гербът на България се среща при Корвиновия наследник Уласло ІІ (1490-1516 )³¹¹ и вероятно при Лайош II (1516-1526). Последният загива при Мохач в бой с турците на 29 август 1526 г. без да остави мъжки наследник. Битката при Мохач бележи краят на самостоятелната средновековна унгарска държавност. В завладените от турците земи на Централна Унгария в следващите години се организира елеят Буда, а Трансилвания се отделя като васално на Портата княжество. Унгарските и хърватски благородници избират за свой владетел австрийския ерцхерцог Фердинанд I Хабсбург (1526-1564)³¹², който встъпва в династичен брат с дъщерята на загиналия Лайош – Ана, а техните наследници властват в земите на Св.Ищван до 1918 г.

Фердинанд I установява практиката всички документи, отнясащи се за Унгария да бъдат подпечатвани със специални печати. В тях са изобразени символите на страните влизащи в унгарската кралска титла. В печата на Фердинанд I българският герб не се различава от Корвиновия вариант³¹³. Фердинандовият наследник Максимилиян II (1564-1576) използва печати, в които българският символ отсъства. Ото Посе, в своя фундаментален труд “Печатите на германските императори и крале”, съобщава за печат на Максимилиян, съхраняващ се в колекцията на историческото дружество във Вюрцбург, идентичен с този на предшественика му.³¹⁴ Тъй като липсва документът, към който е бил прикрепен, датирането му е невъзможно. Най-вероятно е от началото на Максимилияновото управление, тъй като в средата и края му се използват други печати.

Третият под ред хабсбургски крал на Унгария, Рудолф II (1576-1608), създава изцяло нов унгарски печат.³¹⁵ Той се появява около 1606 г.³¹⁶ Българският герб тук е щит с ляв ремък, обременен със скачащ вълк. В цветен вариант той е поставен върху саркофага на Рудолф II, намиращ се в Пражката катедрала “Св.Вит”. Щитът и вълкът са сребърни, а ремъка – зелен. В този си вид българският герб се среща във всички унгарски печати на Хабсбургите до ок.1696 и от 1705 до ок.1715³¹⁷

В края на управлението на Леополд I (1658-1705), около 1696 г., се появява нов печат предназначен за Унгария. Гербът на България в него е на червено три сребърни хрътки.³¹⁸ Историята на този герб е доста объркана. Първоначално се появава в “Хрониката на Констанцикия събор” на Улрих фон Рихентал (1418-1420), като символ на “краля на Славония”³¹⁹. Всъщност става въпрос за личен знак на някой от славонските банове Павао Чупор (1412-1415) или Давид Лацкович (1416-1418), посетили събора. Оцветяването тук е обърнато – щитът е сребърен, а хрътките червени.

От хрониката на Рихентал, този герб дълго време се използва като символ на Славония. Среща се в “Общия гербовник” на Конрад фон Грюненберг (1483г.)³²⁰, гербовниците на Виргил Солис (1555)³²¹, Мартин Шрот (1580 г.)³²², Илирските гербовници (ХVI-ХVIII в.), “ Хронологията” на Левинус Хулзиус (1595) , а също и в много географски карти. Под името “Словния Дунавска” (Slavonia Danubiana) е използван и в “Стематографиите” на Павел (Павао) Ритер-Витезович (1694;1701г.)³²³ и Христофор Жефарович (1741 г.)³²⁴. Мавро Орбини (1601 г.) го определя като символ на т.нар. “илирски славяни”.

В Унгария този герб, в качеството си на славонски символ, се появява през ХVI в., но с променени цветове (на червено три сребърни хрътки). Едно от ранните му срещания е в грамота на Максимилиян II за даване герб на Гьоргей, Якоб и Тамаш Вицкелети, издадена на 15 юли 1569³²⁵. Славония обаче има съвсем различен герб, при това утвърден от крал Ласло II още на 8 декември 1496 г³²⁶. Хералдиците при хабсбургския двор след като узнават за неговото съществуваве отново го връщат в употреба, а станалият излишен славонски герб (с хрътките) прикачат към България. Кога става това?

В табло 67 от книгата на Якоб Франкварт и Ерик Питеанус, представяща погребението на ерцхерцог Алберт, издадена в Брюксел през 1623 г.³²⁷, са дадени гербовете на владенията на Хабсбургите. Сред тях е и България – на червено три сребърни хрътки. Тези гербове не са съчинени от Франкварт, който е автор на илюстрациите, а са възпроизведени от знамената на провинциите, с които е украсена катафалката на ерцхерцога, чието погребение се е състояло през 1621 г. По-това време обаче в унгарските печати българският герб е съвсем друг. Това показва, че тези знамена са правени доста по-рано, т.е. от преди 1606 г. От казаното да тук може да се направи извод, че за известно време в периода 1569-1606 г. Хабсбургите са използвали като български герб, славонския с трите хъртки. Няколко десетилетия по-късно (ок.1696 г.) към него се връща и Леополд I. Наследникът му Йозеф I (1705-1711), използва по-стария герб с вълка³²⁸. Същото прави и Карл III (1711-1740), но за около 5 години³²⁹. Около 1715 г., той отново прибягва към трите сребърни хрътки на червен фон.³³⁰ Този герб се използва при Мария Терезия (1740-1780)³³¹ и синът и Йозеф II (1780-1790)³³²

През 1777 г. е създаден за пръв път голям герб на Унгарското кралство. Той е 9 частно разделен с наложен в средата щит. Първото поле е със символа на Хърватия, второто на Далмация, третото на Славония, четвъртото на Лодомерия (латинизирано унгарско название на Владимиро-волинското княжество, част от Галичкото княжество), петото на Галиция, шестото на Рама (Босна), седмото на Сърбия, осмото на Кумания³³³, деветото на България, наложеният щит – Унгария. Българският символ е на червено три сребърни хрътки. Този герб е включен през същата 1777 г. в герба на Буденския университет (дн.Будапещенски университет). В унгарските печати големият герб от 1777 г. се появява едва по времето на Леополд II (1790-1792)³³⁴, като се използва и от наследника му Франц II (1792-1835)³³⁵ до 1804 г.

По времето на Мария Терезия се срещат и вариации в оцветяването на българския герб, плод на творчески хрумвания на отделни хералдици. Така например в грамота за даряване герб на Янош Видак от 3 декември 1762 г. полето е сребърно, а хрътките черни.³³⁶ В книгата на Франсиско Кароло Палма -“Heraldicae regni Hungarie specimen “., отпечатана във Виена през 1766 г., щитът е зелен, а хрътките сребърни.³³⁷

На 10 август 1804 г. Франц II, променя титулатурата си, като замнея титлата “ерцхерцог на Австрия”, с “наследствен император на Австрия”, а също така включва и земите присъединени към владенията му през периода 1797-1804 г. Всичко това води до съставянето на нови гербове. Като конструция големият герб на Унгария е запазен, но с променено оцветяване в полета на Рама и Кумания³³⁸, и напълно различно българско – на синьо десен червен ремък, окрайчен в сребро, обременен със скачащ сребърен вълк. Ремъкът е съпътсвтан от две сребърни ивици по страните.³³⁹ Този герб се появава за пръв път като символ на Кумания в “Стематографията” на Витезович (1694;1701 г.), но с ляв ремък. За основа безспорно е ползван българският герб от унгарските печати на Хабсбургите. Поради лъвското изображение, Витезович се е заблудил като е сметнал за български-куманския символ, а куманския за български. Точно поради това той пише че унгарските крале изобразяват българския герб като лъв между звезда и луна³⁴⁰, а в действителност това е гербът на Кумания, използван още от Матиаш Корвин в 1464 г.³⁴¹

В този си вид българският герб преживява всички промени на унгарския голям герб, направени през 1806, 1836 и 1866 г. ³⁴²

През март 1848 г. избухва Унгарската революция. На 17 март, е образувано национално правителство, при персонална уния с Хабсбургите. За нуждите на новата власт е направен голям печат, представляващ гербът на Унгария с короната на Св.Ищван над него, заобиколен от гербовете на Далмация, Хърватия, Славония, Галиция, Лодомерия, Рашка, Сърбия, Кумания, България и Трансилвания. За разлика от хабсбургския вариант, българският герб е с промеменен вид – на синьо червен пояс окрайчен в сребро и обременен със сребърен тичащ вълк. Поясът е съпроводен от две сребърни ленти по страните³⁴³.

За основа на този вариант е използвано изображението на българския герб представен, изключително в географски карти от ХVIII век. Едно от най-ранните му срещания е в картата на Георг Матеус Зойтер “Transilvaniae, Moldaviae, Walachie, Bulgariae nova et accurata delineatiomagnam partem Hordieri Theatri Bellici”. Тя не е датирана, но се предполага, че е издадена в периода 1730-1740 г. Гербът представлява: на сребро, тичащ златен вълк съпроводен отгоре и отдолу от четири червени ивици. Всеки запознат с принципите на хералдиката ще открие, че тук е нарушено основното правило за цветовете, забраняващо нанасянето на метал, върху метал. Това ясно показва, че негоият съставител не е хералдик, а картограф. Произходът на герба и годината на съставянето му са неизвестни, но той се среща чак до края на ХVIII в.³⁴⁴ В картата на “Кралсвто България” съставена от холандеца Ян ван дер Бруген през 1737 г. е изполвано различно оцветяване на същия герб - вълкът е червен, а ивиците сини. Кое е наложило промяната не е известно.

На 14 април 1849 г. съгласно конституцията от Дебрецен Унгария обявена за независима държава, а неин президент става Лайош Кошут. Това води до направата на нов голям печат на страната. Единствената разлика в изображението от предишния е че короната на Св.Ищван е заменена от лавров венец.³⁴⁵ Независимостта на унгарската държава обаче трае само четири месеца, следва „съюзната” руска агресия на Николай І, след което хабсбургската власт и целостта на империята са възстановени.

На 12 февруари 1867 г., след австро-пруската война от 1866 г. е извършен т.нар. „аусглайх” (компромис) с който Унгария е отделена като самостоятелно кралство в персонална уния с Хабсбургите. На 8 юни същата година император Франц Йозеф и императрица Елизабет тържествено са короновани за унгарски крал и кралица в катедралата “Св.Богородица” в Буда. Австрийската империя престава да съществува, заменена от двуединната, дуалистична Австро-Унгария (в историческата литература като синонимни названия се използват още Хабсбургска или Дунавска монархия). На 8 ноември 1868 г. е утвърден принципно нов герб на Унгария, в който обаче българският символ отсъства. Така приключва присъствието на българския герб в унгарската хералдика.³⁴⁶

На 12 юли 1806 г. Наполеон I (1804-1814), провъзгласява в Париж създаването на т.нар. Рейнски съюз, включващ 16 германски княжества под негов протекторат. Това принуждава император Франц II на 6 август същата година да промени титулатурата си, като се отказва от титлата “римски император” и остава само “император на Австрия”. В новата титулатура са включени и териториалните промени, настъпили след Пресбургския мирен договор (25 декември 1805 г.), което налага съставянето на нов голям герб на Франц I, вече в качеството му на австрийски император. Гербът е разделен на 51 полета с четири наложени щита. Унгарските земи са представени от: Унгария, Далмация, Славония, Трансилвания, Кумания, Рама (Босна), България, Сърбия и Рашка³⁴⁷. Българският герб е идентичен с този от унгарския голям герб от 1804 г.

През 1836 г. император Фердинанд I (1835-1848), изменя големия имперски австрийски герб, но българското поле остава непроменено. През 1848 г. на трона във Виена се възкачва Франц Йозеф I (1848-1916). През неговото управление големият австрийски герб не се използва, макар формално да съществува до 1866 г. ³⁴⁸ Тогава във връзка със загубата на Венеция и Ломбардия (седем години по-рано) е утвърден нов среден герб на империята, а за голям изобщо не се споменава. С това окончателно се слага край на присъствието на български герб в хералидчната практика на Австрия.

В периода ХV-ХIХ век гербът на България се среща в различни гербовници, книги, карти, но единствено в Унгария и Австрия той се ползва с официален статут. Причините довели до изборът на вълка си остават загадка. Да се търсят връзки със средновековната българска държава е безполезно, а и такива едва ли има. В крайна сметка всичко е плод на решенията на хералдиците, работли при унгарския, а по-късно и хабсбургски дворове. Желанието им за автентичност налага периодичнота редуване на вълка и трите хрътки.