VІІ. Българският герб в епохата на Възраждането

VІІ. Българският герб в епохата на Възраждането

Жефаровичата “Стематография” става основен хералдичен извор както на българите, така и на сърбите от втората половина на ХVІІІ и ХІХ в. Така например гербът на Арсений IV става символ на Карловачката митрополия. Портерата на Ст.Душан, обграден с балканските гербове от второто издание на “Стематографията” е поместен в книгата на Йован Раич (българин от Видин): “История на разни славянски народи и най вече на българи, хървати и сърби”(1794-95). Гербовете на България, Македония, Сърбия и Босна, са изобразени върху царските двери от иконостаса на църквата при Рилския манастир в 1844-46.

През 1762 г. Паисий Хилендарски завършва своята “История славянобългарска”. Макар и да няма характер на строго научно изследване, тя има огромно значение за българската история.. Не е пропусната и националната символика. Основавайки се на изображенията от М.Орбини, Паисий изрично подчертава: “Те (българите-б.а.) имали на царсикте печати като знак образ на лъв. Това означава, че българския народ бил силен на война, народ като лъвове”²⁹⁰

Написана на простонароден език “История славянобългарска” се превръща в своеобразна библия за българските интелектуалци от ХIХ век.Доказателство за това са откритите многобройни преписи от това съчинение, най-известни от които са: Котленския (1765), Самоковския (1771), Рилския (1772), Жеравенския (1772), Кованлъшкия (1783), Еленския (1784), Първи (1842), Втори (1842) и Трети (1845) Търновски преписи, Ахтаровия сборник (1842) и други.

Интерес за настоящото изследване представлява Еленският препис, правен от Дойно Граматик в 1784 г. Ръкописът е подвързан заедно със “Стематографията” на Хр.Жефарович. Поради това следващите преписи правени от него включват и отделни гербове от “Стематографията”. За пръв път това се среща в т.нар.Ахтаров сборник от 1842 г.²⁹¹ Това е съвкупност от четири отделни ръкописа писани от търновския възрожденец Стефан Пенев-Ахтар (1806-1860). Четвъртият представлява непълен препис на Паисиевата история. Към него са приложени гербовете на България и Турция (л.31б) от “Стематографията”, както и портрети на Иван Шишман, Св.Йоан Кръстител и други²⁹².

През същата 1842 г. в Търново големият български възрожденец П.Р.Славейков (1827-1895) прави два преписа²⁹³ на занменитата Паисиева творба.Към тях са приложени 12 герба от Жефаровичата книга, сред които на България, Македония, Мизия и т.н., както и портрет на Ив.Шишман.

В 1845 г. друг търновски възрожденец Тодор Шишков (1833-1897) също прави препис на “История славянобългарска”²⁹⁴. Към нея са прерисувани всичките 56 герба от “Стематографията”.

При изобразяването на гербовете в преписите на Паисиевата история, не е спазен с точност хералдичния графичен код, дори на някои места има и оцветяване, тъй като преписвачите наблягат на емоционалното въздействие, а не на хералдичната точност .

Паисиевата творба стои в основата на книгата на Христаки Павлович - “Царственик или история болгарская”, отпечатана в Буда през 1844 г. В глава III, озаглавена “Знамение на болгарских хоругвах”. Непосредствено под заглавието е изобразен българския герб. Той представлява кръгъл червен щит със златен коронван в злато лъв. Придружен е от следния текст: „Това знамение са имали болгарските царе на хоругвите (пантерите) си, сиреч изображение левово, което е знаменувало, защо Болгарете са на войска силни като лъвове както ги и Алекснандър Македонски проповяда рек: Народ славний и непобедимий на бран. И виж за това в Перуновите деяния. Той образ са имали они и на монетите си. Еще же и други като Царски, Богоявленски, Воскресенски и пр.” ²⁹⁵.

Тази книга както и “Стематографията” стоят в основата на малко известния ръкописен труд на търновеца Пенчо Р.Марнополски - “Воспоминание или ревности отечества. Гербник.”, съставен в 1861 г. Книгата е с добра калиграфия и съдържа 13 герба, без да се броят щитовете, символите и обяснителните рисунки. На първия лист е представен гербът от Царственика на Хр.Павлович, над който стои надписа: “Герб из Царственик или история болгарская”. Под него стои друг надпис: “Знамение на болгарских хоругвах”²⁹⁶.

Под влияние на “Стематографията”и “Царственикът” лъвските изображения са постоянен мотив в знамената и печатите на различните национално-освободителни организации от втората половина на ХІХ в..

През пролетта на 1862 г. се подготвя голямо въстание в българските земи. Това дава основание на Г.С.Раковски да създаде на на 15 юни 1862 г. Привременно правителство, което да организира и ръководи въстаниците. За нуждите му е направен специален печат., върху който е изобразен коронован лъв стъпил върху османското знаме и държащ в едната си лапа меч, а в другата кръст. В околовръст е поставен надписа “българско привременно началство”. Вложения смисъл тук е очевиден. Подобно изображение, е поставено и върху печата на Втората българска легия в Белград от 1867. Разликата е в липсата на турското знаме, заменено със земя, както и в надписа - “Централни Български Р. Комитет в България 1867 “.

През пролетта на 1867 г. Панайот Хитов създава чета, върху чийто печат е изобразен коронован лъв стъпил върху турското знаме, държащ в лапите си кръст и меч. Надписът гласи “Горски народен български печат 1687 ” .

С преминаването от четническата тактика към организираното националноосвободително движение, дело на Васил Левски, лъвския знак се утвърждава в още по-широки мащаби..

През 1871 г. Васил Левски поръчва печат за Българския централен революционен комитет. В нарежданията си той поставя ясни изисквания за неговия вид: “ да е големичък, колкото един бешлик, в средата с лъвче с корона, из устата му “Смърт или република”, от наоколу “Привременно българско правителство в България”²⁹⁷. Заповедите на Левски явно не са изпълнени точно, защото в писмо от 6 юли.1871 г. до Д.Попов, апостола на свободата настоява: “С Д.Общи получихме писмата и печатът; печатът е във всичко добър, само левът няма корона, защо така? Ако е сбъркано трябва друг да ся поръчя”²⁹⁸. Този факт е интересен за изследователя. Макар и убеден републиканец Левски е държал и на традицията, поради което и настоява за короната.

Печатите от тази епоха са със сходни сюжети: само лъв, коронован лъв държащ кръст и т.н. Те нямат хералдична стойност, а единствно търсят моралния ефект. Не случайно Левски пише: “Най-много за него (печата-б.а.) съм чакал. И седя на едно място, че на където и да отида, думите ми са тъмни, като недотам вероятни без него.”²⁹⁹

Интересени за настоящото изследване са само два печата - на т.нар. “Българско привременно правителство” и на „Тайния съзаклятнически български комитет”. В центъра на първия е поставен лъв върху триъгълен щит, с корона над него. Зад щита се подават знамена и оръжия. Този своеобразен български герб може да се резгледа като първи проект за държавен символ на свободна България.

В същия смисъл следва да се третира и вторият печат. Тук е представен щит с изобразен въху него изправен коронован лъв. Мантия увенчана с княжеска корона. Влиянието на герба на Сърбия от 1835 г. е безспорно.

Лъвските изображения присъстват както върху революционните знамена, така и върху кокардите от калпаците априлските въстаници от 1876 г. Обикновено те са с елипсовидна форма и надпис около лъвчето “Свобода или смърт”. Изработвани са от различни метали, злато, сребро, месинг, олово и бронз. Интересни са златния знак, принадлежал на Георги Нейчев от Панагюрище, представляващ лъв стъпил върху турското знаме, както и знакът на въстаник от I-ви революционен окръг. Тук лъвът държи трикольор.

Единствено издържани в хералдично отношение са кокардите на въстаниците от гр.Клисура, изработени от известния пловдивски златар Генко Куюмджията. Представляват триъгълен щит с княжеска корона над него. В щита коронован лъв.

През 1870 г. със султански ферман от 28 февруари е обявена като самостоятелна църковна институция на българския народ. За пръв път Българската нация се легитимира своето съществувание на Балканите, в Европа и Света. Тя обхваща по-голямата част от Българското землище (епархиите: Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата „Св. Богородица“ и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска).Съобразно параграф 2 от фермана който допуща да се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия, към Екзархията е включена голяма част от Македония. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на 19 век).

Екзархията има свой герб, представляващ елипсовиден щит с два изправени един срещу друг лъва, държащи кръстове. В краката на лъвовете е „Христовия монограм” (кръстосани букви Х и Р). Щитът е увенчан с корона.