Иван войников история на българските държавни символи

В Кодекса А, гербът се намира на стр 476, придружен със следния надпис: „Един крал и другия император (на България-б.а.), трябва да имат по един от Ордата в Татария”.¹⁹⁵

В кодекс Pr гербът е на стр 484, а надписът е изменен: „Един крал от Ордата в Татария и е под хана (т.е. васал на Великия хан – б.а.)” ¹⁹⁶. С корекцията неизвестният крал, вече става от самата Орда, а владенията му са някъде в обширната татарска империя.

Гербът от тип Е, се среща и във втората редакция кодекси. В К, той е на стр.244, а надписът е идентичен с Pr.

В печатните издания, правени на база D кодекса, този герб също фигурира, но надписа е компилация от предходните два: „Този крал трябва да е под хана и трябва да има един от Ордата в Татария”. ¹⁹⁷

4.6.2. Общ гербовник от Конрад фон Грюненберг (Allgemeines Wappenbuch) (1483 г.) Ползвайки за източник Рихенталовата хроника, Грюненберг заема и гербът от тип Е. Намира се на стр.58 (М)¹⁹⁸, но е прикачен към т.нар. пети император в Татария, наречен Земох (Semoch). Това име Грюненберг взима от географския трактат на сър Джон Мандевил, който споменава че в Татария имало седем главни народа (principal nations), петият от които се наричал Semoche¹⁹⁹.

Най-вероятно това понятие е изопачено от Sumoal или Sumongal, употребавано от Плано Карпини²⁰⁰ и Гийом де Рубрук²⁰¹, чиято етимология е спорна.²⁰²

Над герба е написано: Другата империя от Татария²⁰³. За съжаление не е ясно дали Грюненберг е първият, който заменя титлата крал с император или това е станало по-рано, в някой от преписите на Рихентал.

Наименованието “илири” започва да се използва от хърватските интектуални кръгове през ХV в, за обазначаване балканските славяни като цяло. Гербовниците са наречени така, защото представят благородниците и кралствата в митичината Илирска империя, простираща се от Адриатика до Черно море²¹³.

Началото на илирската хералдика е положено от Петър Охмучевич (?-1599). Родът му произхожда от Босна, но след османските нашествия се преселва в Слано –Дубровнишката република. Постъпва на служба в испанския флот, където, заради заслугите си, достига до званието адмирал.

Въпреки положението се, поради липсата на благороднически произход, той не успявя да проникне в испанските аристократични среди, както и да стане член на някой от рицарските ордени. За да разреши проблема си, Охмучевич се заема с фалшифициране на документи, доказващи благородното му потекло. На 6 май 1584 г. се сдобива с писмо от босненския епископ Антон Матей, който потвърждава, че лично е виждал стари писма и грамоти, от които ставало ясно, че Охмучевичи са били благородници и са имали много владения по р. Дрина и на други места. През следващите десет години адмиралът се снабдява с четири фалшиви владетелски грамоти и една записка²¹⁴.

От „документите” ставало ясно, че на 28 декември 1268 г. босненският бан Стефан І Котроманич (ок.1284-1315), дарявва гр.Тухел и жупата Смуцка на княз Радивой Гъргурич, предтеч на Петър Охмучевич. На 10 април 1349 г. синът или внукът на Радивой – Хрельо или Рельо Охмучевич, известен и като “Рельо Крилати”, заради “мъдрата си и храбра служба” проявени при обсадата на Костур получава от Стефан Душан (1331-1355), представен като илирски цар, титлата бан, както и гр.Костур с прилежащата му област (comitatu), намираща се в Македонското кралство (Macedoniae Regno)²¹⁵. Хрельо бил убит от Мърнявичевичите, заедно с Душановия наследник – Стефан Урош V (1355-1371). След това семейството се изселва в Босна.

Тук на 5 юни 1395 г., босненският крал Стефан Твърдко ІІ Твърдкович (1404-09;1421-43)²¹⁶, дава на сина на Хрельо – Хранислав нови земи в областта Поморие²¹⁷

За да бъде по-убедителен в аргументите си, Петър Охмучевич съставя и гербовник на кралствата и благородниците от т. нар. „Илирско царство”. Според легендата той бил направен през 1340 г. от “придворния херолд” на Стефан Душан – някой си Станислав Рубчич. Оригиналът се намирал в библиотеката на манастира „Св.Василий” в Света Гора.

Името на Станислав Рубчич не е плод на фалшификаторския гений. Рубчичи са аристократична фамилия от Хум (Хулм), споменати за пръв път през 1371 г. и отново през 1434 г. ²¹⁸. Дубровнишкият историк Яков Лукаревич (1551-1615), споменава че е чел животопис на Стефан Неманич (Стефан Душан), написана от поп Станислав Рубчич²¹⁹. Вероятно този труд е послужил като извор за историята на Охмучевчи.

Кога, къде и от кого е създаден Охмучевичият гербовник не е известно. Предполага се, че е правен в периода 1584-1594 г., в Дубровник²²⁰ или Босна. Като се има предвид силното босненско влияние в гербовниците, може да се предположи, че съставителят му е босненец по произход. Поради това в повечето случаи надписите освен на латиница са и на босанчица (босненска кирилица), макар и с правописни грешки. Оригиналът все още не е известен на науката, но тъй като е използван по-късно от роднини на Охмучевич, за потвърждаване на благороднически титли, са му правени доста копия.

Въпросът за източниците, ползвани при съставянето му, не е изяснен докрай. Предполага се че това е неизвестен Босненски гербовник, Космографията на Себастиян Мюнстер (италианското издание от 1575 г.), гербовниците на Мартин Шрот (1580) и Виргил Солис (1555)²²¹. Що се отнася до последния, влиянието му е незначително и се отнася единствено до заглавната страница²²².

Повечето илирски гербовници са съставени от три части. Първата съдържа изображения на Св. Богородица, покровителка на Илирия, и на Св. Йероним Блажени (331-420), родом от Далмация, обезсмъртил името си с превода на Библията от еврейски на латински, смятан за патрон на илирските земи. Срещат още и портрети на Св.Стефан, покровител на Стефан Душан, и Св. Григорий Велики, патрон на Босна.

Втората част е посветена на “Илирската империя (царство)”,като се започва с герб на Стефан Душан, представен като: Imperatoris Stephani Stephani Nemagnich. Гербът е осемчастно резделен с клин и два наложени щита. В полетата са поставени гербовете на “съставните кралства”:

1. Македония; 2. Славония, 3. Босна; 4. България; 5. Далмация ; 6. Сърбия; 7. Хърватия; 8. Рашка и 9. (клина) Поморието (босненското крайбрежие).

Наложените щитове са на сръбската динатсия на Неманичите, и босненската на Котроманичите.

След Душановия герб следват гербовете на Илирия и девете кралства, съставящи “Илирската империя”. Представени са по един на страница. Сред тях е и този на България.

Втората част завършва с герба на сина на Стефан Душан – Стефан Урош V. Между двата герба разликите са единствено в оформлението.

Третата част на илирските гербовници, която е и най-голяма, обхваща около 140 герба (в различните копия броят им варира), на босненски и сръбски благороднически фамилии. Гербовете са дадени по един на страница.

Тази част, очевидно е възпроизвеждане на неизвестния босненски гербовник²²³, допълнен с измислени гербове на Охмучевичите предци. По фамилиите и гербовете може да се съди, че е съствен през първата половина на ХV в.

Особено важни са девете кралски герба Имената на самите кралствата са взети от фалшифицираните документи. Така например България е част от титлата на цар Душан в грамотата от 1349 г. Македония, наречена Macedoniae Regno, в писмото на Антон Матей от 1584 и грамотата от 1465, Сърбия в титлите на Душан (1349) и Твърдко ІІ (1395) и т.н.

При съставянето на кралските гербове е използван основно гербовникът на Мартин Шрот от 1580 г., за който вече стана дума. Друг вероятен източник е Сутешкият родослов на босненските крале, който уж бил съставен през 1482 г. от някой си Петър от Истрия. А. Соловьов предполага, че родослова е правен от Петър Охмучевич след 1584 г., но преди гербовника ²²⁴

Традиционните гербове на Далмация, Славония и Хърватия са взети директно от Шрот ²²⁵. Символът на Сърбия, очевидно е взаимстван от този на Мърнявичевичите, като само е променено оцветоветяването и е премахнат орелът в средата. Причината за това се крие най-вероятно в кралската титла, която тази династия има от 1366 г.²²⁶ Произходът на рашкия герб е неизвестен. Среща се за пръв път в Сутешкия родослов. При определяне гербът на Босна очевидно е ползвана ”Космографията” на Мюнстер²²⁷., като най-авторитетна макар че в Шрот той е предназначен за България. Босненският герб у Шрот пък е прикачен към Приморието, което в крайна сметка е съседно на Босна.

От деветте герба на илирските кралства най-неясен е прозходът на символите на България и Македония. Те се различават единствено по размененото оцветяване. Това показва, че при съставянето им е ползван общ прототип. Той не може да бъде някой от лъвските гербове на Алексъндър Велики²²⁸, тъй като неговото оцветяване е по-близко до българския, отколкото до македонския герб. А при тези на които фонът е червен, лъвът държи брадва, което изключва възможността те да са търсения извор.

На този етап единствената възможност остава за основа да е ползван гербът на Влахия от Шрот²²⁹, представляващ: на сребро червен коронован в злато лъв²³⁰, а българският и македонски гербове да са съставени чрез промени в оцветяванията- на злато червен лъв за България и на червено златен лъв за Македония. И двата герба лъвовете са короновани в злато.

Наличието на топонима Македония във фалшивите документи, както и в гербовника на пръв поглед изглежда озадачаващо, защото през ХІV в. с него са обозначавани територии нямащи нищо общо с гр.Костур.²³¹ Заради ренесансовия култ към античността, някои емигранти от Балканите, представящи се за благородници използвали към титулатурите си името Македония, за да се подчертае приемствеността държавата на Александър Велики. Типичен пример за това е неаполската фамилия Македонио, представяща се за преки потомци на Филип ІІ Македонски. В 1490 г. албанският феодал Константин Комнин-Аранити, живеещ в Италия, започва да се титулува „принц на Македония и херцог на Ахея”²³². В Италия по същото време (ок. 1479г.) се подвизава и друг балкански емигрант наричащ се Андреа Ангел Флавий Комнин, титулярен принц на Македония, херцог на Дурацо и Дривасто²³³. Макар и да не се назовава македонски принц, Охмучевич също се смята за част от аристокрацията на мнимото македонско кралство.

Поради тази причина в илирските гербовници гербът на Македония е винаги първият от поредицата гербове на илирските кралства. Среща се още и в големите гербове на Стефан Душан и сина му Стефан Урош, като там е първо поле (горе-дясно).

В зависимост от начина на представяне на българският герб, илирските гербовници могат да се разделят на четири групи, условно наречени А, В, С и D .

Към тях се отнасят:

• 
  Лондонски кодекс. Съхранява се в Библиотеката на лонданските антиквари в Лондон (MS 54). Издаден е фотопипно в The antiquaries journal Vol 75/1995, както и на CD. Съдържа 157 герба. Не е датиран. Поради близостта си с този на Неорич (1595 г.) се смята че е от края на ХVІ в. Всъщност възможно е и това да е изгубеният Охмучев гербовник.
  
• 
  Загребски кодекс, известен още като гербовник на Кориенич-Неорич. Съхранява се в Националната и университетска библиотека в Загреб (Р4084). Издаден е фототипно през 1991²³⁴ Гербовникът е съставен в 1595 г., и съдържа 152 герба.
  
• 
  Белградски кодекс І. Съхраняван е в Народната Библиотеката в Белград под № 683. По време на германските бомбардировки на 6 април 1941 г., гербовникът е унищожен. За него се знае единствено от някои публикации преди Втората световна война. Съставен е около 1640 година . Съдържал е 150 герба, които са черно-бели с хералдична щриховка.
  
• 
  Оловски гербовник. Съхранява се в Университетската библиотека в Болоня (Codex 103/І). Съставен е в 1689 г. в Дубровник от Иван Бенгини, от босненсия град Олово. Съдържа 174 герба, дадени в черно бяло, без графичен код за цветовете.
  
• 
  Берлински кодекс. Съхранява се в Берлинската държавна библиотека (Ms.Phll.1892). Съставен е в края на ХVІІ в. Съдържа 152 герба.
  

Към групата спадат:

• 
  Болонски кодекс, известен още като Алтханов гербовник. Съхранява се в Университетската библиотека на гр.Болоня (Ms.Mars.Codex 103/ІІ) Съставен през 1614 г. във Виена за граф Михаел Адолф фон Алтхан. Съдържа 157 герба.
  
• 
  Виенски кодекс. Съхранява се в Австрийската национална библиотека (Codex 7683). Съставен е около 1636-1638 г. от Марко Скороевич, като дар за ерцхерцог Франц Фердинанд. Съдържа 147 герба.
  
• 
  Белградски кодекс ІІ . Съхранява се в Музея за приложни изкуства в Белград (инв.№ 4242). Издаден фототипно през 2006 г.²³⁶ Смята се че е съставен около 1620 г, но според Загорка Янац, създаването му е станало не по-късно от 1603 г.²³⁷ Надписите са само на латиница. Съдържа 152 герба.
  

Разминаването с предходните две групи не е случайно. В герба на Стефан Душан от Илирските гербовници ,вероятно поради грешка българският лъв е без корона, за разлика от македонския.

• 
  Фойнички кодекс. Съхрънява се в библиотеката на францисканския манастир „Св. Дух” в босненския град Фойница. Издаден е фототипно през 1972 г.²³⁸ Дълго време е бил смятан за гербовника на Рубчич, поради което от него са правени отделни копия. Според А.Соловьов той е съставен през 1675 г. за Петър-Дамян Охмучевич²³⁹.
  
• 
  Кодекс на Фестич. Съхранява се в библиотеката „Матица сръбска” в гр.Нови Сад. Съставен е от някой си Иван Крешич за граф Ладислав Фестич от Толна. Сборникът е завършен на 26 август 1837 г. Изображенията са идентични с Фойничкия кодекс. Българският герб тук е на лист 15
  
• 
  Кодекс на Людевит Гай. Съхранява се в Националната и университетска библиотека в Загреб (Р3320). Съставен е от Филип Пашалич през 1842 г., за хърватския интелектуалец Людевит Гай (един от идеолозите на „илиризма”) Разликите с Фойничкия кодекс са незначителни.
  
• 
  Кодекс на Янко Шафарич. Съхранявал се е в Народната библиотека в Белград (№53), но е унищожен по време на германските бомбардировки през 1941 г.
  

• 
  Кодекс на Иво Сарака. Точното му заглавие е “Сборник с дубровнишкия законник, гербовете на дубровнишките владетели и т.н.” Сахранява се в Историческия архив на гр.Дубровник. Съставен е през 1746 г. по поръчка на Иво Сарака – управител на града. Според проф.Гелич, автор на сборника е Михо Пешич.²⁴⁰ Съдържа 153 цветни герба. Българският герб е на лист 7 .
  
• 
  Кодекс Кевешич. Понастоящем не е известно къде се съхранява. Последно се знае, че е бил в личната библиотека на хърватския проф.Глиго Ведран. Съставен е през 40-години на ХVІІІ в.Съдържал е 162 герба, но понастоящем са 161. Някои от гербовете се повтарят, но под различни имена. За разлика от Фойнишкия кодекс тук липсват пергаментните ленти и рамките за надписите. Последните са изписани ръкописно непосредствено под всеки герб. Българският герб е на лист 16 и е идентичен с този у Сарака. Не е ясно кой точоно е първоизточника
  

Към илирските гербовници се числят още два, които нямат отношение към Бълария. Единият това е т.нара. Вукослевичев кодекс. Съхранявал се е в Академичната библиотека в Балград. Унищожен по време на германските бомбардировки през 1941 г. Съставен е в Солун през 1690 г. от Петър Вукославич (Лупусиньоли), каноник от Сплит. Съдържал е 226 герба, някои от които без имена.

Другият е т.нар. Кодекс Палинич. Съхранява се в Архива на Хърватската академия на науките в Загреб (Іа20). Съставен е през втората половина на ХVІІ век. Изображенията са черно-бели, без графичен код за цветовете. Изключение правят осем герба, които са цветни. Съдържа 47 областни и семейни гербове, придружени с обяснителни бележки. Надписите на почти всички гербове са писани на босанчица. Изключение правят единствено тези на Приморието, Сърбия, Рашка, Македония и Хърватия, които са на латиница. Вероятно този гербовник, по подобие на Охмучевия е правен за хърватското семейство Войкович-Палинич с цел сдобиване с благородническа титла от Хабсбургския двор. Не са съхранени всички страници от гербовника, поради което български герб липсва.

Като цяло илирската хералдика оказва влияние при съставянето на Стематографията на Павел Ритер-Витезович, а оттам и на Христофор Жефаровичовия превод, който е с основен принос за българската възрожденска хералдика и налагането на модерния български герб.

Лъвът като български символ фигурира и върху два частни герба на чипровски български родове получили благороднически титли в Австрийската империя – Пеячевичи и Николантини, заселили се в Хърватия.

Гербът на Пеячевичи представлява щит с два изправени лъва, с гръб един към друг, между които има колона увенчана с корона и едноглав орел. Лъвовете държат ятагани. Над щита – графски шлем с намет, над намета – орел с кръст в човката и скиптър. Щитоносците са човешки фигури които носят на гърдите си съот. австрийския и унгарския герб и са стъпили на шахматно поле (символ на Хърватия). Гербът е утвърден със заповед на император Карл ІV, от 10 юли 1712 г. в Пресбург.

Гербът на Николантини представлява щит с разположени три лъвски глави, разделени с клин „патерица” (Антониев кръст). Над щита има графски шлем с намет и графска корона, а над короната – глава на козирог.

V. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В НЕХЕРАЛДИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ ОТ ХVІ-ХVІІІ В.
С развитето на хералдиката, през ХІV-ХV в. гербовете се превръщат в неизменен атрибут на всяка страна, поради което се появяват в исторически и георграфски съчинения, както и в географските карти. Тази мода не е подминава и България. Темата е значително по-добре проучена, но въпреки всичко липсва цялостно изследване по въпроса.²⁴¹

1. Географски атлас на Жерар де Жод, второ издание 1593 г. Жерар де Жод (Gerard de Jode) (1509-1591), е известен холандски картограф, гравьор и издател.²⁴² В края на 60-те год. на ХVІ в., на база атласа на Ортелиус, създава свой, озаглавен „Speculum Orbis Terrarum”, или „Огледало на света”. Издава го в Антверпен едва през 1578 г., тъй като се е страхувал че няма да бъде добре приет в картографските среди. Опасенията на автора се оказват правилни. През 1593 г. синът на Жод – Корнелис (Cornelius de Jode), преиздава, в Антверпен, атласа на своя баща. В новото издание, някои от картите са редактирани, изменено е и заглавието му на „Speculum Orbis Terrae”, а също така са добавени и гербове.

В „Карта на дунавските страни – І” е даден гербът на Хабсбургите, заобиколен от тези на Унгария, Австрия, Виндишмарк, Босна, Влахия, Турция, България, Сърбия, Щирия, Трансилвания. Безспорен източник тук се явявна гербовникът на Мартин Шрот (1580 г), тъй като с изключение на турския герб, останалите фигурират там.

Гербовете в атласа са черно-бели и без означения за цветовете. Този на България (Bulgary), представлява щит с изобразени в него две, кръстосани назъбени цепеници, всяка от които завършва с черна глава. За разлика от останалите гербове, българският е без корона.

2. „Хронология” на Левинус Хулзиус (1596 г.) Левинус Хулзиус (1546-1606), е майстор на фини инструменти, издател, лингвист и лексикограф. През 1596 г. в Нюрнберг, той издава кингата „Хронология”²⁴³ Това е географско съчинение, описващо Централна и Източна Европа. На титулната страница е даден гербът на Хабсбургите заобиколен от гербовете на описаните в произведението страни. Изображенията не са оцветени и са без означения за цветовете. Българският герб се намира долната страна на страницата, между тези на Константинопол и Сърбия. Представлява обърнат коронован лъв между шестлъчна звезда и луна, в десен ремък. Над щита надпис: „Bulgaria”

Първообраз на този герб е символът на влашкия благородник Добромир, появаващ се за пръв път в Хрониката на Рихентал (1418-1420) ²⁴⁴. В кодекс А представлява на червено син лъв, коронован в злато, в К, лъвът е златен, а Pr²⁴⁵ е идентичен с А, но лъвът е между златни шестлъчна звезда и луна в ляв ремък. В печатните издания е като в Pr, но лъвът е заменен с лъвов леопард.

В „Космография(та)” си, Мюнстер прикача гербът от печатните издания на Рихентал към Влахия, като обръща лъвовия леопрад²⁴⁶. Мартин Шрот също го включва в гербовника си²⁴⁷, но промения оцветяването, на сребро черен, с раздвоена опашка, коронован в злато лъв между златни луна и шестлъчна звезда в стълб.

Кой е изворът на Хулзиус? Най-вероятно за основа са ползвани Мюнстер, Солис, Шрот и някое от печатните издания на Рихентал, но има и авторски решения. Така например тук има герб на Трансилавния, който не се среща в останалите гербовници.

Като част от тези решения е и българският герб, който директно е взаимстван от този на Добромир. Странното в случая е че традиционния влашки герб, с лъвско изображение, е премахнат и на негово място е сложен символът на херцогството Асколот от Хрониката на Рихентал.²⁴⁸. За герб на Молдова е използван символът на Поссен. Вероятно Хулзиус смесва Боснаия (в Шрот) с Богдания, както още е била известна Молдова. Какви са били съобръженията за тези промени не може да се каже, но много вероятно е авторът да се е запознал с гербовника на Охмучевич и поради това е избрал лъвското изображение за България, а за Влахия е отредил друг символ.

За разлика от останалите източници, тук лъвът е обърнат. Това определено е гравьорска грешка, тъй като и в герба на Славония хрътките също са обърнати.

Поради географското си естество „Хронологията” на Хулзиус, става първоизточник на гербове в географски карти от ХVІІ в. и книги:

2.1. Книигата „Благосъкровище на небесната Мария девица майката Божия” от Петър Богдан Бакшев 1643 (“Tesoro celeste della divozione di Maria Vergine, Madre di dio”) Петър Богдан-Бакшев (1601-1674)²⁴⁹ е роден в Кипровец (по-късно Чипровец, а от 1956 г. Чипровци) и избира съдбата на духовник. През 1612 г. постъпва в католическия францискански манастир край родния му град. През 1620 г. заминава за Италия, където получава високо за времето си образование.Тук той попада под влиянието на хърватските ренесансови дейци.В 1630, отново се завръща в България и 13 години по-късно (1643 г.) е назначен от папа Урбан VІІІ (1623-1644) за архиепископ на София, което напрактика го прави глава на българските католици. Чрез този висок пост успява да възстанови и обедини католическите епархии в България. Той е създател и на освободителна организация, която през 1688 г. вдига Чипровското въстание.

През 1643 г.в Рим, Петър Богдан издава превод на книгата на августинеца Андреа Гелсоимини - “Tesoro celeste della divozione di Maria Vergine, Madre di dio”която озаглавява “Благосъкровище на небесната Мария девица майката Божия”. На титулната страница наред с изображението на Богородица с два ангела, е дадено и изображението на гений в разперени ръце. Дясната сочи към герба на България, а лявата към личния герб на Бакшев²⁵⁰. Българският герб представлява щит с поставен върху него коронован лъв с раздвоена опашка, между полумесец и шестлъчна звезда в десен ремък. Над щита липсва корона. Вместо нея стои надписът “Bulgaria”.

През 1601 г. в гр.Пезаро (дн.Италия), отпечатва своя внушителен труд “Кралството на славяните, днес погрешно наричани скиавони”²⁵¹ Книгата е написана под влияние на Винко Прибоевич и неговата De origine successibusque Slavorum (Произход и слава на славяните), издадена във Венеция през 1525 г., явяаща се първия панславистки труд. Подобно на Прибоевич, Орбини смята за славяни народи, реално нямащи нищо общо с тях: македонците на Алексъндър Македонски, готи, авари, келти, шведи, нормани, фини, илири и т.н. Според него славяните са много древен и велик народ, борил се в миналото с египтяните и римляните.

В своя труд Орбини дава гербовете на страните, които описва. За свой осовен хералдичен източник той ползва Илирските гербовници. Вероятно е познавал историята на Охмучевичия оргинал, защото си личи, че не храни голямо доверие към кралските илирски гербове. От всичките 11 герба, които дава само 4 са от тях. Това са на Стефан Душан²⁵², на Босна²⁵³, на Хърватия²⁵⁴и на България ²⁵⁵. Останалите 6 са везти от раздела с фамилните гербове на Илирските гербовници, което донякъде доказва тезата за съществуването на незапазения босненски гербовник, ползван като източник при Илирските. Типичен пример за това е гербът на „Vucascino re di Servia”²⁵⁶ (Вълкашин крал на Сърбия), където вместо този на Сърбия е даден на Мърняевичите. Орбини дава и един герб, който не присъства в осналите илирските гербовници- този на Хум (Хулм – contado di Chelmo)²⁵⁷. Това показва, че най-вероятно е ползван и друг хералдичен източник.

Символът на България е на стр.398 Изработен в стила на ранния барок, той представлява украсен триъгълен щит, завършващ в долния си край със стилизирана лилия, в който е поставен коронован лъв, върху щита корона. Над герба стои надписът “Arma del Regno di Bulgaria”(т.е Герб на Кралство България).

На стр. 242 е даден и голям герб на Стефан Душан, озаглавен: “Крласки герб на Стефан Неманич, крал и имератор на Расия (Расция)” (Regno arm di Stefano Nemagna re, et imperadore Di Rassia). Гербът е копие подобните Душанови знаци от илирските гербовници, но с тази разлика, че първото поле е на България, а не на Македония, разположена в иначе българското четвърто поле. Поради тази причина българският лъв е коронован, докато македонския не е. А.Матковски (от БЮРМ) смята че Орбини е допуснал “крупна грешка”,²⁵⁸ (по понятни причини) но дали в действителност е така? Орбини, недоверяващ се на илирските гербовници, вероятно е решил, че е допусната грешка като се коронован македонския лъв и я коригира. Възможно е и влияние на лъвските гербове на Александър Велики представящи на злато червен или черен лъв, но без корона.

6. Книгите на Шарл дьо Френ дьо Канж „ История на Византия” 1680г. и „ Стар и нов Илирик” 1746 г. Шарл дю Френ дю Канж (Charles du Fresne, sieur du Cange ) (1610-1688) е изтъкнат френски филолог, историк-медиавист и византист от ХVІІ в.. През 1680 г. издава в Париж книгата “История на Византия”. Трудът представлява обширен справочник по генеалогия и проспография на византийските , хърватските, българските, босненските, сръбските и албанските владетелски родове. На стр.267 е дадено табло озаглавено “Arma et insignia”, т.е. гербове и знаци. Тук са представени 15 герба сред които на Далмация, Сърбия, Хърватия, България, Босна, на Стефан Душан и други. Всички те са дадени в черно-бяло без хералдичен код за цветовете. Безспорен източник е „Кралството на славяните на Мавро Орбини”. Гербът на България е коронован лъв, изобразен върху щит, представляващ вълнист овал. Над него надпис „Regni Bulgariae” Макар българският символ да е взет от Орбини, то разликите са очевидни – формата на щита и липсва корона над него.

Гербът на Стефан Душан (Stephani Regni et Imp.Servie) е изцяло копиран от Орбини., но без да е дадено тълкувание на полетата. “История на Византия” става база за написването на втория исторически труд на Дьо Канж - “Стар и нов Илирик”, отпечатана едва през 1746²⁵⁹ г. В книгата е препечатано същото табло с балканските гербове от предишното съчинение.

В долната част са дадени символите на четирите области. Българският предстявлява на сребро златен тичащ вълк, между две червени ивици, всяка от които придружена от още една червена ивица. Източник на този герб са унгарските гербове на България, където единствено се среща вълкът като български знак.²⁶⁰ Зойтер очевидно не е бил запознат с правилата на хералдиката, тъй като нарушава главното правило за цветовете, като нанася метал върху метал. Най-вероятно съставител на герба е самият той.

Особено полезно за Витезович е приятелството му със словенския учен-енциклопедист барон Янез Валвазор, който го насочва към историята. По подобие на Валвазор, Витезович съставя свой ръкописен гербовник, завършен през 1694 г. Днес се съхранява в Университетската библиотека в гр.Болоня (Cod.103,ІІІ) и е озаглавен “Regnorum et provinciarum ilyricorum insignia genuina” (т.е “Гербове на илирските кралства и провинции ”). При разработването му подхожда строго научно. Известно време преди да започне работа по труда си старателно събира информация за миналото и генеалогиите на благороднически семейства, за техните гербове, придружени от история по създаването им. От градските и търговски центрове той получава данни кога и кой е основал дадения град, кой е неговя патрон, герб, статут, история и т.н.²⁶⁵

Верен на панславизма си Витезович включва 72 герба, в цветове, обединяващи всички земи, където “все още се чува славянска реч”, както и онези територии, за които със сигурност се знаело, че в миналото били населени също със славяни. Поместени са и символи на хърватски благороднически семейства.

Докато в илирските гербовници вниманието е концентрирано единствено върху т.нар. илирска империя, обхващаща западните и централни Балкани, то Витезович прави опит да създаде общославянски гербовник. Освен това дава гербовете на всички съществували в миналото кралства, които според него са били славянски. Короните отговарят на статута на територията, за която се отнасят.

При някои от символите на древнте държави, Витезович използва реални гербове. Така например представеният герб на Либурния²⁶⁶ е всъщност герба на маркграфство Фриаули²⁶⁷, този на Яподия²⁶⁸ в действителност е на Виндишмарк²⁶⁹ на Трибалия²⁷⁰ - на Сърбия²⁷¹, и т.н. Друга част от гербовете са измислени от самия автор - Турция²⁷², Дакия²⁷³ и др.

Какви извори е ползвал Витезович при съставянето на книгата си е въпрос, на който трудно може да се даде изчерпателен отговор. На първо място това е някой Илирски гербовник, а също и гербовникът на Валвазор (1688-89), „Космография(та)” на С.Мюнстер, картата на В.Коронели (1692 г.), „Кралстовото на славяните” на М.Орбини, печатното издание на късноримския документ Notitia dignitatum (1552 г.).

Гербът на България е на стр.17 и представлява на червено златен коронван в злато лъв. Над щита корона. Македонският е на стр.16:на злато червен лъв с раздвоена опашка. Над щита корона. Каква е причината за този внезапен обрат в оцветяването? Александър Матковски смята, че става въпрос за досадна грешка (!?) Тъй като изображенията на гербовете са печатани отделно от книгата, в която са надписите при залепянето им Витезович случайно объркал гербовете и македонския го залепил под надписа “Bulgaria”, а българския на страницата на “Macedonia”.²⁷⁴

Това обяснение не може да бъде прието, най-малко защото самият Витезович изрично казва „в някои ръкописи се открива червен лъв, върху златно поле, който трябва да е Македонския”²⁷⁵

При внимателния поглед върху двата герба прави впечатление, че докато българският лъв е коронован, то македонския не е. Тази разлика се среща единствено в герба на Стефан Душан от книгата на Мавро Орбини. Като човек с богата историческа култура, Витезович се доверява повече на историците, отколкото на съставителите на илирските гербовници. Ето защо най-вероятно е сметнал, че последните са сгрешили като са резменили местата на двата герба и са короновали македонския лъв.

Пак за пръв път в тази творба българската етническа територия е представена, освен с македонския символ, но и с гербовете на Мизия, Тракия и Дарадания. Трябва обаче да се уточни, че според Витезович става въпрос за отделни съществували в миналото царства, а не за географски, исторически или някакви други области. Поради това и короните над тях са царски, а не както твърди Хр.Дерменджиев, че това били корони “на области с ранг на княжество, което влиза в територията на дадено царство”. ²⁷⁶

Гербът на Мизия²⁷⁷ представлява на синьо две обърнати с основите си една към друга златни корони.. Безспорен източник тук е гербът на България от гербовника на Валвазор.

Тракия Римска²⁷⁸ - на синьо обърнат златен леопард с безант на гърба. Гербът е заимстван от знакът на римския легион Тракия (Thraces) намиращ се в късноримския документ Notitia Dignitatum, съставен околоко 428-438 г.²⁷⁹

Дардания²⁸⁰ - на сребро обърна червен лъв с раздвоена опашка, коронван в сребро , държащ в лапите си копие. Този герб е съставен от самия Витезович, като за основа е ползвал българския герб от картата на Коронели. Както обяснява в печетното издание, копието е включено,тъй като името на областта идвало от фригийската дума „дарда” означаваща „копие”²⁸¹. (Б.а.: съществуват и др.мнения, проф.Вл.Георгиев извежда „дарда” от албанското dardа – круша, иначе в тракийски daru – копие)

През 1701 г. във Виена, Витезович отпечатва ръкописа си, но под ново заглавие - “Stematographia sive armorum ilirycorum deliniatio descriptio et restitution” (т.е. Гербовник или илирските гербове – поправени, описани и възстановени). За да не бъде забранена той я посвещава на тогавашния имперски канцлер граф Буселени. Това обаче предизвика недоволството у хърватските интелектуалци и благродници. Ето защо на следващата 1702 година „Стематографията” е преиздадена и вече се посвещава на хърватския народ. Съчинението съдържа 56 герба, подредени по азбучен ред. Идентични са с тези от 1694, но са дадени в черно-бяло с графичен код за всеки цвят.

В печатното издание е добавено кратко четиристишие, под всеки герб, разказащо нещо от историята на всяко кралство, а над него е изписано името на страната, за която се отнася.

Българският герб (Bulgaria)е на стр. 10, придружен от следните стихове:

В края на „Стематографията” са дадени блазоните, както и информация са историята на съответните гербове и кралства.

Автор е на седем книги, от които интерес за настоящото изследване представлява “Стематографията”, издадена във Виена на 12 октомври 1741 г. под заглавие: „Стематография, която е благополучно потвърждение за вечна памет на светейшия и блажен господар Арсений четвърти, архиепископ на всички сърби, българи, в западното поморие, Далмация, Босна, от двете страни на Дунав и на цял Илирик патриарх и милостив господар”. Гравюрите са работени от Жефарович и виенския гравьор Тома Месмер. На следващата 1742 година е отпечатано и второ преработено и допълнено издание. Разликите между тях са незначителни

В действителност тази творба не е оригинално съчинение на Жефарович, а е черковнославянски превод на „Стематографията” на Витезович. Въпреки това българският автор е вложил и собствено творчество. По подобие на старите илирски гербовници, тя започва с портертите на светци. Тук обаче образите на Св.Йероним, Отец Гръгур и Св.Богородица са заменени от шест български и седемнадесет сръбски светци. Изобилието на сърби е обяснимо. Книгата е предназначена главно за нуждите на сръбското население от Войводина, още повече че и самото издание е покровителствувано от живеещия в изгнание печки патриарх.

Хералдичната част на творбата е представена от 56-те герба на Витезовичата “Стематография”. Макар изображенията тук да са идентични, то все пак Жефарович²⁸² проявава творчество в художественото оформление. Всеки герб е поставен на фона на кълбести облаци обградени в рамка, над която е изписано наименованието на страната.

Българският герб е на стр.5, на Македония – стр.14, на Мизия – стр.15, на Тракия Римска – стр.25 и на Дардания – стр.10. Четиристишията под гербовете са преведени на черковнославянски:
България:

Светъл лъв на черно поле се изправя,

греши онзи, който черното вместо светло поставя.

Собственото ми име е от Болга река,

по искусня лов тук, ще разбереш за хората.

Македония:

Червен лъв златен щит прикрива

символ на царска чест това се явява

На великия лъв турчинът е отнел диадемата

Загубих аз всякаква чест като го гледам такъв
Мизия:

На светло поле Мизия с диадема е силна

златна земя и на хляб винаги изобилна.

Един венец на царската чест низко е паднал

сама днес хляб сее, но не го яде.

Дардания:

Копието на фригийските царе името на земята е дало,

От предтеча на Приам – Даран води своето начало

Дардания така се разруши

макар и старо владение от земите си се лиши.
В края на Стематографията са преведени блазоните и обяснителните бележки на Витезович.

България (стр.32) “Златен коронован и въоръжен лъв на черно поле. Според някои традиции лъвът е червен на златно поле, който обаче е македонския както се вижда²⁸³. Апостолическите крале (т.е. унгарските-б.а.), го правят (т.е изобразяват) черен между звезда и луна²⁸⁴ (както някои и на Влахия ги изобразяват²⁸⁵) на бяла поле. Народ повече известен със силата, отколкото с разума си, отчасти и към грабителство склонен, някога много кралски богатства и корони на източни царства беше завладял и Тракийската луна покори. Днес е турска робиня.”

Македония (стр.35): ”Червен лъв на златно гербово поле. Според някои този герб сменил гръцкия. Епирският Британ (великото куче)²⁸⁶, използван още преди времето на Алексанъдр Македонски, а после боздугана на Херкулес между бичи рога²⁸⁷. Неманските крале червения македонски лъв употребявали, който се съдържа и върху щита с провинциите²⁸⁸

Мизия (стр. 35): “(още днес България)²⁸⁹ Две корони, от които едната е обърната и на синьо поле са положени. Когато тук става България, лъвът заменя короните и в царски герб се превръща. Земята е богата на хляб, който изпращали на обсаждащите Троя гърци (както свидетелства Дарет Фригийски). Днес Турция храни като робиня.”

Дардания (стр.34): “Червен коронован лъв, държащ древно копие в предните си лапи е изправен на бял щит. От наименованието на копието (наричано просто Дарда), вождът Юстиниан дал името на царството. Сам Виргилий споменава, че тук се родил Дарданус, от който фригийските царе дардани започнали да се наричат.”

Жефаровичата “Стематография”, оказва голямо влияние върху българската интелигенция от епохата на Възраждането. С разбираемия си текст тя успява да съживи спомена за средновековна България и да се превърне в извор за националната символика в годините на освободителните борби.