­ІХ. Българският герб 1878-1946

­ІХ. Българският герб 1878-1946

Темата е слабо проучена, въпреки наличието на изворов материал. Единствените автори занимавали се цялостно с проблема са Христо Дерменджиев³⁴⁹ и Иван Иванов³⁵⁰. Одтелни детайли са разглеждани от Стоян Антонов³⁵¹, Виолета Великова-Кошелева³⁵², Николай Грънчаров³⁵³, М.Георгиева³⁵⁴.

През периода 1878-1946 г. в България се използват две групи гербове: държавни и владетелски, всяко от които със собствено предназначение. Сериозен недостатък в досегашните изследвания е тяхоното смесване, водещо до изкривяване на историческата истина.

Държавният герб символизира стараната. Той се употребява от парламента, правителството, министерставата и подведомствените им институции, органите на местната и съдебната власт.

Владетелският герб е тясно свързан с личността на монарха. Използва се от дворцовата администрация. Среща се върху предмети принадлежали на владетелското семейство (посуда, часовници и т.н.), върху документи издавани от Двореца (например орденските грамоти), фирмените знаци на придворните доставчици и т.н..

В западноевропейската практика рядко се среща паралелното съществуване на владетелски и държавни гербове. За пръв път това явление е регистрирано през 1559 г. в Нидерландия, когато щатхолдера Вилем Орански (1559-1584) използва свой символ, различен от този на страната. Установената практика съществува там до 1806 г. Следващата страна с подобна система е Белгия в периода 1830-1909 г.През 60-те години на ХІХ в.владетелски герб се появява и в Сърбия, където традицията се запазва чак до 1945 г. Други страни с такива практики са Австрия (1848-1918), България (1879-1946), Испания (след 1977 г), Люксембург (след 1964 г)

През юли 1878 г. започва работа специална комисия под ръководството на Сергей Лукиянов,³⁵⁵ която трябва да изготви проект за бъдещата конституция. Комисията се обръща към българските първенци да изложат писмено вижданията си по основните положения в устройствения закон на страната. Въз основа на тези предложения Лукиянов изработва проектоконституция, представена за одобрение от руския император Арександър ІІ (1855-1881) на 6 ноември 1878 г. в Ливадия. Проектът е разгледан и на специално съвещание в Петербург, състояло се от 11 до 22 декември 1878 г.³⁵⁶

В първоначалния вариант на проектоконституцията фигурира специален член, отнасящ се до герба на страната, който гласи: „Българският държавен герб е златен лъв в тъмночервен щит. На главата на лъва и над щита княжеска корона”³⁵⁷

На 11 декември при обсъждането в Петрбург, М.А.Венивитинов прави забележка, относно текста за герба, който според него е неправилен от хералдична гледна точка. По негово настояване е направена следната корекция: „Българският държавен герб е златен коронован лъв в тъмночервен щит. Над щита княжеска корона”³⁵⁸ При превода на български Марин Дринов заменя думата „герб” с „белег” (знак).

След направените в Русия промени, проектоконституцията е внесена за приемане в новосформираното Учредително събрание във Велико Търново на 10 февруари 1879 г

Заложеният в проекта член отнасящ се до герба е поставен за обсъждане на 22 март 1879 г. Подпредседателят Тодор Икономов предлага думата “белег” да се замени с “герб”.³⁵⁹, а П.Р.Славейков, базирайки се на „Стематографията”, настоява „щит” да се замени с „поле” След кратки дебати още същия ден е гласуван чл.21 от Търновската конституция гласящ: “ Българский държавен герб е златен коронован лев на тъмночервено поле. Над полето княжеска корона.”

Без съмнение конституционното описание е заето от “Стематография(та)” на Жефарович, явяваща се единствения хералдичен источник за българските интелектуалци през времето на Възраждането.

На 16 април 1879 г. конституцията е изцяло приета. Още в края на март 1879 г. в бр.533 на руското списание “Всемирная илюстрация” се появява проект за български герб, дело на руски хералдици. Авторите на материала представят герба за окончателен, макар и това да не отговаря на истината. Представлява на червено златен лъв държащ меч. Над щита руска княжеска корона. Червена мантия с хермелинова подплата, увенчана с шатра и корона над нея.

Нов момент тук е мечът в лапата на лъва, нещо което липсва в чл. 21 от Конституцията, но пък е разпространено във въстаническите знамена, които са и най-вероятния първоизточник. Проектът сигурно е разработен в канцелариите на съвета при руския императорски комисар. Според сведения на очевидци,³⁶⁰ при изготвянето на първия български герб съвети е давал княз Алексей Лобанов-Ростовски, по това време руски посланик в Цариград.

Друг вариант се появява върху корицата и титулната страница на Търновската конституция³⁶¹ и представлява на червено златен лъв, коронаван в злато, над щита корона. Червена с хермелинова подплата мантия, увенчана с корона. Короните са тип – руски княжески. В герба на корицата е добавен и постамент – растителен орнамент, отсъстващ при изображението от титулната страница, което показва че най-вероятно става въпрос за решение на скулптора, изготвил пластичния проект.

Върху бр.I на “Държавен вестинк”, от 29. юли 1879 г .се появява ново графично изображение, което се налага като окончателно. Представлява буквално копие на познатия герб от “Стематографията” на Христофор Жефарович, изобразен на фона на мантия, увенчана с корона (тип – Стематографията).

На 27 май 1880 г. ІІ обикновено народно събрание приема “Закон за правото рязане на монети в Княжеството”³⁶² В чл.8 е описан съвсем нов държавен герб: :“Сребърните монети ще имат от едната страна – на лицето Българския герб, в средата една мантия с корона и на двете й страни по един лъв, от които всеки един държи с единия си крак герба, а с другия по едно българско знаме.”

За пърообраз са ползвани образците на български монети с номинал 10 сантима, израбетени през 1880 г. от лондонската фирма “Ралф Хийтин и синове”. При тях на гърба е даден следния герб: на синьо златен коронован в злато лъв;. щитодръжци - лъвови леопарди държащи с едната си лапа копие с прикрепено за него едноцветно знаме с лъвско изображение; мантия, подплатена с хермелинова кожа, увенчана с корона; постамент –пергаментова лента с надпис “Съединението прави силата”.

Гърбът на монетата е директно взет от плакет „За възшествието на княз Александър І”, изработен през 1879 г. от Брюкселския монетен двор ³⁶³. Авторът на проекта не е известен, но по всичко личи че не е разполагал с конституционниите текстове, относно държавните символи – щитът е син, а знамената едноцветни с лъвски изображения. Това показва, че плакетът най-вероятно е поръчан по време на обиколката на новоизбрания български владетел из европейските столици през май 1879 г., чиято свитата се е състояла от чужденци.

Тъй като авторът на проекта не е знаел как изглежда българския герб, той е трябвало да състави изцяло нов такъв. Вероятно по патриотични подбуди за основа е ползвал този на Белгия, утвърден с кралски указ от 17 март 1837 г, и по-точно неговата средна форма. Разликите между двата са козметични, дори и девизът е буквален превод на белгийския: “L`union fait la force”

Прави впечатление че при законовия текст от чл.8 е премахната девизната лента, вероятно смятана за прекалено белгийска. Нови промени са извършени и при окончателния вариант на герба. Мантията е увенчана с шатра и корона над нея. Добавен е поставент – растителни орнаменти. Практическото му използване започва едва от 1881 г. – Държавен вестник брой 101 от 21 януари 1881, монетите от 2,5 и 10 стотинки, емисия 1881 и т.н. Всичко това показва, че върху герба се е работило през цялата 1880 г.

В практиката наред с това изображение (голям герб) се използва и т.нар малък герб, представляващ буквално възпроизвеждане на чл.21 от Конституцията.

През 1889-1890 г.покрай реформите на владетелските символи, хофмаршала на княжеския двор граф Амеде дьо Форас, преработва държавния герб³⁶⁴. Променено е изцяло графичното изпълнение, както и постамента, заменен с архитетктурен орнамент, и преметната върху него сребърна девизна лента, окрайчена в червено и със златни букви „Съединението прави силата”. Шатрата, завършва с ресни и е украсена с малки коронки. Този вариант макар и по-пищен не успява да се наложи и се среща едиствено върху материали от неофициален характер, най-вече през 90-те години на ХІХ

През 1907 г., се появява³⁶⁵ друг коригиран вариант държавния герб от 1880 г. Главната разлика е в короната над щита. Това е така наречената “царска” корона, представляваща обръч, украсен с червени и зелени скъпоцени камъни, върху който са поставени редуващи се пет златни френски лилии и четири малки стълбчета с перла. От всяка лилия излиза по един украсен с перли обръч, а там където обръчите се събират се намира владетелско кълбо с монтиран над него малък малтийски кръст. Короната е подплатена с шапка от червено кадифе. Под короната се показват пандели с кисти.

За пръв път в този си вид короната се появява през 1893 г. и неин автор най-вероятно е граф дьо Форас. По всичко личи, че за прототип е ползвана короната на френските крале, с която разликите са козметични. Причината за тази заемка следва да се търси, не толкова в “хералдичните амбиции” на българския владетел, колкото в гордостта му от роднинските връзки с династията на Бурбоните, гордост демонстрирана многократно. В интервю дадено за руския вестник “Новое время” в 1888 г., Фердинанд заявява: “Какъв немец съм аз и защо да съм австриец. Ако ще определям националността си, по-скоро съм французин – и по кръв, и по възпитание и по начина си на живот.”³⁶⁶.

В герба от 1907 г. короната върху шатрата е “княжеска”. Освен това лъвовите леопарди са заменени с коронвани лъвове. За постамент служи сребърна пергаментова лента с девиз “Съединението прави силата”. Националните знамена са с ресни. Кой е авторът остава загадка. Този герб се среща върху официални държавни документи, паралелно с този от 1880 г.

На 22 септември 1908 г. в старата столица Велико Търново, Фердинанд І провъзгласява България за независимо царство. Върху оригинала на манифеста, с който е обявена българската независимост, изработен от художника Харалампи Тачев (1875-1944) се появява нов герб. За база е ползван този от 1907 г. като са премахнати копията със знамената, променен е постамента-архитектурен елемент с прикрепена към него сребърна лента, окрайчена в червено и със златни букви изписано „Съединението прави силата” Шатрата е с ресни и украсена с малки коронки. Вероятен автор е Х.Тачев. Гербът се използва от държавната администрация до 1915 г., наред с този от 1880 г..

Следващата промяна в държавния герб е през 1915 г. ³⁶⁷ Пявява се върху новоизготвените печати на цензурните комисии от септември-октомври 1915 г.³⁶⁸, както и върху манифеста за обявяване на война на Сърбия на 1 октомври 1915 г. Първоначално се появява като владетелски знак през 1911 г. За негов автор се счита френския хералдик от нидерландски произход Жозеф Емануел ван Дристен (1853-?)³⁶⁹ Разработен е в три варианта – голям, среден и малък.

Големият герб представляна на червено златен лъв, коронован в злато. Наложен щит – четириделен; поле 1. на червено златен лъв корнован в злато, наложен щит –Саксония; поле 2. на синьо три златни лилии, сребърен лабел; поле 3. на синьо три златни лилии червен бордюр; поле 4. на синьо златен лъв с раздваена опашка, държащ меч, стъпил върху три зелени хълма. Над всичко това наложен щит – Саксония. Над големия щит царска короноа с пандели с кисти. Щитодръжци – златни, короновани в злато лъвове. Постамент златни разтителни орнаменти. Девизна лента сребърна, окрайчена в зелено и надпис с червени букви „Съединението прави силата” Около щита голямото огърлие на ордена Св.Св Равноапостоли Кирил и Методий”.

Средният герб е идентичен с големия, но е без девизната лента, а малкия включва само щита, короната и орденското огърлие. Прави впечатление, че и двете форми са напълно еднакви с владетелския герб, което ясно показва желанието на българския владетел за сливането на двата герба..

С този герб за пръв път се появяват две нововъведения в държавната хералдична символика – орденското огърлие и наложения щит. В досегашните изследвания изясняването на смисъла на последния винаги е било повърхностно и на места погрешно.

Първото поле символизира българската царска династия, по-точно клона Саксен-Кобург-Гота-България, чийто основател е Фердинанд І. Второто поле е знакът на фимилията Буброн-Орлеан³⁷⁰ от която произхожда майката на българския цар, княгина Клементина д`Орлеан (1817-1907)- дъщеря на френския крал Луи-Филип (1830-1848). Третото поле обозначава династията Бурбон-Сицилия³⁷¹, от която е бабата на Фердинад І, по майчина линия – Мария Амалия (1782-1866), дъшеря на Фердинандо І, крал на Двете Сицилии (1816-1825) и майка на княгиня Клеменина. Четвъртото поле символизира унгарския блогороднически род Кохари ³⁷², от където е другата Фердинандова баба- принцеса Антония фон Кохари цу Чабраг и Сцитно (1797-1862)

Животът на този герб е тясно свързан с Първата световна война. Въпреки че се появява още през 1915 г., той се налага като държавен сиимвол едва през 1917 г.. Върху Дъжавен вестник в боря от 20. Февруари 1917 г. се появява големия герб, заменен година по-късно (броя от 02 януари 1918) със средния. Поставен е и върху държавиня печат³⁷³, както и върху печатите на много държавни учреждения.

Поражението във войната, абдикацията на “Кобурга” и идването на власт на правителства съставени от негови неприятели, предрешават съдбата на този прекалено Фердинадов символ. На 1 април 1919 г. той е махнат от Държавен вестик. Същото се получава и с банкнотата от 10 лв емисия 1919. Последните му срещания са от 1920 г. Навсякъде се „завръща” старият герб от 1880 г.

Въпреки това обаче държавният печат остава непроменен, т.е. с герба от 1915 г. Печатите с този символ остават да се използват. Това води до едноврменната употреба на два отделни държавни герба, което ни би следало да се допуска³⁷⁴.

С отстраняването на пробелема се заема управляващия миниството на правосъдието Янко Стоенчев. През есента на 1923 г. той съставя комисия , чиято задача е “да установи герб , задължителен за всички учреждения и държавни книжа”. Комисията предлага да се разработи нов герб в съгласие със законите, традициите установени у нас и в чужбина и при спазване на всички хералдични, художествени и технически изисквания. Освен това се препоръчва да се вземе и мнението на царя дали в този герб трябва да намерят отражение символите на “управляващия царски двор”. Относно последното предложение се получава неофициален отговор от двореца, в който се намеква, че цар Борис III няма желание родовите му символи да стоят върху държавния герб.³⁷⁵

На 7 ноември 1923 г. комисията утвърждава проекта на художника Харалампи Тачев, който е и неин член. Макар и идейно гербът да е близък до този на Дристен, има съществени разбичия. Щитът е испански със заострен долен край, щитодръжците са без корони и са стъпили върху акантов орнамент, вместо растителен. Малкия щит с фердинандовите символи отсъства, но пък е запазено огърлието на ордена “Св.св.Кирил и Методий”. Променен е и девизът, който е по-точен превод на белгийския - “В обединението е силата”.³⁷⁶

На 29 януари 1924 г. е назначен нов министър на правосъдието – Рашко Маджаров . Той се отказва от по-нататъшната работа по новия герб и така нещата се отлагат. С окончателното разрешаване на пробелема се заема правосъдният министър Тодор Кулев (1926-1930)³⁷⁷ Около 1926 г. той съставя нова комисия, в която влизат историците В.Златарски, Богдан Филов и Никола Мушмов, изскуствоведа Андрей Протич и художниците Антон Митов, Стефан Баджов и Хараламри Тачев. Комсията решава за основа да се ползва герба на Дристен, девизът да е ”В обединението е силата”, а не „Съединението прави силата”, орденското огърлие да се запази, постаменът да е архитерктурен или орнаментален мотив, щитодръжците да са без корони, а короната над щита да е сферична по подобие на средновековните изображения на българските царе.³⁷⁸. На Тачев и Баджов е възложено да съставят проекти за новия държавен символ. ³⁷⁹

Тачев преработва проекта си от 1923 г., като променя постамента, девидната лента и коронта. Последната наподобява тази от Лондонското четвероевангелие и е с вградена икона на Св.княз Борис.³⁸⁰

Свой проект разработва и Стефан Баджов (1881-1953). По същество това е гербът на Дристен, но с променено графично изпълнение и от който са премахнати малкия щит и огърлието на ордена “Св.Св.Кирил и Методий”. Короната е леко закръглена, а щитодръжците са червени, вероятно зада напоммнят за илирските гербовници. Прави впечатление че Баджов не се съобразява с изискванията на комисията.

В началото на 1927 г., министърът на правосъдието еднолично утвърждава баджовия проект, без дори да е свикано заседание на комисията и без дори да е уведомен Тачев. Причините за това остават неизяснени. Новият герб се появява за пръв път върху Държавен вестник в бр.50 на 22.април 1927 г. Традицията за употребата на малка форма е запазена. Използването на герба става едновременно във всички държавни учреждения и официални документи. Изображението му е нормативно регламентирано в чл.1 на Закона за държавиня печат, приет на 20 октомври 1930 г ³⁸¹ След премахването на монархията на 15.септември 1946 г. гербът е видоизменен и завършва своя живот в началото на 1948 г.