Избрани мисли от учителя по тези(1), антитези
Изтегляне 7.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Неговата
| : Тази мисъл принадлежи и към темата за пентаграмиката на Учителя – една от фундаменталните божествени науки. В определени стадии, хората от по-горни степени и посвещения изпълняват в света функции на хора от по-ниски степени и посвещения. При разглеждане на параболичната разгъвка на пентаграма, легнала и отворена отдясно, обикновените хора еволюират в първите пет степени от дясно на ляво по долната му част: човекът на силата, страдалецът, човекът на познанието, геният и светецът (светията е много по-високо). Талантът спада към по-ниските светски проекции на ІІ-то посвещение; геният, педагогът, бащата и майката – към по високите. Това е, общо, път наляво – към индивидуализация. Колкото по-надясно е дадена степен по долната крива, толкова повече нейни представители има в човечеството, в сравнение с всяка по-лява: светиите са най-малко, гениите – повече; учените, професорите, многознайковците – още повече; страдащите, трудещите се и размножаващите се – почти всички, насилници сме засега всички. Няма нито един обикновен човек на земята, който да не е насилник към хората, към природата или към себе си. Счита се, че един цар, един властник, един генерал се намират на най-ниската степен на пентаграмната, т.е. на етическата еволюция, независимо от ума си, защото имат най-голяма възможност да правят зло: не могат без Сабята, Ножа. Но щом използват ранга и силата си, за да спасят някого или повече хора, народа си, чужд народ или народи и дори враговете си, без да убиват, те вече имат проекция в най-високото посвещение – Възкресението. / Хора от по-ниски степени, насилствено или с лъжа и манипулации, често играят ролята на хора от по-високи степени, но френологията и физиогномията ги издават, а най-вече делата им: пред Небето всичко е открито. И обратно: по определен закон, хора от по-високи посвещения и степени изпълняват роли в по-ниски пентаграмни степени. Това става или кръстосано и, на пръв поглед, хаотично; или по принципа на вертикалните проекции. Така, праведникът (ученик от І Посвещение – Вяра – Вратата на Храма), бидейки най-вляво по горната част на легналата парабола с връх наляво, се разпознава в света по това, че обикновено изпълнява ролята на светец - от съответната вертикална проекция в долната й част. По дух, той живее за "единствено правата вяра" и изпълнява правила, а по плът (долната вертикална проекция - Скиптъра) демонстрира аскетизъм, "чистота", "неприкосновеност", вегетарианство, трезвеничество и пр. – приоритет на земните светци. "Чистота" тук е в кавички, защото истинската чистота е изпълнение волята на Бога, а не това или онова самоограниение./ Извън параболата и десетте фигури, вътре в центъра на пентаграма, е чинът на небесните и божествените светии, които са под Учителите, а те – под Учителя. Те не трябва да се бъркат с обикновените, земни светци от V степен на външните фигури на пентаграма (скиптъра). Апостолът (ученик от ІІ Посвещение, символизиран от Лика на Христа - Смирение), на своето ниво се отличава с разпознаване на Бога, когато Бог е в последното Си въплъщение на Земята като Учител, Богочеловек; с незабавно и безвъзвратно напускане на абсолютно всичко и всички и тръгване с Него и Неговото Ято, изпитвайки пламенен стремеж да разпространява последното Слово Божие, да благовества. Според Втора Вертикална Проекция (Ликът на Христа и Запалената свещ), Апостолите от най-върховните степени имат силата да се проектират в света на обикновените хора като таланти, създатели и творци, гении, просветители, педагози, съвършени родители. Те се отличават от по-ниските пентаграмни степени и от егоистичните таланти по това, че дават много повече, отколкото получават и че не са изпълнени с нагона да са център на внимание, да им се възхищават. При тях тщеславие няма. Обикновените хора (дори и геният и светецът от долната част на тази крива) са все още светски хора - много по-долу от Ученика, който върви горе надясно – към индивидуация. (Не бързайте да поправяте тази дума, без да познавате учението на Юнг за индивидуализацията и индивидуацията). Те все още се интересуват от собствената си персона, собственото мнение, собствената изява и от впечатлението, което правят на обикновените хора. Обикновеният гений, значим за обикновеното човечество, създава неща, които може да останат като шедьоври в културата на човечеството и даже във вечността, но сам той още не е светец или нещо повече и има малки или по-големи лични недостатъци и пороци – може да пие, да пуши, да яде месо, даже да ходи на лов. Обикновено на старини има несъвършена фигура и характер. Но дори най-перфектните учени, хората на познанието, таланти и гении и даже светците и праведниците (последните са вече Ученици от І степен – Вратата на Храма) се отличават по това, че още не са разпознали коя е последната проява на Словото Божие на земята и кой - нейният Носител и кои са хората от Неговото Ято. Тяхното тяло, лице и череп и поведението им все още имат белези на суета, тщеславие, своеглавие или горделивост, неотстъпчивост. Също като талантите и гениите, те търсят одобрение, възхищение и признание от обикновени хора или са верни на някаква своя упорита маниакалност. / Тия бележки тук нямат за цел разширено разглеждане на пентаграмиката, но може да се повтори, че Апостолите се проектират долу като създатели, творци, "оригинали", хора на изкуството или разкъсващи се от инициативи и малки или големи добрини; че Мъдреците (Ясновидците) от ІІІ висша Посвета на Просветлението (Замъкът на Планината) понякога се проектират вертикално долу в Книгата, като проява в обикновената човешка степен на учения, професора, академика, изследователя или социалния деятел - там те са твърде добри. Различават се от колегите си по това, че не търсят признание и не се вълнуват от кариера и степени, а в свободното си време се изключват мигновено и напълно от мислите по специалността си на земята и потъват в глъбините на микросвета и мегавселената – в недостъпния Замък на Висшето Съзерцание и Познание. Учениците от ІV Посвещение – Мистиците, Хората на Любовта, Милосърдието и Саможертвата (Триъгълникът с Окото) - не само владеят всичко, достъпно на предишните степени, но и могат да се излъчват съзнателно в невидимите светове и да пътуват и обитават там, като помнят преживяното при връщане на земята. Ако за човека на Книгата и Човека на Планината от Трета вертикала познанието е най-висш импулс, то за Мистика най-съществено е преживяването и способността и непреодолимият импулс да предизвиква необикновени блаженства и мистични преживявания у другите, да ги води из необятния духовен свят и да изпитват безбройните форми и състояния на Любовта и Доброто. Четвърта Вертикала се проектира долу в Чашата – в едно доминиращо или голямо страдание. Синовете на Преображението от "Планината Тавор", на земята са или по затвори и болници, или труженици с тружениците, или лекари, лечители, милосердни сестри и братя. Те слизат на нивото на обикновените хора на Чашата и пият заедно с тях мъката на оцеляването, бедността, робството, болестите, нещастията зависимостта, чувството за дълг и пр., но се пазят да сътрудничат на най-посредствените от тази ниска степен - "съобразителните", продавачите, уреждащите се в "живота". Самите те са обикновено бедни на земята, тъй като са приети на Небето с документ за липса на нотариалн актове и други документи за лична собственост. По една или друга прчина обаче при тях идват и милиони или им подаряват много скъпи неща и имоти заради изцеленията, които са извършили, както и по други причини. Така че не им пречи да подарят някому скъп автомобил, имот или нещо друго много ценно; или да му спечелят шестица от тотото... Правят това за честни хора и за такива, които редовно отдават дан за Божественото. Те са извънредни медиуми и гадатели и за тях отвъдният свят и съществата му са не само видими, но и осезаеми. Докато Мъдрецът съзерцава и узнава всичко по ментален начин, Мистикът преживява единение с всичко и накрая се възвръща в Бога, във Вечното Блаженство, където се слива с цялата вселена, със всички души. Едно от названията на това посвещение на изток е Нирвана, други го възприемат като Нирвакалпа Самадхи; християнската църква говори за Блаженствата и приемане на Духа. В пентаграмата на Бялата Ложа, символът на този свобода в духовния свят и на приемането на Духа, осеняването от Духа, е Триъгълникът с Окото. Това, че Черната Ложа е обсебила пентаграмата с основните й фигури и я ползва за свои цели не е никаква изненада: това е нейната работа. Тя трябва да имитира, да заблуждава, за да научим Различаването. За тази цел тя използва най-ловката маскировка: да се представя за радетел на Бялото и да използва неговите идеи и атрибути. Но се разпознава по това, че търси и експлоатира "царството, силата, славата" само за себе си и за своите си, а не за всички и за нашия Отец. Там винаги ще намерите авторитети, ръководители, реклама, имена, цени, хонорари и клиенти. Синовете и Дъщерите Божии, Белите Братя и Сестри или Белите Маги са по линия на учениците от Пета Вертикала и имат достъп до Дървото на Вечния Живот – те завършват човешката си еволюция и повече не се прераждат. Основният им импулс и жажда е да търсят братски взаимоотношения и да създават божествени обители "както на Небето, така и на земята". Личната им воля е в пълен синхрон с Божията и те отиват там, където Бог ги прати; приемат тези, които Бог им праща. За тях Страданието, Познанието, Контактите, Творчеството, Създателството, Чистотата, Праведността, Вярата, Апостолството, Мъдростта и екстазите и жертвите на Мистика са изминат път и те се връщат в него само по изключение или докато почиват. Те работят със силните на деня (Ножа) и направляват тайно лични и световни съдби, природни процеси и космични царства. Живеят в братски комуни или селища, но всеки е на своя собствена територия и само си ходят на гости. Обителите им са легенди като Шамбала, Агарта, Беловодие; най-високата им степен сега е официалното им стъпване на земята в селища като "Изгрева" в България и по света. / Малцина знаят обаче, че общата обител, селището, не е най-мощната форма на Бялото Братство – то може да бъде идентифицирано и разрушено, може да се разпадне от вътрешни противоречия и - като последствие – от интервенция на външни врагове. Стратегията на Дървото на Живота, за разлика от Дървото за познаване на доброто и злото, е наличието на индивидуална обител, къща, квартира, даже "бъчва" или "кашон под моста" и пр., където винаги има кът за гости. Или по правило го отстъпва, а Синът Божий си остава напълно божествен - "глава няма къде да подслони". Така се осъществява кръвообръщението на Безсмъртието, както е в кристала на водата – постоянно освежаване на духа с нови гости, Въртенето по Домовете и Обителите. Поддържат безсмъртието си чрез радиална любов към всички, а не чрез хордиална (нямат "смпатии" и "антипатии", понеже близки са им всички същества с искра Божия; но умеят да държат на дистанция всеки, който иска да им отнеме свободата, т.е. хората и съществата без монада или със замъждяла монада). Готови са да се отдадат до последната си вълнà и частица на всеки, който им е пратен от Бога. Единствено те съзнават напълно, че нищо не е тяхно и че всичко, което имат и могат, принадлежи на Бога и на всички Негови създания, затова го раздават и отдават мигновено и без остатък, без замисляне. Властникът, силният, шампионът страдат, ако не са първи, единствени и над всички отгоре; труженикът и страдалецът рядко умеят да благодарят за нещастието; "познайникът" се задъхва без пътувания, книги, информация, контакти, компютри и пр.; талантът и създателят изпадат в депресия без създателство, творчество, добротворство и признание (не съзнават, че са добри от тщеславие); светецът може да полудее, ако "съгреши" или му отнемат "чистотата"; вярващият – ако му отнемат вярата и църквата, апостолът – ако не може да върви след Учителя си и да разпространява Словото Божие; Мъдрецът – ако не може да съзерцава и изучава Бога и Битието, мистикът – ако няма любов, ако не може да се прелива с душите и Духа в и да служи самозабвенно и жертвено на страдащите. / Единствено магът - Братът и Сестрата на Човечеството - е дълбоко и напълно щастлив във всяка форма и функция, в която го поставя Бог, защото вече може всичко и не иска нищо. Не че Синовете и Дъщерите Божии нямат потребности, но те са потребности на Битието, на Вселената – ако някъде трябва да протече божествен процес, те са първите, които му се откликват. Не се привързват към нищо и никого, защото са съвършени стру-ни на Волята Божия, а тя всеки миг е различна. Могат и да се привържат за известно време към нещо или някого, ако волята на Бога е такава – всичко могат, даже и това. Едно не могат – да не си дадат душата, здравето и живота за снемане царството Божие на Земята. Тяхна е мантрата и повелята "Както на Небето, така и на земята". Обикновено отиват на Голгота с песен на уста в името на това Царство, където всеки обича всеки, даже и врага си. Те не отлагат живота за всички и за всеки за бъдещ момент, а го реализират на мига. Те взимат участие в строителството на Новата Земя и Новото Небе чрез самоотдаване на всеки божествен импулс без замисляне и незабавно, дори и когато се намират в ада. Те слизат и в ада и са спасители и там. / В мисълта от Учителя по-долу се говори за естеството и задачите на истинските гении и светии, коренно различни от светски признатите, както и от добротворковците и самодейците, които може да са много чисти, но имат силно его и видими характеропатии, а специално "светците" се отличават със строгост, назидателство, осъждане и отблъскване на "външните" и на Природата, въобразявайки си, че служат на Духа. Светците от Старата Земя и Старото Небе държат в съзнанието си постоянно страха от "нечистотата", "греха" и "изкушението" и се борят с "дяволите"; занимават се денонощно с очистителни молитви, процедури и ограждания, понеже кожичката им е по-скъпа от всичко друго и "наоколо е пълно с врагове", които постоянно ги нападат... Старият праведник пък (Вратата на Храма - Първо Посвещение) изпълнява маниакално предписания, правила и процедури, знае и цитира Писанията наизуст и ги използва за назидаване, съд и меч. "Знае" "точно" значението на всяка дума и положение в Писанието и не разрешава друго тълкуване. Забравя моментално за това, което е прочел в беседите за Младежкия (Специалния) клас на Учителя: че Той години наред е изисквал от учениците да транспонират песните Му в други гами, да ги променят творчески, да измислят нови текстове към тях или към текст да съчинят песен. Класиката си е класика и тя си остава свещена, обаче Бащата е най-щастлив, когато децата Му творят. Инак ще са родени от друг баща. Така нареченият "праведник" или каноникът от Първо посвещение има характера на магарето, за което разправя Учителят: спряло по средата на моста и не ще да се мръдне. Детето на Настрадин Ходжа казало: "Ето, и то се утвърди като тебе"... Неговата интерпретация, неговата вяра или църква е "единствено права", всички други грешат или са от дявола... За него е съвършен абсурд да си раздаде всички книги със Слово Божие и да остане насаме с Бога вътрешно. Бръчката между очите му е неизбежна, даже и когато се усмихва (което прави рядко...). Съдническият манталитет по системата на Радой Ралин "харесва, не харесва, афоресва" е всичко друго, освен съвета на Христа "не съдете за да не бъдете съдени". Той вероятно не е стигнал до думите на Учителя в беседите (или ако ги е прочел машинално, не е разбрал, чу това се отнася и за него) :"Половината от хората на Изгрева са от черното братство. Ще ги познаете по това, че ви занимават с "единствено правите" истини". По правило - техните собствени. Той е със осъдителски или страдалчески израз на лицето и тялото и даже превръща това в стил на живот. Стените на черквите са пълни с образите на такива мъченици и светци. За такъв светец е неизвестна или невъзможна за изпълнение мисълта на Учителя, че ученикът не се даже и огорчава (просто защото светецът още не е ученик, а праведникът е ученик от забавачката). Той е забравил безнадеждно фундаменталната формула на Христа "Не съдете, за да не бъдете съдени" и напомнянето Му, че "имам и други овце от други кошари"; базалната христообразуваща теза и практика на човека с Христова монада – "погубването" на собствената старовселенска душа, за да се добие нова, в Новата Вселена; не разбира най-брилянтото духовно и божествено изречение в историята на човешката религия и култура: "Любовта не дири своето си" (нито го и пази и защитава). Учителят често говори за ограждане и опазване, но това е насочено към светците и праведниците; за по-горните степени чистотата и сигурността идат от изпълнение на божествения импулс и Волята Божия. /Учениците от по-горните степени спазват един строг и свещен закон: никога не се опиват за убеждават човек от по-ниска еволюция за нещо, което изисква по-добър череп, по-добри френологични данни. В процеса на еволюцията, като се сблъска с резултатите на догматизма или фанатизма, невежеството си, такъв човек сам идва при мъдрия със своите въпроси и тогава вече може да му се каже нещо, за да избегне нови разочарования и катастрофи. До този момент търсим само валенциите, които са налични у него на нивото на развитието му - и общуваме само чрез тях, тъй като ние ги имаме отдавна и знаем как да се постигне хармонично общуване чрез тях.
ПРЕРАЖДАНЕ НА АНГЕЛИТЕ 2 И ХОРАТА 1 30.10.19н олс УЗР49:125 Ангелите, които са дошли на земята, няма защо да се раждат и прераждат. Само хората се прераждат, защото имат нужда от това. ПРЕРАЖДАНИЯ, БРОЙ, 777 30.10.19н олс УЗР49:137 След като се прераждаш на Земята 777 пъти, ти минаваш по пътя на слизането и възлизането – според законите на еволюцията и инволюцията. Това е египетското учение. Проблемни мисли в беседите, добро и зло, увели-чаване 2 30.10.19н олс УЗР49:141 "Не се противи на злото" значи: не увеличавай злото, но не увеличавай и доброто. Ако увеличиш доброто, ти ще направиш престъпление. Който се е опитал да умножи доброто, той е вече съгрешил. И всеки, който се е опитал да увеличи злото, и той е съграшил. Ще проявяваш доброто в света като мярка, без да го увеличаваш. Щом го увеличиш, ти си вън от законите на Разумната Природа, извън Божиите закони. Ако увеличаваш доброто във физическия свят, ти си на крив път. Ти можеш да увеличаваш доброто само в себе си, но не и вън от себе си. Доброто е същината на Бога. Той е, сам по Себе Си, Добро. Следователно, със своето добро ти не можеш да направиш света по-добър, отколкото е всъщност. И със своето зло ти не можеш да причиниш на света по-голямо зло. КОМЕНТАР: Мисълта е отбелязана като проблемна, понеже звучи абсурдно, необяснимо и крайно непривично, дори в контекста на самите Му беседи – затова именно се казва, че Учителят говори нови неща, неизвестни никому - не само на нас, но и на най-напреднали адепти и същества, дори на боговете и елохимите. Дори един елохим, стоящ отдясно на Бога, не може да научи някои неща, освен чрез Учителя, когато Той говори на земята. Затова изнасянето на една беседа от Него, през всички векове и вечности на необятната вселена, е величествен акт, смайваща картина за ясновидеца: към този център се стремят същества и същности от всички чинове, степени, класове и йерархии! Словото има една сила на небето, но когато Учителят е на земята, силата е друга, много по-мощна. През земята (плътните образувания в Битието и техните атоми, елементи, кристали, растения, животни, хора), Истината се предава на всички небеса и вселени така, както не е възможно по никой друг начин. Така че и тази изненадваща мисъл, че доброто не трябва да се увеличава, е един от най-твърдите камъни за нашата умствена маш ина - може би най-твърдият, който може да я счупи. Милиони божества, ангели, светии, добродетелни хора – майки, бащи, труженици; стотици и хиляди хуманитаристи, богати хора, църкви, благотворителни общества и пр. и пр. и пр. се занимават денонощно именно с ескалиране на доброто, мислейки, че изпълняват волята на Бога и главния импулс на човека с душа. Ние самите си изпочупваме краката да увеличаваме доброто, верни не вътрешния си импулс и на разбирането си. И ето сега нещо обратно - съвсем ново, абсурдно. То трябва да се проумее! 25 000 години са капка в морето, за да може да проумее дори един ангел или бог на доброто една такава абсурдна мисъл, след като денонощието му на земята е една нескончаема безсъница от добрини. Той не проумява, че в повечето случаи чрез добрините му на дребно хората и съществата най-често не стават по-съвършени и по-добри. Дори свикват и стават зависими, престават да се развиват; даже го правят виновен или страдат, ако намали темпа си. Идеята да се прави добро капка по капка, без да се умножава и увеличава, е нещо съвършено уникално, ново, фундаментално, което досега не сме го знаели! При това, увеличаването на доброто във физическия свят било погрешно и опасно. В нисшата, егоистична природа на съществата се отваря една голяма свинска уста, която иска постоянно – все повече и повече. Получава се преливане от пусто в празно – бездънна яма. При увеличаващите се дози, питомникът става лаком и се разваля, затлъстява сърдечно и умствено, спира еволюцията си. Тревожи се, когато те няма, иска да си все повече и все по-често при него, защото ти си спрял неговия апарат за самоподсигуряване чрез собствен труд, усилия и добродетелност. Нещо повече - спираш и собствената си еволюция поради добродетелност на дребно, която е от любов към ближния - а има една много по-висока любов. Любовта към Бога не е идентична с любовта към ближния и към беззащитните, страдащите! Първата включва втората, но те не са идентични; ако втората се практикувана приоритетно, тя не може да ни заведе при Бога. За любовта към Бога чрез благотворителност може да се употреби знакът в математиката "равна или по-малка" (): равна е, само когато е по волята Божия във всеки конкретен случай; а по-малка е, понеже гонейки дивото, изпускаме питомното: посвещавайки се на по-изостанали същества, отсъстваме от полетите, гнезденето и истинските спасителни акции на Ятото. Това не отменя закона за малкото добро, но изисква редуване на малкото добро с голямото и категоричния приоритет на по-голямото и най-голямото. Ползата от малкото добро е сигурна, само когато то не се увеличава, а е капка по капка; и когато то не засенчва изцяло живота за голямото добро. И, най-вече, необходимо е преосмисляне на въпроса, въобще, що е добро. Когато не можем да си отговорим на този въпрос, би трябвало да имаме усета кой е по-напреднал от нас (а това става само когато не сме болни от гордост, своеглавие или самоупование) – и да преминем в неговата орбита. Тогава е сигурно, че ще попаднем на верния път и ще излезем от инерцията на това, което си мислим, че е добро. проповедници 2 В АМЕРИКА 30.10.19н олс УЗР49:140-141 Ако отидете в Америка, ще видите, че най-красноречивите проповедници си имат вили, живеят като црае, с всички удобства. След всичко това ще проповядват, че Христос умрял на кръста... и това не е лошо... По-добре е да проповядват Христа по този начин, отколкото да вършат /по-големи/ грехове и престъпления. Според мене /обаче/, сегашното проповядване на Христа е особен вид разбойничество. ПРОПОВЯДВАНЕ 2, разбойничество 30.10.19н олс УЗР49:140-141 Ако отидете в Америка, ще видите, че най-красноречивите проповедници си имат вили, живеят като црае, с всички удобства. След всичко това, ще проповядват, че Христос умрял на кръста... и това не е лошо... По-добре е да проповядват Христа по този начин, отколкото да вършат /по-големи/ грехове и престъпления. Според мене /обаче/, сегашното проповядване на Христа е особен вид разбойничество. ПРОФЕСОР-ГЕНИЙ 30.10.19н олс УЗР49:127 Засега даже в универ-ситетите преподават обикновени хора; най-много – талантливи. Почти в никой европейски университет няма нито един гений или светия за професор. (виж и ПОСВЕЩЕНИЯ, ПЕНТАГРАЛНИ) ПРОФЕСОР-светия 30.10.19н олс УЗР49:127 Засега даже в универ-ситетите преподават обикновени хора; най-много – талантливи. Почти в никой европейски университет няма нито един гений или светия за професор. (виж и ПОСВЕЩЕНИЯ, ПЕНТАГРАЛНИ) РАБОТИ, ЛЮБОВНИ 1, СВОБОДНИ 30.10.19н олс УЗР49:129 Едно нещо ще знаете: любовните работи, т.е. всичко, което има отношение към любовта, трябва да бъдат свободни. РОДÈН ПО ПЛЪТ 2 30.10.19н олс УЗР49:126 Който иска да бъде богат, да живее в охолство, той е роден по плът, кръстен по плът и умира по плът. СВЕТИЯ, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 30.10.19н олс УЗР49:128 Светията трябва да има следните три неща: тело, което да не се разрушава при никакви условия; сърце, което да не се поддава на никакви изкушения; ум, който да не се поддава на никакви забллуждения. Светията е изразител на великата истина. Значи, телото на светията трябва да не умира; от нищо да не се разрушава; сърцето му – да устои на всички съблазни; умът му – да се справя с всички противоречия. Който може да даде друго определение за светията, аз съм готов да го приема. Който не вярва на думите ми, иска да даде свое определение за светията. Моето определение е за мене, на никого не го налагам. Аз съм готов да заема мястото на светията, за когото давам определение, /но/ в никой случай не желая да бъда на мястото на някой светия от църквата. светия–гений 30.10.19н олс УЗР49:127 Засега даже в университе-тите преподават обикновени хора; най-много – талантливи. Почти в никой европейски университет няма нито един гений или светия за професор. (виж и ПОСВЕЩЕНИЯ, ПЕНТАГРАЛНИ) светия–ПРОФЕСОР 30.10.19н олс УЗР49:127 Засега даже в универ-ситетите преподават обикновени хора; най-много – талантливи. Почти в никой европейски университет няма нито един гений или светия за професор. (виж и ПОСВЕЩЕНИЯ, ПЕНТАГРАЛНИ) СИМВОЛ НА ДУМА, РЗАУМНА - ВЯТЪР 30.10.19н олс УЗР49:124 символ НА знаниеТО, истинското - Хляб 30.10.19н олс УЗР49:125 СИМВОЛ НА МИСЪЛТА, РЗАУМНАТА - ВЯТЪР 30.10.19н олс УЗР49:124 СИМВОЛ НА ПОШЛОСТТТА И ЗАБЛУДАТА - СЛАМА 30.10.19н олс УЗР49:144 /Хората навсякъде биват хранени с религиоз-на, научна, поетическа, философска слама./ СИМВОЛ НА СЛОВОТО – СЛАДКА ХРАНА 30.10.19н олс УЗР49:139 Съвременните хора се нуждаят от сладка храна. Тя е Словото на живота. Словото трябва да се дава на хората. СиМВОЛ НА ЧОВЕК, ГРЕШЕН - МИКРОБ 30.10.19н олс УЗР49:133 СиМВОЛ НА ЧОВЕК, ЛОШ - МИКРОБ 30.10.19н олс УЗР49:133 СИМВОЛ, ВЯТЪР – ДУМА, РЗАУМНА 30.10.19н олс УЗР49:124 СИМВОЛ, ВЯТЪР – МИСЪЛ, РЗАУМНА 30.10.19н олс УЗР49:124 СиМВОЛ, МИКРОБ - ЧОВЕК, ГРЕШЕН 30.10.19н олс УЗР49:133 СиМВОЛ, МИКРОБ - ЧОВЕК, ЛОШ 30.10.19н олс УЗР49:133 СИМВОЛ, СЛАМА 2 – ПОШЛОСТ И ЗАБЛУДА 30.10.19н олс УЗР49:144 /Хората навсякъде биват хранени с религиозна, научна, поетическа, философска слама./ символ, Хляб - знание, истинското 30.10.19н олс УЗР49:125 СИМВОЛ, ХРАНА, СЛАДКА - СЛОВОТО 30.10.19н олс УЗР49:139 Съвременните хора се нуждаят от сладка храна. Тя е Словото на живота. Словото трябва да се дава на хората. Син БОЖИЙ И ВОЛЯ БОЖИЯ 30.10.19н олс УЗР49:127 Според думите "Отец люби Сина", разбираме разумен син, който върши волята на баща си във всяко отношение. Всеки човек, който върши волята Божия, той може да бъде Негов Син. Син БОЖИЙ, КАЧЕСТВА 30.10.19н олс УЗР49:127 Три качества се изискват от Сина: той трябва да прилича по тяло, по ум и по сърце на своя Баща. Той трябва да прилича по ум, по душа и по дух на своя Баща, /но/ приликата по душа и дух оставям настрана, защото това са спорни въпроси. Те ще останат за разглеждане в бъдещата култура, когато дойдат на земята гениите и светии-те. Син, на Бога 30.10.19н олс УЗР49:138 Син /на Бога/ е онзи, който възприема с открито сърце всичко, което става във вселената: като влезе в нея, пред каквото и да се намери – богатство или беднотия, грях или правда, - да е готов да каже: "Така е определено от Бога!" сладко 1 30.10.19н олс УЗР49:139 Съвременните хора се нуждаят от сладка храна. Тя е Словото на живота. Словото трябва да се дава на хората. смисъл на живота 30.10.19н олс УЗР49:145 Радвай се на всяка душа, която се развива! В това се крие смисълът на живота. СМЪРТ 1, АНГЕЛ НА СМЪРТТА 30.10.19н олс УЗР49:138 Няма по-красив ангел от смъртта! СМЪРТ, ПРИЧИНИ, богатство 30.10.19н олс УЗР49:126 Който иска да бъде богат, да живее в охолство, той е роден по плът, кръстен по плът и умира по плът. СМЪРТ, ПРИЧИНИ, СЛЕПОТА ЗА ЛЮБОВТА 30.10.19н олс УЗР49:138 Като видиш страшния образ на смъртта, тя ще се усмихне и ще ти каже: "Колко си глупав! Ти не разбираш онези, които те любят." КОМЕНТАР: Като цитат, откъснат от контекста, това твърдение може да има няколко значения. Но и в контекста може да се разбере най-малко по два начина: 1.Че смъртта люби човека, а той не я разбира; 2. Че ние умираме по причина на това, че не разбираме хората, които ни любят. За втората теза има множество подобни твърдения и обяснения от Учителя, Който често говори, че човекът е същество, което трябва да се съединява и обменя с все повече и повече души, родени от Бога, за да се върнем заедно в Него. В по-високите полета, това може да стане едновременно чрез мистичните актове на любовта, а последователно – в материята, в пътя на преражданията и ражданията. От Словото е известно, че има 60 милиарда човешки души (вероятно това важи само за нашата планета), а в дългия ни път към съвършенството ние трябва да се обменим и съединим с всички тях, за да приключим с грехопадението. При грехопадението някой ни е научил да отблъскваме любовта, а Бог е допуснал това, за да видим последствията – болестите, нещастията, старостта и смъртта. Когато в Словото се говори за въздържание, отблъскване и морал, Бог има предвид опазването ни от съществата без искра Божия и заразените от тях – тези, които живеят само за себе си или за своите си. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ МЕТОДИ В СВЕТА 2 30.10.19н олс УЗР49:134 Аз познавам сегашните методи за възпитание не само в България, но и в цял свят. Навсякъде си служат с примитивни методи. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВРЕМЕТО 30.10.19н олс УЗР49:145 За мене всяка минута от времето е цяла епоха! УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, МИНАЛИ ПРЕРАЖДАНИЯ 30.10.19н олс УЗР49:139 Някои казват за мене, че искам да заповядвам... – Аз съм преживял и това време. Сега на никого не заповядвам. Казвате, че минавам за "владика". – И това съм преживял. И положението на цар преживях. /Сега/ аз не искам да бъда нито владика, нито цар, нито майка, нито баща. Това оставих за хората. – Какъв искаш да бъдеш сега? – Аз искам да бъда служител на Бога. /.../ Това е моята философия. Казвате за мене: "Този човек иска да ни устрои някаква засада, някаква примка"... – Някога аз съм правил тези примки, но като видях техните резултати, отказах се от всичко. Едно време бях господар – видях резултата на господарството и се отказах и от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него. /.../ Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отказах! Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва. И сега всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие, като мене, ще минете през същите положе-ния, за да се откажете от всичко. Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, той раз-бира великата истина". КОМЕНТАР: Тези от нас, които са разпознали своя Учител именно в Учителя, а не в друг, изпит-ват неизразима любов и благодарност към Него и поради безграничието на неговите лица: в Словото и Делото Му е сам Бог, но се изявяват и Мировата Душа, Христос, Духът Божий, Бялото Братство, елохимите, ангелите и още десетки и стотици същности. Трябва да ги усещаме и разграничаваме много тънко – доколкото ни е дадено. В някои случаи говори и Учителят от нивото на Петър Дънов – Човека, идентичен с Иисус. Учителят и Учителите подготвят векове наред едно тяло, един човек на дадена планета или в даден свят, за да може след хиляди години той да стане "съсъд Божий". Не случайно в Евангелието се изброяват родовете, още от Адама, подготвили тялото на Иисус. Но на малцина е известно, че думите на ап. Павел "Всичко опитвайте, доброто дръжте", важат и за Учителите, и за самия Миров Учител. Това хвърля нова светлина върху този божествен процес. Имало е, и до днес има претенденти за трона на Мировия Учител, на самия Христос, които се издават, че са фалшиви, с това, че считат себе си за единствени и безгрешни – казват, че никога не са грешили. Дали това е от гордост или по друга причина, е въпрос, но е ясен белег, че никой от тях не е Мировият Учител. Има единици в Братството, които разбират дълбоко този закон и затова са ни спасявали не веднъж живота и душевното здраве, когато сме се отчайвали от своите грешки и недостатъци и сме се считали за измет – за "безнадеждни" и "порочни". Точно в такива мигове, когато човек мисли как да си отиде от земята, въпреки забраната за самоубийство и яснотата какво става със самоубийците в другия свят, са се явявали истинските ученици на Учителя, които са ни насърчавали, че не сме нечисти и че нищо не може да ни опетни, а че това е предопределеният ни път на живота, за да добием богати опитности и да можем по-да помагаме по-добре на хората, познавайки проблемите им. Щом сам Учителят е минал през всичко и е станал съвършен, значи има малка надежда и за нас, макар и след милиарди години. В мисълта Му по-горе има още изумителни неща: че Той пак ще дойде и като "цар", и като "владика", и даже като майка и баща. Религиозните и окултистите в "братството", заразени от сатанинския морал, нито за миг не могат да приемат мисълта, че Учителят може да е бил и пак да бъде и мъж, и жена, и пр., защото тези функции за тях са грешни. Те са далеч от истината, че най-важна е волята Божия, а не формата, в която тя се проявява. Контрааргументът им в случая би бил веднага, че в бъдеще човек ще бъде устроен другояче и че децата ще се създават и раждат по друг начин. И това е казвал Учителят, но не защото сегашното сътворение на човека е греховно и порочно, а понеже просто има степени на еволюция. На много места Той говори за свещеността на сакралния акт между мъжа и жената и божествения произход на органите и клетките, с които се създава човекът на земята. Критиката Му в този план не е по отношение на формата, но относно етичността или неетичността на поведението: дали причиняваме старадание на другия или го водим към Бога; също и относно това, че не всички хора и връзки са от Бога и че именно тогава трябва да бъдем зорки и стойки да не допускаме съчетания против съвместимостта и предопределението. А хората хиляди години правят точно обратното – и Църквата ги благославя срещу заплащане като събират безразборно и после ги наказва, когато искат да се разделят. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ПЛАЧ 2 30.10.19н олс УЗР49:139 Ще кажете, че и аз плача като вас... – Аз не плача, не съм от тези, които плачат. Мина времето на моя плач. – Не тъжиш ли? – Мина времето и на тъгата! КОМЕНТАР: Прелестното в живота и Словото на Учителя е, че винаги могат да се намерят и противоположности. Често Той говори в полза на плача. Известно е, че сам Учителят е плакал със сълзи и е изпадал в голяма скръб – дори до последните Си дни. Скръбта Му личи и от доста снимки. Друг е въпросът, че в Него понякога говорят други същности на Бога, някои от които не плачат. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, СлОВОТО МУ, БЕСЕДИ, КРИТЕРИЙ 30.10.19н олс УЗР49:144-145 Колко пъти са ми казвали, че беседата ми е отлична! Щом е "отлична", питам: какво мислиш да правиш? – "Нищо не съм решил." – В такъв случай, беседата ми не е толкова "отлична"... ХОРА, ДОБРИ И ЛОШИ, ПОЛЯРИЗИРАНЕ 30.10.19н олс УЗР49:142 Ако една жена дойде при мене и се прояви такава, каквато не е, аз ще й препоръчам един мъж, който да се прояви към нея такъв, какъвто е. Щом се ожени за него, тя ще се излекува. Това е поляризиране. Добрите хора лекуват лошите. ХРАНА ЗА БРЕМЕННИ, ЗА БАЩИ, ЗА ГЕНИИ И ЗА СВЕТИИ 30.10.19н олс УЗР49:129 Бременната жена трябва да се храни със специфична храна. И мъжът, преди да е станал баща, също трябва да употребява специфична храна. Геният трябва да употребяна храна за гении, светията – съответна храна. храна, сладка 1 30.10.19н олс УЗР49:139 Съвременните хора се нуждаят от сладка храна. Тя е Словото на живота. Словото трябва да се дава на хората. числото 777 30.10.19н олс УЗР49:137 След като се прераждаш на Земята 777 пъти, ти минаваш по пътя на слизането и възлизането – според законите на еволюцията и инволюцията. Това е египетското учение. ЧОВЕК 2, ПЛЪТСКИ 30.10.19н олс УЗР49:126 Който иска да бъде богат, да живее в охолство, той е роден по плът, кръстен по плът и умира по плът. превъплъщение 30.11.19н олс УЗР49:182 Превъплъщението е закон не само за земята, но и за целия космос. Изобщо, духовете се превъплъщават. Това е необходимост за всички живи същества. КОМЕНТАР: Тази мисъл трябва да се разгледа заедно с една противоположна и да се птърпсят синтези за обяснение на противоречието: "Ангелите, които са дошли на земята, няма защо да се раждат и прераждат. Само хората се прераждат, защото имат нужда от това." Или "ангели" и "духове" са нещо различно, или "превъплъщение" и "прераждане" не са едно и също нещо, въпреки че се възпримат като синоними. Че духове и ангели са нещо различно, виждаме от следната мисъл в същия том: "Хората са причина за падане на ангелите: те са дали път на духовете в себе си." (УЗР:198, Ще ме видите", 16.ХІ.1930). Абсолютен Морал 24.04.20н птх КДМ50:91 Абсолютният Морал, Абсолютната Истина, са написани в човешката душа. Абсолютна истина 24.04.20н птх КДМ50:91 Абсолютният Морал, Абсолютната Истина са написани в човешката душа. АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ 24.04.20н птх КДМ50:91 Зад всекиго от вас аз виждам едно същество, по-развито от вас. То постоянно ви следи, грижи се за вас да не се провалите някъде. Божествен ден 24.04.20н птх КДМ50:97 Един Божествен ден е равен на 1000 години на Земята. Ако си живял 365 хиляди години на Земята, това се равнява на една Божествена година. КОМЕНТАР И ВЪПРОС: Защо е този геоцентризъм, при това с брой дни в годината, установили се след изкривяването на оста й, т.е. локалното грехопадение? Щом обаче Каталог: 01-Bulgarian -> 05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi 01-Bulgarian -> Багрина кларк новата земя – обител на радостта 01-Bulgarian -> Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве 01-Bulgarian -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 01-Bulgarian -> Изис и озирис 01-Bulgarian -> Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей? 01-Bulgarian -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 01-Bulgarian -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 01-Bulgarian -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi -> Лекция тип 1к селектор 64 том "Живият Господ" София`1948, печатница " 05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi -> Избрани мисли от учителя по тези(1), антитези Изтегляне 7.99 Mb. Сподели с приятели:
|