Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания "Благодат"



Дата30.07.2018
Размер350.57 Kb.

благодат,бр.4,2009г.


Издава, отпечатва и разпространява

Християнски център за хора с увреждания "Благодат"

Зима 2009 брой 4(30)


Отговорен редактор:

Стефка Стойчева – Пловдив



Редакционен съвет:

Илияна Киркова – Враца

Иво Фердинандов – Годеч

Мукадер Яшарова – Координатор за София

Тел.: 02/827-09-85

GSM: 0898-48-39-43

Негослав Събев – Трявна

Павлина Тачева – Сандански



Коректор на брайл:

Керанка Милушева



Коректор и предпечат за уголемен шрифт:

Мария Костова



Технически редактор:

Здравко Лекишев



Четец на аудиоварианта:

Антония Гидулска;

Аудиообработка:

Негослав Събев


Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.


Адрес:

Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/28-11-37,

GSM: 0888-347-284

E-mail: grace@evrocom.net

Web: http://gracebg.org

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

От редакцията........................................................3


Скъпи приятели......................................................4

Илияна Киркова


Несравнимият и Единственият през

всички векове.........................................................5


Той самият.............................................................16
Притча за моркова, яйцето и кафето....................26
Той те е скрил с определена цел..........................29
Подаръци за царя.................................................36
Историята на бедния обущар...............................40
Новини от „Благодат”............................................45
Благодарност.......................................................46

Аз и моят дом ще служим на Господа.” (Исус Навин 24:15).


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

С няколко думи


Честит рожден ден, Исус!

В моето сърце откак се Ти роди,

Ден рожден за мен е всеки ден,

Затова аз Ти благодаря,

Че ясла стана моето сърце!

И винаги искам да виждам Твоето лице.

Бъди благословен Исус!

С Теб живота ми придоби нов вкус.

Поради милостите Ти безброй

с радост и любов е изпълнен живота мой.

За Теб, Исус, е моят благослов!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Милости
Изминаха дните на цялата година, остават още пет-шестина.

Милостите от Бог искам да изброя, но не е лесно май това.

Ден след ден, час след час, месец и ето стана пак година.

Цялата измина и време за равносметка е.

Много трудни дни имах, но в трудността

винаги виждах на Бог любовта,

С която Той обикна света.
Скъпи приятели,
С пожелание за Божията защита и изобилие на мир, любов и радост – да са ви спътници през всеки ден и час през Новата година.

Да станем като децата, но да не останем като тях и да израснем в Христа!

Да се доверим на Него като Пастир за душите ни и в Новата година!

Нека Новата година да бъде плодородна градина;

да има много радост и щастие в сърцата ви;

да се сбъднат вашите мечти!

и нека Бог да ви благослови!!!

Нека Божията ръка да ви пази всеки ден!

Неговата защита от ангели да е непробиваема около вас в пътя на ежедневното ви ходене в света!

Да сте още по-близо до Христа и да разбирате Неговото сърце и да търсите Неговото лице!


Господ да те благослови и да те опази!

Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!

Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!

Числа 6:24-26

Илияна Киркова

Несравнимият и Единственият през всички векове
Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света да съди света, но да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3:16-17).

Никога човек не е говорил като Него.” (Йоан 7:46).

Ти си по-красив от човешките чада.” (Псалм 45:2).
Преди близо двадесет столетия на тази земя се яви един Човек, който се роди не според законите на живота. Този човек живя в бедност и израсна в неизвестност. Той не пътуваше много. Само веднъж прекоси границите на страната, в която живя. Това стана през изгнаничеството Му като дете. Той работеше за прехраната си в едно малко селище. Нямаше нито богатство, нито влияние. Неговите роднини бяха незначителни хора от народа, без образование.

Като младенец, Той изплаши един цар. Като юноша, Той учуди учените. Като зрял мъж, Той упражняваше власт над творението – вървеше по морските вълни като по суша и успокояваше бурното море.

Той излекува мнозина от най-различни болести, без да е учил медицина и без лекарства. Не взе нито грош за лекуване.

Той никога не е следвал психология и при все това изцели повече съкрушени и наскърбени сърца, отколкото всички лекари.

Той не написа нито една книга и при все това библиотеките не могат да съберат книгите, писани за Него.

Той не съчини нито една песен, но е вдъхновил теми, мелодии и дори цели оратории - повечето от това, което всички поети и композитори някога са писали.

Той не основа нито едно училище, но всички училища, събрани заедно, нямат толкова ученици, колкото има Той.

Той никога не събра армия, не повика и един войник, нито пък си послужи с каквото и да е оръжие, а при все това никой земен пълководец не е имал толкова доброволци, които радостно да изпълняват заповедите му. Никой победител не е завладявал толкова оръжие и не е имал толкова пленници и дори врагове, които са му се предавали без каквото и да е принуждение.

Той е Изобличителят на всяко зло, което търси жертви в мрака.

Той е Примирителят на противоречията в живота. Той е Възстановителят на нарушената хармония в теб, в дома ти и в обществото.

Той е Целителят на всички болести, недъзи, зависти, омрази, неправди и злини. Той е Спасителят във всичко.

Той изпълва страниците на богословските трудове. Всяка молитва, която Бог чува и на която отговаря, се отправя в Негово име и се изпълнява заради Него самия.

Имената на отминали човешки величия, на горди държавници от древния Египет, Гърция, Рим и до наши дни са изгрявали и залязвали. Имена на учени, философи и богослови са пламвали и изгасвали. Но името на този Човек се разнася все повече и повече. При все че времето простря почти 20 столетия между днешното поколение и сцената на Неговото разпятие, Той все още живее.

Цар Ирод не можа да Го убие.

Сатана не можа да Го измами.

Смъртта не можа да Го надвие.

Гробът не можа да Го задържи.

Сега, Той стои високо върху най-горното.


НЕБЕТО...

Небето – с неговите позлатени от слънцето хълмове, скъпоценни стени, бисерни врати, златни арфи, пленителни ангелски песни и нетленна атмосфера.

Небето – където гниене никога не разяжда неувяхващата красота. Където времето никога не отбелязва и една бръчка. Където смъртта никога не копае гроб.

Небето – където мраз никога не охлажда въздуха, където не бушуват бури, където реките никога не замръзват и цветята никога не повяхват.

Небето – където стените са от яспис, вратите - от бисери и улиците - покрити със злато, по-чисто от стъкло.

Небето – където никога не се търси лекарска помощ, защото никой не се разболява, където никога не влиза смъртта, защото никой не умира. Там няма смърт. Никога над вратата не се окачва траурно знаме. Погребална кола, следвана от тъжна процесия, там не се вижда, защото по хълмовете на Славата няма гробища.

Той е стъпало не на човешката, а на небесната слава – прославен от Бога, познат от ангелите, възхвален от светиите и изплашил демоните - и продължава да е жив и личен Бог.

Този Син Човешки и Син Божи, вярвам разбрахте, е нашият Господ и Спасител,



ИСУС ХРИСТОС...

Необикновен подвиг бе да слезе от Божия престол чак до яслите на обора. От върха на славата до дъното на смирението. От обятията на Бога до нас, грешниците. От величие – в неизвестност. От неизразими богатства - до крайна бедност. От Син – до слуга. Защото Той „обезслави Себе Си, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците" (Фил. 2:7).

Той прие човешки образ, за да можем ние да получим божествен образ. Той стана Човешки Син, за да можем да станем ние Божии синове.

За да имаме представа за Неговото смирение, трябва да Го видим в предишното Му състояние.

Нашият ум не може да определи що е болест, скръб или смърт, защото в Небесния речник такива думи не съществуват.
ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС...

Вижте Го как напуска Небето и гледа към пленения от греха и поробен от дявола свят. Вижте Го как се обръща и дълго гледа Своя небесен дом, преди да премине от светлото и звездно Небе в един тъмен и мрачен свят.

Какво ли са почувствали ангелите, когато им било казано, че Този, Който хвърли в пространството бързите комети, въртящите се светове и светещите слънца, Който създаде един свят, пълен с причудливи животни, изящни цветя, шуртящи ручеи, прозрачни морета и издигащи се планини, Който даде трептенето на звездите, блясъка на планетите и сиянието на слънцето, е решил да замени пурпурната Си мантия за едно селско наметало, че Вечният става едно малко дете, че Този, върху Чиито рамене се крепи вселената, ще бъде тъй безпомощен, че ще трябва да лежи като малко дете в скута на една жена!

Благоволение!

Той беше богат, но заради нас...

ТОЙ СТАНА БЕДЕН...

Колко беден? Попитайте Мария, Неговата майка. Попитайте овчарите. Попитайте мъдреците, които пропътуваха от далечния изток, за да Му поднесат своите дарове. Те очакваха да видят в двореца царски син, а намериха едно бедно дете. Той дойде при Своите, но те не Го приеха. Всяка врата бе затворена за Него, освен тази на обора. Първата нощ, когато се роди на земята, Той лежа на сламено легло при добитъка.

Проверете общинските регистри на градчето, където живя, и вижте, че Той не само не притежаваше чифлици и квартали в града, но нямаше и един сантиметър земя и нито една тухла. Той не притежаваше дори лодка, за да прекосява езерото. Нямаше добиче, върху което да язди. Нито свое легло, на което да спи. Нито гроб, в който да бъде погребан. Той прекосяваше езерото с чужда лодка. Яздеше чуждо добиче и често спеше върху голата земя. Той дори бе погребан в чужда гробница.

Той не пътуваше със специални бързи влакове. Не съкращаваше разстоянията с автомобили или самолети. Той винаги се движеше пеш по стръмните, каменисти хълмове на Юдея, често на лунна светлина или докато звездите сияят, трептят и пеят в небесата, а Божиите синове възклицават от радост. Преди всичко това да се случи, Бог беше поставил и предначертал една цел – изкуплението и спасението на човека.

Начинът, който Христос избра, за да изпълни Своята цел, беше необикновен. Той не ангажира световната преса, за да настрои общественото мнение в Своя полза. Не организира нова политическа партия, която да Го наложи чрез своите агитации и гласове. Не събра силна армия, за да я хвърли срещу някой по-слаб противник. За постигане на целта Си Той не разчиташе на стратегия и атаки, както направиха Александър, Цезар, Наполеон. В завършване на целта Си, Той не упова на никаква организация, дипломация, реформация, култура, възпитание. Той действаше с неща възвисени, но презирани от земните жители:

Истина, вяра, правда, любов..."

Христос не покани държавниците на конференция. Той не говореше с водачите на народите за граници, не разискваше икономически, политически или стратегически световни проблеми. Той не подписа договори и споразумения за мир, разбирателство, взаимопомощ, приятелство. Вместо това Той разреши веднъж завинаги въпроса за границите, като прогласи, че всички хора, независимо от своя произход, цвят и раса, са братя, понеже Бог е техен Създател и Баща. Целият човешки род произлиза от една двойка и има една кръв. И понеже учението Му не признаваше граници, то бързо мина във всички народи и племена по широкия простор на цялата земя, през всички паралели и меридиани. Както слънцето огрява цялата земя, така Христовото спасително учение осиява всеки човек, който се ражда на земята.

Икономическите въпроси Той разреши, като не застана на страната на богатите и способните, не унижи бедния и не презря слабия. Той призова всички. Той събра десниците им във взаимопомощ, задължавайки първите да служат на последните. Той ги свърза с любовта Си като братя с един Баща. Той най-напред променя сърцето, тогава ума и оттам живота на всеки човек. Той не призова към мир, а сам примири човека с Бога и вложи мир в сърцето на човека, какъвто мир никой в този свят не може да даде. Той научи всички хора от всички времена, от всички цветове и народи, от всички възрасти и поколения да се молят с думите: „Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята..." Така Той свърза небето със земята. Прогласи Божията воля за единствена воля в целия всемир, на която, ако се подчиним, на земята няма да има грях.

При идването Си на този свят Христос и за миг не отстъпи от Своята цел. Тя бе ясна и определена. Той не дойде да ни спаси от скръб, защото сам бе „човек на скърби и навикнал на печал". Той не дойде да ни спаси от изкушения, защото сам „бе изкушаван във всичко като нас". Той не дойде да проповядва, нито да учи, нито да цери. Той не дойде заради някаква временна цел. Всичко това Той правеше, понеже хората се нуждаеха от утеха, помощ, здраве, съвет в живота. Неговата цел обаче беше много по-голяма.

Той дойде не за да покрие чернотата на живота ни, а за да я избели напълно. Не да ни поправи, а да ни постави на ново място.

Поправените неща се продават като стари вещи. Христос обаче не е търговец на стари вещи.

Той не дойде да постави нова кръпка на стара дреха. Нито пък дойде да разисква с нас нашите зли дела – да слуша несъстоятелни оправдания и извинения. Той дойде, за да промени нашето зло, греховно естество чрез НОВОРОЖДЕНИЕ. Исус Христос дойде да се справи веднъж завинаги с онова нещо, наречено Грях, което унищожи Рая на земята и я преобърна в скръбна долина. Грехът разруши мира между човека и Бога и изгони човека от Рая. Хилядолетия изминаха, а мирът е само блян за страдащия човек. Грехът и днес продължава да разделя домове, да сломява сърца и да копае гробове. Грехът оскърбява Бога, убива пророците, бунтува небето и прави дявола владетел на земята, а Пъкъла – столица на грешниците. Исус Христос дойде да се справи с най-големия ни враг. Човекът е роб на греха и не е способен да го победи.

Исус Христос дойде да ни промени от плътски на духовни. Той заяви: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." Той заповяда: „Трябва да се родите отгоре, от Бога, отново." Човешкият умъртвен от греха дух трябва да се новороди чрез Божието Слово и Святия Дух. Само тогава можете да имате в сърцата си Божието Царство тук на земята и да влезете във вечното Божие Царство в новото небе и новата земя.

Идването и разпятието на Господ Исус Христос имат една цел, както ни изяснява Библията: „Христос се яви да съсипе делата на дявола" (I Йоан 3:8), да унищожи греха, да върже и хвърли дявола за цялата вечност в огненото езеро. Господ Исус дойде, за да имаме ние, хората, живот, и то изобилно (Йоан 10:10). Той дойде да ни освободи напълно и да ни направи Нови създания в Бога. Той дойде, за да царува като пълен Победител, а нас да направи граждани на Своето Царство, като унищожи сатанинското царство на греха и смъртта.

Готов ли си да приемеш Исус за свой Спасител от греха? Готов ли си да Му служиш през целия си живот? Готов ли си да страдаш като Негов ученик?

Тогава ти ще царуваш с Него, ЗАЩОТО ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА Е НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!

ТИ ЩЕ СИ ЩАСТЛИВ, АКО МОЖЕШ ДА КАЖЕШ НА ХРИСТОС:

Ти си моят СПАСИТЕЛ от греха. (Мат. 1:21)

Ти си моят ЖИВОТ всеки ден. (Йоан 14:6)

Ти си моята СИЛА за победа. (Исая 9:6)

Ти си моят верен ПРИЯТЕЛ. (Йоан 15:15)

Ти си моят истински БРАТ. (Мат. 12:50)

Ти си моят добър ПАСТИР. (Йоан 10:11)

Ти си моят ХОДАТАЙ пред Отца. (I Тит. 2:5)

Ти си моята СВЕТЛИНА по пътя. (Йоан 8:12)

Ти си моят ХЛЯБ всеки ден. (Йоан 6:48)

Ти си моят МИР в бурите на живота. (Ефес. 2:14)

Ти си моята МЪДРОСТ, ОСВЕЩЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ. (I Кор. 1:30)
фондация „ Проект - България" ул. „Гладстон"56, София 1000
РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ БЕЗПЛАТНО!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ТОЙ САМИЯТ
от д-р А. Б. Симпсън – основател на Християнския и Мисионерски алианс
Аз желая да ви говоря за Исус, и то за Исус Самия. Аз често чувам хората да казват: „Бих желал да получа Божественото изцеление, но не мога.” Понякога те казват: „Получих го.” Ако ги попитам: „Какво получихте?” отговорът понякога е: „Получих благословението”, понякога: „Получих знанието”, друг път: „Получих изцелението!”, а друг път: „Получих снабдяването.”

Аз благодаря на Бог за това, че ни е научил, че не е благословението, нито изцелението, нито снабдяването, нито нещото е това, от което наистина се нуждаем. То е нещо по-добро, то е „Помазаникът”, то е „Самият Той”. Колко често това се среща в Неговото Слово – „Той Самият взе нашите немощи и понесе нашите болести”, „Той Самият понесе нашите грехове в Своето тяло на дървото”! Това, от което наистина се нуждаем е Личността на Исус Помазаника. Твърде много хора получават идея за нещата, но не получават нищо от нея. Те я получават в своите глави, в своята съвест и в своята воля, но някак си те не получават Него в своя живот и дух, защото те имат само това, което е само външна изява и символ на духовната реалност.

Веднъж видях една картина на Конституцията на Съединените Щати, която беше толкова изкусно гравирана върху медна плоча, че когато я погледнете от близо, не се вижда нищо друго освен надписа, но когато я погледнете от разстояние, се вижда лицето на Джордж Уошингтън. Лицето се появяваше изсред сенките на буквите, когато се гледаше от малко разстояние и аз виждах личността, не думите, нито идеите. Помислих си: „Това е начинът да гледаме на Писанията и да разбираме Божиите мисли, като виждаме в тях лицето на любовта, изгряващо отново и отново – не идеите, нито доктрините, но Самият Исус като Живота, Източника и поддържащото Присъствие на целия ни живот.”

Молил съм се дълго време да получа освещение и понякога съм си мислил, че го имам. Понякога чувствах нещо и тогава отчаяно се сграбчвах за него от страх да не го изгубя. Стоях буден цялата нощ боейки се, че то ще си отиде, и разбира се, то си отиваше със следващото усещане, със следващото настроение. Разбира се, че го губех, защото аз не се държах за Него. Вземал съм малко вода от резервоара, когато съм можел през цялото време да приемам пълнота от Него през отворените канали. Ходех на събрания и чувах хората да говорят за радост. Аз дори мислех, че имам радостта, но не я задържах, защото аз нямах Него Самия като моя радост. Най-накрая Той ми каза – о, толкова нежно – „Мое дете, просто вземи Мен, и Ми позволи да бъда в теб постоянното снабдяване на всичко, което Съм Самият Аз.”

Когато смъкнах очите си от моето освещение и от това как да го преживея и просто ги поставих върху Помазаника в мен, вместо някакво преживяване аз открих Помазаника, Който беше по-голям от моментната нужда, Помазаника, Който има всичко, от което изобщо бих могъл някога да се нуждая, Който ми беше даден веднъж и завинаги! Когато Го видях по този начин, беше такава почивка, всичко беше наред и то завинаги. Аз имах не само това, което бих могъл да задържа в този малък час, но също в Него и всичко, от което бих се нуждаел във всеки следващ момент. Понякога можех да зърна това, което ще бъде милиони години след това, когато ние ще „сияем като слънцето в царството на нашия Отец.” (Матей 13:43), и когато ще имаме „цялата пълнота на Бога”.

Мислех, че изцелението е като че Господ ме взема като стар изоставащ часовник, навива ме и ме настройва като машина. Но това изобщо не е така. Вместо това аз открих, че Самият Той идва и ми дава това, от което се нуждая в момента. Исках да имам голям склад, така че да мога да се чувствам богат, голям запас, натрупан за много години, така че да не бъда зависим от Него следващия ден, но Той никога не ми даде такъв запас. Аз никога не съм имал святост или изцеление повече от това, от което се нуждая в момента. Той ми каза: „Мое дете, ти трябва да дойдеш при Мен за следващия дъх, защото Аз те обичам толкова много, че искам да идваш всеки път. Ако Аз ти дам голямо снабдяване, ти би вършил нещата без Мен, и не би идвал при Мен толкова често. Сега трябва да идваш при Мен всяка секунда и да се облягаш на Моите гърди всеки момент.” Той ми даде голямо богатство, в което е поставен кредит за хиляди и милиони, но Той ми даде чековата книжка с едно условие: „Ти никога не можеш да изтеглиш повече, отколкото се нуждаеш в момента.” Всеки път е нужен нов чек и понеже Името на Исус е върху него, така се принася повече слава на Него, като издига Неговото Име пред небесния свят и Бог се прославя в Своя Син.

Трябваше да се науча да получавам моя духовен живот от Него всяка секунда, да вдъхвам Него Самия, когато вдишвам и да издъхвам себе си навън. Така отново и отново трябва да получаваме за духа и отново и отново да получаваме за тялото. Вие бихте могли да кажете: „Не е ли това едно ужасно робство, да бъдеш винаги под напрежение?” Какво? В напрежение с този, когото обичаш, с твоя най-скъп Приятел? О, не! То става толкова естествено, толкова спонтанно, като бликащ извор, без загриженост, без усилие, защото живота е винаги лесен и преливащ.

Сега аз благодаря на Бога, че имам Него, не само това за което имам място, но и това, за което нямам място и за което ще имам място момент след момент, когато  вървя към вечността, която е пред мен. Аз съм като малка бутилка в морето, която е толкова пълна, колкото може да побере. Бутилката е в морето и морето е в бутилката. По същия начин аз съм в Помазаника и Помазаникът е в мен. Освен съдържанието, което е в бутилката, има цял океан отвън. С тази разлика, че ние трябва да бъдем изпълвани отново и отново – всеки ден, непрекъснато.

Сега въпросът за всеки един от нас не е „Какво мислите за Ветсан, или какво мислите за Божественото изцеление?”, а „Какво мислите за Помазаника?” Имаше време, когато съществуваха неща, които стояха между мен и Помазаника. Аз обяснявам това чрез един малък разговор, който имах с един мой приятел, който каза: „Ти беше изцелен чрез вяра.” „О, не”, казах аз: „Аз бях изцелен чрез Помазаника.” Каква е разликата? Има огромна разлика. Имаше време, когато изглеждаше, че дори вярата е застанала между мен и Исус. Мислех, че трябва да изграждам вярата, така че се трудех да получа тази вяра. Накрая мислех, че я имам до там, щото ако отпуснех цялото си тегло върху нея, то би стояло. Когато си мислех, че имам вярата, която може да ме изцели, аз всъщност уповавах в себе си, в моето собствено сърце, в моята собствена вяра. Аз исках от Господа да направи нещо за мен поради нещо в мен, а не поради нещо в Него. Така че, Господ позволи на дявола да изпита моята вяра, и дяволът я погълна като ревящ лъв. И бях толкова разбит, че не мислех, че изобщо имам някаква вяра. Бог позволи тя да бъде отнета, докато почувствам, че я нямам изобщо. Тогава Бог ми проговори съвсем нежно, като ми каза: „Няма значение, Мое дете, че ти нямаш нищо, понеже Аз Съм съвършената Сила, Аз Съм съвършената Любов, Аз Съм Вратата, Аз Съм твоят Живот, Аз Съм подготовката за благословението и Аз Съм също и самото Благословение. Аз Съм всичко отвътре и всичко отвън, и всичко завинаги.”

Точно това е да имаме „вярата на Бог” (Марк 11:12 – букв. превод). „И живота, който сега живея в плътта, аз живея” не чрез вяра в Божия Син, но „чрез вярата на Божия Син” (Гал. 2:20 – според превода на Кинг Джеймс). Това е! Не е твоята вяра. Ти нямаш в себе си вяра повече, отколкото имаш живот или нещо друго. Ти нямаш нищо освен една празнота и трябва да бъдеш отворен и готов да приемеш Той да извърши всичко. Ти просто трябва да вземеш Неговата вяра, също както и Неговия живот и изцеление, и просто да кажеш: „Аз живея чрез вярата на Божия Син.” Моята вяра не е достойна за нищо. Ако трябва да се моля за някой, няма да се осланям на моята вяра изобщо. Бих казал: „Ето ме, Господи. Ако Ти искаш да бъда канал за благословение на този човек, просто вдъхни в мен всичко, от което се нуждая.” Простичко е: Помазаникът – единствено Помазаникът!

Твоето тяло предадено ли е на Помазаника, за да може Той да обитава и работи в теб? Исус е Човекът, Който съдържа в Себе Си всичко, което един човек трябва да бъде и се нуждае да има. Цялата пълнота на Божеството и цялата пълнота на съвършения човек обитават телесно в Помазаника и Той стои като събирателно на всичко, от което човек се нуждае. Неговият Дух е всичко, от което твоят дух се нуждае, и Той просто ни дава Себе Си. Неговото тяло притежава всичко, от което твоето тяло се нуждае. Той няма нужда от сила за Себе Си. Енергията, която Го направи способен да възкръсне и да се издигне от гроба над всичките сили на природата, не беше за Него. Това чудесно тяло принадлежи на твоето тяло. Ти си член на Неговото тяло. Твоето сърце има право да черпи от Неговото сърце всичко, от което се нуждае. Твоят физически живот има право да черпи от Неговия физически живот своята поддръжка и сила, така че не си ти, но е скъпоценният живот на Божият Син. Ще Го приемеш ли по този начин днес? Тогава ти няма просто да бъдеш изцелен, но ще пометеш болестта, и при това ще остане фонтан от живот за твоите бъдещи нужди. О, приемете Го в Неговата пълнота!

Апостол Павел ни казва, че има тайна, велика тайна, която е била скрита от векове и поколения (Кол. 1:26), която светът е търсил безуспешно, която мъдреците от изток са се надявали, че могат да намерят, и Бог казва, че тя „сега е изявена на Неговите светии”.

Павел обиколи целия свят просто, за да я каже на тези, които биха били способни да я приемат. И тази простичка тайна е: „Помазаникът във вас, надеждата на славата.”

Аз винаги съм работил тежко и от четиринадесет годишна възраст аз съм учил, трудил съм се и не съм пестил сили. Поех отговорността за голямо събрание на двадесет и една годишна възраст. Около шест пъти съм стигал до тотално изтощение и накрая моето физическо тяло беше съсипано. Много пъти съм се страхувал да не падна мъртъв на моя амвон. Аз не можех да изкача която и да било височина, без да получа чувство на задушаване поради преуморено сърце и изтощена нервна система. Аз чух за Господното изцеление, но се борех против него. Аз се страхувах от него. Бях учен в теологическите семинарии, че епохата на свръхестественото е отминала и аз не можех да отстъпя от това, в което бях обучаван. Умът ми си знаеше своето.

Най-накрая аз бях доведен да посетя „погребението на собствените си догми”. Господ ми прошепна малката тайна: „Помазаникът във вас”. От този час аз Го приех за моето тяло, както го бях направил за моята душа. Аз бях направен толкова силен и здрав, че работата беше за мен съвършено наслаждение. В продължение на години прекарвах лятната си ваканция в горещия Ню Йорк, проповядвайки и работейки сред хората, както никога преди, освен вършенето на работата в нашия дом и колеж, едно огромно количество библиотечна работа, и много други. Господ не просто отмахна моите страдания, беше нещо много повече от обикновено изцеление. Той ми даде Себе Си, така щото изгубих съзнанието за болката на физическите органи. Това е най-доброто здраве, което Той дава. Аз благодаря на Господа, че Той ме пази от всички видове болки, физическо неразположение и от това да имам тяло, което да е обект на безпокойства и грижи. Той дава един простичък живот, който е истинско наслаждение и едно служение за Господаря, което е покой и радост.

Освен това аз имах много слаб ум, тежко мислещ и обременен, който нито можеше да мисли, нито да действа бързо.  Исках да пиша и говоря за Помазаника и да имам не обременена памет, както и да използвам малкото знание, което бях придобил с големи усилия. Отидох при Помазаника по този въпрос и Го попитах дали има нещо за мен във връзка с това. Той ми отговори: „Да, Мое дете. Аз Съм твоята мъдрост.”  Аз винаги правех грешки, за които съжалявах, и за които после си мислех, че няма да повторя вече. Когато Той ми каза, че ще бъде моя мъдрост, че аз мога да имам ума на Помазаника, че ще събори всяко въображение и ще плени всяка мисъл в покорството на Помазаника, че Той може да направи мозъка ми и главата ми изправни, тогава аз Го приех за всичко това. От тогава насам съм бил напълно свободен от тази умствена немощ и работата е била за мен покой. Преди аз обикновено пишех две проповеди на седмица и ми отнемаше три дни, за да завърша една. Сега във връзка с литературната ми дейност имам постоянно да пиша неизброимо число страници, освен провеждането на много събрания всяка седмица, и всичко това върша лесно и с наслада. Господ ми помогна за моя ум и аз знам, че Той е Спасителят на нашия ум, както и на нашия дух.

Аз имах нерешителна воля. И попитах: „Не можеш ли Ти да бъдеш воля за мен?” Той каза: „Да, Мое дете, Бог е, Който работи в теб и да желаеш това и да го вършиш”. Той ме направи да науча как и кога да бъда твърд, и как и кога да отстъпвам. Много хора имат решителна воля, но те не знаят как да постъпят в точно определен момент. Аз дойдох при Него за сила за Неговата работа и за всичко необходимо за Неговото служение, и Той не ме провали.

Ето Аз Съм Господ, Богът на всяка плът; има ли нещо твърде трудно за Мене?” (Еремия 32:27).


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ПРИТЧА ЗА МОРКОВА, ЯЙЦЕТО И КАФЕТО
Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това, колко е изморена да се бори продължително.

Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложила на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората – яйца, а в третата – смляно кафе. После отново ги върнала на котлона да врат, без да каже и дума. След десетина минути изключила котлона, отцедила морковите и ги сложила в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая изляла и кафето в чаша.

После се обърнала към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"

„Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й казала да се приближи до морковите. Когато момичето го направило, забелязало, че морковите са меки. След това майката я помолила да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направило, то установило, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помолила дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихнало и с удоволствие опитало от богатия аромат на кафето, а после попитало:

„Но, какво всъщност означава това, мамо?"

Тогава майка й й обяснила, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие, във врящата вода. Всеки реагира по различен начин.

- Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби.

- После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда.

- Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? - попитала майката. Когато нещастието тропа на твоята врата, как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"

Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат.

Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



Той те е скрил с определена цел...
Виктория Бойсън
Превод: Дани Казанджиева
Костите ми не бяха скрити от Тебе, когато в тайна се работех.” Псалм 139:15
Пред прага на пробива

Чувствали ли сте се някога забравени от Бога? Чувствате ли се невидим? Изглежда ли ви, че Бог благославя всички останали, освен вас? Срещат ли вашите очаквания към Бога със студено безразличие от Негова страна? Ако отговорите са „да”, тогава се радвайте, защото вие сте на ръба на едно чудо! Вие сте на прага на пробива! Вратата на вашата съдба започва да се отваря! Най-трудното време за всяко раждане са няколкото минути точно преди бебето да излезе на бял свят. Вие сте изключително изтощени… вече не можете да издържате. Вие сте се напрягали и напъвали и сте изразходвали цялата си сила. Искате да викате: „Не мога повече… не мога!” Но трябва! Това е момента, когато да напъвате и да се напрягате най-много. Вие викате: „Не мога”, а всички наоколо викат: „НАПЪВАЙ!”.

Тогава, някъде дълбоко във вас се надига сила! Там, където до сега имаше отчаяние, сега има непоколебимост. Сега вие викате от дълбините на сърцето си: „Мога” и „Ще стане”. Вие сте на прага на пробива и вероятно сте се уморили да вярвате, но само вие сте тези, които можете да пробиете за вашето чудо. Само вие можете да родите своята съдба! Само вие можете да се борите за изпълнението на своите мечти. Вашия Бог ще ви даде Своята сила, когато вашата сила се изчерпи. Когато паднете, Той ще ви вдигне, защото:

Той дава сила на отслабналите и увеличава силата на немощните” (Исая 40:29).


Скрити чудеса и пеперуди

Аз го чувствам по този начин – аз се чувствах забравена от Бога. Чудех се, дали обещаното слово някога ще се изпълни – дали някога Бог ще отвори вратата. Аз се олюлявах толкова дълго на прага на пробива, че започнах да се съмнявам. „Дали изобщо някога ще се случи? Може би Бог е размислил и е променил решението си?” бях се изморила от чакане, от молитви, от надежда във вяра! Чувствах се като пеперуда в пашкул, скрита и забравена. По онова време написах тази поема:


Някой ден ще летя

От време на време не съм на себе си – напоследък все по-често.

Не съм сигурна кое „себе си” съм вече. Чувствам се като какавида в пашкул.

Нито съм вече пеперуда, нито съм гъсеница вече. Не съм това, което бях преди, нито съм това, което ще бъда. Не мога да се върна към това, което бях или това, което ми е познато. Не мога да бързам напред и да бъда това, което още не съм станала. Това е невъзможно място – като бебе в утробата; Трябва да чакаш да излезе и да застане до теб.

Надявам се на всеки ден да донесе края на това. Знам, че Бог почти е свършил работата си. Радвам се, понеже краят е близо, но болката все още расте. Става твърде лесно да си никой – просто какавида. Искам да се предам, но Ти не ми даваш. Не съм гъсеницата, която бях и не съм пеперудата, която знам, че ставам. Превръщането в пеперуда е страшно, болезнено и уморително. Предполагам, че не искам да остана едно нищо, така че ще издържа на мъчителната болка на този пашкул. И знам, че някой ден ще летя!

Преди години, живях в къща с много дървета наоколо. През есента, дърветата бяха покрити с пашкули. Ние се разхождахме покрай тях през цялото време без да чуем някакъв звук от тях. Чудото ставаше пред нас, а ние му обръщахме малко внимание. Но през есента, дърветата ни бяха отрупани със стотици прекрасни пеперуди. Децата бягаха между дърветата и всички пеперуди политаха. Това беше славна гледка – стотици пеперуди да изпълват въздуха, слънчевата светлина се отразяваше в техните криле. Гъсениците са грозни за гледане, но пеперудите са великолепни. Бог обича да прави красиви неща от нещо грозно. Бог обожава да вземе нещо грозно от нашето минало, с което сатана е възнамерявал да ни разруши и го обръща в мощно оръжие, което да използва за нашето изграждане. „И ние знаем, че във всичко Бог работи за доброто на тези, които Го обичат, които са призовани според Неговите цели” Римляни 8:28.


Смъртта ражда живота

Бог те привежда през „грозни” ситуации само, за да те превърне в нещо прекрасно. Кръстът изглеждаше за учениците като краят на една мечта. Те очакваха своя Месия да дойде, да победи римляните и да установи Своето Царство на земята. Смъртта на Исус изглеждаше като края на техните мечти. Христос се опита да предупреди учениците си за Неговата предстояща смърт, но когато започна да говори за умиране, Петър обяви: „Това никога няма да Ти се случи!” (Матей 1:22). Христос знаеше, че това трябваше да се случи. Както семето поставено в земята трябва да умре, за да стане растение, Той знаеше, че Неговият живот на земята – какъвто беше – трябваше да свърши или Той нямаше да донесе дарът на вечния живот за тези, които щяха да вярват в Него. „Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и това, защото отивам при Отца.” Йоан 16:17


Неговата смърт донесе живот!

Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее” (Йоан 11:25). „Пашкула”, в който се намирате сега е „смъртта”, която ще ви даде съдбата ви. Болезнената ситуация, в която сте точно сега може да бъде изстрелваща площадка към вашето бъдеще. Ако чувствате, че сте невидими, радвайте се, че сте така. Бог ви е скрил, за да ви променя в тайно, но скоро Той ще ви извади като тайно оръжие и ще ви покаже на света. „Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Баща, Който е на небесата” Матей 5:16.

Вашият Небесен Баща ще заяви: „Вижте какво е направила Моята благодат!” Светът ще го прослави, защото ще може да види какво е направил Той във вас. Вие сте Неговият трофей! Неговата награда! Някой може да поспорят, че вие нямате право да бъдете там, където Бог ви е поставил. Но гласа на вашите обвинители дори няма да достигнат до ушите ви, защото вие сте платили цената; вие сте издържали и сте победили. И „вие ще се издигнете с крила като орли.” (Исая 40:31), и да, ще летите!
Може би това да е денят

Когато очаквах да родя децата си и датата наближаваше, аз всеки ден се събуждах с очакването, че днес ще е деня, в който ще родя. Всеки ден си мислех: „Днес може да е денят.” Не съм си помисляла, че това няма да се случи днес, защото знаех, че времето ми идваше и че това може да е деня, в който ще родя. Когато деня завършваше без раждане, се чувствах донякъде разочарована. Но идваше нова сутрин и аз ставах с надежда от небето, спомняйки си че това може да е деня. А аз бях приготвена да тръгна по всяко време, чантите ми бяха в колата, тя беше заредена с бензин.

Всеки ден, в който служите на Бога и чакате Неговото време, да се изпълни съдбата ви, е един ден по-близо до раждането й. Като се приближавате към раждането, вие чувствате в духа си, че времето е близо. Може би днес е деня! Вие се оглеждате и виждате братята и сестрите си в Христос да получават обещанията на Бога в своя живот – и вие се радвате за тях. Но кога ще дойде вашият ред? Кога вашата съдба ще бъде на дневен ред, както Бог е обещал? Всеки ден ние трябва да приготвяме сърцата си да вярваме, че „това може да е деня на изпълнението на Неговите обещания към мен” и изведнъж Той го прави. Колкото по-дълго служите на Бога, толкова по-дълбоко вие ще Му се доверявате да изпълни обещанията си към вас.

Когато се приближавате към времето на изпълнение на Неговия призив за живота ви, ще знаете, че с всеки изминал ден вие се приближавате към него. Днес може да е денят, в който получавате едно голямо благословение от Бога.

Днес може да съдържа отговора, който очаквате.

Чакайте във вяра всеки ден, както една жена чака да роди. Бог не ви довежда до времето на раждане, за да спре целия процес. Той не ви е довел до тук, за да ви остави сега. Той не ви е забравил! То ще се случи! И запомнете, че „Този, който е започнал добро дело във вас е верен да го завърши” (Филипяни 1:6).

Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?” Числа 23:19
Ако Той е обещал, Той ще го извърши!

Кажете това с мен: Бог ще направи това, което е обещал. Той не ме е забравил, защото аз съм постоянно в мислите Му. Бог чака да се изпълни Неговото слово чрез мен. Това ще се случи! Може това да е деня! Бог не може да лъже! Той не променя мнението си.

Аз избирам да вярвам това, което Бог ми е казал, а не лъжите на страха и съмнението. Той ви е скрил с определена цел – вие сте Неговото скрито оръжие.
Speaking Life Ministries

Email: victoria@boyson.org

Източник: http://www.elijahlist.com
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Подаръци за царя

От книжката „Такъв какъвто си”

На Макс Лукадо
Отдавна, много отдавна, в страна, приличаща на вашата, имало малко градче. В него живеели пет сирачета.

Тези самотни деца, останали без родители, били сплотени, стараейки се да преживеят. Веднъж царят узнал за нещастието им и решил да ги вземе в своето семейство. Той казал, че ще им бъде баща и скоро ще дойде за тях.

„За какво са му на царя?” – питали хората. Но царят си имал причини.

Хората, живеещи в селото, казвали на децата: „Трябва да направите на царя добро впечатление. Само тези, които имат велики дарове, могат да живеят в двореца.”

Затова децата започнали усилено да се трудят, приготвяйки подаръци. Едно момченце, което се занимавало с дърворезба, решило да направи прекрасен подарък за царя от дърво. Сестра му се стараела да изобрази красотата на небесата в картина, която можело да бъде окачена на стената в двореца. Другата сестра се учела да пее хубаво и да свири на мандолина. Още едно момченце искало да удиви царя с необикновената си мъдрост. То седяло до късно през нощта с разтворени до свещта книги.

Но едно малко момиченце не можело нищо да даде на царя. Тя много нескопосно боравела с ножа. Пръстите й не я слушали, когато вземала в ръце четка. Опитала да пее, но гласът й бил дрезгав. Не можела дори да се научи да чете. Тя нямала талант. Нямала подарък за царя. Всичко, което можела да даде, била добротата на сърцето си. Тя имала добро сърце. Прекарвала по-голямата част от времето си до градската порта, гледайки как хората влизат и излизат. Тя изкарвала грошове, като помагала на пътниците да почистят и нахранят конете си. Повече не можела да направи. Но имала добро сърце.

Веднъж към малкото градче приближил мъж, облечен като търговец.

- Би ли нахранила магарето ми? – попитал той момиченцето.

- Това мога, - отговорило радостно детето и повело животното към хранилката. - Не се притеснявайте за магарето си. Като се върнете, ще бъде почистено и нахранено.

Докато магарето пиело, тя попитала пътника:

- Кажете, вие за постоянно ли сте дошли?

- Не, за малко.

- Може би сте уморен от пътя?

- Да, вярно е.

- Не искате ли да седнете да си починете? - предложило момиченцето, показвайки пейката до стената. - Струва ми се, че сте добър човек. С вас е приятно.

Човекът се усмихнал и погладил брадата си.

- Ти си мъдро момиче. – казал той. – Когато се връщам, ще си поговорим повече.

Мъжът се върнал съвсем скоро.

- Намерихте ли, когото търсехте? – попитало момиченцето.

- Намерих ги, но те нямаха време за мен. Единият се занимаваше с дърворезба и много бързаше да завърши работата си навреме. Другата рисуваше и не искаше някой да я отвлича от работата й. Третата се занимаваше с музика. Когато поисках да говоря с нея, тя каза, че няма време. Още едно момче, което търсех, заминало в големия град и постъпило там в добро училище.


Очите на момиченцето били широко отворени.

- Но... вие съвсем не приличате на цар! – казала тя с удивление.

- Старая се да приличам на обикновен човек – обяснил той. – Понякога се чувствам много самотен. Случва се да искам да бъда сред народа си. Понякога искам да почувстват, че съм им баща.

- И затова сте решили да вземете нас, децата?

- Да, затова. Децата обичат да разговарят. Възрастните считат, че трябва да ми направят добро впечатление, а децата са обикновени.

- Значи, братята и сестрите ми са били много заети?

- Да, но аз ще дойда за тях още веднъж. Може би тогава ще имат повече време за мен.

Така стана, че децата, които имаха много таланти, но нямаха време, не можаха да се срещнат с царя, а момиченцето, чиито единствен дар беше свободното й време и желанието й да поговори, стана негова дъщеря.

Не е нужно да сте велик художник или поет, за да се харесате на Бога. Защото Бог не гледа така, както гледат човеците. Човекът гледа външността, а Бог – сърцето.

„...защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.” (І Царе 16:7).

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Историята на бедния обущар
На една малка уличка в краен квартал на едно малко градче живеел беден обущар, когото наричали дядо Мартин. Той си нямал никого на този свят, освен един котарак на име Фигаро и едно кученце, на което му казвали Боби.

Била студена зимна вечер, на вън бушувала виелица. Дядо Мартин работел в своята малка работилничка. Кърпел обувките на един човек, който не можел да му заплати. Такива били обикновено неговите клиенти, но той имал жалостиво сърце. Не можел да ги изпрати без да закърпи или залепи скъсаните им обувки. За миг той се спрял, станал и отишъл до прозореца. Погледнал навън и си казал:

- Я каква виелица бушува навън Фигаро! – Котарака измяукал.

После отишъл до библиотечката си и взел старата Библия. Отворил я и прочел разказа за Христовото рождение. Бил много развълнуван! Там пишело и за мъдреците, които донесли дарове на детето Исус.

И ето звездата, която бяха видели на изток вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където беше детето. Като видяха звездата зарадваха се твърде много и като влязоха в къщата паднаха та Му се поклониха. И отваряйки съкровищата си принесоха Му дарове злато, ливан и смирна.”

Дядо Мартин си казал:

- Еее, колко хубаво щеше да бъде ако Христос се родеше през тази нощ! Как бих отишъл да му се поклоня! Какво ли бих могъл да Му подаря? Аах, да...!

Той станал, свалил от полицата малък чифт обуща, изтръскал ги от прахта, вдигнал ги и ги огледал от всички страни. После си казал:

Това е, това е, което щях да му подаря! Това е най-хубавото ми произведение. Но какво говоря. Нима спасителят има нужда от моят беден дар от моите малки обувки?

След това стареца се разположил удобно на стола си и се замечтал. Неусетно задрямал. В съня си той чул тих глас.

- Мартине, Мартине, ти пожела да ме видиш, ще ти гостувам тази вечер.

Дядо Мартин внезапно се събудил. Озърнал се уплашено и си казал:

- А, какво беше това? Чий беше този глас? Дали наистина ще стане това, което чух? Я нека да побързам да се приготвя и да сложа всичко в ред.

Той запалил огъня и сложил кана с мляко да се топли. Погледнал в долапа, където имало само едно парченце хляб. Това било всичко, което имал за ядене. Искал да бъде готов да посрещне своя гост. След като се приготвил седнал и продължил своята работа.По едно време се похлопало на вратата. Обущарят станал и отворил. На прага стояла бедна старица.

- Добри ми човече, може ли да вляза да се посгрея на печката, защото премръзнах?

Тя била толкова слаба, че сърцето му се смилило за нея и той я приел.

- Да, заповядай, влез и се стопли до огъня.

- О, благодаря ти.

- Седни по-близо до печката и се стопли и вземи и тази чашка с топло млекце. Изпий го, за да се сгрееш.

- О, хубаво е тук в твоята къщичка Мартине! Топло е, но не само поради печката, но поради твоето добро сърце. Ех, аз трябва да си ходя. Работа ме чака в къщи.

Старицата бавно тръгнала в студената нощ. Обущарят я проследил с поглед докато тя се скрила от очите му.

Бобии, - кучето изджавкало, видя ли тази бедна жена? Стори ми се, че сякаш изчезна докато вървеше, но това е сигурно, защото съм мнооого стар. Е, добре, я да се хващам за работа нали Фигаро – и той измяука.

Но внезапно пак се почукало на вратата.

- Кой е?


Той отворил вратата. Там стоял човек, и както си личало, идел от далеч. Дядо Мартин го поканил вътре.

- Кой си ти човече? От къде идеш? Заповядай, заповядай влез.

- Ида много от далеч. Много път изминах. Видях добро и зло, но ти благодаря, че ме прие да се стопля в твоята къщичка.

- Аа, сигурно си изгладнял? Вземи малко хлебец. Нямам друго, с което да те нагостя.

- Благодаря ти обущарю! Е, аз ще трябва да тръгвам щото дълъг път ме чака.

- Почакай де, постопли се! Ще позасиля огъня.

Бедният старец станал да сложи няколко съчки в огъня, но като се обърнал човекът бил си тръгнал.

- Странно, как бързо е излязъл! Или аз съм станал много бавен.

Зачудил се дядо Мартин! Тъкмо затворил вратата и седнал да работи и на нея отново се похлопало.

- Я да видим сега кой е?

Котарака измяукал и кучето изджавкало.

- Боби, Фигаро, това може да е нашият гост! Я нека бързо да отворим.

Този път на вратата стояло малко момченце с боси крачета.

- Може ли да вляза и да се постопля на печката дядо?

- Ама, разбира се детенцето ми, влез, влез. А къде са майка ти и баща ти?

- Нямам си мама и тате аз съм сираче...

- Ама, къде са ти обувките? Защо си босо?

- Нямам си и обувки.

- Я виж, как са ти измръзнали крачетата и как са се подули от студ! Ела и си ги стопли добре на огъня, а аз ще видя какво мога да направя за теб. Тука имам едни малки обувчици дано само да ти станат. Бях ги приготвил за другиго, но Той за съжаление не дойде. Яаа, те се оказаха тъкмо по мярка на малките ти краченца!

- Какви са хубави и топли! Никога не съм имал такива, но за съжаление аз не мога да ги взема, защото няма с какво да ти заплатя майсторе.

- Вземи ги, вземи ги, не се безпокой за парите момчето ми аз ти ги подарявам.

- О, много ти благодаря!

Детето станало и заподскачало от радост.

Хей, имам си обувки!

И така щастливо излязло. И също така неочаквано изчезнало, както старицата и странника. Отново минал час. Дядо Мартин работел сгушен до печката и от време на време поглеждал през прозореца с очакване. Но дългоочаквания гост все така го нямало.

- Изглежда е било само сън, а пък аз очаквах Божият син действително да мине.

Той се отпуснал на стола си, за да си почине и така неусетно задрямал отново.

О, станало чудо! В малката стаичка влезли старицата, странника и сирачето. Те му казали един по един:

- Добри ми обущарю, помниш ли ме?

Рекла старицата.

- Човече, аз днес бях у вас!

Казал странника.

- Дядо това съм аз!

Чуло се гласчето на детенцето.

- Да помня ви.

Отвърнал дядо Мартин. Тогава малкото момченце посочило с малкото си розово пръстче мястото в отворената Библия, където пишело:

„Огладнях и нахранихте ме, ожаднях и напоихте ме, странник бях и прибрахте ме. Истина ви казвам, понеже сте го сторили на един от тези най-скромните мои братя на Мене сте го сторили.”
Новини от „Благодат”
Координатор на служение „Благодат” за София е Мукадер Яшарова. Живеещите в София могат да се снабдяват с християнска литература чрез нея.

Потърсете я на следните телефони:

Домашен: 827-09-85

GSM: 0898-48-39-43


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Благодарност
За да можем да издаваме списание „Благодат” и да разпространяваме християнска литература, ние получаваме подкрепа от вас.

Благодарим на всички, които подкрепиха с молитви и финансови средства Божието дело.

Бог ще ги възнагради богато.

Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният редактор на списанието и ръководител на служението ни. Алелуя!
От екипа на „Благодат”


Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница