Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат

НА КАНАДСКА С КОЛОС*

Макс Лукадо

Голиат го гледа от върха на хълма. Смехът му се възпира единствено от смайването. Неговата филистимска войска е превърнала своята половина от долината в гора от тежки копия, забити в пръстта. Кръвожадни погледи, гърлен рев и нетърпеливо тракане на метал подканват гиганта да не отлага пиршеството. Сбирщината главорези, мародери, рецидивисти, нехранимайковци и кръволоци предвкусва поредната плячка. Над всички обаче се извисява Голиат. С триметровия си ръст (без обувките) и с шейсеткилограмовата броня, той реве като състезател във финала на праисторическа кеч федерация. Бицепсите му пращят от мощ, скулите и мускулите тръпнат от нетърпение, а грапавият глас отеква в канарите на каньона:

- „Днес аз хвърлям позор върху израилевите войски; дайте ми мъж, за да се бием двамата!" (I Царе 17:10). Кой ще дойде да си мери силите с мен? Дайте ми най-добрия!

Но в Израил няма доброволци. До днес. До Давид.

Давид се е появил едва тази сутрин. Оставил е за кратко пастирлъка, за да донесе хляб и сирене на братята си на фронтовата линия. И тъкмо

|там чува Голиатовите хули срещу Бога. И тъкмо тогава решава да предприеме нещо. Малко по-късно вече е клекнал край поточето, подбира няколко гладки камъка, пъха ги в торбичката си и изважда прашката оттам. След това се изправя и се отправя към филистимеца (17:40).

Facing Your Giants; превод: Влади Райчинов Голиат се присмива на наивното хлапе:

- „Да не съм псе - хили се той, - че си тръгнал към мен с камъни?" (17:43, NASB). Кльощавият, кокалест Давид. И маститият, масивен Голиат. Вейка срещу виелица. Съчка срещу стихия. Кутре срещу копой Тротинетка срещу тир. Какви шансове има Давид срещу този великан?

Вероятно по-добри, отколкото имате вие срещу някои от вашите великани.

Вашият Голиат сигурно не носи броня и меч. Но сянката му тегне над вас - липса на работа или липса на приятели; сексуален тормоз или емоционално терзание. Вашият гигант не се разхожда по хълмовете на Ила. Но се мъдри на работното ви място, в спалнята ви или в класната стая. Донася ви невъзможни сметки, неизпълними задания, неудовлетворими колеги, неустоими напитки, непреодолими пороци, нежелана кариера и неприветливо бъдеще.

Вие вече познавате тътнещия рев на Голиат.

Великанът от времето на Давид не престава ден и нощ да обикаля напред-назад: „В продължение на четиридесет дена, два пъти дневно, сутрин и вечер, филистимският гигант крачеше пред лицето на израилските войски" (17:16, NLT). Вашият великан прави същото. С първата мисъл сутрин и последната грижа вечер вашият Голиат потъпква дните ви и потиска радостта ви.

Колко години стават вече, откакто не ви оставя на мира? Роднините на Голиат от незапомнени времена тормозят израилтяните. Около три столетия преди това войските на Исус Навиев са ги пропъдили от Обещаната земя, изтребвайки всички освен жителите на три малки селища - Газа, Гет и Азот. А в град Гет гигантите се плодят както секвои в националния парк „Йоземит". Сега познайте къде е отгледан Голиат. Виждате ли грамадната буква „Г" на неговия суичер? Тя е от Гетската гимназия. От край време неговите предци са били за израилтяните същият трън в плътта, какъвто са пиратските набези за флота на Нейно величество през Средновековието.

Бойците на Саул виждат силуета на Голиат и веднага започват да мърморят: „О, пак ли! Моят баща се е бил с неговия. Дядо ми е воювал с неговия дядо..."

Сигурно ви е познато.

„Май ставам работохолик като баща ми."

„Разводите са типично явление в нашия род." „И майка ми си нямаше приятели. Явно съм обречена." Голиат - отколешният побойник от съседния блок. По-жилав от завчерашна пържола. С по-яка захапка от доберман. Разбужда ви сутрин, тормози ви вечер. Дишал е във врата на предците ви, а сега и вие долавяте гнусния му дъх. Надвиснал е над вас, закрил е слънцето и ви принуждава да треперите в сянката на съмнението. „Щом като Саул и неговите войски чуха провокиращите думи на филистимеца, дълбоко в себе си те се разтрепериха и изгубиха всяка надежда (17:11, MSG).

Но какво ви говоря? Вие си го познавате. Отдалеч различавате стъпките му и потръпвате от думите му. Виждали сте вашата Годзила. Въпросът обаче е дали виждате нещо друго освен нея. Да, знаете гласа й - но само това ли чувате? Давид определено вижда и чува нещо далеч по-важно. Забележете каква е първата реплика, която произнася той - не само в тази битка, но и в тази Библия: „Тогава Давид говори на мъжете, които стояха край него, и каза:

- Какво ще се направи за човека, който убие този филистимец и отмахне позора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог?" (17:26).

Давид излиза на сцената, говорейки за Бога. Войниците въобще не са го споменали, братята дори не произнасят името му, но Давид още с първата си поява в този сюжет извежда на преден план темата за живия Бог. Когато по-късно разговаря с цар Саул, той постъпва по абсолютно същия начин: „И Давид каза: ГОСПОД, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец" (17:37). И по-късно, когато разменя няколкото си реплики с Голиат, той прави същото. Забележете как след насмешливото обръщение на Голиат непознатото никому дотогава овчарче отвръща: Тогава Давид каза на филистимеца: Ти идваш към мен с меч, копие и стрели, а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски, върху когото ти хвърли позор. Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил; и за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни! (IЦаре7:45-47).

Никой в цялата долина не говори за Бога. А Давид не говори за никого освен за Бога.

Тук в историята се появява един по-дълбок сюжетен план. Големият сблъсък вече не е Давид срещу Голиат, нито израилтяни срещу филистимци. Далеч по-значимият конфликт, който се извежда в този разказ, е между фокусираното внимание върху Господ и фокусираното внимание върху Голиат.

Давид вижда онова, което другите не виждат. И отказва да гледа това, което виждат всички. Всички погледи с изключение на неговия са вторачени върху мускулестата маса на страховития великан. Всички компаси с изключение на неговия сочат към полярната звезда на филистимеца. Всички дневници с изключение на неговия са пълни с описания на невъзпитания неандерталец. Всички насъбрали се в този момент хора - и от едната, и от другата страна - са единодушни в едно отношение. Те знаят силата, способностите, стабилността и славата на Голиат. Мнозина от тях даже са магистри по голиатословие.

Силата на Давид обаче е в неговото богословие. Не че не вижда гиганта. Просто Давид вижда много повече от гиганта. Той вижда Бога. Вникнете внимателно в бойния вик на Давид:

- „Ти идваш към мен с меч, копие и стрели, а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски" (17:45).

- Забелязахте ли множественото число на последната дума „войски"? Израилевите войски? Всеки наблюдател на онова място би видял една-единствена войска на Израил. Но не и Давид. Той вижда нещо далеч по-мащабно. Вижда ангелски зводове и херувимски кавалерии. Вижда могъществото на ветровете и енергията на земните сили. Бог е способен да затрие врага с една буря (както бе сторил при Мойсей), да срути и най-крепкия бастион (както бе сторил при Исус Навиев), да изпрати в помощ светкавици и гръмотевици (както бе сторил при Самуил).15

Давид вижда Божиите войнства. И тъкмо затова тръгва толкова бодро срещу чуждата армия, за да се изправи очи в очи с филистимеца (17:48).16

Братята на Давид закриват очи от страх и от срам. Саул въздъхва, знаейки на каква безумно самоубийствена мисия е тръгнал невръстният овчар. Голиат все по-видимо се тресе от смях. За един кратък миг той отмества глава назад, колкото да се открият два квадратни сантиметра от неговото чело. Давид съзира възможността и реагира на мига. Съскането от въртящата се прашка е единственият звук в цялата долина. После камъчето изхвърча от коженото легло и разцепва въздуха в права линия право до челото на грамадния воин. Очите на Голиат се кръстосват, а краката му се подкосяват. Секунда по-късно той рухва на земята, поразен на място. Давид бързо дотичва до туловището му, измъква тежкия меч от ножницата му, намушква го и за всеки случай отсича и главата му. Човек би казал, че Давид знае как се излиза на глава с вироглави главатари.

А кога е последният път, когато вие сте пожънвали такъв успех? Кога за последно тичахте през глава директно към някое страшилище в живота ви? Нашият инстинкт е да бягаме в обратна посока. Да се скриваме зад някое бюро с работа или в някой нощен клуб с развлечения, или в нечие чуждо легло със забранена любов. Тогава за миг поне - или за ден, или за година - се чувстваме защитени и закътани, изолирани и имунизирани. Но веднага щом работата свърши, щом алкохолът се изпари или любовникът си тръгне, ние отново чуваме гласа на Голиат. Боботейки заплахи. Бомбардирайки ни с подигравки.

Опитайте един различен подход. Втурнете се към въпросния гигант със сърце, наситено с Бога. Великане, наречен Развод, няма да те допусна у дома!Гиганте, наречен Депресия, може да се боря с теб цял живот, но няма да ти се дам! Титане, наречен Алкохолизъм или Малтретиране, Тесногръдие или Малодушие..., смятай се за надвит! Кога за последно сте зареждали прашката си по този начин или сте се пробвали на канадска срещу вашия Голиат?

Отдавна, казвате? Значи тогава Давид би могъл да ви послужи за пример. За този човек Бог казва, че е мъж според неговото собствено сърце (Деяния 13:22). Подобна похвала не се дава никъде, за никой друг библейски герой. Нито за Авраам, нито за Мойсей, нито дори за Йосиф. Павел е наречен „апостол", Йоан даже е „възлюбен" от Господа. Но никой от тях не получава визитка с надпис, че е „според Божието сърце".

Човек може да чете историята на Давид и да се чуди какво толкова е виждал Бог в него. Колкото е стоял прав, толкова и е падал. Колкото пъти е постигал победи, толкова често се е спъвал в срам. Гледал е втренчено и в очите на Голиат, и в гърдите на Витсавее. В долината осъжда присмехулниците срещу Бога, но по-късно в пустошта се включва техните редици. Борец за справедливост в единия момент, побратим с мафиотите в следващия. Можел е да води цели войски, но не и собствения си дом. Понякога гневлив, друг път плачлив. Един път жадува за кръв, друг път гладува за правда. С осем жени. И с един Бог.

Човек според сърцето на Бога? Щом някой като него може да се радва на такова внимание свише, значи има надежда и за всички нас. Животът на Давид не би бил особено полезен за неопетнените светци. Духовните отличници сигурно биха изпитали разочарование от него. Но за останалите от нас той носи надежда и насърчение. Ние се возим на същото влакче на ужасите. И ние също редуваме грациозни върхове с кресливи падения. Ние също вкусваме и от изящното суфле, и от прегорените филийки.

В сравнение с възходите на Давид кой от нас би претендирал за по-добро представяне? На фона на паденията му обаче кой би могъл да се изложи повече? Любимото сърце на Бога прилича на шахматна дъска.

Историята на Давид ни е необходима. Около нас дебнат най-различни великани. Фиаско. Мъст. Унижения. Угризения. Нашите проблеми наподобяват обявления преди боксов мач:

• „Гвоздеят на вечерта! В единия ъгъл е хрисимият Денис, а в другия - кръвожадните зверове от детството му!"

• „Дами и господа, посрещнете плахата Елисавета. Тя ще се изправи срещу мъжете, които са разбили сърцето й!"

• „В близкия ъгъл виждате обтегнатия брак на Виолета и Николай. А от срещуположния ъгъл предизвикателство отправя големият разрушител на домове на име Мнителност!"

Нашите великани. Налага ни се да се изправяме срещу тях. Но не е добре да го правим сами. Съсредоточете поглед преди всичко и най-вече върху Бога. Когато Давид го прави, пред него рухват гиганти. Когато спира, той рухва.

Изпробвайте тази теория с една отворена Библия. Прочетете I Царе 17 глава и избройте всички наблюдения на Давид по отношение на Голиат.

Аз откривам само две. В първия случай говори за Голиат пред Саул (36 стих.). Във втория гледа Голиат в очите: „Кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог?" (26 стих).

Толкова. Само два кратки, и то не особено красноречиви, коментари по отношение на Голиат. Никакви въпроси. Никакво любопитство относно уменията, възрастта, статута или интелекта на филистимеца. Давид не проявява интерес към размера на копието, марката на щита или значението на татуировките по бицепсите му. Той въобще не мисли за динозавъра срещу него.

Но пък доста разсъждава за Бога. Прочетете отново думите на Давид в този текст, но този път си подчертайте всички онези случаи, когато той споменава името на Бога.

„войските на живия Бог" (26 стих);

„войските на живия Бог" (36 ст.);

„в Името на ГОСПОДА на Войнствата, на израилевите войски" (45 стих);

„днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми... за да познае цялата земя, че има Бог в Израил" (46 стих)

„цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни" (47 стих ).17 Преброявам общо девет случая. Мислите за Бога надвишават по брой мислите за Голиат с девет на две. По какъв начин се съпоставя това съотношение спрямо вашето? Успявате ли да мислите за Божията благодат четирикратно по-често, отколкото умувате върху вината си? Списъкът с вашите благословения колко пъти е по-дълъг от архива на жалбите и тъжбите ви? Умствената ви папка с надежди по-дебела ли е от каталога на страховете и съмненията? Дали в ежедневието ви има четири пъти по-голяма вероятност да се хвалите с албума на Божиите постижения, отколкото да се вайкате над регистъра с непреодолимите трудности?

Значи разказът за Давид е тъкмо за вас.

Някои богослови посочват, че в тази история липсват чудеса. Няма разтваряне на морета, няма огнени колесници, няма възкръсващи хора. Чудеса тук просто няма.

Освен едно. То е в самия Давид. Сякаш с огромни букви над тази история стои тази истина:

Взри се във великана - и ще рухнеш.

Взри се в Бога - и великанът ще рухне.

Вдигни очи, ловецо на гиганти! Същият Бог, който някога е изваял в сърцето на Давид чудо, сега очаква в готовност да го стори и с теб.

1. С какви гиганти сте се сблъсквали в миналото си ? По какъв начин вашият Голиат блокира представата ви за Бога и заглушава гласа на Господа?

2. „Силата на Давид е в неговото богословие. Не че не вижда гиганта. Просто Давид вижда много повече от гиганта. Той вижда Бога." По какъв начин правилната представа за Бога помага за смаляването на житейските гиганти?

3. Когато се фокусирате върху собствените си великани, какви погрешни стъпки правите обикновено?А когато се фокусирате върху Бога, по какъв начин се срутват вашите великани?

4. Прочетете I Царе 17:1-54. Какво основание дава Давид за своята увереност да се изправи на ръкопашен двубой срещу Голиат (34-37 стих) ? Какво разкриват 45-47 стих относно човека според Божието сърце?

5. Какъв Голиат се взира в очите ви понастоящем, тормозейки ви и пречейки на Бога да ви избави? Заделете един час за фокусиране върху Бога, върху неговата сила и неговата мъдрост, и неговата слава. Съсредоточете молитвите си върху тези неща. А после само гледайте как Бог ще обърне битката!