Нивата чака Уилям Джентри (Тенеси)

Нивата чака

Уилям Джентри (Тенеси)

“Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.” (Йоан 4:35)

За прочит: Матей 9:35-38

Миналата есен, докато пътувахме из югозападната част на Тенеси, видях стотици акри ниви, пълни със снежнобял памук, чакащ да бъде прибран. Това ми напомни за думите на Исус, отправени към Неговите ученици в Йоан 4:35: „нивите са вече бели за жътва.“ Спасителят изрече тези думи при едно Свое пътуване към Галилея. Въпреки че пътят през Самария към Галилея бил по-кратък, юдеите не минавали по него, защото считали самаряните за нечисти. Щом могат да попитат какво добро може да излезе от Назарет (Йоан 1:46), можем да си представим какво са мислили юдеите за самаряните. Само Исус можеше да почувства духовната жажда на самаряните и затова проведе толкова проникновен разговор с жената при кладенеца, а след това остана известно време да проповядва и изцелява в Самария. Къде са днес нивите, готови за жътва? Не е ли огромна нуждата от расов мир? Готови ли са международните отношения за промяна? А какво да кажем за нивата на личните взаимоотношения с колеги, роднини, братя и сестри от църквата? Истината е, че всяка област от нашия живот е готова и копнее за Благата вест, която само Христос може да донесе. Наше задължение и привилегия е да споделяме тази вест с всеки, когото срещаме.

Молитва: Господи, дай ни чувствителност към духовния глад на другите около нас. Амин.

ИСУС ИДВА СКОРО

Българска мисионерска мрежа

“Войната се ожесточи преди близо една година, когато оглавявана от Саудитска Арабия коалиция се намеси с въздушни удари, военноморска блокада и сухопътни войски, за да се противопостави на бунтовниците хуси, възнамеряващи да превземат цялата страна.

Около 170 000 души са избягали от Йемен досега, предимно в Джибути, Етиопия, Сомалия и Судан. Повечето от тези хора не са жители на страната, а върнали се по домовете си бежанци и други чужденци. ООН очаква още 167 000 души да напуснат страната тази година.

По консервативни данни на ООН в конфликта са били убити 6000 души, около половината от които цивилни. Най-малко 320 000 деца под 5-годишна възраст страдат от остро недохранване. 2.4 милиона души и повече са били принудени да напуснат домовете си.“ Из сайта на “Dnevnik.bg”.

“Властите в Сана обявиха извънредно положение заради разпространението на холера в Йеменската столица и поискаха международна помощ, съобщи Франс прес.

Случаите на заболяване в Сана надхвърлят средните нива. Здравната система не е способна да спре бедствието, заяви тази нощ министерството на здравеопазването и администрацията на шиитските бунтовници Хути, които контролират града.

Международният комитет на Червения кръст обяви в неделя, че холерата се разпространява в Йемен и е причинила смъртта на 115 души за две седмици в страната, раздирана от военен конфликт.” Из сайта на „Мениджър:News”.

Четях последните новини за Йемен и всичко ми се струваше толкова нереално. Земята на великата Савска царица посетила цар Соломон преди векове, за да намери отговори на въпросите си. Споменавана, като велика за времето си според изобилието от дарове с които царицата отрупа Давидовият син тогава, сега се бе превърнала в една опустошена пустинна земя, безмилостно погребваща поданиците си поради военни конфликти, глад и холера.„Аз не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си…“, възкликна Савската царица след като засвидетелства лично за необикновената мъдрост на Соломон и богатствата му. Вероятно и днес тя би възкликнала в недоумение, ако можеше да види земите си в наши дни. Силните нации днес може да не съществуват утре! Божието Слово гласи: „Защо се разяряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: „Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им. Този, който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се подиграе (Псалом 2:1-4).” Единствено Божието царство ще пребъде до века! Амин!Зная всичко това, но душата ми се смути заради хората, които Бог позволи да се превърнат в част от спомените ми. За много хора това са просто данни, за мен това са лица на хора с лични истории изпълнени с много надежди, радости и скърби. За Бога това са скъпоценни души погиващи поради коравосърдечието или невежеството си.Повечето йеменци имаха една много изкривена представа за Бога и спасителното Му дело за човечеството подавана им от Сатана. Измамата се преплиташе със страха да не пострадат те и семействата им, ако дръзнат да разберат истината. И въпреки това, докато бях там, все още имаше някакво време на благовремие през което почти всеки можеше да научи за благовестието стига да желаеше достатъчно силно. Чувахме за достигнати от Святия Дух араби от по-отдалечените места чрез християнски радио канал излъчван от чужбина. Мисионерите макар и малко, бяха тайно търсени от търсещи истината, за да разберат повече за Исус и саможертвата Му. Библии на арабски език се намираха трудно и се раздаваха лично на хората, които ги търсеха. Църквата не можеше да бъде посещавана свободно от местните и затова с тях се работеше индивидуално и внимателно. Съществуваше официално само църква за чужденците, която се събираше в зала на частна американска фирма. Знаехме за съществуването на малко местно тайно християнско общество, но никой не се опитваше да ги търси поради мерки за сигурност.

Който имаше уши обаче, можеше да слуша и който наистина търсеше можеше да намери Господа.Дойде момент в който вратата на благовремие за арабския свят се затвори или поне така изглежда на този етап. Затворена врата за нас, но не и за Божият Дух, защото Божият Дух не познава ограничения. Научавам за хора от Ислямския свят намиращи се в Европа, които са привлечени от връзките на Божията любов по някакъв начин и намират духовна подкрепа за израстването си тук. Славата нека бъде на Бога за това! Но замисляме ли се понякога за онези наши братя и сестри настоящи или бъдещи, които са принудени да се борят за оцеляването си в страните в които живеят. Докато караме автомобилите си, препълваме пазарските си чанти, бързаме за работа или домовете си…, прекалено заангажирани ли сме да си спомним за тях и да се поставим на тяхно място, след което просто да ги споменем в молитва. Когато се радваме на общение с Тялото Христово от местната църква, затваряме се в стаята си необезпокоявани от никой, за да се молим или четем от Божието Слово, замисляме ли се и оценяваме ли това време на благовремие в страната ни? Никой освен Бог не знае колко ще продължи то. Утре може и ние да се окажем от страната на преследваните, лишавани от елементарни условия за живот и без право на религиозна свобода. Нека помним това!Днес, ако Бог ти дава възможност да сториш добро или да свидетелстваш на бежанец или преселник в някоя европейска държава, където учиш или работиш, направи го! В този момент, ако Бог ти влага да се молиш за хората от нациите за които знаеш, че са разкъсвани от вътрешни конфликти, болести и глад, бъди верен на Божият Дух! Да се обединим в молитва към Бога да даде мир, надежда и спасително откровение на онези, които се лутат в безпътица и духовен мрак. Води се битка за душите на небесни места, нека бъдем част от победите, които Бог ще извоюва за царството Си! Исус идва скоро, но ще намери ли жива вяра сред нас?