Съществуващо водоснабдяване

Всички селища имат напълно изградени вътрешни водопроводни мрежи и водоеми, както следва:

Аксаково – 590 м³; Ботево – 80 м³; Водица – 100 м³; Въглен – 90 м³; Орешак – 90 м³ и 100 м³ ; Ген. Кантарджиево – 250 м³; Долище – 140 м³; Засмяно – 25 м³; Зорница – 100 м³; Игнатиево – 120 м³; Изворско – 150 м³; Кичево – 160 м³; Куманово – 100 м³; Климентово – 140 м³, Крумово – 140 м³; Л. Каравелово – 200 м³, Новаково – 55 м³; Радево – 140 м³; Слънчево – 160 м³ и Яребична – 120 м³ ; Доброглед - 100м³.

Гравитачно без ПС се водоснабдяват селищата Игнатиево, Осеново, Припек, Слънчево. Всички останали получават вода чрез ПС.

Проблеми с водоснабдяването има практически за територията на цялата община, като причините за това са няколко:

4. 
   Амортизираната водопреносна и водоразпределителна система води до загуби на вода до над 50%.
   
5. 
   През лятото недостигът на вода в някои селища се дължи на поливане на значителни площи в дворовете на селата с питейна вода.
   
6. 
   Значително се е повишила сезонната неравномерност в ползването на питейна вода. През летните месеци населението на селата, респективно потреблението на вода, се увеличава в пъти, поради което съоръженията (водоеми и др.) са недостатъчни.
   

Термалните води от дълбоките сондажи при селата Игнатиево, Л. Каравелово и гр. Аксаково, могат да бъдат използвани, но е необходим значителен финансов ресурс за тяхното разконсервиране, проучване и въвеждане в експлоатация.

С ОУПО трябва да се изследва и опре­дели:

Населените места в Община Аксаково имат много ниска степен на изграждане на канализационна мрежа. Само в гр. Аксаково и с. Игнатиево понастоящем има частично изградена канализационно мрежа.

Селищата в общината с прилежащата им територия могат да се обособят в три района, в зависимост както от различната им степен на демографско и икономическо развитие, така и с оглед възможностите за бъдещо канализиране и наличието на особени изисквания в екологично отношение (наличие на многобройни източници на питейно водоснабдяване).

Първи район – Аксаково и Игнатиево

И двете селища са включени чрез колектори към ПСОВ – Варна. Необходимо е:

- доизграждане на канализационната мрежа.

- подмяна на амортизираните и с малък диаметър улични битови канализационни кло­­нове;

- изграждане на дъждовна канализация.

Втори район – обхваща селата Кичево, Яребична, Изворско, Куманово и Орешак.

Тези селища се намират в непосредствена блозост до извори за питейно водоснаб­дяване, а с. Кичево е зона с високи подпочвени води. За да се запази чистотата на подпоч­ве­ните води във водосбора и да се пони­жат високите подпочвени води чрез дрениране, е необходимо изграждане на канализационни мрежи и ПСОВ.

В нито едно от тях не е из­гра­дена канализация. Като се отчита екстензивното раз­ви­тие на тази група селища, се предлага на един първи етап проблемът с отпадните води да се решава с изграждането на септични черпателни ями, а на един следващ етап (технически обоснован и икономически осъществим) да се осъществи отвеждане на механически пречистените води до територия извън селото за осигуряване на биологично пречистване.

Анализът на екологичната обстановка е направен с оглед при­ла­гане на екологически и хигиенни корективи при опре­де­лянето на бъдещото развитие и функционално използване на територията на общината. За това са анализирани и са очертани по-подробно онези елементи и фактори на околната среда, които имат характер на екологични и санитарно-хигиенни ог­ра­ни­чители за функционалното изпол­зване и застрояването на територията и върху които мо­­­же да се въздейства с устройствени мерки.

Необходимите действия за подобряване на състоянието на околната среда на терито­рията на община Аксаково са обект на специализирани проучвания и планиране още от сре­дата на 90-те години на миналия век и са отразени в Териториално-устройствения план на об­щи­ната от 1997 г. (не влязъл в сила), Общинската програма за опазване на околната среда (2003-2006), Програма за управление на отпадъците на община Аксаково (2001-2003) – и двете загубили вече актуалност, Общинския план за развитие (2007-2013) и Областната стра­тегия за развитие (2005-2015).

Отсъствието на актуална за периода до 2013/2015 г. комплексна програма за опазване на окол­на­та среда и специализирана програма за управление на отпадъците, налага в хода на разра­бот­ването на ОУПО да бъдат направени съответните допълнителни проучвания (виж раз­дел ХІІІ).

11.1.3. Обща характеристика

За състоянието на околната среда на територията на общината се съди по информа­ци­ята, по­давана от 48 пункта за наблюдение, разположени в района Варна-Девня и градовете Провадия и Белослав, даващи ин­фор­мация за атмосферния въздух, повърхностните и подзем­ни води, почвата и радиационния фон, както и от пункта за наблюдение на р. Изворска над с. До­лище за периода 1986-2003 година. В този сми­съл данните за състоянието на околната сре­да са безспорно достоверни за южната рав­нинна част на общи­на­та - землищата на град Ак­­­сако­во и селата Игнатиево и Слънчево, както и за прилежащата й част от акваторията.

Наличието на територията на община Аксаково на относително равномерно разпо­ло­же­­ни горски масиви, вкл. ветрозащитни пояси, е благоприятен фактор за естествено разви-тие и възпроизводство на околната среда. Осъществяваното от тази своеобразна „екологична ин­фраструктура” благоприятно въздействие се изразява в:

- екраниране на транспортния шум от магистралните пътища;

- предпазване от/ограничаване на почвената ерозия;

- влияние върху микроклимата, чрез понижаване/повишаване на температурата и уве­ли­чаване на влажността на въздуха;

- филтриране на замърсения въздух.

В резултат на благоприятните природни и климатични условия и на упражнявания контрол върху въздействието на отрицателните антропогенни фактори, като цяло качеството на екологичната обстановка в общината може да бъде характе­ри­зирано като добро. Частта от принадлежащото й Черноморско крайбрежие е с параметри, отговарящи на европейските из­ис­квания за курортни и рекреационни зони. Прилежащата му морска акватория отговаря на из­искванията на Директива 76/160 на ЕС и на националните изисквания в почти 100 % от провеждания мониторинг.

Общото състояние на околната среда на територията на община Аксаково е основание при разработване на ОУП на общината да се акцентира върху превантивните мерки за опаз­ва­не на околната среда. Мерки с такъв характер са:

За оценка на състоянието са избрани показатели, характерни за района и степенувани като екологичен риск - SO2, NO2, NH3, прах, хлор, флуор и други. Установено е, че като пра­вило наличието на вредни аерозоли в атмосферния въздух не превишава пределно допус­ти­мите концентрации. Единични случаи на превишение на ПДК са констатирани по отно­ше­ние на фини прахови частици (ФПЧ) и сероводород (H₂S₂) в Белослав и Девня, а само на ФПЧ във Варна и Провадия.

Средногодишните нива на серен двуокис поддържат трайна тенденция към понижава­не; замърсяванията с азотен двуокис, макар и под ПДК, са сравнително постоянни; средните концентрации на сероводород имат силно изразен непостоянен характер; запазва се тенден­ци­ята към понижаване на годишната концентрация на оловни аерозоли в териториите с ин­тен­зивен трафик; праховите частици продължават да са най-проблемният замърсител на на­блю­даваната територия.
11.2.2. Основни замърсители

Преобладаващата част от основните замърсители на атмосферния въздух се намира из­­вън територията на община Аксаково и е разположена в района Варна-Белослав-Девня. От тях с най-неблагоприятно въздействие са ТЕЦ „Варна” и ТЕЦ „Девня”. В нис­ката част на общинската територия основните замърсители са елементите на транспорт­на­та инфраструк­тура - автомагистарал „Хемус” и летищния комплекс. В останалата част на те­риторията из­точ­ниците на замърсяване са точко­ви - малки предприятия, животновъдни фер­ми и други и с локално въздействие. Към тях трябва да се прибави като основен източник през зимния се­зон индивидуалното отопление на твърдо гориво на жилищните сгради и ото­пле­ни­ето на мазут на обществените сгради.

През последните години е налице общо намаляване на атмосферните замърсители, а от там и подобряване на качеството на въздуха в населените места. Значително е намаляла упо­требата на оловосъдържащи бензини, но поради относително остарелия автомобилен парк, продължава замърсяването с азотни окиси по протежението на натоварените пътища. Благоприятно е трайното спадане на емисиите от амоняк от Девненските заводи. Програмите на Варна, Девня, Белослав и Провадия за намаляване на емисиите на замърсители и дости­га­не на нормите за вред­ни вещества в атмосферния въздух са с пределен срок края на 2008 год.

Като благоприятен фактор следва да се отчете започналото газифициране на гр. Ак­са­ково.

Налице е трайна тенденция за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с аерозоли, обусловена от мерките, предприети за ограничаване на вредните емисии от енер­гий­ните и индустриалните замърсители.

Продължава да е високо нивото на замърсяване на въздуха с прахови частици, основ­но поради ниското ниво на благоустройство и незадоволителното ниво на подържане на чис­тотата на уличната мрежа и обществените пространства в населените места.

Автомобилният транспорт, индивидуалното отопление на жилищните сгради на твър­до гориво и на обществените сгради – на мазут, са основните фактори за замърсяване на ат­мос­ферния въздух, действащи на общинската територия.

Всички населени места в общината и стопански съсредоточия са с изградени водопроводни мрежи и водоеми и са осигурени с необхо­димите за настоящото им функциониране водни ко­личества. Водоснабдени са предимно от местни водоизточници – някои гравитачно други чрез помпени станции, а част от населените места се захранват от магистралните водопрово­ди, които подават вода на Варна. Качествата на пол­званата питейна вода отговарят на БДС.

Проявяващият се през лятото недостиг от вода в редица селища се дължи на изпол­з­ва­не на питейна вода за поливане в дворовете. Осигурените водни количества не съдържат ре­зер­ви за бъдещо развитие в населените места на нови дейности (животновъдство, преработка на селскостопанска продукция и други производствени дейности, потребяващи питейна во­да).

Чистотата на питейната вода от местните водоизточници, поради карстовия характер на изворите, е застрашена от обилни валежи и наторяване с естествени и изкуствени торове. Заплаха за чистотата на изворната вода са и попивните ями в случаите, в които изворите се намират в долини, разположени под съответните селища. Най-застрашени са водоизточ­ни­ци­те, захранващи селата Кичево, Куманово, Орешак, Яребична, Изворско и Водица.

В подавляващата си част населените места на общината не са канализирани. Ча­с­тич­но изградени канализационни мрежи имат само гр. Аксаково и с. Игнатиево. Събра­ни­те от тях от­падъчни води се отвеждат с колектори в ПСОВ Варна. В останалите населени места най-често се прилагат попивни ями и относително рядко септични ями, отговарящи на норматив­ните изисквания.

От гледна точка на директиви №№ 91/271/ЕЕС и 98815/ЕЕС, които изискват кана­ли­зиране и пречистване на отпадъчните води в съответствие с нормите до 2007 г. на населените места с повече от 10 000 ж. и до 2014 г. на населените места с повече от 2 000 ж., състоянието на общината засега не е в отклонение от изискванията.

Проблем, обаче представляват отпадъчните води от част от стопанските обекти на те­ри­­то­ри­я­та на общината. Независимо, че като правило почти всички имат някакъв тип пре­чис­т­ва­телно съоръжение, от някои от предприятията и фермите в деретата постоянно или епизодично постъпват води, чиито качества не отговарят на изискванията за приемници ІІ-ра категория. В етапа на проектирането е необходимо да се отчете моментното състояние на традиционни и потенциални замърсители, като: „Сви­неугоителен комплекс” АД, „Каолин” АД, Ас­фал­то­ва база с. Припек, Ферма за гушене на патици с. Любен Караве­ло­во (потенциален замър­сител).

Повърхностните води на реките и язовирите на територията на общината се оценяват като приемливо чисти. Илюстрация за това са данните от пункта за наблюдение от Наци­о­нал­ната система за екологичен мониторинг на р. Изворска над с. Долище NPUNKT 30025503, показани в Приложение № 5.

Няма данни за наблюдения на хидрологията и хидрохимията на деретата, поради ко­е­то не може да се даде преценка за вида и количеството на замърсителите в тях. Описаното в т.11.3.2 състояние на очистването на отпадъчните води от стопанските предприятия дава ос­но­вание да се предположи, че такива са налице.

11.3.3.2. Морска акватория

Морската вода не показва отклонения от българските и европейските норми по по­ка­за­телите: хидро-физични характеристики; активна реакция на водата; разтворен кислород; биохична потребност на кислород О2; съдържание на биогенни елементи – азот и фосфор (40-80 % от ПДК).

Микробиологичните характеристики на морската вода в 99 % от случаите през ак­тив­ния сезон отговарят на българските стандарти и в 100 % от случаите – по директивите на ЕС. Радиологичните характеристики са в границите на естествения радиационен фон.

Замърсяването с нефтопродукти е инцидентно и е под нормите за курортни зони.

Воденото наблюдение от „ВиК” ООД, РИОКОЗ и Басейнова дирекция за Черномор­с­кия район във Варна показва сравнително недобро качество на на плитките подземни води, докато тези от долнокредния и част от палеогенския водоносни хоризонти удовлетворяват нор­мативните из­исквания. С много добро качество са дълбоките подземни води от малм-валанжския водо­но­сен хоризонт, които удовлетворяват изискванията на БДС „Вода за пи­ене”. По физико-ме­ханичен състав са пресни до слабо минерализирани (минерализацията е от 0.6 до 0.7 г/л) с преобладаване на калциев и магнезиев хидрокарбонат.

На територията на общината има 4 дълбоки сондажи с термална вода – температура 30^о до 50^о С с общ дебит от 120 л/сек. Поради високото съдържание на сероводород водата им се използва основно за оранжерийно производство и някои други селскостопански цели.

Карстовият характер на повечето местни извори представлява заплаха за качеството на водата им при обилни валежи и наторяване с естествени и изкуствени торове, както и от по­­пив­ните ями.

11.3.6. Изводи, проблеми и устройствени изисквания

Актуалните нужди на населението и стопанските дейности на територията на община Аксаково са осигурени с необходимата им по количество и качество питейна вода от местни водоизточници и от магистралния водопровод, захранващ Варна.

Недостатъчно е използван ресурсът на водите от малм-валанжския водоносен хори­зонт, както и на този на термалните води от дълбоките сондажи. Ценна питейна вода се из­ползва за поливане на културите, отглеждани в дворовете.

В преобладаващата си част населените места (и останалите урбанизирани територии) не са канализирани. Широко се използват попивни ями. Пречистените отпадъчни води от сто­панските дейности се отвеждат в прилежащите на обектите дерета. Има случаи, в които качеството им не отговаря на нормативните изисквания, но качеството на водите в дерета за­сега не се наблюдава. Качеството на останалите повърхностни води – реки и язовири, се оце­ня­ва като приемливо.

Качеството на морската вода в прилежащата на общината акватория съответства на нор­мативните изисквания за курортни зо­ни.

Очертаните по-горе изводи и проблеми са основание за следните устройствени изис­к­ва­ния към ОУП на общината:

- разкриване на възможности за осигуряване на допълнителни количества питейна во­да, за предпочитане от местни водоизточници, вкл. чрез по-пълно използване на ресурса на мал­мо-валанжския водоносен хоризонт;

- създаване на условия за пълноценно използване на термичния потенциал на термо­ми­нералните води;

- освен завършване на канализационните мрежи на гр. Аксаково и с. Игнатиево, кана­ли­зиране до 2014 г. и селата Кичево, Куманово, Орешак, Яребична, Изворско и Водица, вкл. определяне на местата на евентуално групираните им ПСОВ и приемниците на пречистените отпадъчни води;

- въвеждане с правилата за прилагане на ОУПО задължително изграждане на черпа­тел­ни септични ями при новото жилищно и вилно строителство и поетапна подмяна на по­пивните ями;

- в Правилата за прилагане на ОУПО да се предпише изискване към последващите ПУП за предвиждане на локални съоръжения за пречистване на отпадните води на стопанските обекти.
11.4. Почви и нарушени територии – състояние и устройствени изисквания

по опазването и възстановяването им

11.4.1. Замърсени почви

Рискови от гледна точка на замърсяването на почвите са частите от общинската тери­тория в близост до промишлените зони и трасето на автомагистрала „Хемус”.

От събраните от тях почвени проби, подложени на химически анализ за съдържанието на тежки метали - олово, мед, цинк, кадмий и други през 1982 и през 1990-91 година е напра­вен изводът, че наличието на тежки метали е в допустимите норми на фоновите стойности и не е променило почвеното плодородие. Същото важи и за органични замърсители. Из­след­ва­нията, направени от Института “Н. Пушкаров” и Института по хигиена по­каз­ват, че отде­ля­не­то на киселинни окиси (серни и азотни) в приземния въздух не е оказало из­ме­римо вли­я­ние върху почвената реакция.

В землището на с. Доброглед е имало оставени от години на открито пестици­ди с не­из­вес­тен състав и количество, които вече са загубили качества. Опасността от замърсяване на поч­вите в този район не е проверявана със съответни анализи, вероятно защото към 2003 г. земя­та там е била необработваема, вкл. след ремонта на склада за пестициди и пренасянето им в него.

Сериозен проблем на общината е замърсяването на земеделски земи от нерегламен­ти­ра­ни сметища, каквито има около почти всички села (виж т. 11.8). Някои от тях са разполо­же­ни в дерета с постоянно течаща вода, върху зелени площи или на открити равни места със сво­боден достъп на хора и животни.

11.4.2. Ерозирали земи

През последните 15-20 години не е провеждан мониторинг на почвите по отношение на ерозия, засоляване и вкиселяване и не може да се определи налице ли са части от общинс­ката територия с ерозирали земи или такива, застрашени от ерозионни процеси. Независимо от това, за да се избегнат рискове, е целесъобразно да се реализират превантивни мерки.

Подробна инвентаризация на нарушените терени не е правена. Като такива следва да се третират всички нерегламентирани сметища (вж. т.т. 11.4.1 и 11.8.). Към тях трябва да се отнесат и изоставените кариери за инертни материали, както и утаи­те­ли­­те към пречиствателните съоръжения за отпадъчни води след изтичане на експлоата­цион­ни­те им срокове.

Като цяло почвите на територията на общината не са замърсени и не са променили поч­веното си плодородие. Липсата на съответни наблюдения през последните две десетиле­тия не поз­во­лява да се направят изводи по отношение на евентуалните ерозионни процеси и замърсяването на почвите с пестициди в района, в който те са били складирани на открито. Ня­ма и подробна инвентаризация на нарушените терени.

Най-старата геоложка формация в региона с обща дебелина 250 м е представена от се­диментите на долната креда - Разградската и Русенска свита. Горната креда, представена от се­диментите на Мездренската свита, е с ограничено разпространение. Палеогенът е пред­ста­вен е от седиментите Белославска, Дикилиташка, Аладънска, Авренска, Русаларска свита.

Представители на неогена са седиментите на Ботевския член на Галатската свита, Ев­кси­ноградската, Франгенската, Одърската и Карвунската свити. Кватернерът е представен от алу­ви­ални образувания, изпълващи руслата и заливните тераси на реките и суходолията. Пред­ставени са от чакъли, пясъци и песъчливи глини с дебелина около 10м.

По физико-механични показатели строителните почви са подразделени на:

- скали, с много добри физико-механични показатели като земна основа;

- полускални, които предлагат сравнително добри инженерно-геоложки условия;

- глинести, които са със занижени физико-механични показатели;

- рохкави, със сравнително добри условия за фундиране на сгради и съоръжения.

Съобразно особеностите в геоложкия строеж, хидро-геоложките условия и пригод­но­ст­та на терените за строителна основа общинската територия се разделя на след­ните два ин­же­нерно-геоложки района:

Основните инженерно-геоложки типове, които изграждат терените от този район, са глини, песъчливи глини и пясъци с нарушен пласторед, а на места и едри варовити блокажи с глинесто пясъчлив запълнител. Физико-механичните им показатели са: обемно тегло - 1,6-1,9 гр/см³, специфично тегло 2,5-2,7 гр/см³, ъгъл на вътрешно триене =19-24 и кохезия с=0,10-0,20 даН/см² - за глините и =32-38 и с=0,01-0,02 даН/см² за пясъците. Условното им изчислително натоварване е от порядъка 2,0-2,5 даН/см².

Нивата на почвените води варират силно, но обикновено са по-дълбоко от няколко мет­ра, считано от повърхността. Максимално възможните земетръси в този район са от VIII степен по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник.

II-ри район - обхваща останалата по-голяма част от територията на община Аксаково. Терените в този район са здрави и стабилни, изградени от морски отложения, покрити с ма­ломощна кватернерна покривка. Изградени са от пясъци, песъчливи глини, глини и варо­ви­ци. Рядко се установяват чакъли с глинестопесъчлив запълнител, запълващи по-дълбоки до­лини (р. Батова при с. Долище).

Физико-механичните им показатели са: обемно тегло - 1,5-1,9 гр/см³, специфично тег­ло 2,5-2,7 гр/см³, ъгъл на вътрешно триене =19-24 и кохезия с=0,10-0,20даН/см² - за гли­ни­те и =32-38 и с=0,01-0,02даН/см² за пясъците. Условното им изчислително натоварване е от порядъка 2,0-3,0даН/см².

Плитки почвени води в района се установяват само в ниските тераси на р. Батова и Су­ха река. Навсякъде другаде почвените води залягат на дълбочина от няколко метра от ни­во­то на терена. Максимално възможните земетръси в този район са: за североизточната му част - от VIII степен, а за останалата част от VII степен по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник.

Значително окарстяване на варовитите отложения се наблюдава в района на селата Из­ворско, Въглен, Яребична и особено при с. Орешак, където дълбоко врязаната долина на р. Батова дренира водите от Сарматския водоносен хоризонт.

Древният свлачищен комплекс е стабилизиран. Само в ниската му крайбрежна част, под пътя “Златни пясъци”- с. Кранево, са проявени няколко активни свлачищни участъци. Регистрирани са следните свлачищни участъци:

Степента на проученост на свлачищата и предприетите и реализирани дейности по укрепването им са видни от горната таблица.

При анкетирането на кметовете и кметските наместници има постъпила информация за малки локални свлачища и във вътрешността (в м. Кабама, землище Долище; край с.Кичево), без посочване на рискова ситуация.

Срутищни зони на територията на община Аксаково не са регистрирани.

11.5.4. Морски бряг и шелф

Морската брегова линия на общината е с минимална дължина и обхваща ивица южно от нос Екрине, която съвпада с ширината на вилна зона “Кранево”. Прина­длеж­ност­та й към описания в предходната точка свлачищен комплекс обуславя основните й характеристики. Литодинамическата активност на действието на мощния Аладжаманастирски енергетичен на­­носен поток, литоложкият строеж, както и изпъкналостта на бреговата линия към морето допринасят за абразирането на придвижващата се към морето земна маса и разнасянето й пре­димно в дълбоките му части, поради което плажова пясъчна фракция в бреговите отло­же­ния почти не присъствува.

Релефът на черноморския шелф представлява стъпаловидно понижаваща се на изток платформа, тясно свързана с най-младата еволюция на Черноморския басейн. Ширината на шелфовата платформа варира между 36 и 84 км. Върху терасите са оформени различни по големина валове. По-младите от тях са разположени в прибрежната част, характеризират се със сравнително голяма повърхнина и обуславят зона на водоползване на морето с ширина, която варира между 70 и 200 м. Средният наклон на съвременната абразионна тераса не над­вишава 0.02 % и представлява решаващ фактор за намаляване на вълновата енергия върху брега.

Дълбоководните органогенно-минерални утайки (сапропелни, диатомитови и коко­ли­тови тини, наречени “мелиорант”), се разполагат по дъното на дълбочини от 500 до 2200 м. Те са приложими за рекултивация на кисели, бедни на микроелементи и деструктирали поч­ви, както и на земи, замърсени с тежки и радиоактивни елементи.

Морският бряг на общината попада в охранителна зона “А” на особена териториално­ус­тройствена защита по смисъла на ЗУЧК (чл.чл. 9 и 10).

11.5.5. Полезни изкопаеми

Основните полезни изкопаеми, налични на територията на общината, са от групата на нерудните – пясъци, диатомитни глини (кизелгур) и глини за керамзит. Представени са в т. 2.6.4. на раздел ІІ. „Природо-географски условия и ресурси”.

От екологична гледна точка е важно да се отбележи, че находища на пясъци и на гли­ни за керамзит, установени по долината на Суха река под с. Крумово и при с. Ботево, по­па­дат в обхвата на защитена зона по Натура 2000 BG0000107 „Суха река”.

11.5.6. Изводи, проблеми и устройствени изисквания

Като общо правило територията на община Аксаково представлява в преобладаващата си част земна основа напълно подходяща за строителство. Изключение прави само най-из­точ­­ната й част, характерна с наличието на рискови свлачищни участъци. Специфични про­блеми пред строителството и в частност - пред евакуацията на отпадъчните води, поставя зна­чително окарстяване на варовитите отложения се наблюдава в района, очертан от линията на на селата Из­ворско, Въглен, Яребична и Орешак.

Конфликтно по характеристиките си е морското крайбрежие, носител едновременно на ре­креационен потенциал и на специфични шелфови ресурси от една страна, а от друга – си­л­но за­труднено до невъзможно строително усвояване и ограничителен режим на зона „А” по ЗУЧК.

Налице е относително скромно природно богатство от нерудни изкопаеми, като екс­пло­атацията на част от него подлежи на режимни ограничения, поради разположението й в об­хвата на защитена зона по Натура 2000.

Характеристиките на ландшафта с техните физически, културни и естетико-емоцио­нални измерения участват в характеристиката на ресурсния потенциал на територията, до­кол­кото допринасят за качеството на жизнената среда и за инвестиционната привлека­тел­ност. Взаимодействието в течение на времето на територията на общината между природо­ге­о­графските условия и дадености - климат, релеф, вода, почви, растителност в тяхното естест­вено развитие и човешката дейност е формирало ландшафти, които в пространствено отно­ше­ние са средно големи по площ.

Елементите, които конкретно са ги обусловили на Аксаковска територия, са: горите, естествените формации, нивите, ливадите, реките, деретатата, овразите, населените места, производствените съсредоточия и другите урбанизиращи се територии. селищни формации и др. Човешката намеса, общо взето не е изменила облика на природната среда, поради което ландшафтите могат да бъдат определени преимуществено като слабо променени - естествени ландшафти.

Определящ критерий за състоянието на ландшафтите е устойчивостта им, респ. въз­мож­ностите им за естествено развитие и възпроизвеждане на ресурси и условия за благо­при­ятна околна среда. Тези им възможности, които са посочени в следващата точка по видове ландшафти, са оценени в предходнии разработки, като са използвани такива показатели, като вид, възраст и бонитет на насажденията, състояние на съобществата, характер на ползване на земеделските земи, със­то­яние на морската вода и др.

По предварителна преценка комбинацията от естествени и създадени условия на тери­торията на общината поз­во­лява идентифицирането на следните осем типа ландшафти:

Територията на общината притежава разнообразни типове ландшафти, при което до­ми­нират типовете с подчертано естествен характер. Нивото на увредени ландшафти е съвсем ниско. Запазените възможности за естествено развитие, които характеризират повечето ти­по­ве ландшафти и изразяват тяхната устойчивост, са индикация за това, че територията се нуж­дае предимно от дейности и действия с превантивен (поддържащ) характер по отношение за­паз­ване и обогатяване на основните видове ландшафти.

За флората на община Аксаково най-представително е растителното богатство на При­ро­ден парк „Златни пясъци”, което включва около 500 вида висши растения, от които 21 ви­да са редки, застрашени и защитени видове.

В парка 90 % от територята му е зает от дървес­ни и храстови екосистеми. Най-раз­про­странени са смесените широколистни гори с преобла­да­ва­щи видове: келяв габър и дъбовете цер и благун. Срещат се и сребролиста липа, мъж­дрян, габър, блекиня, полски клен и др. Има растителни представители с лонгозен характер – полски ясен, цер, обикновен габър, бяла то­по­ла, елша, махалебка, обрасли с увивна расти­тел­ност.

От тревистите видове се срещат хвощ, момкова сълза, салеп, петнист змиярник. Сре­щат се и редки видове, като тънкожилест пелин, плосколистно подрумче, български клей­сто­генес и защитените (застрашените) видове обикновена ефедра и български клей­сто­генес. Под защита са 20 редки и застрашени от изчезване растителни вида, като снежно кокиче, кавказка иглика, орхидеи и др.

Естествените находища на лечебни растения са горските територии и земеделските зе­ми. Те са много богати. Само на територията на Природен парк „Златни пясъци” 180 вида от растящите там растенията са лечебни. Въпреки, че билките на територията на общината не са картирани и данните за запасите от тях не са определени, за най-разпространени се смятат след­ните видове: багрилно подрумче, блатна мента, бял равнец, брош, бръшлян, бял имел, бъз, ветрогон, глог, горицвет, гингер, див чемшир, див джоджен, девесил, див пелин, драка, дяволска уста, еньовче, ефедра, жълт кантарион, жълт смил, зайча сянка, иглика, камшик, кисел трън, коприва, лайка, липа, маточина, мащерка, мента обикновена, мразовец, овчарска тор­бичка, подбел, птиче просо, риган, сантонинов и морски пелин, слез, синя жлъчка, смрад­лика, трънка, хвощ, червен божур, червен кантарион, шипка,и др.

И по отношение на фауната, най-представително за общината е присъствието й в ПП „Златни пясъци”, но също и в по-голямата част от останалите гори (особено в долината на р. Батова) и част от откритите пространства и микроязовири. Срещат се 2 вида земноводни, 8 вида влечуги, 78 вида птици и 25 вида бозайници. Сред разнообразието от влечуги защитени са смок мишкар, голям стрелец и костенурки. От птиците най-често се срещат косове, дроздове, синигери, кълвачи, сойки, обикновен мишелов и някои други. От хищните птици се срещат обикновен мишелов, голям ястреб, бухал, горска улулица и др. В постоянните водни площи се срещат зеленонога водна кокошка, зеленоглава патица и др. Бозайниците са представени от сърна, благороден елен, дива свиня, катерица, белка, заек и др. Сред за­щи­те­ни­те бозайници са таралеж, златка, прилепи.

Голямо е разнообразието от насекоми. Сред най-атрактивните са еленовият рогач, а по откритите площи – пеперудите лястовича опашка, адмирал, копривна пеперуда и др.

11.7.4 Защитени територии

В обхвата на общината попадат значителни части от две защитени територии:

- Природен парк (ПП) „Златни пясъци”;

- Защитена местност (ЗМ) „Побити камъни”.

Със защитен режим са и вододайните зони, в землищата на селата Орешак, Куманово, Долище.

От общата територия на ПП „Златни пясъци”, възлизаща на 1300 ха, 595,4 ха са на тери­торията на община Аксаково. Въвеждането на този статут на парка през 1943 г. цели за­пазване растителни и животински съобщества и характерни земни образувания и пейзажи, имащи научна и културна стойност и значение. Съгласно критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN), паркът е поставен в пета категория защитени територии – защитен лан­дшафт. На територията на парка е съхранена многообразна и ценна флора: около 500 вида висши растения, сред които 15 защитени или застрашени вида. Фауната е представена от многобройни видове насекоми, 7 вида земноводни (3 вида – защитени), 8 вида влечуги (7 – защитени), над 70 вида птици (68 - защитени), повече от 20 вида бозайници (2 вида – защите­ни).

На територията се намират и редица обекти на културно-историческото наследство: Ала­джа манастир, паметник на културата с национално значение, „Катакомбите” – голяма гру­па пещери, останки от късноантична крепост и от славянско селище.

С те­зи си характеристики ПП „Златни пясъци” се е утвърдил като предпочитан обект на еко- и позна­вателен туризъм, както и за краткотраен отдих, за които има изградена и съот­ветна ин­фра­структура.

Устойчивото опазване на ресурсите на парка и функционирането му като дестинация за отдих и туризъм се осъществява въз основа на Паркоустройствен план (1994) и План за управ­ление (2008). Около защитената територия не е формирана буферна зона.

На територията на община Аксаково попадат части от следните пет защитени зони по Натура 2000, чийто териториален обхват е показан на опорния план:

- “Долината на р. Батова” (BG0000102);

- “Златни пясъци” (BG0000118);

- “Суха река” (BG0000107);

- „Побити камъни” (BG0000132);

- „Батова” (BG0002082).

Защитената зона “Долината на р. Батова” (BG0000102) обхваща поречието на ре­ка Батова и на вливащите се в нея дерета, както и цялото землище на Долище и има граници:

- северна - общинската граница;

- източна: от с. Орешак до общинската граница, преминавайки западно от с. Климен­то­во;

- южна: от с. Изворско до с. Орешак;

- западна: от с. Изворско до общинската граница, преминвайки непосредствено източ­но от с. Нова­ко­во.

Зоната се създава за запазване на местообитания и популации, както следва: 12 место­о­битания, вкл. 7 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни ви­до­ве гори, степи, тревни съобщества, облесени и зараждащи се дюни (последните две веро­ят­но са извън тери­то­рията на общината по долното течение на реката); 7 вида бозайници; 5 вида земновод­ни и влечуги; 1 вид риба и 6 вида безгръбначни, в т.ч. 1 по Директива № 92/43/ЕЕС.

Зо­на­та се създава за защита на следните местообитания и популаци: 9 местообитания, вкл. 4 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни ви­до­ве тревни и храстови съ­об­щества, хидрофилни високи треви, широколистни гори и естест­ве­ни еу­трофни езера; 3 вида бозайници; 6 вида земноводни и влечуги; 7 вида безгръбначни, в т.ч. 2 по Директива № 92/43/ЕЕС и 1 вид растение.

Целта на създаването на зо­ната, която продължава на северозапад извън Аксаковската община, е запазването на те­ри­то­рията на ценни местообитания и обитаващите ги популации, а именно: 12 местообитания, вкл. 6 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни ви­­до­ве тревни и храстови съ­об­щества, широколистни гори и неблагоустроени пещери; 8 вида бозайници; 3 вида земновод­ни и влечуги; 9 вида безгръбначни, в т.ч. 1 по Директива № 92/43/ЕЕС и 2 вида растения.

Обект на защита са 184 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на Бъл­гария, 80 са европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са 7 вида, 62 вида са вписани в приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Наличните данни показват съществени различия по отношение на задоволеността с обществени озеленени площи на отделните населени места. При норматив от 4 кв.м/жит. за се­лата и 8 кв.м/жит. за много малките градове, фактическата задоволеност се движи в много широк диапазон - от 1 кв.м/жит. в селата Засмяно и Слънчево до около 30 кв.м/жит. в се­ла­та Во­ди­ца, Крумово и Куманово. В преобладаващата част от населени места тя варира от 3 до 10 кв.м/жит. В селата с по-високи показатели на задоволеност тя се дължи най-често на на­личието в регулационните им граници на малки горски площи и естествено залесени ов­рази.

За добрата озелененост на населените места и засилване на благоприятното му от­ра­же­ние върху екологическата обстановка и микроклиматичните условия допринася и озеленя­ва­нето на имотите, особе­но в случаите, когато то е с едроразмерни овощни дървета.

Не се разполага с данни за състоянието уличното озеленяване, но визуалното впечат­ле­ние е за неравномерното му присъствие, като в отделните населени места, така и в отдел­ни­те части от територията на едно и също селище.

Община Аксаково притежава значително и разнородно биоразнообразие – ценна фло­ра и фауна, атрактивни природни феномени. За­щитените територии и защитените зони по Натура 2000 по­кри­ват по-голямата част от общинската терито­рия. За защитените територии няма опре­де­ле­ни буферни зони. Селищата притежават като цяло добре развито обществено озеленяване, но то се отличава с определена териториална неравномерност.

Докато за защитените територии са регламентирани по съответния ред режими на пол­­зване и защита, защитените зони са само утвърдени, точните граници на местообитанията още не са установени и липсват регламентирани режими за пол­зване и опазване. Това об­сто­я­телство поражда определени трудности пред устройството на общинската терито­рия

Изхождайки от горните изводи и проблеми, към ОУП на общината се адресират след­ни­те изисквания и насоки:

- при определяне на бъдещото функционално използване на отделните части на тери­то­ри­ята, както и провеждането на новите пътни трасета и инфраструктурни проводи, да се от­чита стриктно териториалният обхват, респ. границите на защитените тери­тории и зони, в т.ч. трите пояса в обхвата на вододайните зони;

- при оределянето на териториалното зониране в обхвата на защитените територии да се изхожда от зонирането им, установено с техните планове за управление, респ. с дейностните огра­ничения, определени със заповедите за обявяване.

- да се проучи необходимостта и съгласува с компетентните органи по опазване на околната среда евентуалното определяне на буферни зони на защитените територии;

- за защитените зони по Натура 2000 да бъдат съобразени природоохранителните режими, въведени по реда на Закона за биологичното разнообразие. Ако до изработването на проекта за ОУПО не са приети планове за управление на защитените зони по този закон, в проектоплана да се обоснове допустимата устройст­ве­на/ур­банистична/строителна на­ме­са, респ. прилагането й чрез устройственото планиране на последващото ниво, при съобразяване с изискванията за запазване на местообитанията и популациите;

- плановите предвиждания да бъдат съобразени и с правилата и нормативите устройство, ползване, застрояване и опазване на зоните на териториалноустройствена защита, въведени с ЗУЧК ;

- с оглед по-нататъшното развитие на общественото озеленяване на населените места, в Правилата за прилагане на ОУПО да се заложат следните предписания: в урбанизираните територии за обитаване, туризъм и отдих и особено в териториите за висококатегорийно оби­та­ване задължително да се прилагат максималните величини на нормативите за озеленяване в УПИ и да се осигурява двустранно улично озеленяване по новопроектираните улици; към селищни образувания със стопанско предназначение, разположени в близост до територии за обитаване да се предвиждат необходимите площи със защитни насаждения.
11.8. Отпадъци – състояние и устройствени изисквания по управлението им

11.8.1. Видове отпадъци

На територията на община Аксаково се генерират основно битови отпадъци, но също та­ка и строителни отпадъци и в по-малка степен опасни отпадъци.

Към настоящият момент промишлените отпадъци не са обособени в отделна група, съответно не се събират и третират отделно от ТБО.

Към 2005 г. системата на организирано събиране на ТБО е била обхванала, освен гр. Ак­саково, още 14 села. От тогава постепенно се увеличава броят на включените в нея села и в момента вече са обхванати всички селища и селищни образувания. Извозването на събраните ТБО се извършва със спе­ци­а­ли­зирана техника с различна честота – от ежедневно до един път на две седмици. В се­­лата има нерегламентирани замърсявания, които подлежат на постепенно ликвидиране.

Няма данни за предприети действия за внедряване на система за разделно събиране на отпадъците.

11.8.3. Съхранение и третиране на отпадъците

На територията на общината функционира „Регионално депо за неопасни отпадъци” в землището на с. Въглен, което обслужва общините Варна и Аксаково. Третирането/депонирането на отпадъ­ци­те в него е приведено в съответствие с националните нормативни изисква­ни­я, но не се извършва сепарирането им. През 2007 г. е продължен срокът на действие на де­по­то и понас­то­ящем се изгражда разширение на втора клетка.

На практика в много села са формирани нерегла­мен­ти­рани сметища, някои от които замърсяват горски или земеделски площи и дерета с воден отток. Не са малко и местата, на които незаконно се изхвърлят строителни отпадъци.

Предвидено е през следващите години в община Белослав да бъде изграден завод за изгаряне на отпадъци, който да обслужва трите общини – Белослав, Варна и Аксаково.

В Аксаковската община има пунктове за изкупуване на вторични суровини, но базите за събирането им са в гр. Варна.

Извършена е реконструкция на съществуващия склад за пестициди при с. Крумово, как­то и увеличение на капацитета му и е извършено предепониране на всички налични на те­риторията на общината пестициди.

На територията на общината функционира център за разкомплектоване на излезли от употреба автомобили.

11.8.4. Изводи, проблеми и устройствени изисквания

В община Аксаково е към завършване въвеждането на система за организирано смето­съ­биране на ТБО от всички селища, която не включва разделно събиране. Честотата на сме­то­извоз­ва­нето е различна за различните села. Открит е въпросът за сметосъбирането от се­лищните образувания върху земи по параграф 4 на ЗСПЗЗ.

Технологията на третиране на ТБО е депониране в регионално депо без сепариране. Депото е с продължен срок на действие, като предстои през следващите години да бъде из­гра­ден ре­гионален завод за изгаряне на ТБО в община Белослав.

Осигурено е складирането на пестицидите в подходящ склад.

Налице са множество нерегламентирани сметища. Не е овладян проблемът за депони­рането и оползотворяването на строителните отпадъци, голяма част от които произхождат от строителната дейност в община Варна, както и на селскостопанските отпадъци.

За по-нататъшното решаване на проблемите на евакуирането и третирането на раз­лич­ните видове отпадъци, генерирани на територията на Аксаковската община, към ОУП на об­щи­ната се адресират следните устройствени изисквания:

- да се предложат подходящи локализации за депониране на остатъчната маса от за­вод­ското изгаряне на ТБО;

- да се предложат подходящи локализации за депониране на строителни отпадъци, по­з­воляващи и развитие на дейности по преработката им с цел оползотворяване;

- да се предложи принципно решение за евакуация и третиране на производствените отпадъци, чийто обем се очаква да нарасне в резултат на развитието на индустриални про­из­­вод­ствени дейности;

- да се предложат подходящи локализации за депониране на селскостопански отпадъ­ци и сгурия от домакинствата с индивидуално отопление на твърди горива;­

- горните проектни предвиждания да са съобразени с актуалните стойности на обемите отпадъци, на база предоставена от общинската администрация информация.
11.9. Акустична обстановка

На територията на община Аксаково не са извършвани и не се извършват измервания на нивото на шума. Основните съществуващи източници на шум, смущаващ населените мес­та (не е наречен над­­нормен, защото не е измерван) са:

- трафикът по автомагистарала „Хемус” и по второкласен път ІІ-29 Варна-Добрич;

- излитанията, кацанията и форсирането на самолетните двигатели на летището;

- стопанската дейност на промишлените предприятия и строителните площадки.

В бъдеще ще се появяват и нови източници на транспортен шум – трафиците по автомагистрала “Черно море” и другите новопредвидени пътища от републиканската мрежа.

Към момента на съставяне на Заданието няма данни за наднормени стойности на радиационния фон на територията на община Аксаково, нито за наличието на йони­зи­ращи и/или нейонизиращи лъчения.

Освен рисковете, описани съ­от­­ветно в точки 11.5.2 и 11.5.3 (земетръсен и от активизиране на свлачищни процеси), налице е и риск от снегонавявания. За неговата превенция е необходимо ОУПО да предложи мерки за снегозадържане в допълнение на крайпътното изолационно за­ле­сяване, като тези мерки се обвържат и със задачата за изграждане на ветро- и полезащитни пояси.

Освен това е целесъобразно ОУПО да предвиди мерки за защита от наводнения, независимо, че такива не са регистрирани през последните 10 години;

ХІІ. ПРИЛАГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЛАНА

12.1. Правила и нормативи за прилагане на ОУПО
Съгласно нормативните разпоредби, неразделна част от ОУПО са правилата и нормативите за неговото прилагане, които се одобряват заедно с него.

Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на общината да имат следните принципна структура и съдържание:

• 
  Видове устройствени зони, въведени с плана, и устройствените им режими - регламентация на устройствените зони (набор от дейности, граници, правила за устройство, нормативи за застрояване и т.н.).
  
• 
  Видове самостоятелни терени с устройствен ре­жим, въведени с плана, и устройствените им режи­ми, ако въвеждането на такива се налага.
  
• 
  Специални изисквания при устройството и зас­трояването на устройствените зони.
  
• 
  Специфични правила и нормативи за устрой­ст­вото на общинската територия (съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 на ЗУТ), както и на прилежащата морска акватория.
  
• 
  Последващо устройствено планиране на терито­рията на общината.
  
• 
  Наблюдение, поддържа­не, отчитане на прилагането на плана.
  
• 
  Създаване на критерии за необходимостта от изменение на ОУПО.
  

Планът следва да определи целесъобразна последователност на изработването на последващите подробни планове, като отчете приоритетите в обществения интерес, мащабите на инвестиционната активност по територии и потенциалните заплахи за компрометиране на ресурси или публични мероприятия при продължаване работата “на парче”.

За изработване на подробните планове е необходимо да бъдат изпреварващо осигурени актуални специализирани кадастрални карти.
12.3. Изисквания, свързани с етапното реализиране на устройствените мероприятия

ОУПО следва да съдържа раздел по въпросите на ре­ализацията на основните устройствени мероприя­тия, свързани с публични инвестиции. Разделът трябва да отговори на следните изисквания:

- да посочи приоритетните задачи по системи и про­б­лемни сфери:

• 
  транспортна инфраструктура;
  
• 
  системи на техническата инфраструктура;
  
• 
  компенсационни мерки по отношение на околната среда;
  
• 
  социални ангажименти на общинското ръководство;
  
• 
  усвояване (урбанизиране) на нови територии.
  

- да определи взаимните връзки между приоритетите на отделните системи и проблемни сфери;

- да посочи най-общата последователност на реа­ли­зиране на приоритетните задачи;

- да оцени пригодността на наличните подробни ус­тройствени планове като основа за извършване на необходимото инвестиционно проектиране и да предложи програма за обновяване на плановата основа.