Изгревът на Запада: Европа на нациите – резултати от масовата преса
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Визионерите
| Личности-институции са символно-системни свръх-действителности, които се въплъщават в конкретна жива личност, а тази личност така става в двойния смисъл на думата жив жив символ, „знаме“, „герб“ - почти институция - и за други хора. В това отношение свръх-реалностите личности-институции, като Чарли Чаплин, Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Едит Пиаф и Джон Ленън, са подобни на книжовните културни герои и на аватарите. В съвременните „хипермодерни“ времена те изземат техните образцови функции, но ги въплъщават сами в себе си - във физически живи хора, често обезсмъртявайки ги по този начин и след физическата кончина на легендарната си личност, превърната приживе и в знаме и символ.
Визионерите са символно-системни свръх-реалности-мечти за нов вид човешки същества с човешки качества от бъдещето. В популярната художествена литература образът им е широко разпространен – особено във фантастиката (да си спомним например за „Какавидите“ и за „Чоки“ на Джон Уиндъм, за „2001 година: одисея в космоса“ на Артър Кларк, за „Сиянието“, за „Зеления път“, за „Мъртвата зона“ и за „Сърца в Атлантида“ на Стивън Кинг; или за популярния сериал на ВВС „Доктор Кой“). Като жив символен образ в колективното несъзнавано „визионерът“ наследява до голяма степен еврейската идея за пророците, развита в Стария Завет и препотвърдена в Новия Завет на Библията. Пророците – визионери и ясновидци, които имат дарбата да чуват Живия Бог и имат мисия да предадат послание (Завет) на цялото човечество в голяма степен са зададени като модел от уникалната еврейска култура – цивилизацията без държава, „държавата на духа“ – включително чрез примера на евреи - модерни пророци като Маркс и Фройд. В Модернизма в изкуството тази жива символна система е най-ясно артикулирана в писмото за ясновидеца на Артюр Рембо. В днешна България живия символ на модерното ясновидство е ярко въплътен в образа на пророчицата Баба Ванга, а отчасти също и в образа на Петър Дънов. Но този символ се прехвърля и на други нива – в идеята за „гения, изпреварил времето си“, дошъл при нас, сякаш като „човек от бъдещето“, за да можем през неговите очи да видим най-същностното, най-значимото и най-спасителното от това, което е „Невидимо за очите“. „Визионерът“ като жива символна свръх-реалност се въплъщава също и в реални живи хора и в конкретни исторически личности – например в Махатма Ганди, в Никола Тесла или в Джон Кенеди. В зората на XXI век „ясновидството“ вече не е запазена марка само за изключителните „гении на духа“, а става и по-широко разпространено като общодостъпен образ за себеидентификация по личен избор – включващ и подтекстово императивно изискване всеки човек да стане „визионер“ и „човек от бъдещето“, за да имаме шанс да оцелеем в настоящето си. В екологичните социални мрежи идеята за задължаващото визионерство формира представата за човека-землянин и планетянин – жител на планетата. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|