Изгревът на Запада: Европа на нациите – резултати от масовата преса
Голямата промяна на Малкия свят: Планетата-дом
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- . Кое тогава е истински фатално новото в съвременната човешка ситуация
- Световна култура на Културните“: Алтернативата
| Голямата промяна на Малкия свят: Планетата-дом
Как комуникират революционните обновления с консерватизма на статуквото в европейските култури с техните различни нива – останки от традиционните култури и модерни култури –технократска и човеколюбива (хуманистична, филистична)? За да можем да мислим върху такива въпроси, е нужно първо да отговорим на питането в какво време живеем днес и кое е истински новото в него, както и кое е безнадеждно „старото“, дори и когато публично ни се представя като модерна „новост“. Съществува прост критерий за определяне кое е новото и кое е старото, който не действа при феномените на културата. Простият критерий гласи, че новото е това, което не е съществувало преди, а старото е това, което някога е съществувало, но не съществува вече. В света на културата обаче не е така – отмрелите и остарели неща могат да продължат да съществуват по някакъв начин – например банкноти вместо пендари на сватбата, абитуриентски бал вместо племенна инициация или пък гостоприемни хора и семейства, когато гостоприемството не е социално приемливо, т.е. не е нито общоприета норма, нито общоприета практика. Реликти (останки, развалини) от старото и умрялото се откриват на всички нива на културата – те продължават да живеят като „живи мъртви“, своеобразни културни феномени-вампири. Същевременно новостите могат да не бъдат официално възприети и приети, дори когато са се случили преди повече от един или два века. Културата е невероятно консервативен организъм, който изключително трудно допуска културните новости да станат норма, да битуват и да живеят нормално. Консервативните механизми на традициите обикновено обграждат и изолират радикалните революционни новости в страничен на цялото сектор, в нещо като културно гето, в нещо като джоб, като външна кръпка на тялото на културата. Еманципираните жени и до днес, почти два века след Толстой, се сблъскват с приблизително същите проблеми като Анна Каренина. Еманципираните студенти са все още такива „аутсайдери“, каквито са героите от барикадата в „Клетниците“ на Юго. Някои културни новости трябва да чакат с векове, преди да се превърнат в общо приемлива културна норма на нормалност. Същевременно някои новости са преоткрито и възродено отдавна забравено старо – например част от земеделските практики на новите екоземеделци. Кое тогава е истински фатално новото в съвременната човешка ситуация? Радикално новото, за което всеки би могъл да се досети, е усмивката на първия космонавт Юрий Гагарин - излитането на човек в космоса. Трудно можем да си представим нещо по-невероятно и по-революционно за човешкото развитие от това да видиш планетата отдалече. Планетата Земя – нашият свят – да се побере в зеницата на окото ти – ето фундаментално, фатално безспорно новото, което води до драстични културни, обществени и човешки промени. Без значение дали тези промени ще бъдат изчезването на човеците или тяхното подобрение или видоизменяне – тези промени са неминуеми и всеки опит да се крием от тях, забравяйки главите си в пръстта, е безсмислен, безнадежден и смешен. Всички истински новости в новото хилядолетие произлизат и ще произлязат именно от това: ние вече живеем на планета, за пръв път сме обитатели на планета, планетата е нашият дом, а не колибата, селото ни, апартаментът или градът ни, фирмата ни или националната ни държава. Вече не сме просто и само българи, европейци, французи, англичани, китайци, руснаци, човеци, черни, жълти, бели, висши примати, ние сме вече земляни. И именно оттам започват всички истински новости – както добрите, така и лошите. Новият човек е землянин. Ганди е землянин, Чаплин е землянин, Джон Ленън е землянин, Хана Аренд е землянка. Икономиката ни и нейните ресурси са землянски, планетарни. Политиките ни – и видимите, и задкулисните – са землянски, планетарни. Несправедливостта е землянска, планетарна. Заплахата от катастрофа е землянска, планетарна. Престъпността и мафията са землянски, планетарни. Движенията, за свобода, за човешки права, за нормалност и справедливост са землянски, планетарни. Комуникациите ни са землянски, планетарни. И човешките общности начеват да бъдат такива или поне да имат и измерението на землянски и планетарни мрежи. ДА СЕ ПОСЪКРАТИ С 2-3 ПИРМЕРА Това е нещо до такава степен ново и непознато на човешките култури, е изключително трудно да бъде осъзнато в истинския му мащаб. Парадоксалният характер на реалността води дотам, че в същия момент, в който се оказваме обитатели на нещо, толкова огромно, колкото е една планета, гигантското се превръща в малко, планетата става „глобално село“ и неочаквано осъзнаваме, че светът ни става малък, както и че именно малките неща, събрани в своята цялост, създават и представляват цялата огромност –“капка по капка вир става“, „океанът е създаден от капки“ и „дяволът е в подробностите“ и „малките камъчета обръщат колата“. Именно поради гигантските измерения на нашето ново общо местообиталище – планетата Земя, вниманието, познанието и анализът, насочени към „малките работи“, „слабите въздействия“ и „малките човеци“, са толкова своевременно необходими. Подобно на анекдотите за слона и мравката, или на приказките за заседналите мореплаватели в корема на кита, в сърцевината на гигантското стават важни именно малките неща. „Планетата-дом“: космополитни социални мрежи за каузи „Световна култура на Културните“: Алтернативата Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|