Изгревът на Запада: Европа на нациите – резултати от масовата преса
Ефект „Малкия свят“: мрежово общение и теоретично осмисляне
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Комуникационните технологии в Интернет просто ползват „наготово“ модела на мрежите, които вече съществуват в обществото и в голяма степен се изграждат по техния образец
- Отворена група от случайни (не) познати
| Ефект „Малкия свят“: мрежово общение и теоретично осмисляне
Културната промяна като бавно преобразяване („Cultural Shift“), която се осъществява в „тихата революция“ на мрежовата свързаност, често остава публично невидима – както за историците, така и за колективната памет. Но тя се интегрира и овеществява в новите информационни технологии, при това - не защото така са били проектирани и замислени, а защото вече отдавна съществуват като логика, като ефекти и като социална комуникация и активност (дори и без технологии). Комуникационните технологии в Интернет просто ползват „наготово“ модела на мрежите, които вече съществуват в обществото и в голяма степен се изграждат по техния образец. „Ефектът на Малкия свят“, основен при формирането на социалните комуникационни мрежи, всъщност е изследван още през 50-те години на ХХ век от математиците Анатол Рапапорт, Алфред Рени и Пал Ердьош, а за пръв път е тестван чрез експеримент от социалния психолог Стенли Милграм през 60-те години в САЩ. Този експеримент придобива известност благодарение на популярната театрална пиеса на Джон Гуеър „Шестте стъпки, които ни разделят“ („Six Degrees of Separation“), посветена на този проблем, която по-късно е реализирана и като филм.1 Накратко, експериментът на „шестте стъпки“ представлява следното: всеки участник в експеримента получава пощенска пратка, която трябва да достави на определен човек в друг щат на САЩ, за когото знае само откъслечна информация – например, че е зъботехник от Калифорния на възраст 34 години и е роден на 3 май. Задачата на изпращачите е да помислят за най-близкия човек, когото познават, който има шанс да познава зъботехник от Калифорния и да изпратят на своя контакт пратката с молба да я препрати на някого, който е най-вероятно да познава крайния адресат. Препращанията по тази схема се оказват обикновено три – толкова посредници са необходими средно, за да пристигне колет до непознат човек, за когото е известна само частична информация. Максималният брой посредници, който е регистриран при експеримента, е шест. От това следва, че всеки жител на САЩ е свързан в невидима мрежа от общи познати със всички останали жители през максимум шест посредника. Ефектът „Светът е малък“ е нещо, с което се срещаме постоянно в ежедневния живот. Например когато пътуваме в едно купе във влака с непознати и се заговорим с тях, често се оказва, че имаме общи познати. В такъв случай възкликваме: „Светът е малък“. С всеки шести човек може би имаме общи познати и без да предполагаме сме свързани чрез тях в невидима социална мрежа. След бума на Интернет ефектът „Светът е малък“ е изследван от Дънкан Уотс по отношение на свързаността на човешките личности в глобален план чрез новите информационни технологии на планетарно ниво. Дънкан Уотс е математик интердисциплинарист, който е посветил живота си на изследване на социалните мрежи и на ефекта на теорията за „малкия свят“ при живите организми и при човешките личности и общности. Първите му изследвания са върху щурците и цикориите и върху ятата птици - щъркели и жерави. Интересът му към изследванията и експериментите на американския социопсихолог Стенли Милграм върху ефекта на „Малкия свят“ и особено към теорията за „шестте стъпки, които ни разделят“, за да стигнем до всеки един човек на планетата го правят един от най-известните съвременни изследователи на ефективността и неефективността на социалните мрежи. Последните му изследвания го довеждат до идеята, че ефективността на социалните мрежи е непредвидима или трудно предвидима, както са всички сложни системи според теорията за „ефекта на пеперудата“ на Едуард Лоренц, а и според теорията на хаоса и неопределеността (за да се случат, трябва да има определено ниво на „необходими случайности“, а случайностите са непредвидими). Тази сложност на изследваните социални реалности обаче не отказва Уотс да се занимава с тях, а още повече разпалва интереса му. В последните си трудове той стига до извода, че един от най-важните фактори за това дали ще проработи една социална мрежа е личностният фактор и интересът му се насочва към ролята на човешката личност, макар че коя точно личност ще повлияе на ефективността на процеса също е трудно предвидимо обстоятелство, подлежащо и на много случайни фактори. Според изследването на Уотс за (не)ефективността на фейсбук, социалните мрежи са ефективни, когато в тях участват само хора, които се познават в реалния живот и „много хляб са изяли“ заедно и които си имат безусловно доверие и уважение, което води до сериозно отношение към това, което си споделят. Това условие обаче не е достатъчно, за да е ефективна мрежата. За да е ефективна, тя не трябва да е затворена, но не трябва и да е отворена, а трябва да е полуотворена, полупропусклива. Какво означава това? Представете си, че вие сте ядрен физик и искате да разпространите важна информация за аварията във Фукушима – примерно: „Във Фукушима се случи най-мащабната атомна експлозия, която човечеството познава – с цели три атомни гъби, а ядреното гориво продължава да изтича в океана. Пазете се, не влизайте в морето, не яжте океански продукти, следете дали въздушните течения във вашата страна не идват от Япония.“ Уотс анализира въпроса защо не получаваме такъв тип информация по мрежи като фейсбук или по-скоро защо, дори ако ги получаваме, не ги прочитаме и не ги разпространяваме. Ако искате да разпространите подобно съобщение, но фейсбук „приятелите“ ви са повечето случайни познати и надхвърлят 60 човека, то информацията просто се размива в общия информационен поток. При такъв тип Отворена група от случайни (не) познати информацията се размива. Всички ваши онлайн (но не реални) „приятели“ е твърде вероятно да „лайкнат“ картинка със залеза над Фуджи, а трите атомни гъби просто ще ги „скипнат“ или въобще няма да попаднат на тях, а дори и да попаднат, практически няма да ги видят. Ако вашата социална мрежа се състои само от ядрени физици, които познавате, то информацията ще се разпространи сред тях, но няма да излезе никъде другаде. Ще се получи синдромът на затворената общност – информацията ще циркулира в кръг само между тясната група специалисти и няма да се разпространи в мрежа, ще остане затворена в кръга ви. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|