Ние носим у себе си наше собствено разписание. Наш личен ритъм на растеж... Не можем да по- . пречим на детето да пълзи... не -на един месец, а когато достигне възрастта на пълзенето. Не можем да му попречим да се катери по стълбите... не на шест месеца, а когато достигне възрастта на катеренето. Не можем да му попречим да проговори, не на десет месеца, а когато достигне възрастта на говоренето. Същото важи и за четенето.
Този цитат, който отразява мнението на много хора за обучението през първите години, предполага, че готовността за пълзене, ходене, говорене или четене произлиза от една и съща тайнствена способност, заложена в детето. Подобна гледна точка умишлено пренебрегва влиянието на средата върху развитието на умението ни да усвояваме различни техники.
Научната истина е, че може да се забави пълзенето на детето. Припомнете си наблюденията на д-р Денис в сиропиталищата на Техеран, които цитирах в глава 2. Зловещите и затъпяващи условия в тези заведения са забавяли и пълзенето, и прохождането на децата. Ако не дадем на детето възможност да се научи на нова техника, като например да боядисва с пръст или да кара колело, или да чете, това най-малкото ще отложи усвояването й.
Така че нека не твърдим, че детето не възприема новата техника, понеже още не е развило „естествената си способност" за нея. Нека no-скоро приемем, че не я е възприело, защото не сме го учили на това!
Стане ли дума за ранно обучение, много хора казват: „Не е спешно! Защо да учим да чете дете на четири или пет години, след като още не е „готово" за това? Защо да го лишаваме от детството му?" Бих обърнал внимание на факта, че този аргумент е нож с две остриета. Да предположим, че някой попита (чудна работа, още никой не е попитал): „Защо да учим да чете дете на шест години? Закъде бързаме? Може би то още не е „готово". Затова нека прави нещо друго в първи клас. Няма да го учим да чете." Бихте ли приели това? Не и аз. И мисля, че много хора също не биха го приели. Само че аргументът е две остриета, този за „готовото" дете, е един и същ на пет, както и на щест или седем години: „Няма нищо спешно!" От различните научни данни заключавам, че да се учи да чете дете на четири или пет години е полезно не само в интелектуален, но и в афективен план. Умението да чете силно насърчава себе-представата на детето и укрепва чувството му на задоволство и вяра в себе си. Новоусвоената техника му позволява да разбира какво пише в книгите, по афишите, да вниква в обясненията и начините на употреба, да схваща света както никога дотогава.
Затова казвам на привържениците на формулата „Не е спешно!": преразгледайте мнението си. И вие, и аз разполагаме с едни и същи данни, а правим от тях различни изводи. Вие стигате до заключението, че е нецелесъобразно да се учи да чете дете, което още не ходи на училище, въпреки че науката доказва обратното.
Групата, към която принадлежа,, заключава, че като цяло е добре да се учи детето да чете още в предучилищна възраст, че е полезно и за интелектуалното, и за афективното му развитие. Двете групи стигат до различни изводи на базата на едни и същи факти, защото тръгват от различни предпоставки,
Аз лично съм сигурен в себе си, твърдейки, че е добре да "се даде на децата възможност да се научат да четат още в детското училище. Признавам обаче, че имам резерви, когато обучението се извършва от родителите.
Вредно е да се оказва натиск върху детето дори за да се научи да боядисва с пръст! А прекалено добре знам, че много днешни родители се стремят децата им да „изпреварят" другите. И започват принудително да ги подтикват към това още в предучилищна вързаст. Познавам явлението, защото съм лекувал деца, притискани и насилвани от родителите си. Резултатът: децата стават слаби ученици, сякаш несъзнателно искат да накажат мама и татко, че прекалено рано са ги карали да учат. Този вид принуда може наистина да окаже обратен ефект и да доведе до катастрофални резултати.
Преди няколко години, когато веднъж ровех из детските книжки в кварталната книжарница, влезе една млада майка и поиска от продавача „книгата, в която се обяснява как да научим бебето да чете". Продавачът не бе чувал за нея, а майката обясни: „Изглежда, че може да се започне на десет месеца, а дъщеря ми е вече на годинка!"
Изтръпнах, като чух как тази майка нямаше търпение да „натъпче" с четене едногодишното си бебе! Смешно е да се опитваме да учим да чете дете на тази възраст.
Знаех заглавието на книгата, но не й го казах.
Когато майката се опитва да принуди детето си да чете или да усвои каквато и да е друга форма на интелектуална дейност, тя му причинява повече зло, отколкото добро. Въпросният феномен е много забавно илюстриран в наскоро излязлата книга на Шейла Гринуолд „Историята на моя живот":
Още щом се родих, родителите ми се погрижиха да направят от мен първенец по всичко. На две години ме заведоха в Ню Хейвън. Затвориха ме в една стаичка, за да се науча да пиша на машина. Не научиш ли това на две години, значи просто си губиш времето. Когато двегодишното дете, което не знае да пише на машина, срещне свое другарче, което знае, то се чувства объркано, унизено и от този миг нататък става последно по всичко. На две години и половина ме изпратиха на училище, за да си играя с образователен материал. Показах блестящи резултати в беленето на моркови. Не си губех времето в лекомислени и безполезни дейности. Научих, се да разпознавам материите и цветовете.
На три години мама ме научи да чета. Не знаеш, ли да четеш на тази възраст, все едно си губиш времето. Нечетящите деца не напредват в училище и остават последни по всичко. Родителите ми никога не са пренебрегвали социалния аспект на развитието ми. Непрекъснато бях в контакт с други деца.
След училище ходех в група за отдих. Никога не е прекалено рано да установиш наложителните връзки с деца на твоята възраст. Ако не стори това навреме, детето няма да може да се разбира с другарите си, когато тръгне на училище. Тогава то не напредва и става последно по всичко. Започнах да уча музика на три години и половина. Биех барабана и подскачах като маймуна, което не ми изглеждаше особено сериозно, обаче ме обогатяваше, така че ще бъда първенец по всичко по отношение на музиката.
Сега съм на четири години и вярвам в себе си. Когато през есента вляза в избраната от мен детска градина, ще бъда изпълнен с решителност и готов да посрещни всяка ситуация. Ще започна да се превръщам в първенец по всичко! Когато порасна, искам да стана боклукчия.
Този текст не е толкова хумористичен, колкото би могло да ви се стори, като се имат предвид всички деца от САЩ, чиито родители ги подлагат на принудително преждевременно обучение, за да ги превърнат във феномени. Надявам се да устоите на изкушението да насилвате детето си, когато му създавате стимулираща среда. Възможно ей да го принудите да се научи да чете рано, но рискувате да предизвикате у него афективни проблеми, които по-късно ще го отведат при психолога. Ако имате съмнения, оставете детето намира.
Въвеждане в математиката
И математиката като езика е жизненоважна област, в която детето ви се нуждае от стимулиране, преди да тръгне на училище.
За беда тази тема причинява голямо безпокойство на много родители. Повечето охотно се съгласяват да учат децата си да пишат, да произнасят буквите от азбуката и т. н. - все неща, които са им близки.
Докато математиката ги смущава, освен ако не са инженери или хора на точните науки. Нещата се влошиха след въвеждането на модерната математика. Родителите чуват да се говори за „теория на множествата", за „втора база", „модулна аритметика" и други съвсем нови за тях неща. Още в началното училище децата изучават аритметиката по коренно различни методи от познатите на родителите им. Непосредственият резултат е, че последните започват
да се чувстват несигурни по отношение на математиката изобщо.
Успокойте се. Методът, който ще ви предложа, за да посветите децата си в математиката, е основан на пълното ви невежество по въпроса. Предлагам ви да си послужите за тази цел с вече споменатите линийки на Кюизнер.
Те могат да се използват от тригодишно дете. Ще видите какво чудесно пособие са и с положителност ще съжалите, че когато сте били деца, не сте учили математика и аритметика по този начин.
Как да научим детето да брои
Междувременно научете детето си да брои, макар това да не е толкова лесно, колкото си мислите.
Много родители само си въобразяват, че детето им знае да брои. Те казват „Ричард, покажи на чичо си Джими, че можеш да броиш до двайсет!" Детето охотно изрежда числата от едно до двайсет и чичо Джими съвсем правилно е впечатлен. Но ако чичото постави пред Ричард двайсет копчета и му каже: „Ричард, я да видим можеш ли да преброиш тези копчета", родителите веднага ще си дадат сметка за разликата между умението да броиш и наизустяването на двайсет цифри!
Броенето е толкова важна част от аритметиката и матег матиката, че си струва детето ви да го усвои. Както и с писането, започнете, когато то стане на около три години.
Необходими ви са няколко предмета като копчета или кубчета. Нека да са копчета.
Сложете три, не повече, копчета пред детето си, на разстояние едно от друго, за да ги вижда добре и да не се обърква. Обяснете му правилата на новата игра, която бихте могли да наречете „игра на броене". (Не забравяйте, че е винаги добре да представяте обучението като игра.)
Кажете му: „Сега ще докосваме с пръст всяко от копчетата, но само по веднъж. Щом пръстчето ти докосне копчето, ще му дадеш номер. Значи започваме. Трябва да разберем колко са копчетата. Поставям пръста си на първото копче и казвам „едно". След това минавам на другото копче и казвам „две", после на следващото и казвам „три". Значи копчетата са три. Виждаме три копчета и докосваме три копчета.
Хайде сега пак. Но нека най-напред им сменим местата и ги разбъркаме. Местя ги, за да не си помислиш, че червеното копче е винаги „едно", а зеленото винаги „три". Първото копче, което пипнем, се нарича „едно", каквито и да са цветът и големината му, а ,две" е името на второто копче, каквито и да са цветът и големината му."
Една подробност: гледайте винаги да броите копчетата от ляво надясно, тоест в посоката на четенето и писането.
Изиграйте няколко пъти тази игра. После оставете детето да брои, като му помагате по малко. Хванете пръстчето му, поставете го върху копчето и отбройте „едно". Накарайте го да каже високо „едно".
След като поиграете заедно, нека да опита съвсем само. Ако не успява, пак му помогнете, докато усвои процеса на броенето. Похвалете го и не забравяйте, че не бива да го насилвате. Играйте на тази игра не повече от пет минути, дори ако възприема бързо.
, Опитайте се да я играете всеки ден. Когато детето започне с лекота да се справя с трите копчета, прибавете още, като постепенно стигнете до десет.
Използвайте всяка възможност да играете на броене и с други предмети, като внимавате всички те - ключове, портокали или ябълки, да. са едновременно в полезрението му. Иначе играта става прекалено трудна. Да брои например камионите, които минават по пътя, когато сте в кола, е почти непосилно за детето, именно защото те не са едновременно в полезрението му. Насочете се no-скоро към предмети като портокали, ябълки, кутии или пакети, купени в магазина.
След три-четири месеца прибавете към играта ново правило. Накарайте детето да отделя предметите, които е преброило, и дати трупа на купчина. Така те ще сменят местоположението си. Първо направете това, вие, после го оставете да опита само.
Щом се справи, въведете ново изискване - поставете десет копчета на пода. Покажете му как да спре да брои до пет, като вдигнете от пода пет копчета и произнасяте на глас „едно, две, три, четири, пет".
Тогава кажете: „Добре. Сега е твой ред. Брой до пет и спри." Ако успее, похвалете го, ако не, покажете му още веднъж и го накарайте и то да опита още веднъж. Възмож-но е детето ви да се обърка от тази нова игра. Дръжте се мило и търпеливо и то постепенно ще свикне.
Най-трудно ще му е да брои от шест до десет. Не се тревожете, и на това ще се научи, ако го упражнявате и проявявате търпение. Като борави с конкретни предмети, които могат да се броят, детето ви ще усвои основните принципи на смятането. Ако започнете да го учите на тригодишна възраст, на четири години вероятно ще е наясно с главните механизми.
Забележете, че и двете математически игри, които споменах - линийките на Кюизнер и играта на броене, - се основават на боравенето с конкретни предмети. Една от причините, поради които толкова възрастни и деца имат трудности с аритметиката и математиката, е, че още отначало са ги карали да нанасят числа и абстрактни символи върху хартия, вместо да си служат с конкретни неща.
Обърнете внимание на разликата между усвояването на речта и усвояването на математиката. Обикновено децата много по-лесно се учат да говорят. Поради две причини:
- първо, езикът предполага мислене с думи, докато математиката изисква да се мисли с цифри и форми. За децата първото е много по-лесно от второто. Ако им дадем малко повече време и възможност да възприемат цифри и форми, те ще бъдат далеч по-силни по математика. Нашата култура ги подлага на истинска „бомбардировка" от думи по телевизията, радиото, във вестниците, списанията и книгите. Но не бих казал, че ги засипва с цифри и форми;
- второ, ние си въобразяваме, че децата ни ще научат аритметиката и математиката и без да преминат през школата на конкретните предмети. Само че именно чрез тях те усвояват абстрактните принципи на двете науки. Децата, които са си играли с линийките на Кюизнер и са броили копчета няколко години преди началното училище, са много по-добре подготвени за аритметиката и математиката в сравнение с останалите.
Усвояване на цифрите и числата
Сега вече можете да покажете на детето си как се пишат с цифри изброените от него числа. Предлагам ви да направите това, когато детето навърши четири години или малко по-рано.
Нанесете числата от 0 до 10 върху голям картон и го окачете в стаята му. Можете да ги напишете и върху черната му дъска или с пастели върху голям лист хартия. Помогнете му да разчита цифрите, после да ги изписва само. (Между другото не е необходимо да правите разлика между цифри и числа. Детето ви ще се запознае с нея, когато започне да изучава модерна математика в началното училище. Самият аз не правя тук тази разлика, защото не е нужно родителите да я обясняват на дете в предучилищна възраст. То трудно ще я схване. Така че дори ако знаете, че всъщност трябва да казвате „цифрата две" или „цифрата 6", а не числото З и числото 6, не го занимавайте с това. Изчакайте -малко по-късно то само ще открие абстрактните понятия.)
Назовете всеки символ: „Тази цифра се нарича едно."
Полезно е да разполагате с конкретни материали като комплект цифри от пластмаса или дърво. Предложете на детето да очертае контурите им с молив или да почувства ^формата им, като ги опипва с пръсти. Можете също да направите като с буквите - да изрежете цифрите от гласпа-пир и да ги залепите върху картон.
Помогнете на детето да се научи да пише цифрите върху хартия с флумастер или пастел,.или върху черната дъска с тебешир. Обърнете му внимание върху характерните черти на всяка цифра:
0 здравата се е надула;
1 е дълга чертичка с клюмнала главичка;
2 е кукичка, стъпила ей тукичка;
3 като „З" напиши;
4 е дълга чертичка със свита ръчичка;
5 си има таке и шкембе отпред;
6 е малко „о" с щръкнало ухо;
7 има таке на главата и коланче по средата;
8 е кулйчка от две нулички;
9 е малко „о" с клепнало ухо;
10 се пише с 1 и едно голямо „О".
Повечето от тези символи ще се сторят на детето ви по-трудни за заучаване от много букви от азбуката. Конфигу рацията на цифрите е по-сложна. Бъдете търпеливи, докато детето ви прави усилия да овладее новите знаци и главно, когато допуска тъй често срещаната при децата грешка да смесва 6 с 9.
Докато го учите на цифрите, можете да играете с него на игри, в които то да ги повтаря и познава. Вземете картона, върху който сте ги изписали. Посочете му една от тях и попитайте: „Коя е тази цифра?" Ако познае, похвалете го: „Много добре". Ако сбърка, поправете то: „Това е седем" -и минете на някоя друга.
Разнообразете играта, като го помолите да открива цифрите: „Намери ми едно четири. Добре! Сега едно осем."
През последния етап от усвояването на цифрите детето се учи да отделя символа от обичайния му контекст. Вместо да му показвате подредени цифри, използвайте черната дъска и тебешира или белия лист и пастела. Кажете му: „Сега ще напиша едно число. Хайде да видим ще го познаеш ли." Ако успее, пак го похвалете: „Браво!" В противен случай уточнете: „Не, това е четири. Хайде да опитаме с друга цифра!" Крайно важно е детето ви да схване, че нулата също е число. Много родители не са достатъчно ясни по този въпрос и смятат, че нулата отговаря на „нищо" или „никой", което не е вярно. Нещата стават разбираеми, ако вземем например числата 43 и 403. В 43 няма нищо между 4 и 3. В 403 между 4 и 3 има нула. Ще рече, че имаме четири стотици и три единици, което, разбира се, е много различно от 43.
Някои малки песнички също могат да помогнат на детето ви да" разбере, че нулата е число. Например следната:
Сбили се пет котарака за чифт нови гетри. Единият избягал, останали четири.
Сбили се четири котарака за касичка с пари. Единият избягал, останали три.
Сбили се три котарака за парче халва. Единият избягал, останали два.
Сбили се два котарака за парче млин. Единият избягал, останал един.
Сам един котарак, паднал от кула и на покрива горе останала нула.
Или пък задавайте на детето си смешни въпроси, които ще му покажат, че нулата е число. Попитайте го например: „Пит, колко тигъра имаш в джоба си?" Или: „Колко крокодили има в хола?"
Едно от най-добрите средства за усвояване на числата е играта със зарове - дама, „не се сърди човече" и др., в които се местят пулове или фигурки. Ще се изненадате, като видите колко бързо детето ви ще започне да разпознава цифрата 6 и ще премества пула или фигурката си, без да брои междинните квадратчета.
И сами можете да направите такава игра. Купете две зар-чета, вземете един голям картон около 100 на 60 см. Договорете се с детето каква да бъде играта. Да предположим, че то обича автомобилните състезания. Разчертайте с флу-мастер маршрута на състезателите, разделен на квадратчета, като предвидите „старт" и „финал". На неравни интервали отбележете „три квадратчета назад", „четири напред" или „направо на финала". Купете няколко автомобилчета, които да ви заместят пуловете. Играта е готова. Детето ви ще се влюби в нея, защото ще сте я направили заедно, и в същото време ще се учи на аритметика.
Рулетката и лотото са други игри, чрез които детето ви лесно ще усвои основните математически понятия. Когато играете на лото, назовавайте цифрите по следния начин: „Двайсет и три - значи две и три."
Всички тези игри ще позволят на детето ви да тръгне на училище с добър практически опит в аритметиката, което много ще му помогне и в математиката.
В тази глава се опитах да ви предложа известен брой дейности, които можете да вършите с детето си, за да насърчите^ максимално развитието на интелигентността му и да му осигурите стимулираща интелектуална среда, без да чувства натиск или принуда. Да се спрем сега на проблема с техниките на обучение.
Педагогика за родителите
Как да разбере родителят дали насилва детето си? Доверете се на следното правило: когато детето покаже, че интересът му към дадена игра или дейност отслабва, прекрате-те я незабавно. Не го ли сторите, вие оказвате натиск върху него.
Децата в предучилищна възраст не могат дълго да се съсредоточават. Затова много от интелектуалните игри, които предложих в тази глава, не бива да траят повече от пет минути. Вашата представа за времето е напълно различна от детската. Ограничете времетраенето на играта, иначе детето ще престане да я харесва. Ако, разбира се, видите, че то особено са забавлява от дадена игра и иска да я продължи, поиграйте с него още няколко минути. Доверете се на здравия му разум - то знае кога да спре. Настоявам обаче върху следното: по-добре рискувайте да прекратите играта преждевременно, отколкото да я удължите, когато детето започне да се разсейва.
Учите ли го на нещо, наказанията са абсолютно забранени. Никога не му се карайте, никога не го порицавайте, ако греши или не разбира какво му обяснявате.
Ако предложите на детето си някаква дейност или му обяснявате понятие, а то не схваща за какво става дума, не се тревожете. Кажете си, че крушката си има опашка. Или детето е твърде малко, за да ви разбере, или вие му представяте нещата в неразбираема за него форма. Не се инатете, сменете темата,
И главно: не забравяйте, че ученето трябва да носи удоволствие. Не създавайте у детето си впечатлението, че всичко, което правите заедно, следва да е поучително и полезно от интелектуална гледна точка. Ако някоя от предложените от мен дейности ви се стори скучна, забравете я. Няма да е от полза нито за вас, нито за детето ви, ако упорствате, без да ви е приятно, като си казвате: „Изпитвам ужас от това, но се налага да го правя, за да му повиша коефициента за интелигентност." Всичко, което вършите заедно с детето си, трябва да се харесва и на двама ви. Както е казал поетът Джон Мейсфийлд: „Щастливите дни ни носят мъдрост."
КАК ДА ИЗБЕРЕТЕ ИГРАЧКИ, КНИГИ И ПЛОЧИ ЗА ДЕТЕТО СИ
Родителите много се интересуват от онова, което преподават на децата им. Затова ми е чудно, че същите хора, които с настървение обсъждат училищните програми, не проявяват интерес към „образованието", осигурявано вкъщи. Тази липса на интерес си-личи от склонността им да купуват какви да е играчки, книги и плочи. А всъщност „домашната" програма е не по-малко важна от училищната. Преди детето ви да тръгне на училище, тя е единствената, с която разполага.
В своите изследващи психолозите и възпитателите са достигнали до едно основно заключение, а именно, че детето непрекъснато учи нещо, и то не само докато е на училище. Второто им заключение е, че най-ценното образователно средство в предучилищна възраст е играта. Затова е много важно да се избират внимателно играчките, книгите и плочите, с които обогатяваме игрите им. Играчките, книгите и плочите са учебниците на предучилипщите години.
Така че всичко зависи от осигурения от вас материал, от способността ви да си играете с детето и да го учите да си играе само. Последното може да шокира много родители: излиза, че и родителите като децата трябва да се учат да играят! Обикновено се смята, че децата умеят да играят. Психолозите имат съмнения по този въпрос. Тригодишното дете не знае по инстинкт да прави сложни и интересни постройки от кубчета, нито да строи градове заедно с някое свое другарче. То се учи на това.
Несъмнено за него е по-лесно да се научи да играе само или с други деца, отколкото за родителите да се научат да играят с него. За тази цел бащата или майката трябва да напуснат своя свят на възрастни и да се поставят на нивото на детето, което за мнозина не е лесно. Ние трябва да умеем да играем с децата, да измисляме игри, да им разказваме истории, да им четем приказки. За всички тези дейности е необходима техника, необходимо е изкуство, което се придобива.
Но едва ли има нещо по-забавно от това да овладяваме изкуството на играта. Обучението впрочем е винаги двупосочно - когато играем с дете, ние научаваме не по-малко от него. За много родители подобни занимания са прекрасен случай да открият онова, което им е липсвало в детството.
Едно от първите неща, които бащата или майката трябва да усвоят, е как да купуват играчки. В САЩ родителите дават всяка година повече от два милиарда долара за играчки. За съжаление по-голямата част от тази сума е хвърлена на вятъра. Защо?
Преди всичко твърде често играчките са зле замислени от хора, които зле познават децата, психологията или Преподаването.
Сподели с приятели: |