Изкуството да бъдеш родител

Сега вече пуснете грамофона.

След това задайте някои въпроси: „Как се движи Питър Пан? Защо Хук е пленил индианската принцеса Тигрова Лилия? (За да разбере къде се крие Питър Пан.) Защо пи­ратът се нарича капитан Хук? (Има кука вместо ръка.) Кой побеждава накрая?" И тъй нататък.

Детето може би ще поиска още веднъж да чуе плочата. Пуснете му я, за да си спомни някои подробности.

С песните (само с една наведнъж) действайте по същия начин, като се опитате предварително да му разкажете нещо за историята и действащите лица. Изслушайте заедно пло­чата, след това задайте някои въпроси, за да затвърдите интереса на детето. Можете да му пуснете и плоча като „Пьотр и вълкът" от Сергей Прокофиев. Обяснете му, че често музиката също ни разказва някаква приказка. Че все-

ки инструмент в оркестъра съответства .на един герой и говори на собствен език. Разкажете началото на приказка­та, ето така например: „Пьотр е малко момченце, което живее на село в далечна страна, до една голяма гора. Там има много животни. Паток, Котарак, Птици. В голямата гора живее и Вълкът. Пьотр не се бои. Той се разхожда из полето,, но дядо му го вижда и го прибира." Детето ви несъмнено ще попита дали не е опасно, дали отнякъде няма да изскочи вълкът. Тогава му пуснете плочата. И не забра­вяйте после да си поговорите за нея, стига детето ви да желае.

Освен очарователната приказка и отличната музикална имитация, които предлага, тази плоча добре показва какво можете да направите, за да задържите вниманието на дете­то си.

От горните примери би следвало да разберете как да накарате детето да слуша плочи. Това става на три етапа: 1. Подгответе детето да изслуша плочата. 2. Чуйте я заед­но. 3. Поговорете си за чутото. Ако действате по този на­чин, вие превръщате пасивния опит в активен. Събудили сте любопитството на детето си още преди да пуснете пло­чата, така че то няма търпение да я чуе. Ето как слушане­то на плочи се превръща в приятно и поучително изживя­ване.

Но плочите не са само средство за обучение. Те могат и да ви помогнат да разрешите проблема с дисциплината, използвайки ги като активен елемент от организирането на подходяща за дисциплината среда, за която говорих в глава 9.

Ако например детето ви е гладно, а яденето още не е го­тово, на вас ви е ясно, че то няма да ви остави на мира, докато не му дадете да хапне нещо половин час преди обяд. Как да постъпите? Пуснете му някоя плоча!

Не забравяйте преди това да направите коментар, да го настроите: „Спомняш ли си плочата от миналата седмица, в която Питър Пан се биеше срещу капитан Хук? Ще я пус­нем пак, а после можеш да порисуваш." Като го заинтере­сувате по този начин, печелите времето до обяда и предварително решавате проблема с дисциплината, който неми­нуемо би възникнал.

Плочата успокоява свръхвъзбуденото дете. Когато играе с други деца и видите, че играта става прекалено буйна, а участниците твърде разпалени, използвайте плоча-приказ-ка. Тя е по-подходяща от музиката за разведряване на ат­мосферата. И в този случай заинтересувайте детето с кратък коментар, който ще го подтикне да слуша, след това му пуснете плочата. Тя впрочем е удобна и от друга гледна точка - може да разкаже приказка вместо вас, когато сте твърде заети, за да я четете сами.

Ако детето има й книжката със същата приказка, дайте му да разглежда картинките, докато слуша. Не е лошо да държите книжките, които съответстват на плочите, близо до грамофона, за да се взимат лесно.

С други думи, плочите са не само материал с голяма об­разователна стойност, те могат и много да помогнат на изоб­ретателната майка да разреши проблема с „трудните мо­менти" - точно преди ядене например или преди лягане, или когато трябва да задържите детето вкъщи, защото е болно или времето е лошо, все обстоятелства, при които плочите са добре дошли.

Ако разполагате с магнетофон, запишете на лента или касета любимите приказки на децата ви. Просто ги проче­тете на глас. А ако детето ви е по-голямо, то би могло само да пожелае да направи това.

Когато беше на десет години, едно от момчетата ни за­писа по този начин някои лесни текстове. Харесваше му да чете на глас, както и да се слуша след това. А и четенето му много се подобри. Четиригодишният му брат особено оби­чаше да слуша записаните от баткото приказки.

В резюме бих казал, че онова, което детето ви научава в училище, му оказва огромно влияние. Но преди училището то е е още по-силно белязано от „образованието", което получава вкъщи. Играчките, книгите и плочите са инстру­ментите на това домашно образование; Дайте си време и труд да ги изберете грижливо. .

ДВАНАЙСЕТ СЪВЕТА ПЛЮС ОЩЕ ЕДИН

В тази книга за малките деца се спряхме на внушителен брой въпроси. Говорихме за всичко - от гнева до обучение­то в четене, дори дадохме рецепта за правене на пластелин.

Ако си пиехме заедно кафето, докато обсъждаме всички тези теми, между нас можеше да се получи истински разго­вор. Щяхме да споделим опита си на родители. Вие щяхте да ми разкажете за детето си, аз да ви задавам въпроси. Аз щях да ви посвещавам в изкуството да бъдеш родител, вие да ме прекъсвате от време на време с думите: „Не ви разби­рам" или: „Не съм съгласен". Или още: „Това, което казва­те, ме притеснява". Или пък: „Когато говорехме за възраст­та на първите стъпки, не споменахте нищо по този и този въпрос. Какво бихте направили в подобен случай?"

За съжаление книгата предлага еднопосочно общуване. Опитах се да се поставя на ваше място и да си представя какви въпроси бихте ми задали по различните теми, за да ви отговоря. Но може би не съм засегнал някои проблеми, които поставя детето ви. Ако случаят е такъв, пишете до издателя ми. Ще публикувам допълнителните отговори в следващата ми книга „Въпроси, задавани от родителите".

В тринайсетте глави на тази книга надълго и нашироко обсъждахме най-различни въпроси за първите пет години от живота на детето ви. И може би сега, както казва пого­ворката, дърветата ви пречат да видите гората. За да на­правя нещата по-ясни, ще резюмирам основните идеи, най-важното, което трябва да помните, когато отглеждате де­цата си. Вто един кратък пътеводител от дванайсет точки, към които за по-сигурно съм прибавил още една.

1. Отглеждането на дете е начинание, свързано с човеш­ките отношения, а човешките отношения не могат да се сведат до няколко правила. Така че не прилагайте прекале­но твърдо правилата, дори посочените тук от мен. Нека те ви служат само за ориентири. Вие и детето ви сте единстве­ни по рода си индивиди. Обединени сте от особена връзка, различна от всичко, което би могло да съществува между двама души на земята. Не допускайте грешката да се опит­вате да вместите тази връзка в някаква обща схема.

2. Първите шест години са най-важните за поведението и навиците, които ще се запазят през целия живот. Отно­шенията с детето ви, установени преди то да тръгне на учи­лище, ще определят и бъдещите ви отношения с него. Така че за да попречите на юношата да се превърне в гамен от дух на противоречие, отделете време, за да създадете меж­ду вас могъщи афективни връзки и взаимно уважение още в предучилищната му възраст.

3. Можете да научите всичко за децата, но ако не усеща­те детството, няма да сте добър водач на детето си. Ще зна­ете думите на песента, но не и мелодията. За да придоби­ете усет за това какво представлява детството, възстанове­те връзката с детето у вас. То ще ви води най-добре. -

4. Всяко от децата ви представлява неповторима комби­нация от гени, която никога не е съществувала на земята и никога повече няма да се възпроизведе. Освен това всяко дете расте в собствено психологическо обкръжение поради мястото му спрямо другите ви деца. Така генетичната ори­гиналност, прибавена към уникалната психологическа сре­да, означава в абсолютния смисъл на думата, че детето ви е единствено по рода си, каквито са пръстовите му отпечатъ­ци. Не се опитвайте да го вкарате в предварително опреде­лена матрица. Спазвайте известна дистанция и го оставете да прояви уникалната личност, която се изгражда у него.

5. За да се осъществи напълно, детето ви трябва да израст-не в стабилно семейство, управлявано от възрастни хора. Необходим му е енергичен наставник, силни и любещи ро-

дители, за да го направляват, но не и за да го насилват и тиранизират.

6. Когато насочвате поведението на детето си, важно е да правите разлика между интимните му чувства и извършваните пред всички действия. Нормално е да очак­вате от него да се научи да контролира външните си дейст­вия според възрастта и стадия си на развитие.

Не е нормално да искате да владее чувствата си, защото мислите, както и чувствата се появяват спонтанно.

7. Очертайте границите и определете разумни правила, чрез които детето ви да контролира действията си. След това му ги наложете по логичен и последователен начин. Не съществува магическа система от правила, подходяща за всички семейства и за всички деца. Просто се запитайте: за кои правила смятате, че са важни и че е необходимо да се спазват?

8. Като родители вие поемате отговорността да научите детето си да контролира действията си, но е много важно да му осигурите свободата да изразява чувствата си. Като правите това, вие с нищо не намалявате уважението му към вас. Напротив, увеличавате го. Защото то ще знае, че сте достатъчно сигурни в себе си, за да му. дадете демократич­ното право да се изразява като млад член на семейството. В семейството съществуват същите демократични права като тези, които притежавате вие, свободният гражданин.

9. Най-добрият начин да поддържате здрави и плодотвор­ни отношения с детето си е да му покажете, че наистина го разбирате. Това става не като му кажете разсеяно: „Разби­рам какво ти е", а като ясно формулирате и отказите чувст­вата му. По този начин вие активно се поставяте на място­то му и виждате света през неговите очи.

10. Приучвайки детето си към самодисциплина, насърча­вайте положителните му стремежи към стойностни цели. Насърчаваното поведение се възпроизвежда. Одобрявайте поведението на детето си, когато проявява независимост, съзидателност и нежност. Но не и когато се държи стеснително, хленчи, дърпа се, прибягва до насилие и разруши­телни действия. Така можете много да му помогнете да стане разумен и самодисциплиниран индивид.

11. Училището започва вкъщи. „Програмата" на домаш­ните дейности е не по-малко важна от училищната. Детето ви се нуждае от много играчки, книги, плочи, но внимател­но подбрани, защото те са учебниците в домашното обра­зование.

12. Подпомагайте развитието на ума му. Интелектуално­то стимулиране, което му осигурявате, особено през първите пет години, ще му позволи да достигне своето оптимално ниво на интелигентност. Насърчавайте езиковите му възможности, учете го да се интересува от думите, да оби­ча книгите, учете го да пише, да си играе с играчки, които благоприятстват развитието на логична мисъл и матема­тически способности. Ето това е доброто интелектуално наследство, което ще е получило, когато стане на шест го­дини.

13. И родителите имат права! Отглеждането на дете не е лесна задача. То изисква зрелост, която понякога липсва на мнозина от нас. Ние всички от време на време отстъпваме от идеала си. След като даваме на децата си правото да не са съвършени, да го дадем и на себе си. Майка, която не­прекъснато има чувството, че се жертва за детето си, не му прави добро. Така че за да сме добри родители, нека най-напред опитаме да сме естествени и искрени.

Най-добрият начин да бъдем естествени е да разберем детето у нас. Детската ни душа не умира, когато навършим двайсет и една години. Детските ни чувства остават скрити зад фасадата ни на възрастни хора. Ние всички носим в себе си някогашното дете. Ако не беше така, щяхме да сме напълно неспособни да разберем децата и да общуваме с тях. Затворени във възрастния си свят, нямаше да можем да видим света както го виждат те.

Някои родители окончателно са загубили контакта с де­тето в себе си. Спомените от детството и юношеството им са напълно изтласкани. Сякаш никога не са били нито деца,

нито юноши, сякаш са се родили на двайсет и една години. Това е трагично за тях. Защото единственият начин да схва­нем наистина психологията на детството е да запазим или да възстановим контакта с останалото в нас дете.

Рей Бредбъри прекрасно описва усета за детство в кни­гата си „Вино от глухарчета". Дванайсетгодишният Дъглас Сполдинг се опитва да убеди г-н Сандерсън, собственик на магазин за обувки, да му продаде кецове с един долар по-евтино от означената цена. В замяна Дъглас обещава да работи за г-н Сандерсън, когато получи кецовете си. За да е по-убедителен, той помолва търговеца сам да изпробва този вид обувки, за да „усети какво е". Не особено охотно г-н Сандерсън приема и обува кецовете, които изглеждат „странно към тъмния панталон на костюма му". И сега Дъглас казва следното:

„Моля ви, господин Сандерсън/ Полюлейте са мал­ко напред-назад, повдигнете се на пръсти, сякаш ще скачате, докато ви говоря! Ето. Давам ви па­рите, вие ми давате обувките, остава да ви дължа един долар. Но, господин Сандерсън, знаете ли какво ще стане, като ги обуя?

Хайде хоп! Предавам колетите ви, донасям ви поща­та, нося ви кафе, изгарям старите ви кутии, тичам до пощата да ви изпратя телеграмите, отскачам до библиотеката. Всеки миг ще извършвам работа за дванайсет души. Вижте обувките на краката си, г-н Сандерсън! Усещате ли как ще се понеса с тях? Ами еластичните подметки! Чувствате ли как ви се ще да заподскачате? И как безупречно прилепват към земята и ви подтикват да затичате? Просто не е възможно да стоите мирно! Нали раз­бирате как бързо ще свърша всичко, за да ви услу­жа? Вие ще си почивате на хлад в магазина, дока­то аз ще тичам из целия град! Всъщност не аз, а обувките! Те ще тичат като луди по улиците, ще взимат завоите, ще се връщат! Готово, ето че тръгнаха!"

Господин Сандерсън стоеше, замаян от този по­ток от думи! И потокът скоро го завлече: той намести крака в обувките, размърда палците си, изду прасците си, прегъна глезените си. Залюля се едва-едва напред-назад, само за себе си, на лекия вятър, който подухваше през вратата. Кецовете безшумно притискаха килима, врязваха се в него като в гъста дива трева... Г-н Сандерсън досто-лепно опрятоковев... меката и приветлива пръст. Хиляди чувства озариха лицето му като примиг­ващи цветни светлини. Устата му бе полуотворе-на. После бавно се успокои, още веднъж се залюля и спря. Гласът на детето бе "замрял и двамата се гледаха в тържествено и проникновено мълчание.

Господин Сандерсън бил загубил усета си за детство. Виждал кецовете само през погледа на възрастен. Не си спомнял какво представляват едни кецове за дванайсетго-дишно дете.

И Дъглас му помага да преоткрие чувствата от собстве­ното си детство.. Ето какво може да направи детето ви за вас. Научните знания„които придобиваме за него, няма да ни свършат работа, ако сме лишени от усет за детство. Но ако успеем чрез въображението си да влезем в кожата на детето си и да видим как му изглежда светът, да усетим света както то го усеща, тогава всичко, което не знаем за децата и възпитанието им, ще ни се разкрие лесно и естест­вено.

За тази цел не е зле да поработим с материала, използван от детето ни. Да се престорим, че сме на три или четири години. Направете това сами, но и с детето си. Опитайте да порисувате, без да изобразявате нещо определено, само колкото да изпробвате цветовете, както бихте направили на три години. Подраскайте с цветен молив или пастел. Отново без „да рисувате" каквото и да било. Задоволете се с драскането, с играта на цветовете и линиите. Вземете глина или пластелин, обработете ги и вижте какво изпит­вате. Пуснете си плоча с екзотична музика, която ви прена-

ся другаде, и потанцувайте, за да изразите чувствата си под звуците на полинезийския там-там или на гватемалската маримба. Идете на пясъка, загребете го с шепа и го оставе­те да потече между пръстите ви - ще видите колко е прият­но. Проверете дали можете отново да го почувствате с ръце­те си така, както когато сте били малки. Постройте нещо от пясък - замък, къща, път или тунел.

Веднъж прекарахме лятната ваканция на Канън Бийч в Орегон. Един от най-хубавите ни спомени от онова лято е конкурсът по строене на пясъчни замъци, организиран вся­ка година на Канън Бийч, в който участвахме семейно. Изживяхме прекрасни мигове, докато строяхме заедно и всеки допринасяше за общото дело.

В нашето детско училище организираме от време на вре­ме дни на свободен достъп за родителите. Тогава оставяме на тяхно разположение всички материали, с които си игра­ят децата - хартия, боя, пастели, дърво, лепило, глина, ба-рабанчета и други музикални инструменти. После дискрет­но се оттегляме. За един цял следобед тези родители отно­во- стават деца в предучилищна възраст. И това страхотно им харесва! Чувстват се привлечени, погълнати от матери­алите, дори ако никога преди не са вършили нищо подоб­но. Както се изрази един баща: „Мисля, че разбрах какво е това детско училище едва сега, когато имах възможност да правя същото, което прави момченцето ми." Сигурно ще споделите мнението му, ако опитате силите си в някоя от дейностите, с които се занимава детето ви, преди да тръгне на училище.

Усетът за детство

Да, той е афективната основа, необходима за всяко научно познание относно растежа и развитието на детето. Без него родителите зле тълкуват научните факти и не съумяват да ги приложат. Ние наблюдаваме тези факти с очи на възраст­ни и едва когато си припомним, че сме били деца, всичко става ясно и разбираемо. Защото в най-буквалния смисъл на думата афективното разбиране, което проявяваме към детето ни, е истинският ключ към приключението. Прик­лючението на родителския занаят. На добър път!

ПОСЛЕДНИ ДУМИ

В тази книга се опитах да изложа „науката" на родителския занаят. Надявам се също да намерите в нея и здравия ра­зум, който върви ръка за ръка с науката. Да говорим само за просветеността на родителя, означава да подценим него­вата интелигентност. А да говорим само за здравия ра­зум, необходим на родителите, означава да надценим ин­формацията, с която разполагат.

Бих искал да завърша с едни думи, които ни водят далеч отвъд науката и здравия разум— думи за чувствата, за лю­бовта.

Любовта на майката към детето й е по-важна от всяка научна аргументация. Любовта на майката към детето й е по-важна от всичкия здрав разум, който би могла да про­яви, докато го отглежда.

Както казва Сантаяна в един от любимите ми сонети:

„Мъдростта не означава само да си мъдър и да затваряш очи пред скритото у теб. Мъдро е да вярваш в гласа на сърцето."

Вслушвайте се в гласа на сърцето! Някой ден може да се поколебаете пред поставен от детето ви проблем. Тогава науката и здравият разум ще ви подскажат едно, а сърцето ви друго. Вярвайте на сърцето си!

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Играчки и игрови материал, подходящи за различните стадии на развитие

Това е възрастта на играчките за сензорно стимулиране. Първа­та година от живота е период на интензивно усвояване на нови неща. Тогава бебето изследва чрез сетивата си свойствата на сво­ята вселена. През цялото време, когато не спи, то гледа, слуша, вкусва, усеща и пипа всичко, до което може да достигне. Преди да придобие способността да назовава предметите, то създава в ума си техния вътрешен модел. Открива чред допир твърдостта, мекотата и формата на нещата. Умствено ги сравнява, измерва, съчетава с други неща, слага ги в устата си или ги мирише. Не­прекъснато борави със средата си. Какви играчки са му необхо­дими за по-доброто сензорно изследване на тази среда?

1. Висулки, окачени над люлката, закупени или направени от майката

2. Обръч над люлката, на който да се окачат висулките

3. Дрънкалки

4. Гумени играчки

5. Всякакви безопасни цветни и привличащи вниманието пред­мети, окачени над люлката или кошарката

6. Плюшени животни за галене

7. Пластмасов аквариум с живи рибки, закрепен встрани от люлката

8. Играчки за хапане

9. Малка топка от мека тъкан

10. Съшити парчета плат от различни материи

11. Подбор от предмети от всекидневието

12. Вода

14. Гъба за ваната

15. Музикална кутия

16. Кошче ненужни хартии и пликове

През този стадий се развива активното и двигателно изследване на средата му. Детето вече може да се придвижва и „пипа всич­ко". Тези проучвания ще утвърдят доверието му в себе си или ще породят в него съмнения, ще го научат да се бои от собствената си ненаситна любознателност. Какви играчки ви трябват, за да му помогнете да затвърди доверието в себе си?

А Играчки за развитието на големите мускули (главно в игри навън)

1 Пирамида за катерене (катерушка)

2. Пързалка

3. Количка за дърпане

4. Конче за яздене

5. Кухи картонени кубове

6. Кухи дървени кубове

7. Малки, но здрави дървени плоскости

8. Пясъчник и играчки за пясъка

9. Колички и камиончета за игра в пясъка

10. Твърди пластмасови човечета или животни за игра в пясъка

11. Пясък и пръст

12. Играчки за вода: пластмасови корабчета, големи лъжици и др.

13. Стар кафеник

14. Здрава лопатка за игра в пясъка и пръстта

15. Големи камиончета и коли от дърво или метал

16. Играчки за дърпане

17. Колиба, направена от родителите

18. Голям картонен кащон, в който детето да може да влиза

19. Домашни любимци - no-скоро куче, отколкото кртка (ос­вен в апартамента)

Б. Играчки за вкъщи

1. Открити лавици (а не сандъче за играчки), върху които да се подреждат книгите и играчките,

2. Кубически кутии със страна 25 см за строене и прибиране на играчките

3. Конче-люлка

4. Домашни уреди за катерене

5. Картонени кутии с всякакви размери

6. Играчки за трупане

7. Играчки за удряне

8. Големи мъниста за нанизване

9. Плюшени животни за галене

10. Топки

11. Прости пъзели

12. Гумени животни

13. Надуваема топка

14. Малка гумена топка

15. Колички и камиончета

16. Големи коли и камиончета

17. Кукли

18. Кукленски сервиз

19. Кукленски гардероб

20. Вода и играчки за вода: настърган сапун, всякакви плаващи предмети

21. Големи кухи кубове от дърво

В. Книги

1. Книги с картонени или платнени страници (детето несъмне­но ще започне да ги проучва, като си ги пъхне в устата!)

2. Каталози за продажба на стоки по пощата . 3. Каталози за марки

4. Каталози за играчки

5. Всякакви книжки с големи картинки и с името на предмета или образа, за да може детето да назовава заобикалиящия го свят и да развива езика си

6. Книжки с илюстрирани съвсем прости приказки

През този етап се утвърждава индивидуалността в противоречие със социалния конформизъм. Изкачвайки стълбицата на ввоята игрова зрелост, сега детето ви е на стъпалото нл успоредните игри. Играчките и игровият материал, който сте му осигурили през етапа на първите стъпки, продължават да му служат и да имат успех, но вече можете да му дадете и нов вид играчки. Например досега не сте му позволявали да си играе с пастели, тебешири или боя, защото е щяло да ги налапа. Но вече е достигнало нов стадий и му е напълно по силите да ги използва. Готово е и за конструк­тори, с които дотогава не е можело за борави.

A. Игри за развитието на големите мускули (играчките и игрите от възрастта на първите стъпки все така ще привличат детето ви.)

Б. Игри вкъщи

1. Черна дъска (80 на 60 см), цветни тебешири и бял тебешир (това е най-простият и най-полезен материал, който можете да дадете на детето си на този стадий от развитието му. То ще си служи с него през целия предучилищен период и дори в начално­то училище)