Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2

580 Вижте за 12:6; ср. бележките върху темата за пустинята в David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 24, 46, 50-53.

581 Йосиф Флавий, Юдейската война, v.v.4.

582 За разширена, макар и встъпителна дискусия за връзките между диетичната и сексуалната чистота на Закона, виж Mary Douglas, Purity and Danger: An Analysis of the Concepts of Pollution and Taboo (London: Routledge & Kegan Paul, [1966] 1969), Ch. 3: “The Abominations of Leviticus” (pp. 41-57); idem., Implicit Meanings: Essays in Anthropology (London: Routledge & Kegan Paul, 1975), Ch. 16: “Deciphering a Meal” (pp. 249-75).

583 J. Massyngberde Ford, Revelation: A New Translation with Introduction and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 288.

584 Eugenio Corsini, The Apocalypse: The Perennial Revelation of Jesus Christ (Wilmington, DE: Michael Glazier, 1983), p. 335.

585 Milton S. Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton & Mains), pp. 429f.

586 Ford, p. 289.

587 В контекста (ст. 6-8) св. Петър цитира от пророчеството на Исая за юдейското отхвърляне на Христос (Исая 8:14; 28:16; вижте Матей 28:12-15). Джон Браун от Единбург коментира за 1 Петрово 2:8: “Прякото отнасяне в думата непокорен е без съмнение за невярващите юдеи. Когато Бог обяви пред тях: ‘Ето, полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; който вярва в него не ще прибърза да бяга’ – те не повярваха на думите. Те нарушиха заповедта. Те отхвърлиха камъка. Не пожелаха да градят върху него. Не пожелаха да приемат Исус като Месията; напротив, ‘те Го взеха и с нечестиви ръце Го разпнаха и убиха.’” (John Brown, Expository Discourses on 1 Peter, two vols.; Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1848] 1957, Vol. 1, p. 314).

588 Въобще не е необходимо, както Ръсел прави (Russell, The Parousia, p. 492), да търсим седем хълма в Ерусалим като изпълнение на тези думи. Блудницата е седнала върху Звяра и следователно върху седемте хълма на Рим; с други думи, отстъпилият юдаизъм, съсредоточен в града Ерусалим, се крепи върху Римската империя.

589 Това е оспорвано от някои, тъй като, в технически смисъл, Империята започва с Август, а не с Юлий (ср. Тацит, Летописи, i.1). Но това, което е технически въпрос, който е без значение, доколкото става въпрос за общоприетото мислене и писмените документи от първи век. Във всякакъв практически смисъл Юлий Цезар е император: Той си припизва званието император, и най-ранните римски, християнски и юдейски автори го считат за първия император. Светоний започва своя труд Дванадесетте Цезари с Юлий като първи император, както прави Дион Касий в своята История на Рим. Книга 5 от Сибилински предсказания нарича Юлий “първия цар,” а 4 Ездра 12:15 говори за Август като “втория” от императорите. За нашите цели изглежда Йосиф Флавий дава най-убедителното свидетелство, тъй като пише за римски и юдейски читатели на общоприетия език на своите дни. В своята Юдейска история той ясно говори за Август и Тиберий като втория и третия от императорите (xviii.ii.2), за Калигула като четвъртия (xviii.vi.10), а за Юлий като първия (xix.i.11). Най-обширното разглеждане на всички доказателства е в Moses Stuart, Commentary on the Apocalypse, two vols. (Andover: Allen, Merril, and Wardwell, 1845), Vol. 2, pp. 445-52; сравнете Isbon T. Beckwith, The Apocalypse of John: Studies in Introduction with an Exegetical and Critical Commentary (Grand Rapids: Baker Book House, [1919] 1979), pp. 701f.

590 Това са били: Италия, Ахея, Азия, Сирия, Египет, Африка, Испания, Галия, Британия и Германия. Виж F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882), p. 532.

591 Terry, p. 433.

592 Лука се впуска да описва някои от тези народи: “партяни, мидяни и еламити и жители на Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Либия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим, юдеи и прозелити, критяни и араби” (Деян. 2:9-11).

593 Унищожаването на Блудницата от предишните й “любовници” е необяснимо без допускането, че тя е Ерусалим. Има ясна контекстуална връзка между войната на народите срещу Христос и тяхната война срещу Блудницата. Тяхната война е преди всичко против Него; нейното унищожение, извършено от тях, е част от техния опит да Го погубят.

594 Корнилий Тацит, История, v. 1.

595 Йосиф Флавий, Юдейската война, ii.xviii.

596 J. Stuart Russell, The Parousia: A Critical Inquiry into the New Testament Doctrine of Our Lord’s Second Coming (Grand Rapids: Baker Book House, [1887] 1983), p. 503.

597 The Sacred History of Sulpitius Severus, in A Select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers of the Christian Church (Grand Rapids: Eerdmans, [n.d.] 1973), Second Series, Vol. 11, p. 111. Тази информация от Сулпиций изглежда е извлечена от свидетелството на очевидци, записано от Тацит. Виж Michael Grant, The Twelve Caesars (New York: Charles Scribner’s Sons, 1975), pp. 228f.

598 Те ни изглеждат противоречиви, защото ние сме създания. Проблеми като отношението между Божието върховенство и човешката отговорност, или Божието върховенство и човешката праведност, или за единството и многообразието в Триединството, не могат да бъдат “решени” от нас, защото не сме способни да схванем Бога. Корнилиъс Ван Тил пише: “Човешкото познание никога не може да бъде съвършено пълно познание. Всяко познавателно действие съдържа някъде в себе си отнасяне към Бога. Но тъй като Бог не е напълно разбираем за нас, ние сме принудени да навлезем в това, което ни изглежда като противоречие във всяко наше познание. Нашето познание е аналогично и следователно трябва да бъде парадоксално” (Cornelius Van Til, The Defense of the Faith, Philadelphia: Presbyterian and Reformed, third ed., 1967, p. 44). По тази причина “цялото учение на Писанието е привидно противоречиво” (Common Grace and the Gospel, Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1972, p. 142; ср. pp. 9ff.; ср. Cornelius Van Til, Introduction to Systematic Theology, Presbyterian and Reformed, pp. 247ff.). За пълно разглеждане на този въпрос, виж John Frame, “The Problem of Theological Paradox,” in Gary North, ed., Foundations of Christian Scholarship (Vallecito, CA: Ross House Books, 1976), pp. 295-330.

599 St. Augustine, Anti-Pelagian Works, Peter Holmes and Robert Ernest Wallis, trans. (Grand Rapids: William B. Eerdmans, reprinted 1971), p. 514, курсивът е добавен; John Calvin, Institutes of the Christian Religion, ii.iv.4.

600 Йосиф Флавий изтъква постоянно, че народите исторически са признавали святостта и централното място на Храма: “Това почитано място . . . беше считано за свято от цялото човечество” (Юдейската война, v.i.3; ср. v.ix.4; v.xii.6). Всъщност, действието на юдейските бунтовници през лятото на 66 г. от Хр., да прекъснат всекидневните жертвоприношения за Императора (в нарушение, както изтъква Йосиф Флавий, на отдавнашна практика), е събитието, което окончателно ускорява войната на Рим срещу юдеите (ii.xvll.2-4). Дори до самия край, когато Тит се подготвя да разруши града до основи, той все още умолява юдейските свещеници да принасят жертвоприношенията, които тогава били напълно престанали (vi.ii.1).

601 Вижте дискусията по този въпрос в Gordon J. Wenham, The Book of Leviticus (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1979), pp. 231, 234f., 243.

602 Това не трябва да се тълкува като жертва на самия демон (Левит 17:7). Векове по-късно, отстъпилите северни израилтяни при Йеровоам всъщност отдадоха поклонение на този бог-козел (2 Летописи 11:15).

603 Думата в английския превод на Библията е “нощният демон” [Lilith]. Бел. прев.

604 Вижте Henry R. Van Til, The Calvinistic Concept of Culture (Philadelphia: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1959); Abraham Kuyper, Lectures on Calvinism (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1931).

605 J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City: Doubleday and Co., 1975), pp. 301f.

606 Сравнете Божието изявление на съд срещу Юда: “Най-напред ще им въздам двойно, за беззаконието им и за греха им, защото оскверниха земята Ми” (Еремия 16:18); “Докарай върху тях злощастен ден, и сломи ги с двойно унищожение” (Еремия 17:18). Обратно на Исая 40:2: “Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, че времето на воюването му се изпълни, че беззаконието му се прости; защото взе от ръката Господна двойно за всичките си грехове.” За плеоназма като двойно свидетелство, виж James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), pp. 96, 106; за законите за реституция, виж pp. 134ff.

607 Йосиф Флавий, Юдейската война, vii.i.1

608 Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v.3.

609 Ford, p. 305.

610 Йосиф Флавий, Юдейската война, v.v.4, 6.

611 Ibid., vi.viii.3.

612 Alfred Edersheim, The Life and Times of Jesus the Messiah, two vols. (McLean, VA: MacDonald Publishing Co., n.d.), Vol. 1, p. 116.

613 Както споменах по-рано (за 17:4), това с основание може да се отнася за Храмовата завеса, “Вавилонска тъкан, избродирана със синьо, червено и пурпурно, и фин лен, изработена с чудно майсторство.” Йосиф Флавий, Юдейската война, v.v.4.

614 Patrick Fairbairn, The Interpetation of Prophecy (London: The Banner of Truth Trust, [1865] 1964), p. 221.

615 Ibid., pp. 221f.

616 Ibid., pp. 224f.

617 Този израз е използван шест пъти в стихове 21-23, показвайки, че Ерусалим е намерен недостатъчен – че както Вавилон от миналото, той е бил претеглен на везни и е намерен недостатъчен, и ще бъде съборен, а царството му ще се даде на други (Данаил 5:25-28).

618 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth: Dominion Press, 1985), pp. 125-31.

619 Вижте Giorgio de Santillana and Hertha von Dechend, Hamlet’s Mill: An Essay on Myth and the Frame of Time (Ipswich: Gambit, 1969). За символизма на Самсон като мелничар (Съдии 16:21) виж James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985), p. 273.

620 За тясната историческа връзка между окултизма и тоталната държава, виж Gary North, Unholy Spirits: Occultism and New Age Humanism (Ft. Worth, TX; Dominion Press, 1986).

621 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, two vols. (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., n.d.), vol. 2, p. 238.

622 Затова изразът не може да бъде употребен като буквално описание на вечното състояние на всички нечестиви. Действителните пламъци, които погълнаха “Вавилон,” изгоряха отдавна; но неговото наказание е вечно. Той никога няма да бъде възкресен отново.

623 Киприан, За единството на Църквата, 6; в Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: William B. Eerdmans, reprinted 1971), Vol. 5, p. 423.

624 Гръцката дума обикновено се използва в Новия Завет да означава Божие “постановление” или “наредба” (Лука 1:6; Римляни 1:32; 8:4; Евреи 9:1, 10; Откровение 15:4); свързаното значение, използвано тук, е “изпълнението на Божието постановление” (сравнете Римляни 5:18). Друго значение е “юридическа присъда, че човекът отговаря на Божиите изисквания,” и оттук “оправдание” (сравнете Римляни 5:16). Макар някои да настояват за “оправдание” като правилното значение тук, и контекстът, и фактът, че е използвано множествено число на думата, посочват нейното най-естествено значение като “праведни дела.”

625 Учението на дванадесетте апостоли, xiv.1, in Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, reprinted 1971), Vol. 7, p. 381.

626 Юстин Мъченик, Първа апология, гл. lxvii, в Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, reprinted 1971), Vol. 1, p. 186.

627 Вижте John Calvin, Institutes of the Christian Religion, iv.xvii.43-46; ср. idem., Selected Works: Tracts and Letters, ed. by Henry Beveridge and Jules Bonnet, seven vols. (Grand Rapids: Baker Book House, reprinted 1983), Vol. 2, p. 188.

628 Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (New York: St. Vladimir’s Seminary Press, 1973), p. 11.

629 James B. Jordan, “Studies in Genesis One: God’s Rite for Life,” in The Geneva Review, No. 21 (August 1985), p. 3; ср. idem., “Christian Piety: Deformed and Reformed,” Geneva Papers (New Series), No. 1 (September 1985); за централното място на поклонението, виж idem, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), pp. 10f., 41f., 217f.

630 William F. Arndt and F. Wilbur Gingrich, A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature (Chicago: University of Chicago Press, 1957), p. 723.

631 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, two vols. (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., [1851] 1972), Vol. 2, p. 256.

632 Austin Farrer, Te Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), pp. 195f.

633 Ibid., p. 85.

634 Вижте кратката дискусия в Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), p. 130.

635 Ibid.

636 J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City: Doubleday & Co., 1975), p. 323.

637 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth: Dominion Press, 1985), pp. 103ff.

638 G. B. Caird, A Commentary on the Revelation of St. John the Divine (New York: Harper and Row, 1966), p. 245.

639 H. B. Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, [1911] 1977), p. 254.

640 Ibid.

641 Еврейският глагол може да се чете като строшавам или като управлявам (водя), в зависимост от използваните гласни. Септуагинтът я превежда като управлявам, и този превод се приема от новозаветните автори.

642 William Symington, Messiah the Prince: of, The Mediatorial Dominion of Jesus Christ (Philadelphia: The Christian Statesman Publishing Co., [1839] 1884), p. 224.

643 Caird, p. 246.

644 Битие 15 описва церемонията по ратификацията на Божия завет с Аврам. След като Аврам разсича жертвените животни на две страни и подрежда половините една срещу друга, нечистите хищни птици слизат, за да нападнат трупа, и Аврам ги отпъжда (ст. 11). Гордън Уенхам тълкува това като обещание, че Израел, чрез Аврамовата вяра и покорство (сравнете Битие 26:5), ще бъде защитен от атаките на нечисти народи; Gordon Wenham, “The Symbolism of the Animal Rite in Genesis 15: A Response to G. F. Hasel, JSOT 19 (1981) 61-78,” in Journal for the Study of the Old Testament 22 (1981), 134-37.

645 Peter J. Leithart, “Biblical-Theological Paper: Revelation 19:17-18,” Westminster Theological Seminary, 1985, p. 11.

646 Ibid., p. 12.

647 Benjamin B. Warfield, “The Millenium and the Apocalypse,” Biblical Doctrines (New York: Oxford University Press, 1929), pp. 643-64.

648 Премилениализмът изглежда започва от ебионитския архиеретик Керинт, “лъжеапостол,” противник на св. Павел и св. Йоан. Керинт твърдял, че неговата доктрина за Милениума му е била открита от ангели; и е интересно, че посланието на св. Павел до Галатяните – което отделя много място да опровергава легалистичните ереси на Керинт – започва с тези думи: “Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет” (Галатяни 1:8)! Св. Иреней пише, че св. Йоан е избягал от обществена баня при срещата си с Керинт, и извикал: “Да бягаме, да не би да падне банята, защото Керинт, врагът на истината, е вътре!” За сведения за Керинт и неговите ереси, виж св. Ириней, Против ересите, i.xxvi.1-2; iii.iii.4; ср. Евсевий, Църковна история, iii.xxviii.1-6; iv.xiv.6; vii.xxv.2-3. Както изтъква Луи Буйе в Духовността на Новия Завет и на бащите (Louis Bouyer, The Spirituality of the New Testament and the Fathers, Minneapolis: The Seabury Press, 1963, p. 173), някои ранни християнски бащи (например Юстин Мъченик) са възприели премилениалния буквализъм заради своето езическо наследство, на което не са били познати библейските литературни жанрове и образност. Ортодоксалният, “Августински” възглед представлява по-зряло разбиране на символизма на Писанието и по-последователен християнски мироглед.

649 Може би най-силният аргумент срещу премилениализма е просто че Библията никога не говори за хилядагодишно царуване на светиите – извън Откровение 20, силно символичен и сложен текст в най-символичната и сложна книга от Библията! Греъм Голдсуърти отбелязва в Агнето и Лъвът: Евангелието в Откровение (Graeme Goldsworthy, The Lamb and the Lion: The Gospel in Revelation, Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1984): “Твърде невероятно е, меко казано, че нещо толкова драматично важно като хилядагодишно царуване на появилия се отново Христос на земята преди края на тази епоха не би било споменато на никое друго място в Новия Завет” (стр. 127). Някои трудове, които опровергават премилениализма от различни перспективи, са: Jay Adams, The Time Is at Hand (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., [1966] 1970); Oswald T. Allis, Prophecy and the Church (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1945, 1947); Loraine Boettner, The Millennium (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., revised ed., 1984); David Brown, Christ’s Second Coming: Will It Be Premillennial? (Grand Rapids: Baker Book House, [1876] 1983); W. J. Grier, The Momentous Event: A Discussion of Scripture Teaching on the Second Advent (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1945] 1970); Arthur H. Lewis, The Dark Side of the Millennium: The Problem of Evil in Rev. 20:1-10 (Grand Rapids: Baker Book House, 1980); Rousas John Rushdoony, God’s Plan for Victory: The Meaning of Postmillennialism (Tyler, TX: Thoburn Press, 1977); Ralph Woodrow, His Truth Is Marching On: Advanced Studies on Prophecy in the Light of History (Riverside, CA: Ralph Woodrow Evangelistic Association, 1977).

650 За сведенията за еретични (пост)миленариански движения, виж Igor Shafarevich, The Socialist Phenomenon, William Tjalsma, trans. (New York: Harper and Row, Publishers, 1980); Norman Cohn, The Pursuit of the Millennium: Revolutionary Millenarians and Mystical Anarchists of the Middle Ages (New York: Oxford University Press, 1957; revised, 1970); Otto Friedrich, The End of the World: A History (New York: Coward, McCann & Geoghegan, 1982), pp. 143-77; David Chilton, Productive Christians in an Age of Guilt-Manipulators: A Biblical Response to Ronald J. Sider (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, third ed., 1985), pp. 321-42.

651 Вижте св. Августин, Божият град, Книга XX. За Августин и влиянието на неговата постмилениална философия за историята, виж Peter Brown, Augustine of Hippo (Berkeley and Los Angeles: University of California Press, 1967); Charles Norris Cochrane, Christianity and Classical Culture: A Study of Thought and Action from Augustus to Augustine (London: Oxford University Press, [1940, 1944], 1957); Robert Nisbet, History of the Idea of Progress (New York: Basic Books, 1980), pp. 47-76. За обширното реформистко постмилениално наследство, от Жан Калвин до края на деветнадесети век, виж Greg L. Bahnsen, “The Prima Facie Acceptability of Postmillennialism,” The Journal of Christian Reconstruction, Vol. III, No. 2 (Winter, 1976-77), pp. 48-105, особено pp. 68-105; James B. Jordan, “A Survey of Southern Presbyterian Millennial Views Before 1930,” The Journal of Christian Reconstruction, Vol. III, No. 2 (Winter, 1976-77), pp. 106-21; J. A de Jong, As the Waters Cover the Sea: Millennial Revival and the Interpretation of Prophecy (Kampen: J. H. Kok, 1970); J. Marcellus Kik, An Eschatology of Victory (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1971), pp. 3-29; Iain Murray, The Puritan Hope: A Study in Revival and the Interpretation of Prophecy (London: The Banner of Truth Trust, 1971).

652 Имайте предвид факта, че съставителите на Общия молитвеник съдържа “Таблици за изчисляване на святите дни” чак до 8400 от Хр.! Явно те са се окопавали за “дълга война,” и не са очаквали непосредствено “грабване” на Църквата.

653 W. G. T. Shedd, Sermons to the Spiritual Man (London: The Banner of Truth Trust, [1884] 1972), p. 421.

654 Някои искат да поправят това като определят себе си като “оптимистични амилениалисти,” понятие, в което няма нищо лошо освен прекалената дължина (понятието “не-хилиастичен постмилениалист” страда от същия проблем).

Изтегляне 9.19 Mb.

Сподели с приятели: