Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2

482 Понякога се възразява, че като се използват различни системи на изчисление, е възможно да се даде стойността 666 практически на всяко име; така тълкуватели са идентифицирали Звяра с Папата, Мартин Лутер, Наполеон, Адолф Хитлер и Хенри Кисинджър (заедно с много други). Но трябва да се разбере това, че “се изисква не всяко възможно решение на името, но практически приложимо решение. Показвайки вече, че Римската империя е Звярът, описан в стихове 1-8 на тази глава, ние естествено гледаме за някое име, което дава конкретно обозначение на тази власт” (Milton Terry, Biblical Apocalyptic, p. 401).

483 Разбира се, има известно оправдание за “вестникарска екзегетика” от първи век, защото Книгата Откровение сама ни води да очакваме изпълнение на нейните пророчества през първи век. Ние трябва да изследваме – внимателно – историческите събития през първи век, които отговарят на апокалиптичните видения. Не е задължително това да стига до неоправдани спекулации, защото е просто сериозно приемане на твърденията на Йоан за неговата собствена книга. Той каза, че тя ще се изпълни “скоро.”

484 R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. John’s Revelation (Minneapolis: Augsburg Publishing House, 1943, 1963), pp. 411f.

485 Св. Иреней вижда 666 като съчетание от възрастта на Ной при Потопа (600) – символизираща “цялата съвкупност от нечестието, което се извърши преди потопа” – и 60+6 на образа на Навуходоносор, символизиращи “всяка заблуда на измислени идоли след потопа, заедно с убиването на пророците и отсичането на праведните.” Против ересите, в Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: Wm B. Eerdmans Publishing Co., 1973 reprint), Vol. 1, p. 558.

486 В еврейския (както в повечето древни езици) азбуката е служела за две цели: всяка буква е също и цифра. Така всяка дума или група от думи са имали числена стойност, която е можела лесно да се изчисли просто чрез събиране на цифрите. Езиковата система на Запада избягва това като използва латинската азбука за своите букви, и арабската азбука за своите цифри. Така за нас е трудно и изкуствено да си представим преминаване от буквена към цифрена употреба на знаците в нашия език, но за древните това е било съвсем естествено. По всяка вероятност, не е било нужно те да извършват огромни умствени скокове, но просто са виждали и разбирали едновременно и двете страни.

487 Вижте Ernest L. Martin, The Original Bible Restored (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984), p. 110. В своето видение за големия образ, който представляваше езическите империи, довели до Христовото царство, Навуходоносор беше “главата от злато” Дан. 2:37-38); Мартин посочва, че 666 години след като Навуходоносор започва своето управление (604 г. пр. Хр.), започва последният съботен цикъл на Израел (есента на 63 г. от Хр.), който завършва с разрушаването на Ерусалим и на Храма през есента на 70.

488 ΙΗΣΟΥΣ (Ι = 10 + Η = 8 + Σ = 200 + Ο = 70 + Υ = 400 + Σ = 200) = 888.

489 Вижте James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), p. 164.

490 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (London: Oxford University press, 1964), p. 156; Фарър, разбира се, нарича Звяра с общоприетото (но технически неправилно) име Антихрист, което всъщност е името дадено от св. Йоан на отстъпниците от християнската вяра.

491 Сравнете Битие 1:31; Откровение 6:12-17; 9:13-21.

492 Farrer, A Rebirt of Images, p. 259.

493 Между другото, лесният начин да се изчислява триъгълникът на всяко число е да го умножим по следващото по-голямо число, а после да го разделим на две; така (36×37)/2=666.

494 Бележката на Фарър към този текст звучи така: “Слънчевият календар изисква всеки втори месец дните да бъдат 31, а не 30. Лунният календар изисква всеки втори месец да има 29 дни, и междинен месец малко по-често от всяка трета година. Така, като изчисляваме по лунния календар, 3½ години е или около 1270, или около 1300 дни: или, ако пренебрегнем напълно междинния месец, това е около 1240 дни. По никакъв начин не е 1260 дни.

495 Farrer, A Rebirth of Images, pp. 259f.

496 F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882), p. 539.

497 Някои възразяват, че Neron Kesar е просто удобна “правописна грешка” на името на Нерон на еврейски. Това възражение пропуска факта, че преди съвременното въвеждане на речниците светът просто не е бил така загрижен като нас за единния правопис на имената. Различният правопис е често срещан (например “Йорам” и “Йехорам” в Стария Завет), особено при транскрипция на думи от чужд език. Но твърдението за правописна грешка е така или иначе напълно погрешно. Формата Neron Kesar (1) е лингвистично “правилната” еврейска форма, (2) е формата, която се намира в Талмуда и други равински писания, и (3) е била използвана от евреите през първи век, както показват археологическите данни. Както отбелязва Ф. У. Фарър, “юдейският християнин би написал името така, както е мислел за името – тоест в еврейски букви. И момента, когато направи това, тайната бива разкрита. Никой юдеин не е мислил за Нерон освен като за ‘Neron Kesar,’ и това веднага дава . . . 666” (The Early Days of Christianity, Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882, p. 540). Свързан с това е фактът, че ако името на Нерон е написано без последното н (т.е., начинът, по който би изглеждало, ако езичник го напише на еврейски), то дава сбор от 616 – което е точно вариантът в няколко новозаветни ръкописи. Най-разумното обяснение за този вариант, е че той е причинен от объркване относно последното н.

498 F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clark & Co., 1882), p. 541. Виж например Сулпиций Север (363-420 г. от Хр.), който ясно цитира Откр. 13 в своето описание на Нерон: Sacred History, in A Select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers of the Christian Church (Grand Rapids: Eerdmans, 1973 reprint), pp. 110f.

499 Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), p. 402.

500 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 29-32.

501 Веднъж като разберем, че Едемската градина е била на планина, можем по-лесно да разберем основата за удивителното съгласие между митологиите на различните общества. Всички общества произхождат от разпръсването при планината Арарат, а по-късно при Вавел; и те вземат със себе си спомените за първоначалния Рай. Затова във всяко древно общество има митове за обиталището на Бога на Космическа Планина (напр. планината Олимп) и за изгонването на човека от Рая, и за неговите опити да се завърне (напр. почти универсалната заетост с изграждане на кули-градини, пирамиди и могили, ср. “дъбравите” и “високите места” на отстъпническия Израел). Виж R. J. Rushdoony, The One and the Many: Studies in the Philosophy of Order and Ultimacy (Tyler, TX: Thoburn Press, [1971] 1978), pp. 36-53; ср. Mircea Eliade, The Myth of the Eternal Return: or, Cosmos and History (Princeton: Princeton University Press, 1954, 1971), pp. 12-17.

502 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), p. 237.

503 Terry, p. 404.

504 Terry, p. 404.

505 Carrington, p. 236.

506 J. Stuart Russel, The Parousia: A Critical Inquiry into the New Testament Doctrine of Our Lord’s Second Coming (Grand Rapids: Baker Book House, [1887] 1983), pp. 469f. Може да се признае, че Ръсел не доказва своето твърдение “отвъд всяко основателно съмнение.” Но той ясно установява поне идейна връзка (ако не зависимост) между Евреи 12 и Откровение 14.

507 Вижте David Chilton¸ Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 90f.

508 За допълнителен материал върху значението на сведението на св. Петър за “Вавилон,” виж J. Stuart Russell, The Parousia, pp. 346ff.

509 Terry, p. 407.

510 Carrington, pp. 248f. С британско чувство за благоприличие, Карингтън споделя известна степен на тревога от това предаване на текста.

511 Moses Stuart, A Commentary on the Apocalypse (Andover: Allen, Merrill and Wardwell, 1845), pp. 297f.

512 J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City: Doubleday and Co., 1975), p. 237.

513 Св. Атанасий, За Въплъщението, trans. and ed. by Sister Penelope Lawson, C.S.M.V. (New York: Macmillan Publishing Co., 1946, 1981), pp. 42f.

514 Евсевий, Църковна история, viii.ix.5, trans. Christian Frederick Cruse (Grand Rapids: Baker Book House, [n.d.] 1955), p. 328.

515 Св. Игнатий, Послание към Римляните, iv-vi, ed. and trans. J. B. Lightfoot, The Apostolic Fathers (Grand Rapids: Baker Book House, [1891] 1956), pp. 76f. За отношението на ранните християни към мъченичеството, виж Louis Bouyer, The Spirituality of the New Teastament and the Fathers (Minneapolis: The Seaburry Press, 1963), pp. 190-210.

516 Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1973), pp. 99f.

517 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 68ff., 102f.

518 Carrington, p. 256. За употребата от Христос на образа на лозето в Неговите притчи, виж Chilton, Paradise Restored, pp. 76-82.

519 Вижте Йосиф Флавий, Юдейската война, Книга iii.

520 Carrington, p. 261.

521 Вижте Meredith G. Kline, Treaty of the Great King: The Covenant Structure of Deuteronomy (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), pp. 135-49; ср. Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987).

522 Kline, Treaty of the Great King, p. 139.

523 Вижте ibid., pp. 140-49. Леко съм променил структурата на Клайн.

524 От своя страна народът, използван като тоягата на Божия гняв, сам ще бъде смазан поради своето собствено непокорство, и Остатъкът от Израел ще бъде спасен (Второзаконие 32:26-43; сравнете Исая 10:5-34; Откровение 17:16-17; 19:17-21).

525 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 169.

526 Henry Barclay Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, [1911] 1977), p. 194.

527 Farrer, pp. 170f.

528 Евреи kiyyor, стандартната дума за леген: например Изход 30:18, 28; 40:7, 11, 30.

529 Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), p. 93.

530 Farrer, p. 171.

531 Alfred Edersheim, The Temple: Its Ministry and Services As They Were at the Time of Jesus Christ (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1980), p. 76.

532 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, two vols. (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., [1851] 1972), Vol.2, pp. 146f.

533 Farrer, p. 174.

534 Вижте Gordon J. Wenham, The Book of Leviticus (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1979), pp. 86-103.

535 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), p. 262.

536 C. F. J. Züllig, Die Offenbarung Johannis erklärt (Stuttgart, 1834-40).

537 J. A. Bengel, Erklärte Offenbarung Johannis (Stuttgart, 1740).

538 Hengstenberg, Vol. 2, p. 153.

539 Съответствието все пак не е точно; и Ръсел, както е обичайно за него, отива твърде далеч, когато след повърхностно сравнение категорично заявява: “Това не може да бъде просто случайно съвпадение; това е тъждественост, и предполага въпроса, По каква причина видението е повторено по този начин?” (J. Stuart Russell, The Parousia: A Critical Inquiry into the New Testament Doctrine of Our Lord’s Second Coming [Grand Rapids: Baker Book House, 1983], p. 476).

540 Сравнете Исая 66:6 – “Шумен глас от Града, Глас от Храма: Гласът на Господа, който въздава на враговете Си!”

541 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 175.

542 Ibid., p. 175.

543 J. P. M. Sweet, Revelation (Philadelphia: The Westminster Press, 1979), p. 244.

544 Мимоходом можем да отбележим тук един пример за постоянната склонност на т.нар. “буквалистко” тълкуване да се впуска в смешни спекулации относно изпълнението на тези пророчества. Др. Хенри Морис, който написа това, което неговите издатели нарекоха “най-буквалното изложение на Откровение, което някога ще прочетете!” предлага своето тълкувание на това явление: “Това е просто химически разтвор, вода, съдържаща желязо и други химикали, които й придават кървав вид” (Henry Morris, The Revelation Record: A Scientific and Devotional Commentary on the Book of Revelation [Wheaton: Tyndale House Publishers, 1983], p. 298). Това е особено интересно в светлината на заявения от него принцип на тълкуване: “В действителност, ‘буквално тълкувание’ е терминологично противоречие, тъй като не се тълкува (т.е. ‘превежда,’ казвайки ‘това означава онова’), ако просто се приема дадено твърдение като означаващо точно това, което казва. Нещо повече, понятията ‘по-буквално’ или ‘най-буквално’ са излишни. Буквално е буквално” (p. 24).

545 Йосиф Флавий, Юдейската война, iii.x.9.

546 David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 18ff, 30f.

547 Auguste Lecerf, An Introduction to Reformed Dogmatics, trans. André Schlemmer (Grand Rapids: Baker Book House, [1949] 1981), p. 147.

548 Сравнете ibid., 147-49.

549 Споменаването на Ангела на водите служи като поредната от множеството загатнати връзки между книгата Откровение и Евангелието на св. Йоан; виж Йоан 5:3-4.

550 Вижте Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.iii.3-4.

551 J. Massyngberde Ford, Revelation: A New Translation with Introduction and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 266.

552 Св. Августин, За Триединството, iii.9; Henry Bettenson, ed. and trans., The Later Christian Fathers (Oxford: Oxford University Press, [1972] 1977), p. 191.

553 ] Корнилий Тацит, История, iii.49.

554 Владетелите през 69 г., “годината на четиримата императори.”

555 Тацит, История, iii. 48; Йосиф Флавий, Юдейската война, iv.x.5.

556 Тацит, История, iii.71-73; Йосиф Флавий, Юдейската война, iv.xi.4.

557 F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belfors, Clarke & Co., 1882), pp. 555f.

558 Тацит, История, iii. 83; trans. Kenneth Wellesley (New York: Penguin Books, 1964, 1975), pp. 197f.

559 Херодот, История, i. 191; виж пророчествата за това в Еремия 50:38; 51:32, 36.

560 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), p. 265.

561 Вижте Йосиф Флавий, Юдейската война, iii.i.3; iii.iv.2; v.i.6; vii.i.3.

562 Sweet, p. 249.

563 Carrington, pp. 265f.; ср. Alfred Edersheim, The Temple: Its Ministry and Services As They Were at the Time of Jesus Christ (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1980), pp. 142, 148.

564 Ср. подобния израз в Йоан 19:13: “Пилат . . . седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски Гавата.” Карингтън (стр. 267) коментира: “Каквито и да са нашите възгледи относно авторството на Йоановата литература, сигурно е, че сходствата в мисълта, плана и изразите между Откровение и Евангелието са понякога извънредно големи, и онези учени, които твърдят, че те са от двама различни автори и са вдъхновени от различни мотиви, имат твърде трудни моменти за обяснение. В настоящия случай има преднамерен контраст между Исус, съден и отиващ към Своята смърт от ръцете на имперския прокуратор, и Ерусалим, съден и отиващ към своята гибел от ръцете на Императора.”

565 Farrer, p. 178.

566 Карингтън (стр. 268-71) дава обширен списък на препратките на св. Йоан към Захария, отбелязвайки, че “след Езекиил тази книга най-много повлиява на св. Йоан. Следователно е важно да осъзнаем, че тя говори за унищожението на този Ерусалим и за въздаяние върху неговите жители; тя очаква славата на Нов Ерусалим под дома на Давид, и езичниците ще идват да се покланят там” (стр. 271).

567 Farrer, p. 178.

568 Farrer, p. 179.

569 John Owen, An Exposition of the Epistle to the Hebrews, W. H. Goold ed., seven vols. (Grand Rapids: Baker Book House, [1855] 1980), Vol. 7, pp. 366f. Оуен отбелязва по-нататък: “Макар по принцип да се има предвид премахването на Мойсеевото поклонение и старата църква-държава, което беше започнато при идването на Христос и от Неговото прогласяване на Благовестието от небето, тук са включени и всяка друга съпротива срещу Него и Неговото царство; не само онези, които са били, но и всички, които щяха да последват до края на света. ‘Нещата, които не се клатят,’ ще останат и ще бъдат твърди срещу всякаква съпротива. От което следва, че както небесата и земята на идолопоклонническия свят бяха разтърсени и премахнати в миналото, така ще бъде и с антихристиянския свят, който в настоящето като че ли надделява на много места. Пред Благовестието и Христовото царство заедно с него всички неща трябва да отстъпят, каквото и да се съдържа в думите за небето и земята долу. Защото ако Бог направи път за него чрез премахването на Своите собствени институции, които е назначил само за определено време, какво още може да попречи на неговото установяване и растеж до края?” (стр. 368).

570 Carrington, p. 266; ср. Йосиф Флавий, Юдейската война, v.v.1-5.

571 Ford, p. 275.

572 Йосиф Флавий, Юдейската война, v.vi.3.

573 Russell, p. 482.

574 F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882), p. 557.

575 Отказът на свещенството и последствията от това за Невястата са често срещани теми в Писанието. Вижте James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985).

576 Забележително е, че Тир и Ниневия – единствените два града извън Израел, които са обвинени за блудство – са били в завет с Бога. Царството на Тир по времето на Давид и Соломон се обърна към поклонение пред истинския Бог, а неговият цар сключи завет със Соломон и му помогна при построяването на Храма (3 Царе 5:1-12; 9:13; Амос 1:9); Ниневия беше обърната при служението на Йона (Йона 3:5-10). По-късното отстъпничество на тези два града с право може да се счита за блудство.

577 За кратък преглед на мотива за блудницата в Писанието, виж чудесната малка книга на Франсис Шефър, Francis Schaeffer, The Church Before the Watching World (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1971), Chapter 2: “Adultery and Apostasy – The Bride and the Bridegroom Theme.”

578 За пълна дискусия по този въпрос, виж Calum M. Carmichael, “Treading in the Book of Ruth,” ZAW 92 (1980), pp. 248-66.

579 Отношението на пастор Х. Фостър, ректор на Клъркънуел в началото на деветнадесети век, е може би представително. Разглеждайки уместността да се проповядва от Песен на песните, той казва: “Проповядвал съм от различни отделни текстове в Песен на песните. Веднъж преминах през Езекиил 16, но не смея да направя това отново.” Цитирано в John H. Pratt, ed., The Thought of the Evangelical Leaders: Notes of the Discussions of the Eclectic Society, London, During the Years 1798-1814 (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1856] 1978), p. 441. В една по-приземена епоха, Жан Калвин е могъл да бъде много по-откровен в своите лекции – дотолкова, че неговия преводач от деветнадесети век е изтрил няколко абзаца с тази забележка: “Реформаторът разглежда толкова подробно езика на Пророка, че изтънченият вкус на нашите дни няма да понесе буквален превод на някои текстове.” Thomas Myers, in Calvin’s Commentaries on the First Twenty Chapters of the Book of the Prophet Ezekiel (Grand Rapids: Baker Book House, 1979 reprint), Vol. 2, p. 127. Ср. пропускането от друг преводач на Калвиновите коментари върху Бит. 38:8-10 (Commentaries on the First Book of Moses, Baker Book House, 1979, Vol. 2, p. 281).

Изтегляне 9.19 Mb.

Сподели с приятели: