Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2

655 Казаното дотук не е преднаpначено премахне някои други спорни области между различните есхатологични течения. Трудният въпрос за “общата благодат” – който Джеймз Джордан по-точно определи като “трохите от детската трапеза” (Марк 7:27-28) – е особено важен за спора, и затова съм включил статията на Гари Норт за “Общата благодат, есхатологията и библейския закон” като приложение в тази книга.

656 Това е може би най-доброто място да коментирам това, което в настоящето е интелектуално най-слабото “възражение” срещу постмилениализма: идеята, че земята не може да преживее бъдещ период на голямо физическо благословение, защото светът “се изчерпва” откъм естествени ресурси, става пренаселен, и/или умира от замърсяване (и т.н.) – популяризирано от силно изкривени и дори съзнателно заблудителни “изследвания” като Global 2000 и Limits to Growth. На първо място, това възражение напълно пропуска факта, че според Библията изобилието и гладът, производителността и замърсяването идват от ръката на Всемогъщия Бог; че Той може да възнаграждава покорството с благословение, а непокорството с проклятие, и наистина го прави (Второзаконие 8:1-20; 28:1-68; Исая 24:1-6). Второ, аргументите за “изчерпването на ресурсите” и “свръхнаселението” (и т.н., и т.н.) са напълно неоснователни от гледна точка на сигурни данни и обоснована икономическа теория. Виж Warren T. Brookes, The Economy in Mind (New York: Universe Books, 1982); Edith Efron, The Apocalyptics: Cancer and the Big Lie (New York: Simon and Schuster, 1984); Herbert I. London, Why Are They Lying to Our Children? (New York: Stein and Day, 1984); Charles Maurice and Charles W. Smithson, The Doomsday Myth: 10,000 Years of Economic Crises (Stanford: Hoover Institution Press, 1984); Julian L. Simon, The Ultimate Resource (Princeton: Princeton University Press, 1981); Julian L. Simon and Herman Kahn, eds., The Resourceful Earth: A Response to “Global 2000” (Oxford: Basil Blackwell, 1984); William Tucker, Progress and Priviledge: America in the Age of Environmentalism (Garden City, NY: Anchor Press/Doubleday, 1982). Истината е, че християнството, като създава науката и технологията на Запада, силно увеличава земните ресурси.

657 Herman Ridderbos, The Coming of the Kingdom (St. Catherines, Ontario: Paideia Press, [1962] 1978), pp. 62ff.

658 Сатана е връзван прогресивно, когато Христовото царство нараства в историята, разширявайки своето влияние за да преобрази всяка страна от живота (Матей 5:13-16; 13:31-33), и във всекидневния живот на християните, когато успешно се противим на дявола (Яков 4:7) и прогласяваме Божието Слово (Откровение 12:11). Сатана ще бъде вързан окончателно в Последния Ден, когато самата смърт бъде унищожена във Възкресението (Йоан 6:39-40; 1 Коринтяни 15:22-26, 51-54). За модела първоначално-прогресивно-окончателно като цяло, вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 24f, 42, 73, 136, 146ff., 206, 209, 223.

659 Добро описание за всеобщото разпространение на демонична дейност и контрол в целия древен езически свят се съдържа в първите десет книги на Божият град на св. Августин, но фактът е очевиден дори в трудовете на самите езичници. Практически всяка страница от Историята на Херодот или Енеида на Вергилий носи красноречиво и явно свидетелство за тиранията, която “боговете” са упражнявали върху всяка страна на езическия живот и мислене. Но всичко това спира с Възкресението на Христос: Боговете внезапно спрели да говорят, както отбелязва езическият автор Плутарх в своя труд, Защо предсказанията се провалиха, и както св. Атанасий постоянно отбелязва в своя класически трактат, За въплъщението на Божието слово. Ср. обширната дискусия за разрушаването на архаичния мироглед в Giorgio de Santillana and Hertha von Dechend, Hamlet’s Mill: An Essay on Myth and the Frame of Time (Ipswich: Gambit, 1969), pp. 56-75, 275-87, 340-43.

660 Св. Ириней, Против ересите, v.xxiv.4.

661 Св. Августин, Проповеди, 261; trans. by Henry Bettenson, ed., The Later Christian Fathers: A Selection From the Writings of the Fathers from St. Cyril of Jerusalem to St. Leo the Great (Oxford University Press, 1970, 1977), p. 222.

662 Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion Versus Power Religion (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985), pp. 169f.

663 Тертулиан, Апология, 39; trans. by Henry Bettenson, The Early Christian Fathers: A Selection from the Writings of the Fathers from St. Clement of Rome to St. Athanasius (Oxford: Oxford University Press, 1956, 1969), p. 141. Курсивът е добавен.

664 Аналогия на тази употреба в Писанието е начинът, по който ние с нашето по-инфлационно мислене, използваме думата милион: “Казах ти милион пъти!” (Подозирам, че дори “буквалистите” говорят от време на време по този начин.)

665 Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), p. 451.

666 Henry Barclay Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, [1911] 1977), p. 261.

667 T. F. Torrance, Royal Priesthood (Edinburgh: Oliver and Boyd Ltd., 1955), p. 81.

668 Може да се попита: Защо св. Йоан просто не казва, че онези, които е видял да седят на престоли, са двадесетте и четири старци? Има поне две причини – първо, различните подсказвания в текста (споменаването на престоли, съд и свещенство, царуващо с Христос) правят изричното наименуване ненужно; второ, в съответствие със символизма на Църквата като Новия Израел, св. Йоан използва думата старец дванадесет пъти (4:4, 10; 5:5, 6, 7, 11, 14; 7:11, 13; 11:16; 14:3; 19:4). До тази точка в Книгата Откровение той вече е изразходвал своята “квота”!

669 Вижте две статии от Гари Норт: Gary North, “Witnesses and Judges,” Biblical Economics Today, Vol. VI, No. 5 (Aug./Sept. 1983); “Christ’s Mind and Economic Reconstruction,” Biblical Economics Today, Vol. VII, No. 1 (Dec./Jan. 1984). Те се получават срещу дарение за Institute for Christian Economics, P. O. Box 8000, Tyler, TX 75711.

670 Йейн Мъри показва в Iain Murray, The Puritan Hope: Studies in Revival and the Interpretation of Prophecy (London: The Banner of Truth Trust, 1971) как този възглед за световно обръщане е дал основното вдъхновение за мисионерска дейност в цялата история на Църквата, особено след протестантската Реформация.

671 James B. Jordan, “Rebellion, Tyranny, and Dominion in the Book of Genesis,” in Gary North, ed., Tactics of Christian Resistance, Christianity and Civilization No. 3 (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1983), pp. 38-80.

672 Ibid., p. 74. В тази връзка коментарът на Джордан относно т. нар. “патриотична” съпротива против данъците също си струва да се повтори: “Трябва да помним, че езичникът е главно заинтересован от властта. Това означава, че поддържането на военната сила (военната повинност) и заграбването на пари (прекомерно данъчно облагане) са абсолютно върховен интерес за него. Ако мислим, че тези неща са най-важните, тогава ще ги направим цел на нашата съпротива (като станем “данъчни патриоти” или нещо подобно). Да мислим по този начин е да мислим като езичници. За християнина основните неща са правдата (свещеническото пазителство) и прилежната работа (царското господство). Казано като цяло, езичниците не са загрижени колко сме праведни, или колко усърдно работим, докато си получава данъчните пари. Ето защо Библията навсякъде поучава да се търпи насилственото данъчно облагане, и никъде не подсказва уместността на съпротивата срещу данъците” (стр. 79).

673 На основа на точна хронология това изглежда основателно твърдение, тъй като Матусал умира в годината на Потопа (Матусал бил на 187 години, когато се ражда неговият син Ламех, на 369, когато се ражда неговият син Ной, и следователно на 969, когато идва Потопът; виж Битие 5:25, 28; 7:6). Повече от век преди Потопа Бог заявява, че целият човешки род (освен Ной) заслужава унищожение (Битие 6:1-8; 7:1); няма явна причина да изключим Матусал от това всеобхватно осъждение.

674 Gary North, Backward Christian Soldiers? An Action Manual for Christian Reconstruction (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), p. 4.

675 James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Ecocomics, 1984), pp. 56ff.

676 За значението на този текст за начина на кръщение, виж Duane Edward Spencer, Holy Baptism: Word Keys Which Unlock the Covenant (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1984), pp. 14ff.

677 Вижте Philip Edgcumbe Hughes, “The First Resurection: Another Interpretation,” The Westminster Theological Journal, XXXIX (Spring 1977) 2, pp. 315-18.

678 Norman Shepherd, “The Resurection of Revelation 20,” The Westminster Theological Journal, XXXVII (Fall, 1974) 1, pp. 37f. Св. Григорий Нисийски казва: “За нас е необходимо да преминем чрез водата тази подготвителна репетиция на благодатта на възкресението, за да осъзнаем, че е също толкова лесно за нас да възкръснем от мъртвите, както да се кръстим във вода,” Голям Катехизис, xxv.

679 Това вече трябва да е очевидно; ср. Chilton, Paradise Restored, pp. 77-102.

680 Наистина е вярно, че агресивната империалистическа политика на Съветския Съюз и неговата световна поддръжка на тероризма представляват сериозна заплаха за Западните народи; виж Jean-François Revel, How Democracies Perish (Garden City: Doubleday and Co., 1984). Това, обаче, няма нищо общо с изпълнени пророчества, а има всичко общо с факта, че Западът едновременно с това се заема все повече с отхвърляне на християнската етика и с нарастващо военно и технологическо въоръжаване на своите врагове; за второто, виж Antony Sutton, Western Technology and Soviet Economic Development, 1917-67, three vols. (Stanford: Hoover Institution Press, 1968-73); idem, National Suicide (New Rochelle, NY: Arlington House, 1973); ср. Richard Pipes, Survival Is Not Enough: Soviet Realities and America’s Future (New York: Simon and Schuster, 1984). Тези, които са изненадани, че възможното бъдещо завладяване на Съединените Щати от Съветския Съюз може да не е включено в библейското пророчество, ще направят добре, ако разгледат големия брой важни конфликти през последните хиляда години от Западната история, които също са били пропуснати – като Норманското нашествие, Войните на Розите, Тридесетгодишната война, Английската гражданска война, Американската революция, Френската революция, Наполеоновата война, Семинолската война, Революциите от 1848, Кримската война, Войната между Щатите, Сиукската индианска война, Бурската война, Испанско-американската война, Мексиканската революция, Първата световна война, Испанската гражданска война, Италиано-Етиопската война, Втората световна война, Корейската война и Виетнамската война, да споменем няколко; много от които са разглеждани от съвременните апокалиптисти като видни изпълнения на библейските пророчества.

681 Очевидният пример, разбира се, е Хол Линдзи, чиято книга Hal Lindsey, Late Great Planet Earth (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1970), отделя около тридесет страници (р. 59-71, 154-68) да изясни как Съветският съюз скоро ще изпълни пророчеството за “Гог и Магог” в Армагедонската битка, и отделя само две или три изречения да разгледа Откровение 20:8 – като не споменава нито веднъж, че единственото сведение за Гог и Магог в цялата Книга Откровение е в този стих. Ср. idem, There’s a New World Coming: A Prophetic Odyssey (Eugene, OR: Harvest House, 1973), pp. 222-25, 278. Друг пример е обикновено по-благоразумният Хенри М. Морис, чийто труд Henry M. Morris, Revelation Record: A Scientific and Devotional Commentary on the Book of Revelation (Wheaton: Tyndale House Publishers, 1983), разглежда Гог и Магог в Откровение 6:1 (р. 108-110) и 16:12 (р. 310), но усилено се стреми да пренебрегне значението на сведенията в 20:8 (рр. 422f.).

682 Ето пълен списък на нейната употреба само в Езекиил: 1:22, 25, 26; 5:12; 6:13; 7:18; 8:3; 9:10; 10:1, 11; 11:21; 13:18; 16:12, 25, 31, 43; 17:4, 19, 22; 21:19, 21; 22:31; 23:15, 42; 24:23; 27:22, 30; 29:18; 32:27; 33:4; 38:2-3; 39:1; 40:1; 42:12; 43:12; 44:18, 20.

683 Ralph Woodrow, His Truth Is Marching On: Advanced Studies on Prophecy in the Light of History (Riverside, CA: Ralph Woodrow Evangelistic Association, 1977), pp. 32-46.

684 Ibid., p. 41.

685 Ibid., p. 42; ср. T. Boersma, Is the Bible a Jigsaw Puzzle? An Evaluation of Hal Lindsey’s Writings (St. Catherines, Ont.: Paideia Oress, 1978), pp. 106-25; вижте също дискусията на Корнелис Вандервал за “гогологията” в Cornelis Vanderwaal, Hal Lindsey and Biblical Prophecy (St. Catherine, Ont.: Paideia Press, 1978), pp. 78-80.

686 G. B. Caird, A Commentary on the Revelation of St. John the Divine (New York: Harper & Row, Publishers, 1966), p. 256. Кеърд цитира следните препратки в Талмуда: Ber. 7^b, 10^d, 13^d; Shab. 118^a; Pes. 118^a; Meg. 11^a; San. 17^a, 94^a, 97^b; ‘Abodah Z. 3^b; ‘Ed. II 10.

687 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), pp. 207f.

688 Farrer, p. 208.

689 Св. Августин, Божият Град, xx.12.

690 Terry, Biblical Apocalyptic, p. 455.

691 Гари Норт, “Общата благодат, есхатологията и библейския закон,” Приложение В.

692 Пак там.

693 Farrer, p. 208.

694 L. Berkhof, Systematic Theology (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1939, 1941), pp. 731f.

695 Най-влиятелната фигура в това движение е Макс Кинг, служител в Христова Църква, който е автор на Духът на пророчеството (Max R. King, The Spirit of Prophecy, Warren, OH: Max R. King, 1971), труд, който е едновременно проницателен и разочароващ. Херменевтиката на Кинг е увредена от неоплатонически презупмции (Бог не би се занимавал да възкресява физическото тяло, защото Той е заинтересован само в “духовните,” т.е. нетелесните неща), и от “шифровия” подход към библейския символизъм. Ср. Jim McGuiggan and Max R. King, The McGuiggan-King Debate (Warren, OH: Parkman Road Church of Christ, n.d.). Виж също подобни възгледи, изложени от J. Stuart Russell, The Parousia: A Study of the New Testament Doctrine of Our Lord’s Second Coming (Grand Rapids: Baker Book House, [1887] 1983). Джеймс Джордан е отговорил на Кинг и Ръсел в две лекции на касети, които се предлагат от Geneva Ministries, P. O. Box 131300, Tyler, TX 75713.

696 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, two vols. (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., n.d.), Vol. 2, p. 310.

697 John Murray, Redemption: Accomplished and Applied (Gand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1955), p. 161.

698 Milton Terry, Biblical Apocalyptics, p. 457.

699 Terry, Biblical Apocalyptics, p. 458.

700 Leon Morris, The Revelation of St. John (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1969), pp. 241f.

701 Вижте John Murray, “The Reconciliation,” The Westminster Theological Journal, XXIX (1966) 1, pp. 1-23; Collected Writings, 4 vols. (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, 1976-82), Vol. 4, pp. 92-112.

702 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 23-26.

703 John Owen, Works, 16 vols. (London: The Banner of Truth Trust, 1965-68), Vol. 9, p. 134.

704 Ibid.

705 Ibid., p. 135.

706 Ibid., pp. 134f.

707 Norman Shepherd, “The Resurection of Revelation 20,” The Westminster Theological Journal, XXXVII (Fall 1974), 1, p. 40.

708 За нещастие, почти изключително футуристичното тълкувание на такива текстове в близкото минало – и съпътстващият неоплатоничен възглед, че е безполезно и дори грешно да се работи за “превръщането на този свят в небе” – означава, че едно правилно настояване на настоящата реалност на Царството изглежда обръща посоката на Новия Завет. Където Библията казва: “Не само в този век, но и в идещия,” нашата ревност да възстановим библейския поглед ни води понякога да кажем: “Не само в идещия свят, но също и в този век.” Очевидно, опасността на това е, че може да произведе пренебрежение към една истински библейска есхатология.

709 Philip Schaff, The Principle of Protestantism, trans. John Nevin (Philadelphia: United Church Press, [1845] 1964), p. 173.

710 Св. Йоан Златоуст, Проповеди на св. Йоан, lxxxv.

711 Девет, т.е. ако се приеме варианта на “Текстът на мнозинството” за и грешници; Textus Receptus и т. нар. “критически текст” (Нестъл и пр.), пропускат тези думи, оставяйки осем описания. Според някои изследователи на символизма, числото 9 се свързва със съда в Библията, но свидетелството за това изглежда слабо и произволно; виж E. W. Bullinger, Number in Scriprure (Grand Rapids: Kregel Publications, [1894] 1967), pp. 235-42.

712 J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 345. За употребата на pharmakeia и за сродните й думи по отношение на абортите в езическите и християнските писания, виж Michael J. Gorman, Abortion and the Early Church: Christian, Jewish, and Pagan Attitudes in the Greco-Roman World (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1982), p. 48.

713 J. P. M. Sweet, Revelation (Philadelphia: The Westminster Press, 1979), p. 300.

714 Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v. 3. За това и други събития от 66 от Хр., виж Глава 9, “Целият ад се отприщва.”

715 Вижте Ernest L. Martin, The Place of Christ’s Crucifixion: Its Discovery and Significance (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984).

716 Ernest L. Martin, The Original Bible Restored (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 157f.

717 vere latitat (лат.) – “наистина скрит.” Бел. прев.

718 C. S. Lewis, The Weight of Glory: And Other Addresses (New York: Macmillan Publishing Co., 1949; revised ed., 1980), pp. 18f.

719 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 215.

720 Ford, p. 341.

721 Sweet, p. 304.

722 Ibid.

723 Вижте например, New American Standard Bible.

724 Вижте Chilton, Paradise Restored, pp. 32-36.

725 R. H. Charles, A Critical and Exegetical Commentary on the Revelation of St. John, 2 vols. (Edinburgh: T. & T. Clark, 1920), pp. 167f. Курсивът е негов.

726 Вижте например G. B. Caird, The Revelation of St. John the Divine (New York: Harper and Row, 1966), pp. 274-78; Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), pp. 221f.

727 Вижте T. F. Glasson, “The Order of Jewels in Rev. xxi. 19-20: A Theory Eliminated,” Journal of Theological Studies 26 (1975), pp. 95-100.

728 Sweet, p. 306.

729 Farrer, The Revelation of St. John the Divine, p. 219. Петнадесет години по-рано възгледите на Фарър върху предмета са били много по-сложни, както се вижда от неговата глава за реда на скъпоценните камъни в A Rebirth of Images: The Making of St. John’s Apocalypse (London: Dacre Press, 1949), pp. 216-44.

730 Farrer, The Revelation of St. the Divine, p. 221.

731 Ibid.

732 William Symington, Messiah the Prince: or, The Mediatorial Dominion of Jesus Christ (Philadelphia: The Christian Statesman Publishing Co., [1839] 1884), p. 199f.

733 Вижте Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press), p. 123.

734 Вижте M. D. Goulder, “The Apocalypse as an Annual Cycle of Prophecies,” New Testament Studies 27, No. 3 (April 1981), pp. 342-67.

735 За символизма, свързван с Мъртво море (мястото на Содом и Гомора), виж David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 52f. За друга илюстрация на разликата между “статичната” благодат на Стария Завет и “динамичната” благодат на Новия, сравни Аг. 2:10-14 с Марк 5:25-34.

736 Думата кръст (stauros) може да се отнася или за самото дърво (считано като средство за екзекуция), или за patibulum (горната напречна греда, на която бяха заковани ръцете на Христос, и която беше закована на дърво). За разглеждане на целия този въпрос, виж Ernest L. Martin, The Place of Christ’s Crucifixion: Its Discovery and Significance (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 75-82.

Изтегляне 9.19 Mb.

Сподели с приятели: