И мъртвите бяха съдени според написаното в книгите, според техните дела. Това може да изглежда странно на съвременните евангелски уши; не сме свикнали да четем такива твърдения в Писанието, а те действително съществуват в изобилие (сравнете Псалм 62:12; Прит1и 24:12; Матей 16:27; Йоан 5:28-29; Римляни 2:6-13; 14:12; 1 Коринтяни 3:13; 2 Коринтяни 5:10; Ефесяни 6:8; Колосяни 3:25; Откровение 2:23; 22:12). Разбира се, идеята на текста не е “спасение чрез дела.” Вместо това, идеята е осъждение чрез дела.
Вярно е, че не се спасяваме чрез дела (Ефвсяни 2:8-9), но също е вярно, че не се спасяваме без дела (Ефесяни 2:10; Филипяни 2:12-13). Християнинът е “оправдан само чрез вяра” – но истинската оправдаваща вяра никога не е сама, както заявява Уестминстърската изповед на вярата: “Вярата, която по такъв начин приема и уповава на Христос и на Неговата праведност, е единственото средство за оправдание – но тя не съществува сама в оправдания човек, а винаги е съпътствувана от всички други спасителни благодатни дарове и не е мъртва, а действена вяра, в чиято основа е любовта” (xi.2). По подобен начин, Джон Мъри пише: “Оправданието е само чрез вяра, но оправдан човек само с вяра ще бъде уродливост, която никога не същесвува в царството на благодатта. Вярата действува чрез любов (сравнете Галатяни 5:6). И вяра без дела е мъртва (сравнете Яков 2:17-20). Живата вяра е тази, която оправдава, и живата вяра съединява с Христос оради Неговата смърт и със силата на Неговото възкресение.”697 13 Заради този съд морето предаде мъртвите, които бяха в него – тези, които погинаха при осъждението на Потопа и Червеното море, символизирайки всички нечестиви, удавени в “пороите на смъртта” (Псалм 18:4); и смъртта и адът, “връзките на преизподнята” (Псалм 18:5), предадоха мъртвите, които бяха в тях, и Бог изпразни внезапно “всички предполагаеми места, където можеха да се намерят мъртви.”698И те бяха съдени, всеки според своите дела: Отново св. Йоан набляга, че действията на хората ще дойдат на съд в Последния Ден.
14-15 Св. Павел заявява, че когато Христос се върне в края на Своето посредническо Царство, “последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта” (1 Коринтяни 15:26). Така св. Йоан вижда Смъртта и Ада, които бяха събрани в 1:18 и 6:8, хвърлени в огненото езеро. Както казва Тери, “цялата картина на съда и погублението е обвита с мистичен символизъм, и единственото сигурно откровение е окончателното хвърляне в безвъзвратна разруха на всички, които живеят и умират като поданици на греха и на смъртта.”699 Нещо повече, както отбелязва Морис, “накрая смъртта и адът са толкова безсилни, както и другите сили на злото. Накрая няма друга власт, освен Божията власт. Всичко друго е напълно безсилно.”700
