Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Затова дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в огненото жупелно езеро, където са Звярът и Лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Съдът над мъртвите (20:11-15)
- От Чието лице земята и небето побягнаха, и не се намери място за тях
| Затова дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в огненото жупелно езеро, където са Звярът и Лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове. Каузата на Сатана ще бъде окончателно и напълно провалена. За да изобрази това, св. Йоан отново използва образи от изгарянето на Содом и Гомора (Битие 19:24-25, 28), и унищожаването на бутновниците в пустинята на Кадис (Числа 16:31-33), на основа на подобната употреба на Исая при описването на пълното разрушение на Едом (Исая 34:9-10). Той вече е представил вечното унищожение на Звяра и на Лъжепророка и техните последователи с такива образи (вижте 14:10-11; 19:20); сега показва, че главният вдъхновител на космическия заговор е неизбежно осъден да понесе същата съдба.
Съдът над мъртвите (20:11-15) 11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. 12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите. 13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадохо мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. 14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. 15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро. 11 Шестото видение започва с познатата формула: И видях (kai eidon). Историята завършва; съдът е дошъл; и сега видението на апостола е изпълнено с големия бял Престол, и с Онзи, който седи на него. Обикновено в Откровение се приема, че Седящият на Престола е Бащата (сравнете 4:2-3; 5:1, 7); но в този случай св. Йоан може да има предвид Сина, тъй като Той седи на бял Престол, и преди това е видян на бял облак (14:14) и бял кон (6:2; 19:11). Господ Исус Христос е великият “Пастир и Епископ” (1 Петрово 2:25). Фарър посочва, че “идеята за ‘белия престол’ може просто да е била позната на слушателите на св. Йоан като отличителен белег на стола на местния епископ в църквата. Практиката да го покриват с бяло със сигурност произхожда от ранни времена; дали от толкова ранни, колкото е времето на св. Йоан, не можем да докажем.”693 Проф. Беркхоф обобщава новозаветните сведения относно Съдията в Последния ден: “Естествено, последният съд, като opera ad extra на Бога, е дело на триединния Бог, но Писанието го приписва конкретно на Христос. Христос в Своята роля на Посредник ще бъде бъдещият Съдия, Матей 25:31-32; Йоан 5:27; Деяния 10:42; 17:31; Филипяни 2:10; 2 Тимотей 4:1. Такива текстове като Матей 28:18; Йоан 5:27; Филипяни 2:9-10 правят съвсем видно, че честта на съдененето на живите и мъртвите е поверена на Христос като Посредник, като награда за Неговото изкупително дело и като част от Неговото възвишаване. Това може да се смята за една от царските почести на Неговото царуване. В качеството си на Съдия, Христос спасява Своя народ напълно: Той завършва тяхното изкупление, оправдава ги открито, и премахва последните последствия от греха.”694 С това се съгласяват големите общоцърковни изповеди на вярата: Апостолска изповед на вярата: [Исус Христос] се възнесе в небето, И седна отдясно на Бога Баща Всемогъщия; От където ще дойде да съди живите и мъртвите. Никейска изповед на вярата: Той се възнесе в небесата, И седна отдясно на Бащата; И отново ще дойде със слава да съди живите и мъртвите; Чието царство няма да има край. Te Deum Laudamus: Ти седна отдясно на Бога в славата на Бащата. Ние вярваме, че Ти ще дойдеш да бъдеш наш Съдия. Затова молим Теб, помогни на Твоите слуги, които Си изкупил с Твоята скъпоценна кръв. Нека да се броят заедно с Твоите светии във вечната слава. О, Господи, спаси Своя народ, и благослови Своето наследство. Управлявай ги, и ги възнеси завинаги. Атанасиева изповед на вярата: Той се възнесе в небето; седна отдясно на Бащата, Бога Всемогъщ; от където ще дойде да съди живите и мъртвите. При Чието идване всички хора ще възкръснат в своите тела и ще дават отчет за своите дела. И тези, които са правили добро, ще отидат във вечен живот; а тези, които са вършили зло, във вечен огън. Това е вселенската вяра; която, която ако някой не вярва истински и твърдо, не може да се спаси. Наблегнах върху тази идея, защото стана популярно в някои иначе видимо ортодоксални кръгове да се приема еретичната форма на “претеризма,” която отрича всяко бъдещо физическо Възкресение или Съд, твърдейки, че всичко това се изпълнява при Възкресението на Христос, новорождението на Църквата, идването на Новия Завет и разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр.695 Каквото и да се каже за онези, които се придържат към такива идеи, ясно е, че те не са в съгласие с всяка призната форма на ортодоксално християнство. Единната, свята, католическа и апостолска Църква винаги и навсякъде е настоявала върху учението за Последния Съд в края на времето. Нейното включване във всички исторически изповеди на Вярата е универсално свидетелство за нейната важност като основна част от вярата. Св. Йоан извисява нашето чувство за благоговение пред страшното величие на Съдията: От Чието лице земята и небето побягнаха, и не се намери място за тях. Отнасянето е към Псалм 114, който ни показва, че в светлината на Крайния Съд можем да видим значението на неговите предшестввеници в предварителните исторически осъждения: Когато излезе Израел из Египет, Якововият дом из люде другоезични, Юда стана светилище на Бога, Израил Негово владение. Морето видя и побягна; Йордан се възвърна назад: Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета. Що ти стана, море, та си побягнало? На тебе, Йордане, та си се възвърнал назад? На вас, планини, та се разиграхте като овни? На вас, хълмове – като агнета? Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог, Който превърна канарата във воден поток, Кременливият камък във воден извор. (Псалм 114) Земята и небето побягват от Неговото лице, ужасени от Неговото идване; но хората на завета няма нужда да се боят. За тях Божият съд е изкупителен, не унищожителен. Ако земята трепери, това е заради нас, за да може Бог да ни даде водата на спасението. Всъщност, както ще видим, съдът изобразен в тези стихове е свързан с нечестивите мъртъвци, които идват под съда на Втората Смърт. Тук не се говориза избраните, които царуват с Христос. Радвайки се в плода на окончателната победа на Христос, те не идват на съд, но са преминали от смърт към живот (Йоан 5:24). 12 Макар все още да сме в шестото видение, стих 12 съдържа седмото kai eidon, И видях – позволявайки на седмото видение да започне с осмо kai eidon (вижте за 21:1). Трябва да помним, че св. Йоан не пише за общия съд на всички хора, а за съдбата на нечестивите, наречени тук мъртвите (сравнете ст. 5). Хенгстенберг коментира: “Мъртвите могат да бъдат само починалите грешници. Трябва да изглежда странно, че тук все още се говори за мъртвите, макар че те вече трябва да са възкресени, преди да застанат пред престола. Ако се говори само за нечестивите мъртви, тогава няма нищо странно тук. Защото техният живот след възкресението не е нищо друго освен подобие на живот, както преди в Ада.”696 Св. Йоан ни казва, че е видял хора от всякакво съсловие и положение, големи и малки, стоящи пред Престола. И едни книги се разгърнаха; разгърна се и друга книга, която е Книгата на Живота, членският списък на завета, в която са написани имената на избраните (сравнете 3:5; 13:8; 17:8). Функцията на Книгата на Живота в този контекст е просто да открие, че имената на “мъртвите” не са записани там. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|