Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Новият Ерусалим (21:9-27)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Невястата, Жената на Агнето
- Святия град, Ерусалим, слизащ от небето от Бога
- Божията слава
- Дванадесетте порти
- Градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето
- Градът е изложен като квадрат, и дължината е равна на широчината му
- Материалът на стената беше яспис
- Градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето
| Новият Ерусалим (21:9-27)
9 Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невястата, жената на Агнето. 10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, 11 и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. 12 Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните: 13 откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти и откъм запад три порти. 14 И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето. 15 И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му. 16 Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръстта, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. 17 Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела. 18 Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло. 19 Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, 20 петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист. 21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. 22 И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. 23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна, да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. 24 И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. 25 Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); 26 па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща. 27 И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето. 9 Този стих свързва в едно последната част на Откровение, установявайки литературната връзка на глави 15-22. Един от седемте ангела, които държаха Седемте чаши, е този, който открива на св. Йоан Новия Ерусалим, точно както един от същите седем ангела му показа видението за Вавилон (17:1); а тук Невястата, Жената на Агнето, е противопоставена на Блудницата, невярната съпруга. 10-11 Св. Йоан е отведен в Духа (сравнете 1:10; 4:2; 17:3) на голяма и висока планина, съзнателно противопоставяне на пустинята, където видя Блудницата (17:3). Видяхме (при 14:1), че образът на Планината говори за Рая, който се намираше на високо плато, откъдето водата на живота течеше по целия свят (сравнете 22:1-2). Апостолът вижда Святия град, Ерусалим, слизащ от небето от Бога. Картината, разбира се, не е предназначена да породи образи на космически станции, или на градове буквално плаващи във въздуха; тя по-скоро показва божествения произход на “Града, който има основи, на който архитект и строител е Бог” (Евреи 11:10). По време на отстъплението на Юда пророк Езекиил видя Облака на Славата да се оттегля от Храма и да отива на изток, към Елеонския хълм (Езекиил 10:18-19; 11:22-23); по-късно, в своето видение на Новия Ерусалим, той вижда Облака на Славата да се завръща да обитава в новия Храм, Църквата (Езекиил 43:1-5). Това е изпълнено когато Христос, въплътената Божия Слава, се възнесе до Своя Баща в Облака от Елеонския хълм (Лука 24:50-51), изпращайки след това Своя Дух да изпълни Църквата на Петдесятница. Вероятно е имало по-късен образ на това предаване на Облака на Славата към Църквата, когато на Петдесятница през 66 от Хр., докато свещениците в Храма са изпълнявали своите задължения, се е чуло “много силно разтърсване и грохот,” последвани от “глас, като на войска, викащ: ‘Отиваме си оттук!’”714 Ърнест Мартин коментира: “Това напускане на Храма от Божеството в деня на Петдесятница през 66 от Хр. е било точно 36 години (с точност до един ден), след като за пръв път Святият Дух е бил даден в сила на апостолите и на другите при първата християнска Петдесятница, записана в Деяния 2. И сега, на същия ден на Петдесятница е дадено свидетелство, че самият Бог изоставя Храма в Ерусалим. Това означава, че Храмът вече не е свято светилище, и че сградата вече не е по-свята отколкото коя да е друга светска сграда. Забележително, дори юдейските писания показват, че юдеите са признавали, че Шекина, Божията слава, е изоставила Храма по това време и е останала над Елеонския хълм в продължение на 3½ години. По време на този период се е чувал глас от местността на Елеонския хълм, който призовавал юдеите да се покаят от своите дела (Midrash Lam. 2:11). Това има интересно отношение към историята на християнството, защото сега знаем, че Исус Христос беше разпнат и възкръсна от мъртвите на Елеонския хълм715 – точното място, където юдейските писания казват, че Божията слава Шекина е останала в продължение на 3½ години след нейното напускане на Храма в деня на Петдесятница, 66 от Хр. . . . Юдейските сведения казват, че юдеите отказали да се вслушат в това предупреждение от славата Шекина (което те наричали Бет Кол – Божия глас), и че тя напуснала земята и се върнала на небето точно преди последната обсада на Ерусалим от римляните през 70 от Хр. . . . След Петдесятница 66 от Хр. никой мислещ човек сред християните, който зачитал тези очевидни чудотворни знамения свързани с Храма, не е можел да вярва, че сградата продължава да бъде свято светилище на Бога. Самият Йосиф Флавий обобщава убеждението на много хора, които повярвали, че Бог ‘се е отвърнал дори от светилището’ (Юдейската война, II:539), че Храмът ‘не е вече Божие обиталище’ (Юдейската война, V.19), защото ‘Божеството напусна светите места’ (Юдейската война, V.412).”716 Пишейки по времето, когато тези събития все още силно занимават умовете на юдеите, св. Йоан обявява, че Шекина, Божията слава, сега почива върху истинския Свят Храм/Град, завършения Рай – Невястата на Христос. Новият Ерусалим е описан още като притежаващ светило (phōstēr) – буквално, звезда или светлинен носител (сравнете Битие 1:14, 16 [LXX], където това е използвано по отношение на слънцето, луната и зведите); св. Павел използва същата дума, когато казва, че християните блестят “като светила на света” (Филипяни 2:15; сравнете Данаил 12:3). Това съответствува на слънцето, с което е облечена Жената в 12:1 – освен че сега светилото на Невястата, по-светло дори от слънцето, блести със Славата на самия Бог: като някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал, по образа на Този, който беше като “камък яспис и сардис” (4:2-3). К. С. Луис пише: “Сериозно нещо е да живееш в общество на възможни богове и богини, да помниш, че най-тъпата и най-безинтересна личност, с която можеш да говориш, един ден може да бъде създание, което ако беше видял сега, щеше силно да бъдеш изкушен да му се поклониш, или ужас и поквара, с които ако срещнеш сега, са само в кошмарите. По цял ден ние в известна степен помагаме един на друг към едно от тези направления. Ние трябва да провеждами всичките си общувания един с друг, всички приятелства, всяка любов, всяка игра, всяка политика имайки предвид тези смайващи възможности, със страхопочитанието и благоразумието, което им се дължи. Няма обикновени хора. Никога не сте говорили с обикновен смъртен. . . . След самото Благословено Тайнство, вашият ближен е най-святият предмет, който е представен на вашите сетива. Ако той е ваш християнски ближен, той е свят почти по същия начин, защото и в него Христос vere latitat717 – прославящият и прославеният, Самата Слава, е напълно скрит.”718 12-14 Жената от 12:1, освен славното си облекло, носеше корона от дванадесет звезди; тя сега е заменена от друга корона с дванадесет звезди – този път “корона” от украсени със скъпоценни камъни стени. Но тъй като облеклото на Невястата отговаря на това на възцарената Слава в 4:3, св. Йоан е внимателен да направи нейната “корона” да отговаря на окръжността от дванадесет и в този текст. Там Престолът беше ограден от две групи от дванадесет, двадесетте и четири старци на престоли. Така и тук, Невястата-Град е коронясана с две групи по дванадесет: патриарсите и апостолите. “Преминаването от корона върху челото на жена към пръстен от градски стени е било нещо обикновено за съвременниците на св. Йоан; установената емблема за град е била фигурата на жена с корона от крепостни укрепления.”719 Във видението на Езекиил се намеква, че Градът има голяма и висока стена, защото “портите, за които говори пророкът [Езекиил 48:31-34], са входните пристройки, входа или кулите на портата, които съставляват градската стена”;720това става ясно от сведенията на св. Йоан. Дванадесетте порти на Града са пазени от дванадесет ангела (сравнете херувима, който пазеше Едемската врата в Битие 3:24), и са надписани с имената . . . на дванадесетте племена на на синовете на Израил, друг общ белег с видението на Езекиил (Езекиил 48:31-34). Суит коментира: “Дванадесетте порти на Зодиака в небесния град са поставени под контрола на Библията: Израел е ядрото на божественото общество.”721 Градът има три порти на изток, и три порти на север, и три порти на юг и три порти на запад. В дискусията върху 7:5-8 видяхме, че дванадесетте племена на Израел са изброени от св. Йоан (и преди него от Езекиил) по такъв начин, че да “уравновесяват” синовете на Лия и Рахил. Редът, по който са изброени портите (изток, север, юг, запад) отговаря на този племенен списък – което трябва естествено да очакваме, след като св. Йоан споменава портите в техния необичаен ред непосредствено след като споменава дванадесетте племена. С други думи, той възнамерява ние да използваме сведенията от този стих, за да се върнем и да решим гатанката от 7:5-8 (виж таблиците в Глава 7, “Истинският Израел”). Има друго любопитно нещо в този стих: Св. Йоан ни казва, че портите са буквално от изток, от север, от юг, от запад – представяйки, както предполага Суит, “картина на мнозина, идващи от четирите посоки на света (Исая 49:12; Лука 13:29).”722 Както показва св. Йоан по-късно, народите ще ходят по светлината на Града, земните царе ще донасят своето богатство в него, и неговите порти ще бъдат винаги отворени за тях (ст. 24-26). Св. Йоан разширява тази образност: Градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето. Това, разбира се, е точно Павловата теология: “Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство: понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се съграждате заедно в Духа за Божие обиталище” (Ефесяни 2:19-22). Излишно е да се казва, че възгледът на св. Павел и на св. Йоан за Божия град, Църквата, е, че в своите стени тя обхваща и старозаветните, и новозаветните вярващи. Както историческата църква винаги е признавала, има само един начин за спасение, Заветът на Благодатта; фактът, че той е действувал под различни наредби, не влияе на същностното единство на единия Божий народ през вековете. 15-17 И този, който говореше с мене – един от седемте ангели на Чашите (ст. 9) – имаше мярка, златна тръстика, за да измери Града, неговите стени и портите му. Светилището беше измерено по-рано, като признак на неговата неприкосновеност и защита (11:1-2); сега самият Град ще бъде измерен, защото самият Град е Храмът. За да покаже това, св. Йоан ни казва, че Градът е изложен като квадрат, и дължината е равна на широчината му: той е съвършено квадратен. И измери града с тръстиката . . . неговата дължина и широчина и височина бяха еднакви. Като Пресвятото място – божественият модел за всяко общество – Градът е съвършен куб (сравнете 3 Царе 6:20): самият Нов Ерусалим е космическо Пресвято място. В същото време, обаче, трябва да отбележим друго измерение на тази образност. Съчетанието на квадрат с планина (ст. 10) показва идеята за пирамида, “космическата планина,” която се вижда в древните общества по целия свят. Първоначалният Рай беше първата “пирамида,” Градина-Храм-Град на върха на планина; и когато пророците говорят за спасението и обновлението на земята, то почти винаги е според тази образност (Исая 2:2-4; 25:6-9; 51:3; Езекиил 36:33-36; Данаил 2:34-35, 44-45; Михей 4:1-4). Всяка страна на Града – дължина, широчина и височина – се оказва дванадесет хиляди стадии; стената на Града се оказва сто четиридесет и четири лакти. Абсурдността на “буквализма” е смущаващо видима, когато той се опитва да борави с тези мерки. Числата са очевидно символични, множители на дванадесет, които се отнасят за величието, обхватността и съвършенството на Църквата. Но “буквалистите” се чувствуват принудени да преведат тези числа в съвременни мерни единици, получавайки стена, която е дълга 1,500 мили и 216 фута (или 72 ярда) висока.723 Ясните символи на св. Йоан са изтрити, и нещастният читател на Библията е оставен само с бърканица от безсмислени числа (какво може да означава “216 фута”?). Иронично, “буквалистът” се оказва в нелепата позиция да изтрие буквалните числа на Божието Слово и да ги замени с безсмислени символи! Св. Йоан прави привидно небрежната, направена между другото и любопитна забележка, че тези човешки мерки (стадии и лакти) са също ангелски мерки. Но това не е толкова тайнствено както изглежда отначало. Св. Йоан просто изважда наяве това, което се предполага в цялото пророчество: че има божествено отредени съответствия между ангелите и хората. Ангелската дейност, видяна в Откровение, е модел за нашата собствена дейност; когато видим Божията воля да се върши на небето, ние трябва да подражаваме на тази дейност на земята. Небето е модел за земята, Храмът е моделът за Града, ангелът е моделът за човека. Точно както Духът се носеше над първоначалното създание, извайвайки го по образа на небето, така нашата задача е да “направим на небе” света, осъществявайки Божиите инструкции в най-пълна степен. 18-21 Градът сега е описан чрез скъпоценни камъни, като съвършеното изпълнение на първоначалния Едемски модел (сравнете Битие 2:10-12; Езекиил 28:13).724 Материалът на стената беше яспис, образ на Самия Бог (4:3; 21:11); а Градът беше от чисто злато, като чисто стъкло (златото е образ на Божията Слава, и затова беше използвано в Скинията и в Храма и върху облеклото на свещениците; а за златото, свързвано с Рая, се казва, че е “добро,” т.е. чисто, без примеси: Битие 2:12). Дванадесетте основни камъни на Града бяха украсени с всякакъв вид скъпоценни камъни, като нагръдника на Първосвещеника, който имаше четири реда с по три скъпоценни камъка на всеки, представляващи дванадесетте племена на Израил (Изход 28:15-21): Невястата е украсена за своя Младоженец (ст. 2). Изразът скъпоценни камъни се използва в 3 Царе 5:17 за основните камъни на Соломоновия храм; сега, в есхатологичния Град-Храм, те са наистина “скъпоценни камъни,” във всякакъв смисъл. Първият основен камък беше яспис; вторият, сапфир, третият халкедон, четвъртият смарагд, петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият, вирил, деветият топаз, десетият хрисопраз, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист. Имало е няколко опита да се открие основанието на св. Йоан да изброи камъните в този ред, като най-известното е предположението на Р. Х. Чарлз, че скъпоценните камъни са свързани със знаците на Зодиака, и че “знаците или съзвездията са дадени в определен ред, и то точно обратния ред на действителния ход на слънцето през съзвездията.” Това показва, както той казва, че св. Йоан “счита Святия Град, който описва, като нямащ нищо общо с етническите спекулации на собственото си време и на миналото относно града на боговете.”725 Чарлз е последван по този въпрос от няколко коментатори,726 но по-късните изследвания опровергават тази теория.727 Суит изтъква, че “Филон (Специални закони I.87) и Йосиф Флавий (Юдейска история, III.186) свързват скъпоценните камъни със Зодиака, но само като част от космическия символизъм, който те приписват на облеклото на първосвещеника; сравнете Мъдрост 18:24. Целта на Йоан е подобна. Всяка пряка астрономическа връзка е унищожена, когато той ги свързва не с дванадесетте порти на небесния град, а с основите.”728 Най-разумното обяснение за реда на камъните идва, както можем да очакваме, от Остин Фарър. Той показва, че камъните са положени в четири реда по три скъпоценни камъка на всеки ред, както на нагръдника на първосвещеника: “Св. Йоан не се придържа нито към реда, нито към имената на камъните от гръцкия вариант на Септуагинта на Изход, и всяко изследване, което можем да предприемем относно преводите на еврейските имена, които той може да е предпочел, пред онези, предложени от Септуагинта, може само да ни доведе до бездната на несигурността. Разумно е да предположим, че той не си е правил труда да направи нещо повече от даването на мелодичен списък в някакво грубо съответствие със списъка в Изход. Той така е подредил гръцките имена, че да наблегне на тяхното разделение на три. Всички, освен три от тях, завършват със звука с, а трите изключения със звука н. Той е поставил окончанията на н като местата на разделение, така: Яспис, сапфирос, халкидон; смарагдос, сардоникс, сардион; хрисолитос, вирилос, топазион; хрисопрасос; хиацинтос, аметистос. “Защо трябва да се стараем да направим повече? Ако той прави съвършено изработен списък, какво би направил, освен да съответствува точно на списъка с племената, които вече е подредил за нас в [глава] 7? И как нашето разбиране ще се увеличи от това? Св. Йоан желае да даде плът на своето видение, като изброява племената; но той вече е изброил племената. Затова той изброява камъните, които (както знаем от Изход) трябва да се считат за равнозначни на племената. Той набляга на две неща: първо, че имената на племената могат да бъдат заменени с имената на апостолите – и в крайна сметка, по-вярно е новият мистичен дванадесетократен Израел да бъде описан като обществото, събрано около апостолите, отколкото като действителните наследници на Рувим, Симеон, Левит и останалите. Второ, той поставя ясписа начело на списъка и така без съмнение да означава Юда и неговия апостол (сравнете 7:5). А ясписът е общия материал на гореспоменатите стени, и цветът на божествената слава. Значението на алегорията е ясно. Месията е главният краеъгълен камък; бивайки основан върху Него, целият град, или Църква, придобива същността и цвета на божествената слава.”729 Вместо да бъдат подредени според знаците на Зодиака и техните дванадесет порти, дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка от портите беше един бисер. Очевидно, тези врати са само декоративни и за украшение, а не предназначени да отблъснат атака; но тъй като Градът трябва да обхване целия свят, така или иначе няма опасност от атака. Наблягайки на огромното богатство и слава на Новия Ерусалим, св. Йоан ни казва, че улицата на Града е от чисто злато, като прозрачно стъкло. Можем да отбележим, че стойността, която хората винаги са вменявали на златото и скъпоценните камъни, произтича от първоначалната стойност, която Бог е вложил в тях. Бог е вложил в нас желание за скъпоценни камъни, но Неговото Слово говори ясно, че богатството трябва да се придобива като следствие от Божието Царство и от Неговата правда (Матей 6:33). Блудницата беше украсена със скъпоценни камъни и загина с тях; Невястата е украсена със скъпоценни камъни заради своя съюз с Младоженеца. Бог е Този, Който дава силата да се придобива богатство, за Негова слава (Второзаконие 8:18); когато превърнем даденото ни от Бога богатство в идол, той го отнема от нас и го запазва за праведните, които го използват за Божието царство и са щедри към бедните (Йов 27:16-17; Притчи 13:22; 28:8; Еклесиаст 2:26). Осем века преди св. Йоан пророк Исая описва идещото спасение като Град украсен със скъпоценни камъни: От наскърбена, смутена, безутешна, Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове, И ще положа основите ти от сапфири; Ще направя кулите ти от рубини, Портите ти от антракс, И цялата ти ограда от отбрани камъни. (Исая 54:11-12) Интересно е, че на еврейски думата преведена като красиви цветове е очни сенки (сравнете 4 Царе 9:30; Еремия 4:30); отново, стената на Божия Град е само декоративна: построена от скъпоценни камъни, с козметика вместо “хоросан.” Идеята е, че Строителят е приказно богат, и напълно уверен, че няма да има атака. Това, казва Исая, е бъдещето на Църквата, Божия Град. Тя ще бъде богата и в безопасност от врагове, както обяснява останалата част от текста: Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти. С правда ще се утвърдиш; Далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш, - Далеч от ужасяването, защото не ще се приближи до тебе. . . . Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, И правдата им е от Мене, казва Господ. (Исая 54:13-17) 22-23 Целият Град е Храмът, както видяхме – но в него няма светилище, защото неговия храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. Това е наистина друг начин за изявяване на благословенията, описани по-рано: “Който победи, ще го направя стълп в храма на моя Бог; отгдето няма вече да излезе навън” (3:12), “Затова те са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на Престола ще разпростре скинията Си върху тях” (7:15). Градът, в който живеят, е техният Храм; в него няма храм, чиито стени или врати да застават между тях и Бога, Когото почитат. Бог е храм на града, а градът е храм на Бога.”730 Обитаван от Бога в Облака на Славата, Градът блести с първоначалната, непроменена Светлина на Духа. Така Градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето, както Исая предсказа: Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, И славата Господна те осия. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, И мрак племената; А над тебе ще осияе Господ, И славата Му ще ти се яви. Народите ще дойдат при светлината ти, И царете при бляскавата ти зора. . . . Слънцето не ще ти бъде вече светлина денем. Нито луната със сиянието си ще ти свети; Но Господ ще ти бъде вечна светлина, И дните на жалеенето ти ще се свършат. Твоите люде всички ще бъдат праведни; Земята ще им бъде вечно наследсво; Те са клонче, което Аз съм посадил, Дело на Моите ръце, за да се прославям. (Исая 60:1-3, 19-21) 24-27 В същия текст Исая пророкува, че народите по земята ще се стекат към Божия Град, носейки цялото богатство на своите общества: Защото изобилието на морето ще се обърне към тебе, Имотът на народите ще дойде при тебе. Множеството камили ще те покрият, мадиамските и гефарските камилчета; Те всички ще дойдат от Сава; Злато и темян ще донесат И ще прогласят хваленията Господни... Ето, островите ще Ме чакат С тарсийските кораби набело, За да доведат от далеч синовете ти Заедно със среброто им, и златото им, Заради името на Господа твоя Бог, И за Светия Израилев, защото те прослави... Портите ти ще бъдат винаги отворени, Не ще се затворят ни денем, ни нощем, За да се внася в тебе имота на народите. (Исая 60:5-6, 9, 11). Св. Йоан прилага това пророчество за Новия Ерусалим: народите ще ходят по неговата Светлина, и земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него савните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето. Исус заповяда на Своята Църква да бъде точно това: Град върху хълм (Матей 5:14-16), светлина на света, сияеща пред хората, за да могат те да прославят Бога Баща. Очевидно на Новия Ерусалим не може да се гледа само според вечното бъдеще, след крайния съд. Във видението на св. Йоан народите все още съществуват като народи; но народите са обърнати, стичайки се към Града и носейки своите богатства в него. Разбира се, “другата страна на факта, че езичниците донасят своята почит и слава, е че те донасят и своите мерзости. . . . Достъпът на езичниците тук е в силно противопоставяне с техния достъп в 11:2. Самото присъствие на неновородените езичници във външния двор говореше за разрухата на Стария Ерусалим; Новият ги приема осветени в своите неразделени предели.”731 В друго удивително пророчество за влиянието на Благовестието върху света Исая пише: Така казва Господ Иеова: Ето, ще издигна ръката Си към народите, И ще възвися знамето Си пред племената; И те ще доведат синовете ти в обятията си. И дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им. Царе ще бъдат твои хранители, И техните царици твои кърмилници; Ще ти се поклонят с лице до земята, И ще лижат пръстта на нозете ти; И ти ще познаеш, че Аз съм Господ, И че онези, които Ме чакат, не ще се посрамят. (Исая 49:22-23) Уилиям Саймингтън коментира: “Пророчеството се отнася за новозаветните времена, когато езичниците се събират при Изкупителя. Забележителна характеристика на тези времена ще бъде подчинението на държавните владетели пред Църквата, което със сигурност предполага тяхното подчинение на Христос Главата. Царе ще бъдат твои хранители е образ, който изразява най-нежна грижа, най-търпеливо внимание; не само защита, но активно и неуморно хранене и подкрепа. Ако, според мнението на някои, най-доброто нещо, което може да направи държавата за Църквата, е да я остави на мира, да я остави да се справя сама, да не се интересува от нейните грижи, трудно е да се види как този възглед може да бъде примирен с образа на грижовната хранителка, чиито задължения ще бъдат зле изпълнявани при такова отношение на слаба грижа.”732 Когато светлината на Благовестието свети чрез Църквата към света, светът се обръща, народите се научават, и богатството на грешниците се наследява от праведните. Това е основно обещание в Писанието от началото до края; това е моделът на историята, посоката, в която се движи светът. Това е нашето бъдеще, наследството на идещите поколения. Дарът на Святия Дух гарантира изпълнението на Божиите обещания: не че Той ще направи нови неща, но че ще обнови всичко.733 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|