Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън



страница110/161
Дата10.01.2023
Размер3.87 Mb.
#116181
ТипИзложение
1   ...   106   107   108   109   110   111   112   113   ...   161
dni na vazdaianie
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
Всички войници на Гог яздят на коне (38:15); няма войници в камиони, джипове, танкове, хеликоптери или реактивни самолети.

  • Всички войници на Гог носят мечове, дървени щитове и шлемове (38:4-5); другите техни оръжия са дървени лъкове и стрели, тояги и копия (39:3, 9).

  • Вместо да използват дърва за горене (очевидно никой дори не си помисля да използва газ, електричество или слънчеви батерии), победоносните израилтяни ще горят дървените оръжия на Гог като гориво за седем години (39:9-10).

    Трето, изразът Гог и Магог не се отнася, и никога не се е отнасял, за Русия. Това е пълна измислица, и просто е повторена толкова много пъти, че мнозина са я приели за вярна. Привидните причини за това тълкувание се основават на едно странно четене на Езекиил 38:3, където се говори за “Гог, главният княз на Мосох и Тувал.” Думата главен е на еврейски рош; затова някои са превели текста като “Гог, князът на Рос.” Рос звучи като Русия; затова Гог е князът (или премиерът) на Русия. За нещастие на това наивно тълкувание, рош просто означава главен, и се използва над 600 пъти в Стария Завет – и никога не означава “Русия.” 682


    Тези, които твърдят, че “Гог” (име, предполагаемо извлечено от Съветска Грузия, след като и двете започват с “Г”!) е съветският премиер, като цяло претендират още, че “Мосох” е всъщност Москва, “Тувал” е Тоболск, а “Гомер” (от Езекиил 38:6) е Германия. В своето много полезно изследване на този въпрос,683 Ралф Уудроу коментира: “Това е съмнително. ‘Москва’ идва от московитите и е финско име. Москва се споменава за пръв път в древни документи от 1147 от Хр., когато е била малко село. Някои смятат, че Тувал означава Тоболск, но това е само сходство на звученето. Тоболск е основан през 1587 от Хр. Някои смятат Гомер [Езекиил 38:6] за Германия. Вярно е, че думите ‘Гомер’ и ‘Германия’ започват с ‘Г.’ Със същата буква започва и думата ‘гадаене.’”684
    Уудроу продължава като дава причини защо войната на “Гог и Магог,” за която се говори в Откровение, не може да е същата като пророкуваната в Езекиил:



    1. В Езекиил Гог е княз. В Откровение Гог е народ. [Но виж алтернативното обяснение на Фарър по-долу.]

    2. В Езекиил за Гог се говори като идещ срещу Израел с хора от различни страни около Израел; в Откровение Гог и Магог са изобразени като народи в четирите краища на земята, по брой като морския пясък.

    3. В Езекиил Гог и неговите войски идват срещу Израел, народ, който се е върнал от плен и обитава без защитни стени; в Откровение Гог и Магог се разпростират по цялата земя и обсаждат града на светиите.

    4. В Езекиил врагът е Гог от земята Магог; в Откровение Гог и Магог.

    5. В Езекиил войските на Гог са поразени в Израел и хората изгарят останалите оръжия в продължение на седем години; в Откровение Гог и Магог са унищожени с огън от Бога из небето. . . . Дървените оръжия биват унищожени на място и в самия момент.

    Не е нещо необичайно образите в Откровение да се основават на старозаветни лица или места. “Езавел” в Откровение не е същата жена както тази в книгите на Царете. “Содом” в Откровение не е същия Содом като в Битие. “Вавилон” в Откровение не е Вавилон на Даниил. “Новият Ерусалим” в Откровение не може да означава стария Ерусалим. Но при всеки случай предишното служи като преобраз. Жената Езавел вече е умряла, градовете на Содом и Вавилон вече са победени и (според нашето мнение), битката на Езекиил 38 и 39 (ако е буквална битка) вече се е изпълнила в Стария Завет.685


    Както посочва Кеърд, в юдейските писания “Гог и Магог” е често срещан стандартен израз за бунтовните народи от Псалм 2, които се събират заедно “срещу Господа и срещу Неговия Помазаник.”686 Остин Фарър коментира: “Св. Йоан взема разказа от Езекиил и оставя символа без обяснение. Св. Йоан казва, че народите, или ‘езичниците,’ подмамени от Сатана, са ‘в четирите ъгъла на земята,’ и може би той има предвид това, т.е. че непомирените са изтласкани в земи, отдалечени от центъра. Простото събиране по двойки на ‘Гог и Магог’ не трябва да се приема като грешка от страна на св. Йоан при разбирането на имената като племена или като князе. В Езекиил е съвършено ясно, че Гог е князът, Магог е народът. Св. Йоан ни носи вина за грешката; той просто казва ‘народите в четирите краища на земята, Гог и Магог,’ т.е. силата описана по този начин от Езекиил – както един английски оратор би могъл да каже, ‘силите на неудовлетворения национализъм, Хитлер и Германия.’ Със сигурност е любопитно, че св. Йоан изравнява без обяснение племената в четирите краища с племе в единия край; само че той прави точно същото нещо при Армагедонското видение. Ефрат е пресушен, за да позволи на царете от изток да преминат, трите демона подмамват всичките земни царе да дойдат към Армагедон. И в двата случая на стария библейски образ на нашествие от североизток е дадено обобщаващо тълкувание.”687


    Това се подсилва от наблюдението на св. Йоан, че техният брой е като морския пясък – същия хиперболичен образ, използван за ханаанските народи, завладени от Исус Навиев (Исус Навин 11:4) и мадиамците, поразени от Гедеон (Съдии 7:12) – две от най-големите победи в историята на Заветния народ. Вместо да е причина за паника и бягство, обкръжаването на светиите от бунтовна орда “като морския пясък” е сигнал, че Божият народ ще бъде победоносен, напълно и величествено. Намерението на Бога да доведе обширни мнозинства да се бият срещу Църквата не е да унищожи Църквата, а да й даде по-бърза победа. Вместо Божият народ да трябва да търси своите врагове и да се бие с тях един по един, Бог позволява на Сатана да ги подбуди към единна съпротива, за да бъдат унищожени бързо, с един замах.
    9-10 И те се разпростряха по цялата широчина на земята: Това напомня за пророчеството на Исая за идещото асирийско нашествие, което ще “изпълни широчината на земята ви” (Ис. 8:8); но както Исая продължава, земята принадлежи на Имануил. Ако хората уповават в Него, цялата сила на врага ще бъде поразена. Верният Израел може да се надсмее над тези, които го атакуват:

    Строшете се, народи, бъдете разломени,


    И чуйте всички, които сте в далечни страни,
    Опашете се; но ще бъдете разломени;
    Опашете се; но ще бъдете разломени.
    Съветвайте се помежду си, но съветването ще се осуети;
    Говорете дума, но тя няма да стои;
    Защото Бог е с нас! (Исая 8:9-10)

    Но Йоановата препратка към пророчеството на Исая също напомня, че старият Израел сега е отстъпник. За него вече няма Емануил. Той категорично отхвърли своя Създател и Съпруг, и Той го изостави. Вместо това, Бог сега е с Църквата, и враговете на Църквата са онези, които биват разбити, макар да са многобройни като морския пясък (Битие 32:12)! Исус Христос е Авраамовият Потомък, и Той ще завземе портата на Своите врагове, заради Своята Църква (Галатяни 3:16, 29; Битие 22:17).


    Образът на св. Йоан за събрания Божи народ съчетава Мойсеевия лагер на светиите с обичния град на Давид и Соломон. Този град е Новият Ерусалим, описан подробно в 21:9-22:5. Значението на това не трябва да бъде пропускано: Градът съществува по време на Милениума (т.е. периода между Първото и Второто Идване на Христос), което означава, че “новото небе и новата земя” (21:1) са настояща, както и бъдеща реалност. Новото създание ще съществува в завършена форма след Крайния Съд, но то съществува, първоначално и прогресивно, в настоящата епоха (2 Коринтяни 5:17).
    Отстъпниците се разбунтуват, и силите на Сатана за кратко обсаждат Църквата; но няма никакво съмнение за изхода от конфликта. Всъщност, въобще няма истински конфликт, защото бунтът незабавно бива смазан: Огън слезе от небето и ги погълна, както погълна нечестивите жители на Содом и на Гомора (Битие 19:24-25), и войниците на Охозия, който се изправи срещу Илия (4 Царе 1:10, 12). Дали това е буквален огън в края на света? Това изглежда вероятно, макар че трябва да помним, че св. Йоан сега ни показва “свят на символи, твърде смътни и далечни, за да бъдат дори обсъждани.”688 Признавайки, че това падане на огън може да се отнася до “този удар, с който Христос при идването Си ще удари онези гонители на Църквата, които ще намери живи на земята в този момент,” св. Августин предлага друго обяснение: “На това място ‘огънят от небето’ се разбира добре като твърдостта на светиите [сравнете 11:5], с която те отказват да се покорят на онези, които вилнеят срещу тях. Защото небесната твърд е ‘небе,’ от чиято твърдост тези нападатели ще бъдат изгорени с огнена ревност, защото ще са безсилни да завлекат светиите на празненсвото на антихриста. Това е огънят, който ще ги погълне, и той е ‘от Бога,’ защото чрез Божията благодат светиите стават непобедими, и така измъчват своите врагове.”689
    Във всеки случай, основното значение на текста е, че за разлика от войските на Звяра, които бяха “убити” (т.е. обърнати) чрез меча от устата на Божието Слово (19:15, 21), тези осъзнати бунтовници в края са напълно погубени. Всяка съпротива срещу Божието Царство е напълно унищожена. Змеят никога не е имал надежда – неговото пускане от бездната е било капан от самото начало, предназначено само да привлече неговите сили на открито, да ги направи видими, за да бъдат унищожени. Тери коментира: “Това е велик символичен образ, и неговата голяма поука очевидно не оставя възможност за съмнение или неразбиране, а именно, че Сатана и неговите сили трябва да погинат напълно. Това е написано за утеха и увереност на светиите. Но тази окончателна победа е в далечното бъдеще, в края на Месианската епоха, и тук тя просто е очертана в апокалиптични символи. Затова всяка самонадеяност да се определят конкретни събития от бъдещето на основата на този широк символизъм трябва да се счете по естество като безстойностна и заблуждаваща спекулация.”690
    Без да се впускаме в “заблуждаваща спекулация,” е правилно да се запитаме: Защо народите ще се разбунтуват след живот в християнизиран световен ред? В своето предизвикващо изследване на “Общата благодат, есхатологията и библейския закон” Гари Норт обяснява, че новороденото и неновороденото общества, като “жито” и “плевели,” се развиват исторически към по-голяма последователност в своите презумпции – по израза на Корнилиъс Ван Тил, “епистемологична осъзнатост.” С времето, когато християните се съобразяват все по-пълно с Божиите заповеди и чрез това получават Божиите благословения, те стават по-силни и придобиват все по-голяма власт. Но какво става с невярващите, когато те стават по-осъзнати? Норт пише: “В последните дни на тази окончателна ера от човешката история [т.е. в края на Милениума], сатанистите все още ще имат изгледа на християнския ред около тях. Сатана трябва да седне в Божия скут, образно казано, за да удари Бога по лицето – или да се опита. Сатана не може да бъде последователен в своята собствена философия на автономния ред и все пак да бъде заплаха за Бога. Един автономен ред води до хаос и безсилие. Той знае, че няма неутрално поле във философията. Той знаеше, че Адам и Ева ще умрат духовно в деня, в който ядат от дървото. Той е достатъчно добър теолог, за да знае, че има един Бог, и той и неговото множество треперят при тази мисъл (Яков 2:19). Когато демоничните хора възприемат на сериозно неговите лъжи относно естеството на реалността, те стават безсилни и падат от Божия скут. Именно когато сатанистите осъзнаят, че официалната философия на Сатана на хаос и антиномистко беззаконие е лъжа, тогава те стават опасни. . . . Те научават повече за истината, но я извращават и я използват срещу Божиите хора. Следователно, библейското значение на епистемологичната осъзнатост не е че сатанистът става все по-последователен с официалната философия на Сатана (хаоса), а че множеството на Сатана става все по-последователно с това, в което Сатана всъщност вярва: че редът, законът, властта са продукт от омразния Божий ред. Те се научават да използват закона и реда, за да изградят завоевателна армия. Накратко, те използват общата благодат – познанието за истината – за да извратят истината и да атакуват Божиите хора. Те се обръщат от лъжливото познание, давано им от Сатана, и възприемат извратена форма на истината, която да използват в своите бунтовни планове. С други думи, те съзряват. Или, както К. С. Луис поставя в устата на своя измислен герой, старшия дявол Душевадеца, когато материалистите най-после повярват в Сатана, но не и в Бога, тогава войната е завършила.”691
    Норт заключава: “Дали постмилениалистът вярва, че като цяло на земята ще има вяра, когато Христос се върне? Не и ако разбира следствията от учението за общата благодат. Дали той очаква цялата земя да бъде унищожена от невярващите бунтовници преди Христос да ги унищожи – да станат двойно мъртви? Не. Съдът идва преди те да успеят да извършат своето дело. Общата благодат бива увеличена, за да позволи на невярващите да изпълнят чашата на гнева. Те са съдове за гняв. Следователно, изпълнението на условията на завета чрез общата благодат е крайната стъпка в процеса на изпълването на тези съдове на гнева. Съдовете на благодатта, вярващите, също ще бъдат изпълнени. Всичко е пълно. Дали Бог ще унищожи Своята предплата на Новото Небе и Новата Земя? Ще изтрие ли Бог белега, че Неговото слово е било спазено, че заветът на господството е бил изпълнен? Ще има ли Сатана, големият разрушител, радостта да види Божието слово осуетено, делото на ръцете му съборено от личните орди на Сатана? Амилениалистът отговаря да. Постмилениалистът трябва да го отрича с цялата си сила.
    Въпреки прекъсванията, в живота има продължителност. Богатството на грешника се пази за праведния. Сатана би желал да изгори Божията нива, но не може. Плевелите и житото растат до зрялост и тогава жътварите излизат да пожънат житото, отрязвайки плявата и изхвърляйки я в огъня. . . . Когато той използва своите дарби, за да стане окончателно, напълно деструктивен, той бива отсечен чрез намеса отгоре. Тази последна кулминация на общата благодат е съдният час за Сатана.
    А кротките – кротките пред Бога, активни към Неговото създание – най-после ще наследят земята. Обновената земя и обновеното небе е окончателното плащане от Бога Баща към Неговия Син и към онези, които Той е дал на Своя Син. Това е постмилениалната надежда.”692


    Сподели с приятели:
  • 1   ...   106   107   108   109   110   111   112   113   ...   161




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница