Престолът на Бога и на Агнето ще бъде в

И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината. (Римляни 13:11-12)

По много сходен начин той пише на солунците, твърдейки, че техният живот трябва да се характеризира от наближаващия Ден, а не от отминаващата Нощ:

Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат. Но вие, братя, не сте в тъмнинаа, за да ви постигне онзи ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени. Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват; а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение. Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос. (1 Солунци 5:2-9)

Епохата на Стария Завет беше време на тъмна Нощ за света; с идването на Исус Христос дойде епохата на Светлината, великият Господен Ден, установен при Неговото Възнасяне и Неговото пълно въвеждане на Новия Завет:

Стани, свети, защото светлина дойде за теб,

Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И този ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен, ни клонче. А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете и се разиграете като телци из обора. (Малахия 4:1-2)

Благословен Господ, Израилевият Бог,

В Него беше животът и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. (Йоан 1:4-5)

Тогава Исус пак им говори казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. (Йоан 8:12)

Тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога. Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово. (2 Коринтяни 2:4, 6)

Като благодарите на Бащата, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината; Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. (Колосяни 1:12-13)

Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. (Евреи 10:23-25)

И така пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви. (2 Петрово 1:19)

Отново трябва да помним, че новозаветната епоха се счита в Писанието първоначално и прогресивно за епоха на Светлината, обратно на относителната Тъмнина на пред-Месианските времена. Светлината ще дойде в абсолютния и пълен смисъл едва в края на света, при Второто Идване на Христос. Но както апостолите очакваха края на старозаветната епоха, през която народите бяха поробени от демони, те говореха за идващия Ден като епохата на правдата, когато силата на Благовестието ще се разпростре върху земята, смазвайки идолопоклонството и изпълвайки народите със Светлината на Божията благодат. Относително казано, цялата история на света от Падението на Адам до Христовото Възнасяне беше Нощ; относително казано, цялото бъдеще на света е светъл Ден. Това следва модела, положен при сътворението, в който небето и земята се движат есхатологично от вечер към сутрин, като по-малката светлина е заместена от по-голямата светлина, идваща от Божията слава (Битие 1:5, 8, 13, 19, 23, 31): Сега св. Йоан ни казва, Исус Христос се е явил, и “идва бързо,” като светлата Утринна Звезда (ст. 16).