Ако Книгата Откровение е предимно пророчество за Църквата от първи век, има ли тя някаква стойност за християните днес? Всъщност този въпрос стои пред нас относно всяка книга в Библията, не само Откровение; защото цялото Писание е написано “към” някой друг, а не “към” нас. Но св. Павел заявява един основополагащ принцип на тълкуването на Библията: “Цялото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2 Тимотей 3:16-17). Божият съд над Израел заради неговото непокорство може да сполети и нас, ако ние не постоянствуваме във вяра и в дела. Ако дори Израел беше отсечен от заветното Дърво на Живота, то и ние можем да бъдем: “Поради неверие те се отрязват, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. Защото ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и стгоростта Божия: строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тази благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади” (Римляни 11:20-23).
Следователно Книгата Откровение има трайни поуки за Църквата през всички векове. Обобщил съм някои от тези поуки по-долу, като давам препратки към главите и разделите в коментара, където те са разглеждани. Следното не трябва да се приема за изчерпателен списък, а за приблизително очертание на едно предметно изследване и преглед.
Тълкуванието на пророчеството
Целта на пророчеството не е просто “предсказание”; по-скоро то е призоваване към етичен живот според Божиите стандарти (Въведение, “Откровение и Заветът”). Следователно то не е “предварително написана история” (Въведение, “Символизмът на Откровение”). Нашият стандарт за тълкуването на пророчеството трябва да бъде самата Библия (Въведение, “Символизмът на Откровение”). Книгата Откровение е написана в “знамения,” т.е. символи (Глава 1). Символизмът е неизбежен; всъщност, всичко е символично (Въведение, “Първенството на символизма”). Символизмът е аналогичен, не реалистичен; той се прелива, не е “код” (Въведение, “Първенството на символизма”). Основните ограничения върху прекаленото спекулиране трябва да са вярност към доктриналната система на Библията и вярност към системата от символи на Библията (Въведение, “Тълкувателен максимализъм”).
Сподели с приятели: |
