Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Последни предупреждения и благословения (22:6-21)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество
- Ето, ида скоро, и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всеки, според каквито са делата му
- Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. 14
- Аз съм Коренът и Потомъкът Давидов
- И който чуе, нека рече: Дойди
- И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота
- 20-21 Онзи, Който свидетелствува за това
- благодат за всичките светии
| Последни предупреждения и благословения (22:6-21)
6 И рече ми: Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане. 7 И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество. 8 Аз, Йоан, съм, който чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това. 9 Но той ми рече: Недей! Аз съм съслужител на тебе и на братята ти пророците и на тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се Богу. 10 Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близо. 11 Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и светият нека бъде и занапред свят. 12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всеки, според каквито са делата му. 13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. 14 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града. 15 А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже. 16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда. 17 И Духът и невястата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром от водата на живота. 18 Аз свидетелствувам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тази книга, 19 и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тази книга. 20 Онзи, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе! 21 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин. 6-7 Последният раздел на апостола преглежда и обобщава централните послания на книгата. Както е уместно, ангелският водач на св. Йоан започва като свидетелствува, че тези думи са верни и истинни, като характера на техния Автор (1:5; 3:14; 19:11; сравнете 19:9; 21:5); те не могат да не се изпълнят. И Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, кето трябва скоро да стане. Думата духове на това място може да се отнася за “Седемте Духове” (сравнете 1:4; 4:5), т.е. за Святия Дух в Неговото многообразно действие чрез пророците (сравнете 19:10: “Духът на пророчеството”), но е възможно изразът да се разбира в смисъла на 1 Коринтяни 14:32 – духът на всеки пророк отделно. Във всеки случай св. Йоан постоянно набляга в своето пророчество, че “всички Господни хора са пророци” в тази епоха, бивайки възнесени с Христос до залата на небесния Съвет. Функцията на Книгата Откровение е тази на официална “нота” до всички членове на Събора, казваща им какво трябва да знаят относно непосредствените събития. Последователното послание на цялата книга е, че нещата, за които тя говори – окончателния край на Стария Завет и твърдото установяване на Новия – предстоят да бъдат изпълнени, неотменимо предопределени да станат скоро. Говорейки от името на Христос, ангелът повтаря темата на пророчеството, подчертавайки неговата непосредственост: Ето, ида скоро (сравнете 1:7; 2:5, 16; 3:11; 16:15); всъщност, думата идвам или идване (erchomai) е използвана седем пъти само в 22 глава: “Честотата на стоящото пред нас уверение показва с каква сериозност е отправено то.”741 Нашето изследване на Новия Завет е много неправилно, ако не отчетем апостолското очакване за непосредствено Идване на Христос (не Второто Пришествие), което напълно да погуби “това поколение” на Израел и напълно да установи новозаветната Църква. Това послание не трябваше да се приема нехайно, и има ясно предупреждение в Шестото блаженство на Откровение, обещание, което повтаря Първото (1:3): Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество. Отново, св. Йоан набляга на етичния отговор на своите слушатели към истините, които са чули. Той им е дал заповеди, на които да се покоряват (сравнете ст. 14), не само ясно формулирано, но и негласно: Той разкрива небесната дейност като модел за живота на земята (сравнете Матей 6:10). 8-9 Св. Йоан подчертава, че той, Апостолът, е онзи, който чу и видя тези неща (сравнегте подобния език в 1 Йоан 1:1-3; 4:14). И когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това. Но той ми рече: Недей! Аз съм съслужител на тебе и на братята ти пророците и на тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се Богу. Като при 19:10, именно ангелското изявление на блаженството води св. Йоан да падне в поклон пред посланика. Както видяхме при този текст, св. Йоан не предлага божествени почести на ангела, а го почита като по-горен. Дори и така, в новозаветната епоха това вече не е правилно. Превъзходството на ангела над човека беше предназначено да бъде само временно, мярка след като Адам изостави своята отговорност като пазител на светилището (Битие 2:15; 3:24). Сега когато Христос се възнесе на Престола, Неговите хора са светии, с достъп до светилището като Божии съветници и довереници; всъщност, казва св. Павел, светиите са определени да управляват не само света, но и ангелите (1 Коринтяни 6:1-3). Ангелът, макар възвишен и могъщ, не е повече от съслужител на апостола и на неговите братя пророците – другите членове на християнската Църква, всички, които пазят думите на тази книга. Вярващият е член на небесния съвет, и може да се покланя на Бога лице в лице (сравнете ст. 4). Отново, това показва, че благословенията, изброени в тези заключителни глави, не са запазени само за края, но вече са дадени на Божия народ; иначе ангелът би приел Йоановата почит. Имаме пряк достъп до Божия Престол. Че този е повторен почти дословно, показва както централното място на тази загриженост за апостола, така и колко трудно е за нас да научим това. Може с основание да се каже, че най-важното учение на Книгата Откровение е, че Исус Христос се възнесе до Престола; а вторият по важност урок е, че ние се възнесохме в небето заедно с Него. 10 Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близо. Отново ангелът подчертава непосредственоста на изпълнението на пророчеството. По тази причина на св. Йоан е забранено да запечатва думите на книгата. Вече имахме случай (при 10:4) да съпоставим това със заповедта към Данаил да “затвори думите и да запечата книгата до края на времето” (Данаил 12:4). Тъй като неговото пророчество говореше за далечното бъдеще, на Данаил беше казано да го запечата; понеже Йоановото пророчество се отнася за непосредственото бъдеще, заповядано му да го остави отворено. “Наистина, това са самите дни, за които писа Данаил, и св. Йоан беше вдъхновен да го ‘отпечата.’”742 11 Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и светият нека бъде и занапред свят. Великата битка на първи век е достигнала своята кулминационна точка, и ангелът призовава за разделяне на праведните от нечестивите, постигането на “епистемологична осъзнатост” чрез различни отговори на Божията благодат;743 това представлява молитва “светът да стане черен и бял, за да е узрял за съд.”744 Осъзнатостта от двете страни на борбата винаги е подготовка за съд (сравнете Езекиил 3:27: “Който слуша, нека слуша, и който не слуша, нека не слуша”). 12-13 Господ отново обещава близостта на Неговия идващ съд върху Израел и избавлението на Неговата Църква: Ето, ида скоро, и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всеки, според каквито са делата му (сравнете 2:23; 20:12-13). Христос обеща, че това ще бъде резултатът от Неговото Идване през първи век в Неговото Царство (Матей 16:27-28). Потвърждавайки обещанието с клетва, Той се заклева в Себе Си като Господар на историята, върховен Владетел на всички неща: Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. 14 Продължавайки да говори чрез ангела, Христос произнася Седмото блаженство на Откровение: Блажени, които изпълняват Неговите заповеди,745 като настоящото причастие набляга върху продължаващото задължение за покорство. Бог изисква не еднократна изповед на вяра, а продължаващ живот на покаяние и на изповядване на Христос. Покорството характеризира изкупените, както св. Йоан изявява на друго място: И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос. (1 Йоан 2:3-6) Само те имат право на Дървото на Живот (обещано на победителите в 2:7) и могат да влизат през портите в Града (обещано на победителите в 3:12). Отново, трябва да отбележим, че земните народите ще влязат в Града (21:24-26), което означава, че народите и техните владетели ще бъдат характеризирани от правда, чрез завладяващата света вяра на победителя. 15 Христос дава друг списък (сравнете 21:8), този път седмократен, на тези, които са изключени от благословението, отлъчени отвън Града, в огнената Пещ (Исая 66:24; Марк 9:43-48). Първо са споменати кучетата, хищници, гледани с отвращение и погнуса в цялата Библия (сравнете Притчи 26:11). Във Второзаконие 23:18 содомитите са наречени “кучета,”746 а Христос приравнява кучетата с нечистите народи (Марк 7:26-28). Св. Павел прилага думата в това, което трябва да е било поразително приложение, за лъжливото обрязване, юдеите, които са предали Завета отхвърляйки Христос (Филипяни 3:2), и така са се съюзили с езичниците и извратените. Вероятно това е значението тук (сравнете 2:9; 3:9). Бог не дава светите неща на кучетата (Матей 7:6). Другите категории, споменати в този стих, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже, са също изброени в 21:8, 27. Християните са се отказали от всичките си нечестиви дела чрез своето кръщение към нов живот. 16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, да ви засвидетелствувам това за църквите; думата ви е в множествено число, което означава, че Господ се обръща пряко към слушателите на св. Йоан; и посланието е общо за църквите (“всички светии,” ст. 21). Христос повтаря урока от 5:5, че Той носи Новия Завет, “Хартата на човечеството,” чрез която всички народи ще бъдат благословени: Аз съм Коренът и Потомъкът Давидов, Източникът и Кулминацията на Давидовата династия. Хенгстенберг коментира: “Тъй като Исус е коренът, той също е родът на Давид. Само в Него е запазен родът; иначе той щеше да премине без следа. Давидовият род е повече от просто потомство; това показва, че ако не беше Христос, Давидовият род би престанал да съществува. Давидовият род се споменава тук по отношение на непобедимата сила и вечна власт, които са му обещани от Бога (сравнете Лука 1:32-33). Това, което свидетелствува Този, в Когото славният Давидов род стига до кулминация, със сигурност ще се изпълни.”747 В Числа 24:17 Валаам пророкува за Христос под символите на звезда и на жезъл; Христовият жезъл е обещан на победителя в Тиатира (2:26-27), отнасяне към Псалм 2:8-9; после, както продължава обещанието за победителя, Христос представя Себе Си като Утринната звезда (2:28), и това обещание е повторено тук, отчасти за да допълни обещанието за Светлината в стих 5, и отчасти в съответствие с другите връзки, които този текст има с посланията към Пергам (споменаването на идолопоклонството и отнасянето към Валаам) и Тиатира (споменаването на чародейството и на прелюбодейството). 17 И Духът и невястата казват: Дойди! Това е молитва към Исус, където Духът вдъхновява Невястата да Го извика (сравнете Песен на песните 8:14: “Бързай, възлюбени мой!”), да дойде в спасение и в съд, точно както четирите живи същества извикаха Четиримата Конника (6:1, 3, 5, 7). Тогава се излага литургичният отговор: И който чуе, нека рече: Дойди. Накрая изразът се обръща (сравнете 3:20-21, където Христос първо моли да вечеря с нас, а после ни призовава да седнем с Него), защото сигурността на Христовото идване при нас в спасение ни дава възможност да идваме при Него за Водата на Живота: И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота. Изразът даром е dōrean, означаващ като подарък, използван от Христос в изключително красноречив контекст: “Намразиха ме без причина” (Йоан 15:25). Нашето спасение е безплатно, “без причина,” доколкото става въпрос за наша собствена заслуга; неговият източник и основание са изцяло в Него, и вникакъв случай не в нас. “В Неговата благодат се оправдаваме даром чрез изкуплението, което в Христа Исуса” (Римляни 3:24). 18-19 Сега Исус казва това, което е смятано от много хора като най-тържествените и страшни думи в цялото пророчество: Аз свидетелствувам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тази книга, и, ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дяла от дървото на живота и от светия град, които са описани в тази книга (сравнете Второзаконие 4:2; 12:32; 29:20).748 Ръшдуни коментира: “В много реален смисъл Откровение завършва Писанието. То говори съзнателно като последно слово. Във Второзаконие 4:2 Мойсей заявява: ‘Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях. . . .’ Думи щяха да бъдат прибавяни от други, но откровението щеше да бъде едно непроменимо слово. Сега, при завършване на Писанието, прибавянето или отнемането на ‘думите’ към книгата е забранено; вече не могат да бъдат прибавяни думи. Съзнателното съответствие и промяна са твърде очевидни, за да бъдат случайни. Дадени са последните думи от непроменимото слово.”749 20-21 Онзи, Който свидетелствува за това, Истинният и верният Свидетел, казва: Наистина ида скоро! В своята заключителна литургия Църквата отговаря: Амин! Ела, Господи Исусе! Църквата моли за съд; тя конкретно моли своя Господ да дойде (Maranatha!), носейки Анатема за всичките Си врагове (1 Коринтяни 16:22), но благодат за всичките светии. Както видяхме при 3:14, добре познатата дума Амин е клетва, призоваване върху себе си на проклятията на завета и тържествено признание, че въобще ну бихме имали благодат, ако Исус Христос не беше нашият “Амин,” който пое Проклятието вместо нас. Затова, както увещава св. Амвросий, “Това, което говори устата, нека вътрешният ум да изповяда; каквото промълвява езикът, нека сърцето да почувствува."750 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|