Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Тиатира: Съд върху блудната царица (2:18-29)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- : Последните ти дела са повече от първите
- Вие търпите
- Ето, ще я тръшна на легло!
- И ще умъртвя нейните деца
- Всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който издирвам умовете и сърцата
- Не поставям друг товар над вас. Независимо какво имате, дръжте го докато дойда
| Тиатира: Съд върху блудната царица (2:18-29)
18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед: 19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите. 20 Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. 21 И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. 22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела. 23 И децата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му. 24 А на вас, останалите в Тиатира, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на Сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; 25 Но дръжте онова, което имате, докле дойда. 26 И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, - 27 (и той “Ще ги управлява с желязна тояга; те ще се строшат като грънчарски съдове,”-) както и Аз получих от Баща Си. 28 И ще му дам зорницата. 29 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите. 18 Едно от най-забележителните неща за град Тиатира е било надмощието на търговските гилдии над местната икономика. Всяка възможна промишленост е била строго контролирана от гилдиите: За да работиш някакъв занаят, трябва да принадлежиш към съответната гилдия. А да си член на гилдията е означавало също да си поклонник на езически богове; езическите култове са били тясно свързани с гилдиите, които свиквали своите събрания и общи празненства в езическите храмове. Две централни черти на задължителното езическо поклонение са били яденето на идоложертвено месо и сексуален разврат. Всеки християнин, който е бил занаятчия и търговец, е бивал изправен пред сериозни проблеми: неговата вярност към Христос се е отразявала на неговото призвание, неговото препитание и на способността му да храни своето семейство. Местният бог, пазителят на града, бил Тиримнос, син на Зевс; и поклонението към Тиримнос е било примесено в Тиатира с поклонението към Цезар, който също е бил обявен за въплътен Божий Син. Конфликтът между християнското и езичеството в Тиатира е бил непосредствен и централен – и затова първата дума на Христос за тази църква е официалното оповестяване, че само Той е Божият Син (единственото място в Откровение, където се използва това конкретно име за Христос). Писмото до тази църква започва с безкомпромисно предизвикателство срещу езичеството и култа към държавата, потвърждаващо категоричната, абсолютна уникалност на Исус Христос. 19-20 Има много неща, които могат да бъдат похвалени в тиатирската църква. Тя е активна в любов и вяра и служение и устояване – всъщност, нейната дейност се увеличавала: Последните ти дела са повече от първите. Но въпреки всички добри дела на църквата, нейният голям недостатък в очите на Христос е нейната доктринална и морална разпуснатост (така тиатирците са антипод на доктринално правите ефесяни). Презвитерите са допускали в църквата лъжливо учение. Христос отново нарича ереста със символично име, както преди (Николай и Валаам); този път култът е отъждествен с Езавел, нечестивата царица на Израел от девети век пр. Хр., която води заветния народ в идолопоклоннно и прелюбодейно поклонение на езически богове (3 Царе 21:25-26; ср. 4 Царе 9:22, където нейните действия са конкретно наречени “блудства” и “чародейство”). “Езавел” на тиатирската църква по същия начин е проповядвала компромис с езичеството. Разбира се, това е било съпътствано с много набожно звучаща терминология – може би в смисъл, че в крайна сметка има само един Бог, така че всяко хваление отдавано на лъжливи богове е “в действителност” отдавано на истинския Бог; или че чрез съучастието с езичници в техните религиозни служби е можело да се свидетелства за християнството; или съвместната дейност с езичниците ще позволи на християните да оцелеят, вместо да бъдат унищожени чрез гонение; или може би че ние християните трябва да изоставим нашия арогантен абсолютизъм и да се стремим да се съчетаем най-добрите от нашите традиции с най-добрите от езическите традиции, така създавайки истинска световна вяра, която отговаря на нуждата на всички хора и всички общества. Независимо от основанията, доктрината е била ерес и не е трябвало да бъде търпяна. Това е точната дума, която се използва тук: Вие търпите тази жена, обвинява ги Господ. И като я търпят, презвитерите поставят цялата църква в опасност, защото тя учи и прилъгва Моите слуги, така че извършват блудство и ядат идоложертвено. Това трябва да бъде ясно разбрано: Ортодоксалното, библейско християнство е нетолерантно. Църква, която търпи нечестиво и лъжливо учение, е църква под осъждение; Бог няма повече да я търпи. Това не означава, че християните трябва да са нетолерантни към грешките един на друг, към темпераменти и различия относно маловажни неща. Но когато става въпрос за ясни нарушения на библейския закон и здравото учение, управлението на църквата е задължено от Писанието да ги спре преди те да унищожат църквата. Преобразно, ако не и буквално, “Езавел” е водела християните в блудство и идолопоклонническо общение, действително изоставяне на християнската вяра заради езичеството и поклонението пред държавата. Имало ли буквално такава жена, която е водела юдаистите в тази местна област? Тази възможност е поне загатната от конкретното обвинение срещу ангела/епископа на Тиатира: “търпиш твоята жена, Езавел.” Може би главният еретик в Тиатира е била съпругата на водещия пастор! От друга страна, Христос може би показва чрез по-обобщен начин неуспеха на ангела, подобно на Адам, правилно да пази Невястата – централна функция на свещеническото призвание. Понеже той се е провалил, тя е станала Блудница.182 21-23 Христос е дал време на Езавел да се покае . . . за своето блудство, и тя е отказала. Трябва отново да подчертаем, че тази дума се използва и в буквален, и в символичен смисъл в Писанието. Изглежда Езавел действително е насърчавала Божия народ да извършва физическо блудство във връзка с религиозните обичаи на занаятчийските гилдии; от друга страна, употребата на думата блудство има дълга библейска история като символ на бунт срещу истинския Бог от тези, които Му принадлежат (вижте например Езекиил 16 и 23). Вече отбелязахме символичните страни на идолопоклонническото ядене и блудството; също е важно да разберем, че св. Йоан описва Великата Блудница Вавилон отъждествена с отстъпническия юдаизъм, с много ясни връзки към библейския разказ за Езавел, Блудната Царица (17:5, 16; 19:2). Това отново потвърждава тълкуванието, че ученията на николаитите, валаамитите и езавелитите са били едни и същи, и са свързани с лъжливия Израел, “сатанинската синагога.” “Езавел” е трябвало да бъде наказана, и чрез игра на думи Господ заявява: Ето, ще я тръшна на легло! Както посочват много от съвременните преводи, това е болнично легло, обяснено от следващото изречение: и тези, които блудстват с нея в голяма скръб. С черен хумор Исус казва: Искате да “ лежите заедно” (т.е. да блудствувате)? Добре – ето ви смъртно легло! Нека също да отбележим внимателно, че тази присъда от първи век срещу последователите на Езавел е изговорена в контекста на Голямата скръб. Всяко библейско сведение за Голямата скръб ни води до ясното заключение, че тя е станала по време на поколението след Христовата смърт и възкресение – точно както Той каза, че ще стане (Матей 24:21, 34).183 И ще умъртвя нейните деца (нейните последователи; сравнете Исая 57:3) със смърт е, за нашите уши, странен начин за изразяване. Но това е често срещано еврейско изразно средство за подчертаване, познато като плеоназъм, лингвистично “двойно свидетелство” за сигурността на неговото изпълнение (сравнете Битие 2:17, “Умирайки ще умреш”).184 Какво става, когато отстъпниците биват наказвани и съдени? Всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който издирвам умовете и сърцата. Характерът на Бога като свят и всезнаещ Съдия се потвърждава в църквите (и също в света, Исая 26:9), когато Той наказва онези, които се бунтуват срещу Него. Онези, които наистина обичат Господа, ще се вслушат в осъждението и ще бъдат отново подбудени към покорство, когато им е напомнено отново, че Той въздава на всеки от нас според делата ни. 24-25 Очевидно, централна част от ереста на Езавел е включвала изследване на дълбоките неща на Сатана, както ги наричат те. Свързвайки това с вече познатите неща за нейното учение, изглежда нейната доктрина е била пред-гностическо учение, че християните трябва да достигат до нови и по-високи нива на освещение чрез потапяне в дълбините на Сатанизма: поклонение пред идоли, блудство, навлизане в пълна степен в извращенията на езичниците около тях – да грешат, за да преизобилства благодатта. Разбира се, не би могъл да бъде пренебрегнат фактът, че такава дейност би била чувствено задоволяваща и икономически печеливша; но има и нещо повече. Доктрината на Езавел за освещаване чрез идолопоклоство и блудство е просто леко християнизирана разновидност на най-древната ерес в света, която се проявява във всяко общество от самото начало: спасение чрез хаос. Ева счете хаоса, анархията и революцията като ключ към мъдростта и придобиването на божественост; и първоначалната Прелюбодейка имаше много последователи, както посочва Р. Дж. Ръшдуни: “Хаосът като съживяване има дълга и продължаваща история в западната цивилизация, и с Френската революция той придобива нова жизненост, когато революцията и сексуалният хаос стават средство за обществено обновление. В света на изкуството художникът започва да се отъждествява задължително като обществен и сексуален анархист, а в общоприетото мислене редът и моралът започват да означават монотонност и безжизненост, обезсилваща рамка, докато беззаконието означава свобода и власт. ‘Лудуването’ на средната възраст и сексуалният разврат се появяват като жажда за обновление, а негърски проститутки са били използвани като ‘нов късмет,’ особен грях срещу реда като средство за зареждане с късмет и сила. Присъщо на всички тези проявления, от древен Египет през Цезар до съвременния човек, е една обща надежда: унищожи реда, за да създадеш реда наново, или още по-точно, унищожи реда, за да създадеш ред.”185 Но, казва Христос, има верни християни в Тиатира, които не се придържат към това учение, които не са търсили забраненото познание в сатанински практики, въпреки икономическите и обществени последствия за техния отказ да направят компромис; Не поставям друг товар над вас. Независимо какво имате, дръжте го докато дойда. Това отново отразява езика на посланието от Ерусалимския събор до новоповярвалите сред езичниците: “Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено . . . също и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде” (Деяния 15:28-29). Верните трябва да продължат да практикуват основните неща на вярата, придържайки се към ортодоксалните стандарти на учението и живота, докато Христос дойде със скръб, за да съди еретиците и отстъпниците, които незаконно пребивават в Църквата. 26-29 Верните християни в Тиатира са страдали и от езическия свят отвън, и от допускащите компромиси еретици от църквата. Вероятно са бивали изкушавани да се съмняват дали някога ще победят в тази борба. Най-богатите и успешни християни са били онези, които са били най-неверни към Христос; като че ли привържениците на здравото учение са водели губеща битка. Те са били толкова безсилни, че дори не са били неспособни да изгонят отстъпниците от църквата. Въпреки това Христос обещава на ангела/епископа: Този, който победи, и този, който върши Моите дела до края, на него ще дам власт над народите. И той ще ги управлява с желязна тояга, и ще ги строши като грънчарски съдове, както и Аз получих от Моя Баща. Това е отнасяне към обещанието на Бащата към Сина, както е записано в Псалм 2:8-9: Поискай от Мене и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство, И земните краища за Твое притежание. Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд. На Бог Син беше дадено управлението над целия свят, и всички народи ще дойдат под Неговото месианско царуване (вижте също Псалм 22:27-31; 46:4, 10; 65:2; 66:4; 68:31-32; 72; 86:9; 102:15-22; 138:4-5; 145:10-11). Каквато и съпротива да се издигне срещу Неговото царство, ще бъде абсолютно смазана. И поставянето на Христос като Цар на вселената, пророкувано в този текст, ясно се извършва при Първото Идване на Христос, чрез Неговото раждане, живот, смърт, възкресение и възнасяне в слава (това може да се потвърди просто от поглед към многобройните новозаветни цитирания на Псалм 2 и 110, всички от които се отнасят за царуването на Христос186. Идеята на цитата тук е, че на християнските победители в тази епоха е обещан дял в месианското царуване на Исус Христос, във времето и на земята. Въпреки цялата съпротива, Бог е издигнал Своя Цар над народите (сравнете Псалм 2:1-6). Хората, които са покорни на Неговите заповеди, ще управляват света, възстановявайки го за Неговата слава според Неговите закони. Псалм 2 показва как Бог се смее и подиграва на жалките опити на нечестивите да се борят за събарянето на Неговото царство. Той вече е дал на Своя Син “цялата власт на небето и на земята,” и Царят е със Своята Църква до края света (Матей 28:18-20)! Възможно ли е Царят да бъде победен? Той всъщност е предупредил всички земни владетели да се подчинят на Неговото управление, или ще погинат (Псалм 2:10-12). И същото важи за Неговата Църква. Народът, който няма да ни служи, ще погине (Исая 60:12); всички земни народи ще бъдат покорени под нашите крака (Псалм 47:1-3) – обещания, направени първоначално за Израел, но сега се изпълняват за Новия Израел, Църквата. За преследваната и привидно слаба църква в Тиатира това са били добри новини. Засега те са били оставени на милостта на могъщите икономически и политически власти; култът и поклонението пред държавата са нараствали; дори техни близки християни са били заблудени от лъжепророци и еретици. Да си верен християнин в Тиатира е означавало трудности и страдание, а не задължително много славно, публично мъченичество. Просто всекидневното усилие да си верен на Христовото Слово; просто да си безработен и да не можеш да си намериш работа сред една процъфтяваща икономика, когато всеки около тях е можел да си намери работа само на цената да покади малко тамян, да хапне малко месо от езически жертвеник, и да се впусне в малко “безвреден” секс по взаимно съгласие. Нямало е възможности за голям морален кръстоносен поход; просто всички те смятат за малко чудат. И нощ след нощ вашите деца плачат от глад. Не, този вид мъченичество въобще не е бил бляскав. Но на тези, които останат верни, е обещано, че ще победят, че ще царуват с Христос. Положението е щяло да се промени, обстоятелствата са щели да се обърнат. Христос иде, за да спаси и да осъди. Страданията на тези християни не са означавали края на света, а началото. Това, което е изглеждало като наближаване на дълга, тъмна нощ, в действителност е било известяване на Христовата победа над народите. Конфликтите, които са преживявали, не са били белег на поражението на Христос от света, а само уверение, че най-после са влезли в битката; и боговдъхновеното пророчество на Псалм 2 гарантира, че техният Господ ще бъде победител, и те с Него. Езичеството, култът към държавата и юдаизмът ще навлязат в тъмнина, когато Христос отнеме светлината по целия отстъпнически Израел и Римската империя. Но за християните нощта е била към своя край; изкупената и освободена вселена е навлизала в светъл Ден. Христос е идвал да даде на тези победители Утринната Звезда. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|