Сарди: Съд върху мъртвите (3:1-6)
1 До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.
2 Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.
3 Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час е дойда върху тебе.
4 Но имаш няколко души в Сарди, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.
5 Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Баща Си и пред Неговите ангели.
6 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
1 Пред епископа на църквата в Сарди Христос се обявява като Този, Който има седемте Божии Духове. Както видяхме (при 1:4), това е название на Святия Дух, който, както обявява Никейската изповед, “произлиза от Бащата и от Сина.” Христос също притежава седемте звезди, ангелите на църквите (1:16, 20). Той притежава водачите на църквите и те са отговорни пред Него и за всяко нещо. И презвитерите в Сарди отчаяно са се нуждаели да им бъде напомнено това, защото са позволили на църквата да умре.
Зная вашите дела, казва им Господ. На име сте като живи. Църквата в Сарди е имала репутация на активно събрание, “жива” за Христос. Несъмнено тя е била добре позната в Азия като представителят на християнската вяра в един богат и известен град. Може би е била популярна и модна сред общността; няма сведения, че във времето на нарастващи гонения църквата в Сарди е била под заплаха. Всъщност, свидетелствата сочат точно обратното, показвайки, че църквата е влязла почти в пълен компромис със заобикалящото я общество. Тази оживена, привидно плодоносна и растяща църква всъщност е била мъртва. Трябва да отбележим, че смъртта на Сарди не се състои задължително в липса на младежки активности и събрания на общение (което е причината църквите днес да бъдат считани за “мъртви”). По-скоро църквата е била станала, както Маунс правилно отбелязва, светска.187 Нейният основен мироглед не е бил по-различен от този на заобикалящото я езическо общество. Нейните възгледи са били подобни на възгледите на хората, които на друго място в Писанията се определят като “мъртви в престъпления и грехове” (Ефесяни 2:1-3). Сарди е бил “влязъл в пълно съгласие със своята езическа среда.”188
Сподели с приятели: |
