Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Звяра и образа му и числото на неговото име . При брега, до ръба на купела, победителите отдават хваление: Стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи
- : Велики и чудни са Твоите дела, О, Господи Боже Всемогъщи
- Праведни и истинни са Твоите пътища
- Защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби
15 – СЕДЕМ ПОСЛЕДНИ ЯЗВИПобедната песен (15:1-4) 1 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божия гняв. 2 И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тези, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. 3 И пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете. 4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят; Понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Теб, Защото се явиха Твоите праведни съдби. 1 Св. Йоан сега ни казва за друго знамение в небесата, велико и чудно. Два пъти преди това той ни показва голямо знамение в небето: Жената облечена със слънцето (12:1), и големия червен Змей (12:3). Както казва Фарър, “сякаш всичко в 12-14 е разгръщане на тази могъща битка, и следващото действие веднага започва.”525 Това ново знамение въвежда кулминацията на книгата: седем язви, които са последните, защото в тях се изчерпва Божият гняв. Няма причина да приемем, че това трябва да бъдат “последните” язви в пълен, абсолютен и универсален смисъл; по-скоро, според изрично ограничените цел и обхват на книгата Откровение, те съставляват окончателното изливане на Божия гняв, Неговия велик космически Съд срещу Ерусалим, премахвайки старозаветния световен ред веднъж завинаги. Както Тръбите, тази последователност от осъждения трябва да бъде изпълнена от седем ангели (както ще видим в следващата глава, има няколко съответствия между прогласяванията на Тръбите и възлиянията от Чашите. Това начално твърдение е малко или повече е заглавието за осталата част от книгата и е обяснено в следващите стихове. 2 Видението започва: Св. Йоан вижда нещо като стъклено море, кристалното Море пред Престола на Бога (4:6), съответствуващо на сапфирената “настилка” видяна от Мойсей на Святата Планина (Изход 24:10), синята кристална “твърд,” през която Езекиил преминава в своето възнасяне в Облака на Славата (Езекиил 1:26), и медното Море (Легена) в Храма (3 Царе 7:23-26). Но в това видение Морето вече не е синьо, а червено: Стъклото е смесено с огън. Образът свързва това видение с последната сцена от Глава 14, голямата река от кръв, която тече по цялата дължина на Земята, едно истинско Червено море, през което праведните биват избавени, но в което техните врагове са погубени. Сега св. Йоан изобразява светиите ликуващи около брега като Мойсей и израилтяните след първоначалното пресичане на Червеното море (Изход 14:30-31; 15:1-21), победоносни над чудовището от дълбините; буквално, те са побеждаващите или победителите, “защото се подчертава същностния характер на ‘победителя,’ а не на факта на завоеванието.”526 Описанието на тяхното завоевание е трикратно: Те победиха Звяра и образа му и числото на неговото име. При брега, до ръба на купела, победителите отдават хваление: Стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи, те съставляват народа на новия свещенически Храм, който стои до очистващия Леген, чрез който са били осветени. Св. Павел описва освобождението от Червеното море като “кръщение” на Божия народ (1 Коринтяни 10:1-2), и Скръбта наистина е огненото кръщение на Църквата: “Така големият стъклен съд на морето е видян ‘изпълнен с огън.’ В това, през което израилтяните преминават за спасение, техните гонители влизат за унищожение; Фараон и неговите войски загинаха в завърналите се води. И така знаем, че огненото кръщение трябва да падне върху хората на Антихриста; видението за купите [Чашите] ще ни покаже как става това.”527 Още една интересна страна на образа за Легена идва от историята на Летописеца за освещаването на Храма от цар Соломон: “Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си. Защото Соломон беше направил меден леген,528 който беше пет лакътя дълъг, пет лакътя широк и пет лакътя висок, който беше положил всред двора, и като застана на него, падна на коленете си пред цялото Израилево събрание и простря ръцете си към небето,” за да изпълни молитвата на посвещението (2 Летописи 6:12-13). Това не беше големият Леген в най-южния край на Храма (чиито размери са записани във 2 Летописи 4:2-5), а един от няколкото медни легена, направени от Соломон (сравнете 2 Летописи 4:6, 14). Соломон застана на това “море” пред Олтара и принесе своята молитва, благодарейки на Бога за Неговите могъщи дела, призовавайки Неговите праведни съдби и молейки Го за обръщането на всички народи (2 Летописи 6:14-42; сравнете Откровение 15:3-4). Непосредствено след това четем: “Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето, та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома. И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му” (2 Летописи 7:1-2). Подобно на това, в края на молитвата на светиите, стоящи до Морето седемте ангела получават чаши пълни с огнен гняв, който ще падне върху Земята, за да погълне отстъпилия Израел като взеизгаряне; Облакът изпълва Храма, и никой не може да влезе, докато всеизгарянето не изгори напълно (Откровение 15:5-8). Друг съответствуващ текст на този е Захария 12, който изобразява Ерусалим като опияняваща чаша за народите (Захария 12:2; сравнете Откровение 14:8-10), огнен леген, който ще погълне езичниците (Захария 12:6; Откровение 15:2). Иронията на Откровение, както видяхме многократно, е, че Израел от първи век сам е заел мястото на езическите народи в пророчествата: Той е погълнат в огнен леген – Огненото Езеро – догато Църквата, като е преминала през всеизгарянето, наследява спасение. 3 Видяхме в увода към пета част, че Песента на Мойсей . . . и Песента на Агнето се отнасят за Песента на Свидетелството, на която Мойсей и Исус Навиев (= Исус, Агнето) научиха децата на Израел при границата на Обещаната Земя (Второзаконие 31-32). Образът обаче е взет от Изход 15, който описва Мойсеевата победна песен при поражението на Фараона и неговата войска в Червеното море (две други библейски версии на Мойсеевата песен в Изход са Исая 12 и Авакум 3). Важно е да отбележим, че и двете песни на Мойсей са здраво основани в историята: И двете прогласяват, че спасението, което Бог дава, е Неговата победа в този свят над езичниците от този свят. Тези светии чрез Христос са победители, във времето и на земята. Както казва Р. Дж. Ръшдуни, “Земята е на Господа, и е област на Неговата победа. Въпросът на битката не е бягство от историята, както въплъщението и изкуплението не са бягство от историята. Бог Син не влезе в историята за да я предаде. Той дойде да изкупи Своите избрани, да наложи Своите царски права, да изяви плодовете от Своята победа и да пресъздаде всички неща според Своята върховна воля.”529 Йоановият текст на Песента на Мойсей всъщност не цитира нито от Изход 15, нито от Второзаконие 32, макар някои от неговите изрази да съдържат далечен отзвук от втората; обаче, както отбелязва Фарър, “за св. Йоан е характерно, че той се задоволява да направи само препратката; красивият псалм, който слага в устата на светиите, е сбор от изрази от целия псалтир и от други места.”530 Едерсхайм разглежда връзката между тази сцена и Съботните служби в Храма: “Това е Съботата на Църквата; и като в Събота, освен псалма за деня [Псалм 92] при редовната жертва, те пеят на допълнителната съботна жертва [28:9-10], сутринта Песента на Мойсей от Второзаконие 32, а вечерта тази от Изход 15, така че победоносната Църква празнува своята истинска Съботна почивка като пее същата ‘Песен на Мойсей и на Агнето,’ само че с думи, които изразяват пълното значение на Съботните песни в Храма.”531 Сигурно е невъзможно да проследим напълно препратките към старозаветната Песен, но вече съм посочил поне някои от тях: Велики и чудни са Твоите дела, О, Господи Боже Всемогъщи (Изход 34:10; Второзаконие 32:3-4; 1 Летописи 16:8-12; Псалм 92:5; 111:2; 139:14; Исая 47:4; Еремия 10:16; Амос 4:13; сравнете Откровение 1:8); св. Йоан изяснява, че светиите не просто правят общо изявление, а конкретно говорят за “великите и чудни” окончателни съдби, в които “гневът на Бога се изчерпва” (15:1). Праведни и истинни са Твоите пътища (Второзаконие 32:4; Псалм 145:17; Осия 14:9); отново, Бог е наречен “праведен и истинен” специално по отношение на Неговите спасителни съдби, освобождаващи Църквата и погубващи Неговите врагове (сравнете 16:7). “Във време на скърби по земята, когато светската власт като че ли тържествува над Църквата, тя често бива подвеждана към съмнение относно величието на Божиите дела, правдата и истината на Неговите пътища; да се съмнява дали наистина Той е цар над езичниците. Сега това съмнение е потушено; то бива опровергано от делата; облаците, които закриват Божията слава от нейните очи, са напълно премахнати.”532 Ти, Царю на народите (Псалм 22:28; 47:2, 7-8; 82:8; сравнете 1 Тимотей 1:17; 6:15; Откровение 1:5; 19:16); като Господар на всички народи, Той движи земните войски, за да изпълни Своите цели в осъждението; Той ги смазва заради техния бунт; и ги води към покаяние. 4 Кой няма да се бои от Теб, о Господи, и да прославя Твоето име? (Изход 15:14-16; Еремия 10:6-7; сравнете Откровение 14:7); на език, който е по-познат за нас, това означава: Кой няма да се обърне? Кой няма да служи на Бога, да Му се покланя и да Му се покорява? Ясният извод (който ще се изяви в следващото изречение), е, че преобладаващото мнозинство от всички хора ще дойде в спасението, което Бог е дал в Исус Христос. Това е великата надежда на старозаветните бащи, както изобилно потвърждават многобройни текстове. Защото само Ти си свят (Изход 15:11; 1 Царе 2:2; Псалм 99:3, 5, 9; Исая 6:3; 57:5, 15; Осия 11:9; сравнете Матей 19:17; 1 Тимотей 6:16). Божията “святост” в Писанието често се отнася не толкова за Неговите етични качества, колкото за Неговото уникално величие, Неговата абсолютна трансцендентност и “отделеност.” Но именно тази “непостижимост” се заявява тук като истинска причина за Неговото присъствие, Неговата близост, Неговата достъпност за всички народи. Учението бива положително прогласено: Защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби (1 Летописи 16:28-31; Псалм 2:8; 22:27; 65:2; 66:4; 67:1-7; 86:8-9; 117:1; Исая 26:9; 66:23; Еремия 16:19); обръщането на всички народи е крайната цел и неизбежният резултат от Божиите съдби. Падането на Израел, казва св. Йоан на Църквата, ще доведе спасението на света (а св. Павел продължава логиката: следователно падането на Израел трябва да доведе в края на краищата до неговото собствено възстановяване в завета; Римляни 11:11-12, 15, 23-32). Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|