Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Да, казва Духът, за да починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Човешкият Син, Жътвата и Гроздоберът (14:14-20)
- Вземи своя остър сърп, и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло
- Земята
| Да, казва Духът, за да починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях. Отново има контраст със съдбата на поклонниците на Звяра, които няма да имат почивка ден и нощ от своите мъчения. Търпеливите светии са насърчавани да продължат във вярност, защото тяхната вечна почивка идва и техният труд ще бъде възнаграден. Библейкото устояване е предопределено от наградите на вечността, не от скърбите на настоящето. Библейската надежда отива отвъд битката. Това не означава, че Библията заповядва отвлечено пренебрежение към този живот; но тя също не насърчава възглед, който е само или главно насочен към този свят. Нашата греховна склонност е да отиваме винаги само в едната посока, но Бог ни призовава да бъдем и в този свят, и в отвъдния. Библейската вяра ни призовава да работим с всички сили в този свят за господство (Битие 1:28; Еклесиаст 9:10), и в същото време ни напомня постоянно за нашата вечна надежда, нашата окончателна почивка.
Човешкият Син, Жътвата и Гроздоберът (14:14-20) 14 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп. 15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. 16 Онзи, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната. 17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. 18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп и рече: Простри острия си сърп и обери гроздето на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. 20 И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете и върху едно разстояние от хиляда и шестотин стадии. 14-16 Тези стихове съставляват централната точка на целия раздел, стихове 6-20. Видяхме три ангела, правещи изявления за Земята на Израел (ст. 6-13); още три ще се появят, за да извършат символични действия върху Земята (ст. 15, 17-20); и в центъра е бял Облак, а седящ на Облака е Един като Човешки Син, имащ златна корона на главата Си. Това е познатият Облак на Славата, с който Христос е облечен в 10:1; сега той е бял, а не черен като на Синай (Изход 19:16-18; сравнете Софония 1:14-15). Причините св. Йоан да говори за облака в този контекст могат да бъдат разбрани от неговата връзка с Човешкия Син. Отнасянето е към пророчеството на Данаил за Идването на Месията за Неговото въвеждане като Цар на вселената – видение, което следва неговото пророчество за Зверовете със седем глави и десет рога: Гледах в нощните видения, И ето, един като Човешки Син Идеше с небесните облаци И стигна до Стария по дни; и доведоха Го пред Него. И Нему се даде владичество, Слава и царство, За да Му слугуват Всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, Което няма да премине, И царството му е царство, Което няма да се разруши. (Данаил 7:13-14) Идеята на св. Йоан е ясна: Нека Зверовете да вършат злините си – Човешкият Син се е възнесъл в Облаците и е получил вечно господство над всички хора и народи! Неговото царство никога няма да бъде съборено; никой никога няма да царува след Него. Ясно е също, че това е видение не за някое бъдещо идване на земята, но за следствието от Христовото първоначално Възнасяне в Облаците към Бащата – първоначалната Parousia.517 Сега Човешкият Син царува като Втори Адам, Цар на царете. Св. Йоан не показва Христос идещ в Облаците, но всъщност вече седнал на Облак, поставен на Своя небесен престол. По-рано (ст. 6) той ни показва седенето на израилевите водачи над Земята; срещу тях седи Христос Господ, възцарен върху Облака на Славата (сравнете Псалм 2:2-6). Царят не само има корона на Своята глава, но и остър сърп в ръката Си. И друг ангел излиза от Храма, викайки със силен глас на Седящия в Облака: Вземи сърпа си и жъни, защото часът на жътвата е дошъл, понеже Земната жътва е презряла. Първият ангел в тази триада повтаря това, което е казал първият ангел от другата триада (ст. 7): Дойде времето! Този път обаче ударението пада не върху съда, а върху благословението, събирането на избраните. Това, също е свързано с делото на Човешкия Син в Неговата Parousia, когато изпраща Своите “ангели,” Своите апостолски посланици, да съберат избраните (Матей 24:30-31). Думата за събирам буквално е синагога; значението на Неговите думи е, че Израел, който отказа да бъде събран в синагога под Христос (Матей 23:37-38), ще бъде заменен от Църквата като новата Синагога. Първите църкви бяха просто християнски “синагоги” (Яков 2:2), и очакваха наближаващия скоро Ден, когато отстъпилият Израел ще бъде напълно лишен от наследство, а Църквата разкрита като истинскатата Синагога, “събрана” в окончателната новозаветна форма (2 Солунци 2:1). Исус описа Божието царство като голяма жътва (Марк 4:26-29) и каза на Своите ученици: “Ето, казвам ви, подигнете очи си и вижте, че нивите са вече бели за жътва. Който жъне получава заплата [сравнете Откровение 14:13], и събира плод [сравнете Откровение 14:4] за вечен живот; за да се радват заедно и който сее, и който жъне” (Йоан 4:35-36). Съответно, първият ангел (представляващ своите земни съдружници) призовава Човешкия Син да вземе сърпа Си (споменат седем пъти в този текст) и да пожъне, молещ се в покорство на Христовата заповед: “Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си” (Матей 9:37-38). От Своя Облак-Престол Царят отговаря на молитвата на Църквата: Като хвърля Своя сърп над земята, Той изпраща Своите жътвари; Земята е ожъната и плодът е донесен в Неговото Царство. Образът на сърпа е свързан в Писанието с Петдесятница, празнувана след като житото е ожънато (Второзаконие 16:9), когато Духът се излива в спасение и благословение (Деяния 2). 17-18 Св. Йоан се връща към темата за съда, защото заедно със събирането на Църквата върви и отлъчването на Израел. Битие 21 описва как признаването на Исак като дете на обещанието изисква изгонването на слугинята Агар и нейния син Исмаил; и св. Павел вижда в този разказ алегория за отхвърлянето на стария Израел и признаването на Църквата като “наследник на обещанието.” Той каза това на църквите в Галатия, в които се бяха промъкнали юдаистки учения: “Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната; но този, който бе от слугинята се роди по плът, а онзи, който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези две жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, защото е Майка. . . . А ние, братя, както Исак, сме чада на обещание. Но, както роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. Но какво казва писанинето? ‘Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.’ Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната” (Галатяни 4:22-31). Старият Ерусалим, столицата на отстъпническия, гонителски юдаизъм, беше изгонен, отлъчен от Завета, а Църквата беше призната за законния наследник на обещанието. Християните, родени в Духа, са истинските деца на небесния Ерусалим. Затова втори ангел излиза от храма, който е в небето, за да помага в жътвата със своя остър сърп. В началото това изглежда просто продължение на първата жътва, но св. Йоан прави лека промяна, връщайки се към началото на този раздел на Откровение, за да развие неговата символика за гнева. Христос нареди на Своите ученици да се молят не само за обръщането на Израел, но и за неговото унищожение; и така в 6:9-11 виждаме светиите събрани около златния олтар на тамяна, принасящи своите проклинащи молитви за въздаяние. Скоро след тази сцена, в началото на виденията на Тръбите, ангел взема кадилник с молитвите на светиите, напълва го с огън от олтара и го хвърля върху Земята; “и настанаха гръмове и гласове и светкавици и земетресение” (8:3-5). Сега, в края на частта за Тръбите, св. Йоан вижда същия ангел, този, който има власт не просто “над огън,” както го предават повечето преводачи, но над огъня, огънят, горящ върху олтара; и той идва точно от олтара на молитвите на светиите, за да осъди, да донесе историческия отговор на поклонението и молитвите на Църквата. Той също се моли за жътва – но този път тя ще бъде жътва на нечестивите, “гроздовете на гнева” (подобно на това Йоил 3:13 съчетава образите на жътвата и на гроздобера). Така този трети ангел призовава втория ангел, държащ сърпа, и казва: Вземи своя остър сърп, и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. Божието лозе, Израел, е узряло за съд. Любезният ми имаше лозе на много тлъсто бърдо. Окопа го и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза. Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше сладко грозде, Но то роди диво. И сега, ерусалимски жители и юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми. Какво повече бе възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво? И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче; И ще го запустя; не ще да се подреже, нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд над него. Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са градината, която Го зарадва; И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл. (Исая 5:1-7) 19-20 Лозето е осъдено: Ангелът хвърли своя сърп в Земята, и събра гроздето от Земята, и го хвърли в голямата винена преса на Божия гняв, за да произведе веществото, което ще бъде изливано от чашите в глава 16. Многократните споменавания на Земята (шест пъти в стихове 15-19), заедно с образа на гроздето от Земята, наблягат, че това е съд върху Земята на Израел. Преглеждайки обширните библейски споменавания на идеята за лозе, Карингтън заключава: “Не изглежда възможно да предполагаме, че св. Йоан е мислил да приложи тези думи за някоя друга страна, освен за Израел, или за някой друг град, освен за Ерусалим. Те отразяват думите на св. Йоан Кръстител, с които започна цялото християнско пророческо движение, А и брадвата лежи вече при корена на дървото. Това, което е условно при Кръстителя, е абсолютно в Откровение. Израел е отхвърлен.”518 Образите от този текст се основават на пророчеството на Исая за унищожението на Едом, където Бог е описан като човек, който смачква гроздове с винена преса. Той обяснява защо Неговата дреха е изцапана със “сок”: Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! Стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло. Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана. Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, но нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи. Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята. (Исая 63:1-6) Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|