Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Благовестието и отровните чаши (14:6-13)
- Бойте се от Бога
- на всеки народ и племе, език и люде
- ) е накарал всички народи да пият от чашата с виното на своето разпалено блудствуване
- Тук е търпението на светиите
- Гласа от небето, казващ, Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите в Господа!
Благовестието и отровните чаши (14:6-13) 6 И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, и племе, език и люде. 7 И казва със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настава часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. 8 И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване. 9 И друг, трети ангел, вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, 10 той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. 11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. 12 Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса. 13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях. 6-7 Останалата част от тази глава е разделена на седем части – видение за прославената Църква, оградено от всяка страна от по три ангела. Св. Йоан е на път да направи преход между виденията за Тръбите (прогласявания на съда) и виденията за Чашите (извършване на съда). Предвещавайки тази промяна, първите три ангела правят специални прогласявания относно победата на Агнето, а последните три изпълняват специални действия, за да Му помогнат при осъществяването на Неговото завладяване. Както бихме очаквали, тези ангелски прогласявания и действия съответствуват на действията на Църквата, конкретно на нейните управители и ръководители. Първо, св. Йоан вижда друг ангел да лети посред небето, мястото на крясъците на Орела за Горко върху Земята (8:13). Но този ангел проповядва мир: Идващият съд не е самоцелен, а е част от прогласяването на вечното Благовестие. Противно на спекулациите на някои коментатори, няма причина да предполагаме, че това е нещо друго освен Благовестието, за което Новият Завет постоянно говори. Това е посланието за идването на Царството, както Йоан и Исус обявиха от началото: “В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближи небесното царство” (Матей 3:1-2); “А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки: Времето се изпълни, и Божието царство наближи, покайте се и повярвайте в благовестието” (Марк 1:14-15). И това е Благовестието, проповядвано от ангела, защото всеки елемент от него е част от посланието на Новия Завет: Бойте се от Бога (Лука 1:50; 12:5; Деяния 10:35), и отдайте Му слава (Матей 5:16; 9:8; 15:31), защото дойде часът на Неговия съд (Йоан 12:23, 31-32; 16:8-11); и поклонете се на Този, Който направи небето, земята и морето (света, Битие 1) и водните извори (Рая, Битие 2). Всичко това има удивителни прилики с описанието на апостолското Благовестие (сравнете Деяния 14:15; 17:24-31). Ангелът проповядва това Благовестие на онези, които седят в Земята. Обичайният израз за израилевите отстъпници е онези, които живеят в земята (3:10; 13:8, 12, 14; 17:2, 8). Този път вниманието е съсредоточено върху посланието към властите на Израел, тези, които са седнали или възцарени над Земята (глаголът е същият, който се използва в ст. 14 за Човешкия Син възцарен в облака). Посланието на Благовестието заповядва на управниците на Палестина да се подчинят под властта на Христос, да почитат Него като Бог, а не Цезаря. Но управниците и властите Го отхвърлиха, казвайки, “Не щем Този да царува над нас!” (Лука 19:14). Самият Господ обявява Божията слава и съд върху властите на Израел (Матей 26:64), и предупреждава Своите ученици, че те ще проповядват непопулярно Благовестие на управниците: “А пазете се от хората, защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият. Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите” (Матей 10:17-18). Нещо повече, “Това Благовестие на Царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи, и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14). И това е редът на Благовестието – първо на юдеите, а после на езичниците (Деяния 3:26; 11:18; 13:46-48; 28:23-29; Римляни 1:16; 2:9): Ангелът проповядва на управниците на Палестина, а после на всеки народ и племе, език и люде. Преди да дойде краят през 70 г. от Хр., ни казва Павел, Благовестието наистина е било проповядвано по целия свят (Римляни 1:8; 10:18; Колосяни 1:5-6, 23). Въпреки опитите на Змея и на неговите два Звяра да възпрат напредъка на Благовестието, мисията на апостолите, евангелизаторите, мъчениците и изповедниците на ранната Църква е била успешна. Светът е бил евангелизиран.507 8 Друг ангел, вторият по ред, представя друга страна на прогласяването на ранната Църква: Падна, падна великият Вавилон! Това е първото споменаване на “Вавилон” в Откровение, пророческо сведение предвещаващо идването на пълното изложение в следващите глави (подобно на ранното споменаване на Звяра в 11:7). Със сигурност е възможно, обаче, читателите на св. Йоан веднага да са разбрали неговото значение. В своето първо послание, вероятно написано преди Откровение, св. Петър описва местната църква, от която пише, като “тя, която е във Вавилон” (1 Петрово 5:13). Мнозина са предполагали, че това е Рим, където св. Петър (според традицията) е бил мъченически убит; но е много по-вероятно апостолът да е бил в Ерусалим, когато е пишел тези думи. На основа на данните от самия Нов Завет нашето естествено предположение трябва да бъде, че “Вавилон” бил Ерусалим, тъй като там е мястото, където той е живял и е упражнявал своето служение (Деяния 8:1; 12:3; Галатяни 1:18; 2:1-9; сравнете 1 Петрово 4:17). Нещо повече, първото послание на св. Петър също изпраща поздрави от Марк и Сила [Силван] (1 Петрово 5:12-13), а и двамата са живеели в Ерусалим (Деяния 12:12; 15:22-40).508 Във всеки случай, основната словесна атака на пророчеството е насочена против Ерусалим; то говори за Рим само доколкото Рим е свързан с Израел. Йоан не ни дава никакви признаци, че темата е променена. Както ще видим в глави 17 и 18, доказателството, че пророческият Вавилон е Ерусалим, е напълно убедително. Думата се използва за отстъпническия град точно както “Содом” и “Египет” са използвани в 11:8, за да опишат “Великият Град . . . където техният Господ биде разпнат” (отбележете също, че същия израз, Великият Град, е използван в 16:19 за да опише “Вавилон”). Основанието на св. Йоан да приложи думата за Ерусалим е, че Ерусалим е станал Вавилон, подобие на гордия, идолопоклоннически гонител-подтисник на Божиите хора. Тери правилно отбелязва, че “както Исус в Матей 24:14 казва, че краят на този град и на пре-месианската епоха ще последва проповядването на Благовестието между народите, така в този Апокалипсис прогласяването на падането на Великия Вавилон следва непосредствено след прогласяването на вечното Благовестие.”509 Този голям Град-Блудница (17:1) е накарал всички народи да пият от чашата с виното на своето разпалено блудствуване (ироничен контраст на законното и благословено “любовно вино” празнувано от Соломон, Песен на песните 1:2-4; 4:10; 5:1; 7:2, 9). Думата обикновено превеждана като гняв (както е в KJV) означава горещина (NASV я предава като страст). В стих 10 идеята определено е за гняв, но тук Йоан просто използва познатата библейска картина на отстъпилия Израел като блудница, разпалваща страстите на мъжете с горещината на похотта. Израел е злоупотребил със своята привилегирована позиция на божествено определен “водач на слепите” и “светлина за онези, които стоят в тъмнина” (Римляни 2:19). Народите го търсят за наставление, но завършват с богохулства против Бога заради нечестието на Израел (Римляни 2:24). Бог е възнамерявал Израел да бъде Госпожа Мъдрост, призоваваща всички хора да ядат от нейната храна, да пият от нейното вино, и да живеят разумно (Притчи 9:1-6). Вместо това той е станал Госпожа Глупост, използвайки откраднати вещи, за да примамва хората към дълбините на ада (Притчи 9:13-18). Като Звяра от Земята (Лъжепророкът, който говори като Змей), основното занимание на Вавилон е да прелъстява другите в блудство, поклонение пред лъжливи богове. 9-11 И друг ангел, трети, ги следваше, със съответното послание за гибел за всеки, който се поклони на Звяра и на неговия Образ, или получи белег върху челото си или върху ръката си (вижте по-горе, за 13:15-18). Голямото престъпление на Звяра от Земята – религиозното ръководство на отстъпилия Израел – е насърчаването и налагането на поклонението пред Звяра (13:11-17). Така св. Йоан намеква за личността на великия град, като повтаря думите си за Земния Звяр непосредствено след първото си твърдение за “Вавилон.” Той също напомня на християните, особено на “ангелите,” църковните служители, за тяхното задължение да прогласяват цялата Божия истина. Те трябва да проповядват безкомпромисното послание на изключителното, всеобхватно господство на Исус Христос срещу всички претенденти за Престола. Те трябва да говорят пророчески на своето поколение, твърдо осъждайки поклонението пред Звяра, предупреждавайки, че онези, които пият от Вавилонската еретична чаша на поклонение пред Държавата, също ще пият от виното на Божия гняв, което е приготвено с пълната си сила – буквално приготвено, без да е примесено (или, както един коментатор забавно превежда това, неразводнено510) – в чашата на Неговия гняв. Предупреждението е ясно: Не можете да пиете едната чаша без другата. Моузес Стюарт обяснява този образ: “За Бога често се казва, че дава чаша на ярост или негодувание на народи, които възнамерява да унищожи (например Исая 51:17; Плачът на Еремия 4:21; Еремия 25:15-16; 49:12; 51:7; Езекиил 23:31-34; Йов 21:20; Псалм 75:8). Пияните хора са неспособни да погубват или дори да се съпротивяват на онзи, който ги напада; така че да ги представи като пияни на път към наказание е да ги покаже като обречени за сигурно погубление. Или можем да представим нещата в друга светлина. На престъпниците, на които предстои да пострадат, екзекуторите или наблюдателите от съчувствие са давали упояващо питие, което да намали тяхната чувствителност към болката, но която разбира се е била признак или предшественик на сигурна смърт. Така в Марк 15:23 е записано, че Исус отказа да пие ‘вино, смесено със смирна,’ което Му бе предложено, когато щеше да бъде прикован на кръста. Святият Спасител не искаше да намали никоя част от Своите страдания чрез използването на опияняващо питие. Но в който и от двата начина да се приеме изразът в нашия текст, значението остава по естество същото – защото пиенето на такава опияняваща чаша е прелюдия към сигурна смърт.”511 Както видяхме в стих 8, думата предадена като гняв е в действителност жар; хората, които искат Вавилонската чаша с “жар,” ще получат по-гореща чаша, отколкото са искали, чашата на Божия неразводнен гняв. Тези, които блудствуват със Звяра, ще бъдат мъчени с огън и сяра в присъствието на светите ангели и в присъствието на Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове. Образът на тяхната вечна гибел е взета от пълното разрушение на Содом и Гомора чрез огън и сяра, когато “дим, като дим от пещ, се издигаше от земята” (Битие 19:28; сравнете символичната употреба в Исая 34:9-10, описваща падането на Едом). Невероятно, госпожица Форд твърди, че “споменаването за Агнето е смущаващо за християнина.”512 Не е толкова смущаващо, както глупавите бележки на някои коментатори! Истинската причина за смущението на някои учени, когато откриват тези поклонници на Звяра погубени с огън и сяра в присъствието на Агнето, е тяхната съвременна форма на марсионизъм, еретично противопоставяне между “нежния и любящ” Христос от Новия Завет и “гневното” Божество на Стария Завет. Такова разграничение е напълно чуждо на Библията. Св. Йоан, с повече разум (и без видимо смущение), просто е верен на своя старозаветен източник и го представя според смисъла на Новия Завет: “Тогава Господ изля върху Содом и Гомора сяра и огън от Господа на небето. Той разори тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения” (Битие 19:24-25). Наистина, самият текст набляга върху това, че мъчението на содомците е станало в присъствието на Господа (точно както Олтарът е пред Престола в Скинията). И св. Йоан напълно осъзнава, дори неговите коментатори да не осъзнават, че Агнето е Господа. Тук има мрачно сравнение: Поклонниците на Звяра и тези, които получават неговия белег, нямат почивка ден и нощ от своите мъчения. Думите са повторени от описанието на херувимите в 4:8, които нямат почивка ден и нощ, вечно отдадени на жертва на хваление. 12-13 Тук е търпението на светиите. Търпеливата увереност, надеждата, очакването и вярата на Божиите хора е в правдата на Неговото продължаващо управление над земята и в сигурността на Неговия идещ съд (сравнете 13:10). Светиите не трябва да се тревожат заради злотворците, защото те ще отминат като тревата; ние трябва да уповаваме на Господа и да вършим добро, да почиваме в Господа и търпеливо да Го очакваме, и накрая ще наследим земята (Псалм 37). Нечестивите гонители ще бъдат погубени, казва св. Йоан на своите читатели, и при това скоро; заедно със св. Яков можем да кажем: И тъй, братя, останете твърди до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи. Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите. (Яков 5:7-9) Търпението на светиите неизбежно е свързано с факта, че те пазят Божиите заповеди и вярата на Исус. Противно на всички форми на поклонение пред творението, християните пазят заповедите; те пазят вярата. Новият Завет не познава никакво беззаконно християнство, или посвещение, което отрича обективното съдържание на “вярата, която веднъж завинаги е била предадена на светиите” (Юда 3). Християнството изисква покорно и вярно търпение пред противниците. Естествено, това има последствия, не всички от които са приятни. Читателите на св. Йоан са знаели, че пазенето на вярата е можело да означава също така тяхната смърт. Заради тях той записва следващите думи на Гласа от небето, казващ, Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите в Господа! Чрез делото на Христос, небето е било отворено за Божиите хора. Limbus patrum, отвъдното обиталище на старозаветните светии (“лоното на Авраам” от Лука 16:22), е било отключено и неговите обитатели освободени (сравнете 1 Петрово 3:19; 4:6). Сега смъртта е входа към участието в славата с Христос и починалите светии. Исус Христос ни освободи от върховния страх от смъртта; можем да кажем, с познатите стихове на “Смърт, не бъди горда” от Джон Дон: След кратко заспиване, ние се събуждаме вечно, И вече няма да има смърт; смърт, ти ще умреш. Ранните християни са разбирали, че смъртта е била победена чрез възкресението на Христос; тази тема се среща често в техните писания. Многократно се сблъскваме с думи на победа в отношението на мъчениците, когато са се изправяли пред смъртта. Св. Атанасий пише за този факт в своята известна защита на християнската вяра: “Всички ученици на Христос презират смъртта; те я атакуват, и вместо да се боят от нея, чрез знака на кръста и чрез вяра в Христос я стъпкват като нещо мъртво. Преди божественото пребиваване на Спасителя дори най-святите хора се страхуваха от смъртта, и оплакваха мъртвите като хора, които загиват. Но сега, след като Спасителят е възкресил Своето тяло, смъртта не е вече ужасна, но всички, които вярват в Христос, я стъпкват сякаш е нищо, и предпочитат да умрат вместо да отрекат вярата си в Христос, знаейки много добре, че когато умрат, те не загиват, но истински живеят, и стават нетленни чрез възкресението. Но дяволът, който винаги нечестиво е тържествувал в смъртта, сега, когато наказанието на смъртта е премахнато, той е единственият, който остава наистина мъртъв. Също има и доказателство за това; защото хора, които преди да повярват в Христос са считали смъртта за ужасна и са се страхували от нея, след като се обърнат я презират така пълно, че с готовност я посрещат и сами стават свидетели на възкресението на Спасителя от нея. Така дори децата бързат да умрат, и не само мъжете, но и жените се обучават да я посрещнат чрез телесна дисциплина. Толкова слаба е станала смъртта, че дори жени, които са били обсебени от нея, сега й се присмиват като мъртво нещо, ограбено от всичката си сила. Смъртта е станала като тиранин, който е напълно победен от законния монарх; с вързани крака и ръце, минувачите му се подиграват, удрят го и го блъскат, без да се страхуват повече от неговата жестокост и ярост, заради царя, който го е победил. Така смъртта е била победена и опозорена от Спасителя на кръста. Тя е вързана за краката и за ръцете, всички, които са в Христос я тъпчат, когато минават, и като Негови свидетели я осмиват, подигравайки се и казвайки: ‘О, смърт, къде е твоята победа? О, гроб, къде е жилото ти?’”513 Епископ Евсевий, великият християнски историк, е бил очевидец на много ранни мъченичества, и записва какво често е ставало, когато християни са били поставени пред съда: “Ние бяхме свидетели на най-възхитителния плам на ума, и на истински божествената енергия и желание на онези, които вярваха в Божия Христос. Защото още щом се произнасяше присъдата срещу първия, други се спускаха напред от другите части към съда пред съдията, изповядвайки, че са християни, най-равнодушни за ужасните и многообразни изтезания, които ги очакваха, но изповядващи напълно и по най-неустрашим начин своята религия, която признава само един Върховен Бог. Те наистина приемаха смъртното наказание с радост и ликуване, дотам, че да пеят и да изпращат химни на хваление и на благодарение, до последния си дъх.”514 Същата радостна надежда се засвидетелствува от св. Игнатий, епископ на Антиохия, ранният мъченик разкъсан от диви зверове в Рим (около 107 г. от Хр.). В едно от своите известни писма той умолява своите християнски братя в Рим да не искат неговото освобождаване, но да му позволят да бъде “излят като принос към Бога, докато все още има приготвен олтар”: “Пиша на всички църкви и моля всички хора, които познавам, че по своя собствена воля умирам за Бога, освен ако не ме възпрепятствувате. Увещавам ви, не бъдете за мен неоснователна милост. Нека да бъда предаден на дивите зверове, защото чрез тях мога да стигна до Бога. Аз съм Божието жито и бивам смилан от зъбите на дивите зверове, за да бъда намерен пречистен хляб на Христос. По-скоро примамете дивите зверове, за да станат моята гробница, и да не оставят никаква част от моето тяло след себе си, за да не стана, когато заспя, товар за някого. Тогава ще бъда наистина ученик на Исус Христос, когато светът вече няма да вижда моето тяло. Молете се на Господа за мен, за да може чрез тези средства да се намеря жертва към Бога. Не ви заповядвам, както правеха Петър и Павел. Те бяха Апостоли, аз съм затворник; те бяха свободни, но аз съм роб до този час. Но ако пострадам, ще бъда освободен човек на Исус Христос, и ще възкръсна свободен в Него. Сега се уча да отмахна настрана всяко желание.” “От Сирия дори до Рим се боря с диви зверове, по суша и море, нощем и денем, бивайки вързан сред десет леопарда, група войници, които само стават по-лоши, когато се обърна мило към тях. Все пак, чрез тяхното лошо отношение аз ставам все по-напълно ученик; но с това не съм оправдан. Дано да се наслаждавам на зверовете, които са били приготвени за мен; и моля се те да бъдат бързи; не, аз ще ги примамя да ме погълнат бързо, не както са направили с някои, отказвайки да ги докоснат от страх. Да, и ако те самите да не желаят, макар аз да съм готов, сам ще ги накарам. Потърпете ме. Знам какво е необходимо за мен. Сега започвам да бъда ученик. Нека нищо видимо и невидимо да не ме съблазнява; за да достигна до Исус Христос. Елате, огън и кръст, и борба с диви зверове, рязания и разкъсвания, трошене на кости, отсичане на крайници, смазване на цялото ми тяло, елате жестоки изтезания на дявола да ме нападнете. Аз само искам да достигна до Исус Христос.” “Най-далечните краища на вселената не ме ползват, нито царствата на този свят. За мен е добре да умра за Исус Христос, вместо да царувам над най-далечните краища на земята. Него търся, Който умря заради нас; Него желая, Който възкръсна заради нас. Болките на ново раждане са върху мен. Потърпете с мен, братя. Не ме възпрепятствувайте да живея; не желайте моята смърт. Не дарявайте на света един, който желае да бъде Божий, нито го примамвайте с материални неща. Пожертвувайте ме да получа чистата светлина. Когато отида там, тогава ще бъда човек. Позволете ми да бъда подражател на страданията на моя Бог. Ако някой има Него в себе си, нека да разбере какво желая, и нека да ми бъде съпричастен, защото знае нещата, които ме ограничават.”515 Александър Шмеман ни напомня, обаче, че “християнството не е примирение със смъртта. То е откровение за смъртта, защото е откровение на Живота. Христос е този Живот. И само ако Христос е Животът, смъртта е това, което християнството обявява, а именно, че е враг, който ще бъде унищожен, а не ‘тайна,’ която ще бъде обяснена.”516 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|