Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

И едно от четирите живи същества дава на седемте ангела седем златни Чаши

Изтегляне 3.87 Mb. страница 88/161 Дата 10.01.2023 Размер 3.87 Mb. #116181 Тип Изложение

Навигация на страницата:

• Божия гняв

И едно от четирите живи същества дава на седемте ангела седем златни Чаши; както може да се предполага, херувимът е този с човешко лице (4:7), след като другите три вече са се появили на сцената на действието, и тъй като св. Йоан напредва систематично през четирите части на Зодиака. Видяхме, че той започна в Пролетта (Великден) със знака на Телеца, управляващ Встъплението и Седемте Писма; продължи през Лятото с Лъва, управляващ Седемте Печата; продължи през Есента под Скорпиона (Орел/Скорпион) и Седемте Тръби; и сега пристига в Зимата с Водолея, надзираващ изливането на Божия гняв от Седемте Чаши. Наричам тези седем съда Чаши за причастие (а не съдове [KJV] или купи [NASV]), за да подчертая техния характер като “негативно тайнство.” От една гледна точка, веществото в Чашите (Божият гняв, който е “горещ,” сравнете 14:10) изглежда е огън, и затова няколко коментатора разглеждат съдовете като кадилници с тамян (5:8; сравнете 8:3-5). Но нечестивите са осъдени в 14:10 да “пият от виното на Божия гняв, приготвено чисто в чашата на Неговия гняв”; и когато язвите биват изливани, “Ангелът на водите” възкликва за праведността на Божията справедливост: “Защото те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв” (16:6). Няколко стиха по-долу св. Йоан се връща към израза “чашата на виното от яростния Му гняв” (16:19). Това, което се изобразява в небето за поучението на Църквата на земята, е окончателното отлъчване на отстъпилия Израел, когато Общението в Тялото и в Кръвта на Господа вече бива отказано на Израел. Ангелите-епископи, на които са поверени заветните санкции на Тайнствата, са изпратени от самия Небесен храм и от Божия Престол, за да излеят върху Израел Кръвта на Завета. Исус предупреди бунтовниците от Израел, че ще изпрати Своите мъченици при тях да бъдат убити, “за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина, истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение” (Матей 23:35-36). Пиенето на Кръв е неизбежно: Или служителите на Новия Завет ще ни послужат при Причастието, или ще го излеят от своите Чаши върху нашите глави. Остин Фарър обяснява някои от старозаветните образи зад символа на Чашите. “‘Чашите,’ phialae, са съдове за възлияние. А възлиянието, или приносът на течности, бива изливано привсекидневната жертва точно след като тръбите започват да звучат, така че като поставя чашите след тръбите, св. Йоан запазва последователността на ритуалното действие, което започна със закланото Агне, продължи при принасянето на тамяна и премина към звученето на тръбите. Тъй като приносът на течности има такова положение, той е последното ритуално действие, завършващо службата при олтара, и е известен именно като последно действие (Филипяни 2:17). Приносът на течности, както казва св. Павел, се излива върху закланата жертва, горяща в огъня. Тъй като в небето няма кръвна жертва, ангелите изливат своите възлияния върху ужасното всеизгаряне на въздаяние, което божествената справедливост извършва на земята.”533 В този контекст трябва да си спомним за очистителния принос, предназначен да умилостивява за оскверняване на място, така че Бог да продължи да обитава със Своя народ (сравнете коментарите по 9:13). Ако целият народ съгреши, така че цялата Земя се оскверни, свещениците бяха задължени да извършат специални ритуали за очистване: Кръвта на жертвата беше поръсвана седем пъти към завесата пред Пресвятото място, после биваше намазвана върху четирите рога на олтара, и остатъкът биваше изливан в подножието на олтара (Левит 4:13-21).534 Но при изливаните язви на съдбите от Чашите това е обърнато, както посочва Филип Карингтън: “Тази Кръв, вместо да доведе примирение, носи отхвърляне и въздаяние. Вместо да бъде поръсена седем пъти към завесата, тя е излята седем пъти върху Земята. Вместо появата на Първосвещеника с кръвта на примирението, имаме Седем Ангела с Кръвта на Въздаянието.”535 Защо кръвта в Откровение вече не се поръсва към завесата? Защото кръвта на Исус вече е принесена, и Израел я отхвърли. Както авторът на Посланието към Евреите предупреди точно преди Всеизгарянето: “Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син, и е счел за нечисто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: На мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние; и пак: Господ ще съди людете Си. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог” (Евреи 10:25-31). Точно това е идеята на св. Йоан тук: Кръв и огън ще бъдат изляти върху Земята на Израел от Седемте Чаши, които са пълни с гнева на Бога, Който живее за вечни векове. Всъщност, Божието вечно естество (“Докато съм жив!”) беше дадено в Песента на Мойсей като залог за Неговото въздаяние против Неговите врагове и против тези, които проливат кръвта на Неговите слуги (Второзаконие 32:40-43). Така ни се показва, че седемте ангела с язвите идват от Скинията на Свидетелството, носейки в ръцете си проклятията на Завета; те идват от Храма, Църквата, като служители, връзващи на земята небесните наредби срещу онези, които са отхвърлили Свидетелството на Исус; и те идват от Престола на Самия Бог, получавайки своите Чаши с гняв от един от херувимите, които носят Божия Престол (сравнете 4:6). 8 При освещаването на Скинията на Мойсей и на Соломоновия Храм, Светилището се изпълни с дим от Славата на Бога и от Неговата сила, и никой не можеше да влезе (вижте Изход 40:34-35; 3 Царе 8:10-11; 2 Летописи 5:11-14; 7:1-3). Както видяхме, това явление стана във връзка с небесния огън, слизащ и поглъщащ жертвите (Левит 9:23-24; 2 Летописи 7:1-3). Така изпълването на Храма беше както белег на Божието милостиво присъствие с Неговия народ, така и величествено откровение за Неговия страшен гняв против грешниците, предупреждение, че Неговият огнен съд ще бъде изпратен от Храма срещу онези, които се бунтуват срещу Него (относно примери за това, виж Левит 10:1-3; Числа 11:1-3; 16:35). С идването на Новия Завет Църквата на Исус Христос стана Храм на Бога. Това ново изкупително събитие бе предизвестено от изпълването на Църквата с Духа в деня на Петдесятница, както Той изпълни Скинията и Храма. Но както заяви св. Петър, Петдесятното изливане трябва да се съпровожда в края на века от изливане на Всеизгаряне: “Кръв, и огън, и дим” (Деяния 2:16-21; сравнете Йоил 2:28-32). За да може Църквата да влезе в пълно притежание на своето наследство, за да може да заеме своето правилно място като новозаветен Храм, извратеното скеле на Стария Завет трябваше да бъде съборено и унищожено. Християните от първи век са били увещавани постоянно да очакват бързо наближаващия ден, когато техните противници ще бъдат погълнати, и Църквата ще бъде “събрана” като окончателен Храм (сравнете 2 Солунци 2:1; Евреи 10:25). В пълния смисъл на новозаветната пълнота и “усъвършенствуване” (сравнете 1 Коринтяни 13:12), никой не можеше да влезе в Храма, докато седемте язви на седемте ангели не бяха завършили с унищожаването на старозаветния Израел. Хенгстенберг споменава една свързана част от този символ: “Докато Израел беше народ на Господа, облачният стълб викаше към всичките му врагове, ‘Не докосвайте Моя помазаник, и не повреждайте Моите пророци.’ Така и тук; това, че храмът е пълен с дим и че никой не може да влезе в него, е ‘белег за вярващите, че Господ в любов към тях сега ще излезе да завърши унищожаването на техните врагове.’536 Освен това, съвсем ясно ще видим в Исая 6 причината никой да не може да влезе. Ако Бог се изявява в пълната слава на Своето естество, в пълната сила на Своята наказателна правда, създанието трябва да се чувствува проникнато от дълбоко усещане за своята нищожност – не само грешното създание, както е в случая с Исая, но също и ограниченото, според Йов 4:18; 15:15. . . . Бенгел537 отбелязва, ‘Когато Бог излива Своя гняв, подходящо е тези, които стоят с Него, да се отдръпнат за малко и да възпират своите любопитни погледи. Всички трябва да се отдръпнат в пълно благоговение, докато постепенно небето отново се проясни.’”538 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели: