Измерване и оценка ефективността на дейността на зърнопроизводителите от Плевенска област гл ас. Светослав Илийчовски са «Д. А. Ценов»

От друга страна, за да се реализира на борсата и на изгодни за зърнопроизводителите цени, зърното следва да се съхранява при благоприятни условия, за да запази своите качествени характеристики. За тази цел е необходимо да се изгради собствена складова база (свързана със значителни инвестиции) или да се използват услугите на публични складове и зърнохранилища (недостатъчни като капацитет в Плевенска област). Смятаме, че зърнопроизводителите от Плевенска област могат да разширят своя пазарен дял и подобрят финансовото си състояние чрез ориентирането си към неизползвани (или в недостатъчна степен) канали за пласмент. Благоприятни възможности за това предоставя борсовата търговия и търговията със складови записи.

По отношение на организационните показатели следва да проследим: степента на спазване на технологията при отглеждане на зърно от базисните предприятия; качеството на произвежданото зърно; равнището на производителността на труда.

Техническата осигуреност на зърнопроизводителите е един от факторите за устойчиво развитие на тяхната дейност. Тя допринася за повишаване производителността на труда, подобряване качеството на зърното, спазване на агротехническите срокове, намаляване на разходите и загубите. От практическото изследване на зърнопроизводители в Плевенска област установихме следните тенденции: влошено техническо състояние на наличната земеделска техника на повечето базисни предприятия; ниски темпове на обновление на техниката; недостатъчна степен на техническа осигуреност.

При повечето зърнопроизводители се наблюдава влошена възрастова структура и висок дял на амортизираната техника. Изключение от тази обща тенденция са “Си Би” ООД, “Вектор-М” ООД, ЗК “Асеново”. Това е сериозен проблем, който рефлектира върху производството на пшеница чрез просрочване на оптималните агротехнически срокове за извършване на отделните мероприятия.

Един от основните фактори, оказващи влияние върху пласмента на зърно, е неговото качество. Общо за страната през 2004 година качествената пшеница от първите три групи (I, II и II б) достига 57 %. За сравнение следва да се отбележи, че за периода 1999-2003 година пшеницата от първите три групи е била едва 36,1 - 48,5 %, или преобладаваща е била пшеницата от трета качествена група (61,5 - 63,9 %). Съпоставяйки данните за 2004 г. общо за страната и конкретно за Плевенска област се наблюдава по-ниско качество на пшеницата на зърнопроизводителите от изследвания регион. Смятаме, че това се дължи на лоши агроклиматични условия през есента на 2002 г. и пролетта на 2003 г., загуби, свързани с остарялата техника, икономията на разходи по извършването на някои агротехнически мероприятия. Драстично намалява употребата на торове, което води до влошаване качеството на зърното, респективно до недостатъчно добри хлебопекарни качества на глутена.

Зърнопроизводителите имат и проблеми с качественото съхранение на зърното. В границите на Плевенска област към 31.12.2004 г. функционират три лицензирани публични склада (”Зърнени храни 97” АД, гр. Плевен, “Големи мелници Ч. Бряг” ООД, гр. Червен бряг, “Мелком” ООД, гр. Червен бряг с обща вместимост 15 200 т) и шест зърнохранилища с вместимост около 41 хил. т. Това е недостатък, който се отразява негативно върху бизнеса на зърнопроизводителите.

От групата на организационните показатели, както бе уточнено по-горе, е необходимо да акцентираме и върху производителността на труда. В настоящото изследване прилагаме този показател на база “численост на персонала” и “средства за работна заплата”. Съпоставката извършваме отделно за двете обособени групи от зърнопроизводители, която може да се представи по следния начин: (вж. таблица 1 и таблица 2).

Производителността на труда, изчислена при различни бази, показва съществени различия. С изключение на ЕТ “Дори” и “Вектор-М” ООД, при които показателят има относително еднакви стойности, при останалите зърнопроизводители от І група производителността на труда на база “средна работна заплата” е по-ниска. Тя варира от 1 до 85,6, т.е. от 1 лв. разходи за средна работна заплата се реализират от 1 до 85,6 лв. приходи от продажби. На база “численост на персонала” производителността на труда варира от 7,5 до 95,0, т.е. от 1 заето лице от персонала се реализират от 7,5 лв. до 95,0 лв. приходи от продажби.

Резултатите от таблица 2 още по-ясно очертават различията в производителността на труда по отношение на двете възприети бази за изчисление. Производителността на труда на база “средства за работна заплата” варира от 4 до 11,3 т.е. от 1 лв. разходи за заплати се реализират от 4 лв. до 11,3 лв. приходи от продажби. На база “численост на персонала” резултатите варират от 13,6 до 65,6, т.е. от 1 заето лице от персонала се реализират от 13,6 до 65,6 лв. приходи от продажби.

Съпоставяйки показателите на зърнопроизводителите от І и ІІ група, правят впечатление по-високите средни стойности на производителността на труда и при двете бази в групата на зърнопроизводителите с положителен финансов резултат.

Зърнопроизводителите биха могли да търсят възможности за повишаване на производителността на труда в следните насоки: оптимизиране на числеността на персонала; иновации в технико-технологично отношение; стимулиране на персонала.
Показатели, свързани с персонала

Решаването на проблема с качеството на човешките ресурси от зърнопроизводителите до голяма степен спомага за повишаване на конкурентоспособността им и на възможността да си осигурят по-добри пазарни позиции (финансово състояние, качество на зърното).

Характерни към настоящия момент за аграрния отрасъл, в това число за зърнения сектор, са следните обстоятелства: запазват се тенденциите от последните години - делът на заетите в аграрния сектор да намалява. В отрасъла има недостиг на специалисти с нужното образование и квалификация. Преобладаваща част от персонала, зает в този сектор, е със средно и основно образование. Малък е делът на заетите в отрасъла с висше образование, а това се отразява на мениджмънта на зърнопроизводителите. По данни от проучвания на Агенцията за малки и средни предприятия, важни фактори, които ограничават растежа, са липсата на квалифициран персонал и липсата на управленски умения. Извършеното изследване върху състоянието на зърнопроизводителите от Плевенска област показва някои проблеми, свързани с професионалното обучение и повишаване качеството на човешките ресурси: зърнопроизводителите нямат звено или служител, който да отговаря за управлението на персонала; председателите на кооперации или арендаторите не изследват нуждите от обучение на персонала и поради това, ако го включват, това става в различни общи курсове, а не във фокусирано обучение; предпочитана форма на обучение са краткосрочни организирани курсове (предимно свързани с годишното счетоводно приключване); липсва планиране на дейностите по обучение на персонала; не се отделя достатъчно внимание на придобиването на управленски умения и тренинг (от регистрираните зърнопроизводители в ОД “Земеделие”-Плевен много малка част ползват услугите на Службата за съвети в земеделието – ЗК “Коиловци”, ППК “Крушовица”, ЕТ “Дори”, ПК“Асеново”).

За практическото приложение на предложения модел за измерване и оценка на ефективността на зърнопроизводителите следва да направим няколко уточнения. Считаме, че четирите основни групи от показатели (финансови показатели, маркетингови показатели, организационно-технологични показатели, показатели, свързани с персонала) притежават различна степен на значимост в модела. Ето защо въвеждаме относителни тегла на значимост на всяка група, които определяме на следните нива: финансови – 45 % (0,45); маркетингови – 20 % (0,2); организационни – 20 % (0,2); свързани с персонала – 15 % (0,15). Авторите, разработили концепцията BSC (Р. Каплан, Д. Нортън), поставят основен акцент върху финансовите показатели. Всички останали показатели следва да бъдат подчинени на финансовите цели. По тези причини определяме и така посочените тегла.

За оценка на качествените показатели, като удовлетвореност на потребителите, спазване на технологията, повишаване квалификацията на персонала и т. н., поставяме оценки от 0 до 1 в зависимост от степента на изпълнение на тези показатели от отделните зърнопроизводители. След извършване на съответните изчисления и преминаване през технологичните стъпки на модела, извеждаме резултатите на балансираната система от показатели (вж. табл. 1 и 2). За изследвания период от време измерената ефективност на зърнопроизводителите от І група варира от 0,93 до 26,47. Това означава, че в групата на зърнопроизводителите с положителен финансов резултат през анализираните години в най-ниска степен ефективността е повишена от ЗК “Напредък”-Згалево – (3,86), а в най-висока степен – от ЕТ “Дори” (26,47).

В хода на проведеното изследване на базисните зърнопроизводители установихме, че значителна част от тях не използват предимствата на борсовата търговия, търговията със складовите записи и управлението на паричните потоци. А тези от тях, които са запознати с горепосочените възможности, определено са постигнали положителен финансов резултат и се отличават със стабилно финансово състояние. Такива зърнопроизводители от изследвания регион са: “Агро-Бел” ООД – използва Русенската стокова борса (РСБ) като канал за пласмент на зърно; ЕТ “Дори” – изградени силози и в процедура за кандидатстване за лицензиране на публичен склад; ПК “Асеново” – изградени силози, използване услугите на РСБ; “Съгласие 95” – притежава собствени складове, както и услугите на публичен склад в Плевен; “Вектор-М” ООД – съхранение на зърно в публичен склад; ППК “Зора” – съхранява зърно в публичен склад в Бяла Слатина; “Си Би” ООД – притежава собствена складова база и използва услугите на Софийската стокова борса (ССБ).

Трябва да отбележим и някои отрицателни ефекти от влагането на зърно в публичен склад (ЗК ”Коиловци” и ПЗК “Златен клас”). Вложеното от тях количество зърно в публичен склад е получено: в първия случай с по-ниско качество, а във втория случай – по-малко количество. Това се оказва основа за неблагоприятни финансово-икономически проблеми през следващи години, поради което тези зърнопроизводители попадат в обособената от нас ІІ група.

Характерен за зърнопроизводителите от ІІ група е фактът, че използват предимно контрактната система за пласмент на зърно, и по-точно продажба на неорганизирания пазар и бартерни сделки. В значителна степен пласментът на зърно се осъществява, без да се спазват критериите за избор на посредник, избор на вид търговска сделка, съхранение на зърно до изчакване на благоприятна пазарна конюнктура и т.н. Не се избира подходящата форма и начини на плащане. В редица случаи сделките са осъществявани в “сивата икономика” без документалното им оформяне. Реализираните бартерни сделки с доставчици на семена, торове, препарати и др. се оказват неизгодни за зърнопроизводителите, тъй като са извършени по цени по-високи от пазарните към момента. Влошеното състояние на зърнопроизводителите от ІІ група се дължи и на некоректните отношения на търговците към зърнопроизводителите вследствие на техния неправилен избор. Решение на подобни проблеми може да се търси чрез използване на борсовата търговия.

• 
  Значителна част от изследваните зърнопроизводители през анализирания период са реализирали отрицателен финансов резултат.
  
• 
  Прави впечатление, че базисните зърнопроизводители не се възползват от предимствата на борсовата търговия и търговията със складови записи.
  
• 
  Липсват необходимите знания, умения и квалификация за управление на паричните потоци.
  
• 
  Наблюдава се тенденция на често сключване на неизгодни сделки, неправилен избор на начин и форма на плащане, просрочване на вземания и др.
  
• 
  Отрицателните стойности на CVA на зърнопроизводителите показват неефективното използване на капитала, ниска степен на синхронизация на паричните потоци и висока задлъжнялост.
  
• 
  Секторът „Зърнопроизводство“ е силно фрагментиран, поради което отделният зърнопроизводител трудно може да влияе на цената на пшеницата. По тази причина трудно може да се определи пазарен лидер за Плевенска област.
  
• 
  Произведената пшеница в изследвания регион се оказва напълно достатъчна за своевременно удовлетворение на нуждите от брашно и други производни.
  
• 
  Правят впечатление влошеното състояние на материално-техническата база на голяма част от зърнопроизводителите и ниският темп на нейното обновление. Това се отразява върху качеството на зърното.
  
• 
  Тенденциите на заетостта в аграрния сектор, характерни за страната, се отнасят и за Плевенска област, а именно – значителен спад.
  

* * *