Насърчаване на икономическия растеж

Насърчаване на икономическия растеж

Всъщност, новата книга на Бенджамин Фрийдман - The Moral Consequences of Economic Growth е посветена на тази тема. Икономист в Харвард, Фридман е „Демократичен партизанин,” който осъжда икономическите решения на Роналд Рейгън⁷, но признава, че икономическият растеж има множество положителни странични ефекти. В книгата си той отбелязва: „Икономическият растеж – с други думи подобряването на жизнения стандарт на болшинството граждани – обикновено създава по-големи възможности, толерантност към различията, социална мобилност, ангажимент към справедливостта и преданост към демокрацията”⁸.

Но какво общо има това с данъчните убежища? Отговорът е, че зоните с ниски данъци помагат да се създаде – благодарение на съревнованието между държавите – среда, която води до икономически растеж. Тъй като икономическият растеж има множество положителни външни ефекти, данъчните убежища на свой ред тласкат общественото развитие в правилна насока.

По-конкретно, идеалната данъчна система трябва да има възможно най-ниските данъчни ставки върху труда, спестяванията, инвестициите, поемането на рискове и предприемачеството. В края на краищата, това са дейностите, които произвеждат доходи и имущество – и следователно поведението, което създава процъфтяваща икономика. Базата за сравнение на идеалната данъчна система трябва да бъде териториална система с ниски ставки, чиято данъчна основа е потреблението, какъвто е плоският данък на Хол и Рабушка⁹. Плоският данък се отличава с една ниска данъчна ставка, отмяна на всички форми на двойно облагане (което го прави “базиран на потреблението”) и липсата на данък върху приходи, спечелени и обложени с данък в чужда държава (което го прави “териториален”).

За съжаление, данъчните ставки в повечето страни са прекалено високи. Тенденцията да се добавят допълнителни слоеве данъци върху доходи, които са спестени или инвестирани, влошава ситуацията, умножавайки неколкократно щетите от високо данъчно облагане. Данъците върху капиталовата печалба, двойното облагане на дивидентите, данъците върху лихвите, имуществените данъци, данъкът върху амортизацията (резултат от пропуска да се позволи на бизнеса да отчетат новите инвестиции) и данък смърт – всичките са примери на начина, по който правителството наклонява везните в полза на незабавното потребление за сметка на спестяванията и инвестициите.

Тези решения имат значителни негативни последици. По ирония, политиците привидно разбират икономическото въздействие на високите данъци, когато става дума за облагане на тютюна. Те нарочно налагат високи данъчни ставки с цел обезсърчаване на тютюнопушенето. Независимо дали това е уместна намеса от страна на правителството или не, икономическият анализ е правилен. Високите данъци влияят на поведението и водят до намаляване на потреблението. Но поради необясними причини, политиците удобно забравят това елементарно икономическо прозрение, когато обмислят как да обложат доходите и натрупването на капитал.

Широко разпространеното двойно облагане на спестявания и инвестиции е особено погрешно, тъй като всички икономически теории – включително социализмът и марксизмът – са съгласни, че капиталовото натрупване е ключът към дългосрочен растеж и по-висок жизнен стандарт. Това се потвърждава от научни изследвания. В статия на изданието Tax Notes от ноември 2002, двама икономисти от American Enterprise Institute отбелязват:

...високите данъчни ставки върху капиталовите приходи...се противопоставят напълно на изводите на теорията за оптимално данъчно облагане в икономическата литература. През последните три десетилетия множество разработки...са стигнали до заключението, че в повечето случаи, една оптимална данъчна система няма да включва облагане на капитала. ...Подобно облагане води до изкривяване в икономиката - тенденция, която се влошава с времето. Следователно, дори нисък данък върху капитала не би бил оптимален. Когато натрупването на капитал и икономическият растеж са възпрепятствани, последиците не засягат само индивидите с високи доходи. ...работниците са в по-изгодно положение – заплатите им са по-високи – когато количеството капитал е по-високо, което на свой ред прави работниците по-продуктивни и се отразява позитивно на заплатите им¹⁰.

Казано по-просто, високото облагане на спестяванията и инвестициите (капитала) е равносилно на унищожаване на икономическия растеж в зародиш. Облагането на дивидентите, лихвите, данъкът върху капиталови приходи и данъкът върху наследството са бреме, което наказва хората за това, че спестяват и инвестират – особено след като няма допълнителни федерални данъци върху потреблението. За разлика от това, плоският данък е въплъщение на „оптималния данък”, тъй като доходът се облага само веднъж.

За съжаление, политиците явно вярват, че е политически целесъобразно да налагат високи данъчни ставки и допълнителни данъци върху доходите, които са спестени и инвестирани. Застъпниците за данъчни реформи, предназначени да подпомогнат растежа, се оказват неспособни да преодолеят тези пречки години наред след края на Втората световна война. Именно това е причината, поради която редица държави през този период налагат извънредни данъци върху спестяванията и инвестициите, достигащи средно 70 процента.

Дотук с лошите новини. Добрите са, че глобализацията улеснява преминаването на продуктивни ресурси през национални граници, а това води до процес, известен като „данъчна конкуренция.” Сега политиците се чувстват принудени да намалят данъците и да реформират режима на облагане, за да предотвратят отлитането на „гъските, които снасят златните яйца” към по-зелени ливади. Както пише един висш чиновник от Международния валутен фонд: „В наши дни, хората имат възможността да избират къде да работят, да пазаруват, да инвестират финансовия си капитал, да разполагат производствените дейности на предприятията, които контролират, и т.н. За да вземат подобни решения, те отчитат въздействието на данъците, особено когато данъчните системи на отделни държави днес се различават до такава степен” (Източник: Vito Tanzi, “Globalization, Tax Competition, and the Future Tax Systems”, IMF Working Paper No. 96/141, 1996.). Данъчните убежища играят важна роля в този процес. Ричард Тийтър от Bournemouth University обяснява: „Убежищата подобряват ефикасността на международния капиталов пазар и в много случаи позволяват обединяването на капитала... Чрез подобряване ефикасността на глобалния капиталов пазар и осигуряване привличането на средства към най-подходящите инвестиции, данъчните убежища повишават ефикасността на капиталовото разпределение и по този начин повишават световния жизнен стандарт. Всички ние извличаме полза от данъчните убежища, независимо дали лично инвестираме чрез тях” (Източник: Richard Teather, The Benefits of Tax Competition, IEA, 2005.).