Изпълнението на бюджета до май 2006 г. Морални аргументи в полза на данъчните убежища
Корупцията на универсалното право на вот
Изтегляне 401.62 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Предложението за реформа на Уолмсли
- *** ***** *** Новият ДДС пропуска да насърчи бизнеса 36
Корупцията на универсалното право на вотПо света съществува мнението, че “социалната държава” е възникнала в резултат на спонтанност сред хората по времето на Великата депресия и двете световни войни. В действителност, “социалната държава” съществува единствено като следствие на не-консенсусно налагане на прогресивно данъчно облагане. Без наличието на прогресивно облагане не би било възможно финансирането на “социалната държава”. Всъщност, възникването й е един нещастен инцидент. Към края на втората световна война западните правителства решават да запазят високите прогресивни данъци, които са въведени по това време за да финансират военните разходи, и да пренасочат приходите от данъците към държавни програми за подпомагане и социални помощи. Високото данъчно облагане, с което в началото мълчаливо са се съгласявали данъкоплатците от патриотични подбуди по време на война никога не е било замислено за продължи в мирно време. По този начин, принципът “От всеки според възможностите, на всеки според нуждите” измества принципите на зло и добро и превръща кражбата в нормална политика в западните общества преди повече от век. Въпреки това, може би най-важният фактор в този процес е неизбежното пристрастяване на западните политици към политическата търговия, което е основната причина за отсъствието на каквото и да е противопоставяне срещу прогресивното подоходно облагане, социалната държава и нейните арбитражни закони. Политическата търговия се състои в правенето на подаръци към избирателите от страна на политиците, които се стремят да купят достатъчно гласове за да са на власт; тъй като тези подаръци трябва да бъдат финансирани от някъде, всички политически партии зависят от прогресивното облагане на най-производителните членове на обществото. Според Уолмсли, комбинацията от политическа търговия и социална държава води до огромно публично харчене. Като резултат, към 2030 година активното население ще бъде толкова малко в сравнение с неактивните и неработещи хора, че никакви нива на данъците няма да са в състояние да финансират нуждите на възрастните и другите зависими индивиди. Основните проблеми, които авторът дефинира са:
Казано по друг начин – гласът на човек без лев в джоба си в нашите демокрации, струва също толкова колкото гласът на високо платен хирург, независимо, че платените данъци за едногодишен период от хирурга надвишават платените данъци от зависимия от държавата за целият му живот. При тази система получателят на дарението има възможността да диктува вноската от донора и може да е сигурен, че донорът ще бъде наказан ако не го направи. Уолмсли е съгласен, че в едно справедливо общество има необходимост от щедрост и благотворителност, но според него “когато отнемаш нещо без изричното съгласие на собственика, това се нарича кражба”. В момента, на запад държавата отнема почти половината от националния доход за да финансира зависимите от нея индивиди, независими дали това са социално слаби, безработни или държавни служители.
Има разумни аргументи да се твърди, че всеки индивид, освен може би психично болните и престъпниците, е способен да даде своя глас за закони, които ще бъдат наложени на обществото. Но универсалното избирателно право корумпира демократичния процес защото то представлява право без отговорност. Уолмсли твърди, че ако се изискваше съгласието на данъкоплатците за повишаване на данъците, тогава характерът на правителството щеше да бъде друг. Данъкоплатците, които плащат данъци върху доходите си ще разглеждат данъците като всяка друга инвестиция или покупка и щяха да изискват полза за парите си. Щеше да се наложи да има реални резултати иначе инвестицията (плащането на данъци) ще спре.
Социалният договор в едно свободно общество е сделка между данъкоплатците от една страна и работещите бедни от друга. Този договор гарантира, че хората ще бъдат разумни в своите искания и ще уважават индивидуалната свобода и частната собственост, докато данъкоплатеца от своя страна поема ангажимента да помага на работещите бедни да преодолеят негативните ефекти от неочаквани събития, както и да максимизират социалната им мобилност чрез гаранции за образование на децата им. В тази ситуация не може да има сделка с тези, които не са готови да работят или тези, които се опитват да избягнат своите отговорности. Хората трябва сами ефективно да се подсигурят за неочаквани ефекти през живота си и не трябва да разчитат на хора извън семейството си за помощ. Разбира се, нормалната хуманност изисква държавата и по-успелите граждани систематично да подпомагат екстремните случаи на мизерия и да търсят възможност да ги предотвратят за в бъдеще. Няма съмнение, че данъкоплатците винаги ще приемат някакво ниво на облагане за да облекчават хора, изпаднали в подобно положение. Винаги ще има нещо като “предпазна мрежа”, но освен ако не принадлежиш към работещите бедни, нищо не трябва да е гарантирано; не може да бъде иначе. Единствената алтернатива е продължаване на потисничеството върху данъкоплатците.
Сегашните данъчни закони не могат да се определят като справедливо управление, тъй като по никакъв начин данъкоплатците, плащащи високи данъци не са дали съгласието си по честен, представителен начин за прогресивно облагане. Реалността е, че тези които никога не са плащали данъци или плащат минимални данъци поради ниските си доходи имат универсалното право да гласуват със същата тежест като всеки данъкоплатец, независимо от платените данъци. Според автора това е нелогично. Тъй като приходите от прогресивното облагане спонсорират социалната държава, той спори как е възможно зависещите от социалната държава или държавните служители да имат правото да казват на данъкоплатците колко данъци трябва да плащат и как те да бъдат изхарчени. Нито зависимите от помощи, нито държавните служители плащат данъци. Как е възможно тогава хора, които практически нямат задължението да плащат данъци да имат каквото и да е правомощие да налагат задължения върху реалните данъкоплатци? Предложението за реформа на Уолмсли Авторът на изследването посочва две алтернативи на сегашното статукво:
или
Авторът очаква силна съпротива от страна на управляващите и “социално” отговорните политици, които ще твърдят, че премахването на “социалната държава” ще премахне “предпазната мрежа” за обикновените хора. Според Уолмсли обаче, социалните помощи всъщност стимулират неполагането на усилия за избягване на бедността на определена прослойка от населението и комбинирано с прогресивното данъчно облагане всъщност е причина за бедността. Най-добрият начин за решаване на този проблем е предоставяне на образование на децата на бедните и премахване на пречките пред социалната мобилност, от които прогресивното облагане е най-силното препятствие. Брад Уолмсли държи да се разбере, че той по никакъв начин не иска да отнема правото на гласуване на всеки гражданин и счита, че то трябва да продължи да съществува, но единствено по отношение на законодателната дейност на правителството и народните избраници, а що се отнася до данъчното облагане - да се прилага принципът на пропорционалност. *** ***** *** Новият ДДС пропуска да насърчи бизнеса36 Мартин Димитров Депутат СДС и евронаблюдател
Каталог: flat -> files files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Октомври 2004, брой 3 Плосък данък files -> Съдържание: Аргументи против данъчната хармонизация – от нас за правителството files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2004, брой 2 Плосък данък files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Януари-Февруари 2005, брой 6-7 Плосък данък files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2005, брой 10 Плосък данък files -> Проф. Ричард Епщайн files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Декември 2004, брой 5 Плосък данък Изтегляне 401.62 Kb. Сподели с приятели:
|