Падащи горни граници на данъчните ставки

Намаляващи максимални данъчни ставки в индустриалните страни

В действителност, данъчните убежища, чрез самото си съществуване, принуждават правителствата да намалят облагането на дивидентите, лихвите, капиталовата печалба и други видове доходи от капитала. Например, много скандинавски държави са приели плосък данък върху капиталовите доходи, по-нисък от останалите данъци.¹⁴ Политиците явно разбират, че е по-добре да се получат малко приходи от ниски данъци отколкото никакви приходи от високи данъци.¹⁵ Много европейски страни също намаляват или отменят данъкът върху наследството и данъците върху богатството. Мотивът отново е ясен. Политиците отчитат, че наказателно високите данъци само поощряват недоволните данъкоплатци да преместят парите си в места като Цюрих, Люксембург, Ню Йорк или Сингапур. Както отбелязва един немски икономист:

Още веднъж, данъчните убежища допринасят за добрата данъчна политика, а това води до по-бърз икономически растеж. По-бързият растеж, на свой ред, означава по-висок жизнен стандарт. Това е – или поне би трябвало да бъде – морален въпрос, тъй като хората в страни с по-развити икономики се представят добре според широк ред от индикатори. Те се радват на по-добро здраве. Създават повече работни места, особено за най-нуждаещата се част от населението. Погледнете само случая с Ирландия. Благодарение на всеобхватните понижения на данъците и намаляване размера на правителството, Ирландия процъфтява. Жизненият стандарт се повишава със сто процента за по-малко от едно поколение, което е зашеметяващо развитие. Безработицата спада от 17 процента на 5 процента. Никоя друга правителствена програма не е постигнала подобни резултати.¹⁷

Немските и френските политици, които са сред водещите поддръжници на данъчното съгласуване, се оплакват, когато Ирландия намалява данъците си. За щастие, тяхното мнение не е много популярно. Може би поради дългия опит на САЩ с федерализма, много американски чиновници са скептично настроени към проектите за съгласуване, според които една и съща схема би била подходяща за всички. Джон Болтън - настоящият посланик на САЩ в ООН - пише, че този подход: „... представлява един вид световен картел на правителства и заинтересовани групировки. ...Последиците за САЩ – занижена конституционна автономия, накърнено народовластие, намалено международно влияние и ограничения върху избора и решенията относно вътрешната и външната политика – са прекалено сериозни и настоящото разбиране за тези разходи е твърде ограничено, за да е приемливо.”¹⁸

Не изненадва фактът, че икономистите са особено критично настроени към опитите да се задуши международната конкуренция. Редица носители на Нобелова награда обсъждат точно данъчната конкуренция. Джеймс Бюкенън посочва, че: „...междуправителствената конкуренция, което позволява федералната структура, може да бъде конституционно ‘ефикасно’...” и, че: „...данъчната конкуренция между отделни единици... е цел, която сама по себе си трябва да бъде преследвана.”¹⁹ Междувременно, Милтън Фрийдман пише: „Международното съревнование в публичните услуги, които всяка държава предлага, и данъците, които налага, е точно толкова продуктивно, колкото съревнованието между индивиди или предприятия по отношение на стоките и услугите, които предлагат, и цените, които им поставят.”²⁰ Гари Бекер на свой ред отбелязва, че: „...конкуренцията между държави обикновено води до оптимален резултат, тъй като ограничава способността на влиятелни, алчни групи и политици във всяка държава да налагат волята си, потъпквайки интересите на по-голямата част от народа.”²¹

Учени в сферата на правото също признават опасността, която се крие в съгласуването. Джон МакГинис от факултета по право Northwestern University пише: „Съревнованието между суверенни нации е основен механизъм, чрез който да се подсили общият интерес и така да се намали възможността на заинтересовани групи да се възползват от държавните средства. Когато има съревнование между отделните страни, управляващите се състезават да осигурят достатъчно количество обществени блага. По този начин лидерите нямат възможност да награждават себе си, поддръжниците си или влиятелните групи със специални интереси. Една голяма, разнообразна демокрация, в която групите биват възпирани от конкуренцията между отделните юрисдикции, съществено намалява стимулите за получаване на изгоди чрез действия на правителството. Вместо това индивидите ще прекарват времето си в относително по-продуктивни и мирни дейности.”²² Професор от Case Western Reserve University Law School добавя: „...един свят с повече граници въпреки това предлага по-добри условия за свободата, отколко свят с по-малко граници. Те окуражават конкуренцията за хора и средства, което намалява възможността за заграбването им от правителството. Границите предлагат избор между регулаторни ограничения, като ги правят по-неефективни. Ако нямаше граници, ограниченията върху нарастването на държавата биха изчезнали.”²³

Едно от най-убедителните доказателства се намира в разработките на самите опоненти на ниските данъци и данъчните убежища. По въпроса за връзката между данъчната политика и стопанския растеж икономистите и политическите анализатори, които работят за ляво настроени мозъчни тръстове, вече признават, че по-ниските данъци и данъчната реформа подобряват икономическото развитие. Вярно е, че тези хора поставят под въпрос степента на подобрението и твърдят, че други фактори (като бюджетния дефицит) също влияят върху икономическия растеж. Но това, което е от значение, е тяхното съгласие (макар и неохотно) с основните принципи на икономиката на предлагането.

Например, доклад на Urban Institute признава, че: “по-нисък данък върху капиталовите доходи намалява цената на капитала и стимулира инвестициите”²⁴. Също така, анализирайки препоръките на President’s Tax Reform Panel, икономистите от Tax Policy center признават: “В доклада фигурират няколко важни предложения, които могат да тласнат данъчната система в правилна посока чрез приемането на по-прости правила, по-широка база, общо по-ниски ефективни пределни данъчни ставки и по-последователно третиране на различните видове доход”²⁵. Може би най-интересното твърдение е от страна на Brookings Institution, чийто доклад потвърждава връзката между ниските данъчни ставки и растежа, както и факта, че по-ниските данъци и данъчната реформа намаляват избягването на данъците:

Положителният ефект от намалението на данъците върху растежа възниква, тъй като по-ниските пределни ставки повишават възнаграждението за труда, спестяванията и инвестициите. При непроменени реални доходи, тези по-ниски пределни ставки водят до засилена трудова дейност, до по-големи спестявания и инвестиции чрез ефекта на заместване. ...Намаляването на данъците или добре замислените реформи могат също така да намалят степента, до която данъкоплатците законно или не избягват плащането на данъците. Това на свой ред може да подобри разпределението на ресурсите и по този начин да засили икономическия растеж, без дори да се налага да се покачва нивото на трудови и капиталови ресурси.²⁶

Дори ОИСР предлага учудващо безпристрастен анализ на тези въпроси. Например, икономисти от институцията изчисляват, че: “икономическият растеж се ускорява с половин процент при всяко намаляване на пределната ставка с десет процентни пункта”²⁷. Друг доклад сочи, че: “Общата данъчна тежест влияе отрицателно върху производителността. Отрицателен допълнителен ефект има и прекаленото използване на преките данъци в общото данъчно бреме. Данъците и държавните разходи засягат растежа едновременно пряко и косвено чрез инвестициите. Покачване от един процент на данъчното бреме ...води до понижаване производителността на труда на глава от населението с 0.3 процента. Ако се включи и ефекта върху инвестициите, цялостното понижение би било около 0.6-0.7 процента”²⁸. ОИСР дори подкрепя теорията за оптимален данък, отбелязана по-горе, и добавя, че: „замяната на сегашните данъци върху лични и капиталови доходи с общ данък върху потреблението е най-добрият начин да се подобри икономическата дейност.”²⁹

Удивително е, че икономистите от ОИСР приемат либерализиращата сила на данъчната конкуренция. Те изрично подчертават, че: „способността да се избира местоположението на икономическата дейност компенсира недостатъците в правителствения процес на разпределяне на бюджета като ограничава тенденцията да се харчи много и да се налагат високи данъци”³⁰. Друг доклад признава, че: „децентрализацията принуждава всяко правителство да дава по-добър отчет за дейността си и по този начин води до по-добра координация между ресурси и предпочитания. Освен това, тя може да доведе до международна конкуренция и така да повиши ефикасността на публичния сектор”³¹. Ръководителят на отдел Данъчна политика и статистика на ОИСР заявява, че: „Новите държави членки на ЕС влизат с много ниски корпоративни данъци...и това несъмнено кара европейските страни да се притесняват от вероятността бизнесът да се премести в някоя от тези зони с по-ниски данъци”³². Друг анализ отбелязва: „..подвижността на данъкоплатците значително намалява способността на държавите да налагат прогресивен данък върху доходите”³³.

Най-изумително е това, че един от докладите против данъчната конкуренция, издаден от ОИСР, съдържа дори признанието, че: „По-отворената и конкурентна среда през последните години влияе положително върху данъчните системи. Тя води до намаляване на данъчните ставки и разширяване на данъчната основа – промени, характерни за данъчните реформи през последните 15 години. Този напредък се дължи до известна степен на конкурентните сили, които карат държавите да променят данъчните си системи в полза на инвеститорите. Освен че понижава данъците като цяло, конкурентната обстановка повишава ефикасността на програми, спонсорирани от правителството”³⁴. Освен това, трябва да се обърне внимание на факта, че бивш служител на Министерство на финансите от времето на президента Клинтън признава, че данъчните убежища допринасят за подобрения в данъчната политика. Като взема предвид способността на вложители и инвеститори да предпазят парите си от двойно данъчно облагане в зони с ниски данъци, той казва: „Смятам, че е малко вероятно да продължим успешно да налагаме данъци върху капиталовите доходи”*****.

Тези изявления са особено важни по отношение на дебата, засягащ данъчните убежища, тъй като много от тях произлизат именно от организацията, ръководеща борбата срещу данъчната конкуренция. Доколкото това е знак за интелектуална непоследователност, основната причина са крие в самата структура на ОИСР. Професионалните икономисти като цяло публикуват добри анализи, както се вижда от по-горните редове. За разлика от тях, Комитета по бюджет на ОИСР се състои от данъчни инкасатори от всяка държава членка, които с публикациите са част от кампанията срещу данъчната конкуренция*. Например, Комитетът се оплаква, че данъчната конкуренция: „променя желаното ниво и съотношението между данъци и публични разходи”. Освен това, той признава, че: „целта на проекта срещу данъчната конкуренция е да осигури справедливото разпределяне на данъчното бреме и данъците не бива да бъдат определящия фактор при решенията къде да се насочва капитала”**. Комитетът също се оплаква, че способността да се премества икономическата дейност към зони с ниски данъци: „може да накърни налагането на прогресивни данъчни ставки и постигането на преразпределителни цели”***.
-------------------

* Daniel Mitchel, “ Paris, Taxes”, Techcentralstation.com, May 19, 2004.

** OECD, “Towards Global Tax Co-operation”, 2000.

*** OECD, “Harmful Tax Competition: An Emerging Global Issue”, 1998.

**** Joseph Guttentag, “Appropriate Responses to International Tax Competition,” American Enterprise Institute, December 9, 2003.