„използване на дигитални

4
ВЪВЕДЕНИЕ
От началото на моето обучение като компютърен инженер и винаги, когато съм бил в контакт с нови технологии, започнах да придобивам силен интерес към тяхното изследване и начина, по който те биха могли да оформят по- добре образователния процес. По-конкретно, започнах да се фокусирам все повече и повече върху свързването на технологиите с образованието. Това се отнася за целия процес, от постъпване в училище до завършване на основно образование. Забелязах, че учителите изостават в знанията, които биха улеснили работата им, но без да са негативно настроени към интегрирането на нови технологии и инструменти. Проблемът с това е фактът, че училищата не разполагат с необходимото оборудване. Друга причина, която ме насочи към настоящия дисертационен труд е всекидневният все по-голям досег на учениците с технологичните постижения. Въвеждането им в образователния процес им е от голяма полза. От друга страна, училището трябва да е в състояние да подпомогне това развитие.
Целта на дисертационният труд е да мотивира децата да идват на училище и да участват с по-голям интерес в учебно-възпитателната работа, чрез по- приятен начин на учене, който би бил по-лесен за тях. Специално за деца със специални нужди, той ще осигури допълнителна помощ в ежедневието им.
Отивайки една крачка напред, искахме да постигнем максималните стандарти, за да развием до най-високо ниво потенциала на всеки ученик. По този начин, се поставя добра основа за продължаване на обучението. Именно образователните технологии се обсъждат и прилагат в съвременните училища днес. Подкрепени от традиционните инструменти и образователни подходи, правят по- привлекателни същите онези академични знания за учениците. Това се удвоява, когато става въпрос за ученици със специални образователни потребности.
Границите между образованието и технологиите стават все по-тесни.
Много инициативи в тази област са измислени и стартирани от социални организации, правителства и компании. Все пак не са много проучванията и подходите, които са се справили с предизвикателствата, дилемите и възможностите за оценяване, извършени в проекти, които съчетават образование и иновации. И така, как да оценим тези инициативи? Кои методи могат да се използват? За какво може да дава информация текущото оценяване? По време на

5 дискусиите е възможно справяне с реалността и предизвикателствата, породени от методологиите на съществуващото оценяване, както и проучване на нови възможности. Трябва да се оформи нова парадигма за оценяване, за да даде резултати и данни, толкова сложни, колкото образователните проекти, свързани с технологиите. За да се постигне това, е необходимо да се вземе предвид оценката на проекта, да се подчертаят нови методологии, които се създават, приемат и прилагат, за да се генерират подходящи входящи данни. Дебатите са толкова обогатяващи, че довеждат до предложение, целящо да включи някои разсъждения в този дисертационен труд. Надяваме се, че възгледите, представени тук, могат да насърчат практиците да следват пътя на иновациите, пътя на онези национални и международни експерти, които пътуват в търсене на качествено образование и диалог с реалността на дигиталния свят (Fundação Telefônica Vivo,
2016).
Както се посочва и в този дисертационен труд, колкото повече учителите постигат напредък в използването на новите технологии, толкова по-подготвени са за критична оценка на потенциала си за ежедневна работа, като по този начин успяват повече да променят практиките си по училищните проекти. В анализа и оценката на данните в този дисертационен труд няма съмнение, че осигуряването на качествено образование, което предизвиква интереса на преподавателите, е ключов момент за напредъка на проекти, които включват информационни и комуникационни технологии в училищната среда. Нивото на ангажираност на преподавателите в нови проекти оказва голямо влияние върху успеха на начинанието. По същия начин авторите на този дисертационен труд са съгласни, че никой не може да очаква от учителите да се вълнуват от използването на технологии, докато имат оскъдна или липсваща инфраструктура за учене и преподаване, изправени са пред безкрайни трудности при достъпа до интернет или са лишени от подкрепа относно постоянни предизвикателни въпроси, които учениците задават, когато педагогическото предложение приветства тяхното по- голямо участие и включва нови инструменти. Има ли учители, които се справят с всички трудности и въпреки това си изпълняват изключително работата?
Според F. Pedró (2016) в целия свят изглежда, че усилията, положени през последните десетилетия за трансформиране на преподаването и ученето, не са дали плод. Продължават да съществуват училища, които много приличат на онези, които съществуваха преди двадесет години, точно когато интернетът

6 набираше популярност. За двадесет години дигиталните технологии правят голям напредък, който промени и променя радикално живота ни, от работата до ежедневието ни. И все пак изглежда, че училището е пропуснало тази трансформация. Всъщност има много изследвания и данни, които предполагат относителната съпротива срещу промените в образователната система. Въпреки това има признаци за наближаване на „перфектна буря“, тоест комбинация от фактори, които в крайна сметка биха могли да доведат до прозорец от възможности за педагогическа промяна, която най-накрая ще използва потенциала на технологиите за подобряване качеството и производителността на училищните процеси на всички нива, от администрацията до оценяването на ученето (Pedró, 2016).
Има три основни фактора. Първият фактор, споменат от много години, се отнася до степента на възприемане на технологиите за социални и комуникационни приложения сред подрастващите и все повече сред децата. Този първи фактор, независимо от ефектите му върху когнитивното, социалното и емоционалното развитие върху младите хора, ги предразполага да функционират различно в училището, включително заедно с технологиите, които вече са част от ежедневието им извън класната стая и дори може да се намерят в техните джобове (Davie, Panting & Charlton, 2004, цит. от Pedró, 2016). Вторият фактор, който е много по-нов, е нарастващото множество фирми, които предлагат услуги с добавена стойност като съдържание и, разбира се, образователни приложения.
Наситеността на подобни предложения, безплатни или търговски, е толкова висока, че скоро вероятно ще спрем да използваме термина „образователни технологии“ и просто ще ги наричаме приложения и дигитално съдържание
(Pedró, 2012).
При полагането на основите на нашето емпирично изследване, разглеждаме множество източници, както в електронен, така и на хартиен носител и събираме голяма теоретична база данни, която представяме в първата част от дисертационният труд. След това представяме дизайна на изследването и обобщението на данните, които получаваме след неговото провеждане.

7

Изтегляне 1.71 Mb.

Сподели с приятели: