„използване на дигитални

8 да постигнат по-високо ниво на лична удовлетвореност и успех в училище и в тяхната общност, което може да не е достъпно, ако ученикът получи достъп само до типичното обучение в класната стая (Special education, 2017 г. ).
Родителят на ученик с нарушения в ученето трябва да знае какъв тип нарушение има детето му, за да може да участва в приспособяването като логопедична терапия, трудотерапия и адаптивно физическо възпитание (Special education, 2017).
Трите измерения за приемане на дигиталните технологии в училищата обхващат предимно инфраструктурното измерение. Характеризира се с физическите и структурни условия на училището за получаване на широка гама от оборудване, изискващо захранване, достъп до интернет и разпространение и сигурност (за избягване на кражба). Физическите условия на училището и съществуващото оборудване са от съществено значение за осигуряване и поддържане на образователно-технологично решение. Това измерение става по- сложно в усилията, насочени към провинциалните общности, където достъпът до условия като цяло е по-ограничен. Второто измерение е свързано с техническата област, или с други думи, способността на учениците, учителите и администраторите да се справят с новите дигитални технологии. Това измерение е свързано с развитието на компетенции за квалифицирано използване на технологиите, както и с различни формиращи усилия, предназначени от текущи инициативи. Тази използваемост обаче изцяло зависи от третото измерение, политическото, което според проучванията е най-сложното (Brandão1, D. & A. C.
Vargas, 2016).
Технологията е мощен инструмент, който може да подкрепи и трансформира образованието по много начини, от улесняване на учителите да създават учебни материали до предоставяне на нови начини за хората да учат и работят заедно. Със световния обхват на интернет и повсеместното разпространение на интелигентни устройства, които могат да се свързват с него, настъпва нова ера на образованието по всяко време и навсякъде. Ще зависи от обучителните дизайнери и образователните технологии дали ще се възползват максимално от възможностите, предоставени от технологиите, за да променят образованието, така че ефективното и ефикасното образование да е достъпно за всички навсякъде (How has technology changed education, 2016 г.).

9
Съвременните технологии са нещо, което изисква нашето внимание. Най- новата технология се промени много от това, което виждахме през последното десетилетие или миналия век. Създадени са нови уреди и приспособления, за да улеснят работата така, както никога досега. Съвременните технологични училища улесниха учениците да извличат възможностите на най-новите технологични изобретения. Тяхното въздействие е огромно при създаването на перфектно поколение, което е експертно в настоящите технологични неща
(Swalih, 2017).
Carrillo, Onofa и Ponce (2010) публикуват резултатите от проучване за връзката между използването на технологиите и резултатите от обучението на децата в Еквадор чрез експериментален дизайн. Изследването предоставя солидни доказателства за ефектите от въвеждането на компютърно базирана програма за обучение в началните училища в Гуаякил. Има значителни постижения в резултатите от изпитите по математика, приписани на програмата.
Този напредък не се наблюдава при изпитите по език. Авторите предполагат, че по-доброто представяне по математика е резултат от цялостен подход, включващ предоставянето на компютри, платформа за обучение (APCI Platform) и обучение на учителите. Освен това те заключват, че лошото представяне по езика може да се дължи на това, че свързаният софтуер не е толкова ефективен, или защото интересът към работата по математика отнема времето на учениците за четене.
(Peirano, 2016).
Конференцията за образованието за хора със специални нужди, проведена в Саламанка през юни 1994 г., призовава включването да бъде норма
(UNESCO, 1994). Декларацията от Саламанка започва с ангажимент за образование за всички. Призната е необходимостта и спешността от осигуряване на образование за всички ученици, млади хора и възрастни в рамките на редовната образователна система. Посочва се, че учениците със специални образователни потребности трябва да имат достъп до редовни, масови училища и добавя, че именно те с тази приобщаваща ориентация, са най-ефективното средство за борба с дискриминационните нагласи, създаване на приветливи общности, изграждане на приобщаващо общество и постигане на образование за всички. (UNESCO, 1994)

10
Основният принцип на приобщаващото училище, както се предлага в
Декларацията от Саламанка, е, че всички ученици трябва да учат заедно, когато е възможно, и че масовите училища трябва да разпознават и отговарят на разнообразните нужди на своите ученици, като същевременно имат непрекъсната подкрепа и услуги, отговарящи на тези нужди. Конференцията в Саламанка прие нова рамка за действие. Водещият принцип за действие е, че обикновените, масови училища трябва да приемат всички ученици, независимо от техните физически, интелектуални, социални, емоционални, езикови или други условия.
Рамката гласи, че всички образователни политики трябва да предвиждат, че учениците с нарушения трябва да посещават местното училище, което би се посещавало, ако детето няма нарушение (Inclusion of Students with Special
Educational Needs Post-Primary Guidelines, 2007 г.).
На втората европейска конференция на министрите, отговарящи за политиките за интеграция на хората с увреждания в Малага, Испания през май
2003 г., министрите обсъдиха общите принципи, които трябва да проникнат в бъдещото развитие на политиката за хората с нарушения и предоставянето на обществени услуги. Министрите считат, че „образованието е основен инструмент за социална интеграция и трябва да се положат усилия, за да се даде възможност на децата с нарушения да посещават масово училище, ако това е в интерес на детето, за да се улесни преходът от училище или висше образование към заетостта и да развият концепцията за учене през целия живот” (Council of Europe,
2003 cited by Inclusion of Students with Special Educational Needs Post-Primary
Guidelines, 2007).
Въз основа на декларацията от Малага, Планът за действие на Съвета на
Европа за насърчаване на правата и пълното участие на хората с нарушения в обществото 2006-2015 г. определя цели и конкретни действия за държавите- членки. Сред целите в плана за действие е „да се гарантира, че хората с нарушения имат възможност да търсят място в масовото образование чрез насърчаване на съответните власти да разработят образователни услуги, за да отговорят на нуждите на населението с нарушения“ (Councils of Europe. 2006, p.16 cited by Inclusion of Students with Special Educational Needs Post-Primary
Guidelines, 2007). Специфично действие за всяка държава-членка е „да гарантира, че хората с нарушения, включително децата, получават необходимата подкрепа в рамките на общата образователна система, за да се улесни тяхното ефективно

11 образование. При изключителни обстоятелства, когато техните професионално оценени нужди от специално образование не са удовлетворени в рамките на общата образователна система, държавите-членки ще гарантират предоставянето на ефективни алтернативни мерки за подкрепа в съответствие с целта за пълно включване. Всички специални и масови разпоредби трябва да насърчават прехода към общообразователно образование и да отразяват същите цели и стандарти”
(Council of Europe, 2006, p.16 cited by Inclusion of Students with Special Educational
Needs Post-Primary Guidelines, 2007).
Под заглавието „Образование“, член 24 от Международната конвенция за правата на хората с нарушения (декември 2006 г.) налага силно задължение на правителствата да осигурят изключително образование за всички ученици. В член 24 се посочва, че с оглед реализиране на правото на хората с нарушения на образование без дискриминация и на основата на равенство, държавите осигуряват система за образование на всички нива и учене през целия живот. За да постигнат това, държавите ще гарантират, че (Inclusion of Students with Special
Educational Needs Post-Primary Guidelines, 2007): а) Хората с нарушения няма да бъдат изключвани от образователната система на базата на увреждане, а децата с нарушения няма да бъдат изключвани от безплатно и задължително начално образование или от средно образование поради физическо увреждане или нарушение; б) хората с нарушения имат достъп до безплатно, качествено начално и средно образование наравно с останалите в общностите, в които живеят; в) Осигуряване на разумно приспособяване на индивидуалните нужди; г) хората с нарушения получават необходимата подкрепа в рамките на общообразователната система, за да се улесни тяхното правилно образование; д) Предоставят се подходящи форми на подкрепа на лицата в среда, която насърчава академичното и социално развитие, в съответствие с целта за пълно включване.
Ролята на родителите и начините за общуване и подкрепа на родителите трябва да бъдат определени в политиката на училището за родителите.
Политиката трябва да отразява желанието на училищната администрация и персонала да работят с родителите. Трябва да се разработят процедури, така че

12 родителите да се чувстват добре в училище и да бъдат информирани на всеки етап от напредъка на децата си.
Родителите на дете със специални образователни потребности могат да предоставят ценна информация на училището, относно обучителните затруднения, разликите в ученето и предпочитанията за учене на тяхното дете.
Очаква се училищата да търсят професионални доказателства за ученици със специални образователни потребности от родителите, преди да запишат такива ученици. Тази информация позволява на училището да започне да планира образованието на детето. Важно е родителите да предоставят професионални доказателства на училищния персонал при планирането на партньорство за ученик със специални образователни потребности, както и при разработването на индивидуален образователен план за ученика.
Индивидуалният образователен план (individualized education plan, IEP) е практически процес, който може да се използва за справяне със специалните образователни потребности на ученик и за осигуряване на подходящо образование за него. Процесът на IEP включва събиране на подходяща информация за идентифициране на нуждите и силните страни на ученика и определяне на цели за учене. След изпълнение на необходимите задачи по време на обучението. В края на обучението напредъкът на ученика се следи.
Сътрудничеството между учителите в рамките на училището и сътрудничеството между училището, родителите и бизнеса и организациите извън училището е ключова характеристика на процеса на планиране на всяко от тях (Inclusion of
Students with Special Educational Needs Post-Primary Guidelines, 2007).
Във всяка група ученици има различия между всеки човек и всеки човек има набор от нужди. За да се съобразят с тези различия и нужди, училищата предлагат програми и опции за предмети и различни помощни услуги. Всеки ученик със специални образователни потребности има различни нужди от своите връстници. Тези ползи идват от характеристиките, които споделя с партньорската група.
Според източника по-горе, в допълнение към тези общи потребности, учениците със специални образователни потребности имат специални нужди, произтичащи от характеристики, които ги отделят като група от техните връстници. Свързани с потребностите на специалните образователни потребности (терминът „специални образователни потребности“, т.е. свързани с

13 дадено лице, ограничение върху способността на дадено лице да участва и да се възползва от образованието, поради продължаващо физическо, психическо състояние, или всяко друго състояние, което води до разлики в ученето между това лице и друго, без такова състояние.)
Един единствен процес на планиране може да:
• координира дейностите на персонала и други, които имат различни знания, умения и опит с ученика;
• осигурява взаимно признаване на силните страни, интересите и нуждите на ученика;
• практикува идентифицирането на ключови елементи за планиране и проектиране в различни проекти и домашни и училищни условия и правене на предложение за всеки;
• насърчава обсъждането, тълкуването и сравнението на цялата информация за оценяване от различни източници като психологическа оценка, оценки на учители, тестове в клас и информация от друг бизнес и разглеждане на подкрепящи идеи;
• включи родителите в процеса и да насърчи тяхното участие и ангажираност;
• включи учениците в процеса, за да се гарантира автентичност и достъпност;
• мотивира учениците и им дава насоки и ясна представа какво се очаква от тях;
• тълкува възгледите на училищния персонал и външния персонал;
• осигури непрекъснатост на програмата, когато ученик се премести на друго място, извън училището;
• насърчава учениците да се подкрепят взаимно при изпълнението на образователната програма
(Inclusion of Students with Special Educational Needs Post-Primary
Guidelines, 2007).

14
Съгласно последния принцип има шест известни стъпки, включени в създаването, прилагането и мониторинга на IEP:

Изтегляне 1.71 Mb.

Сподели с приятели: