Източните разширявания на европейския съюз: особености на взаимодействието между Европейската комисия и страните кандидатки
Изтегляне 2.86 Mb.
|
| Главата (арабски цифри) – 1=да; 0=не
На отделната част на главата (заглавия в италик без номер) – 1=да; 0=не
Задача за програмна калкулация – брой секторни проблеми в един параграф
Инструктаж за работа при кодирането – ако в параграфа има посочено постижение, се следват въпросите по-долу, ако Няма – отидете направо на въпрос 17 (въпросите за оценки)
№5 и 6 се обединяват в общ код при обработката, така че дистинкцията не е фатална – и двете са „виртуална реалност“, спрямо другите разновидности
Инструктаж за работа при кодирането – ако в параграфа има посочена експлицитна оценка, се следват въпросите по-долу, ако Няма – отидете направо на въпрос 22 (въпросите за препоръки)
Внимание! Подредбата на алтернативите тук не следва логическия преход между степените
Инструктаж за работа при кодирането – ако в параграфа има посочена експлицитна препоръка, се следват въпросите по-долу, ако Няма – отидете направо на въпрос 27 (въпросите за стилистиката)
Задача за програмно решение – Брой на разпознатите адресати: попълва се само при посочени стойности от 1 до 17 на торния въпрос
КРАЙ Приложение № 6 Наръчник за работа с Въпросник за анализ на Докладите за напредъка по присъединяване на кандидатстваща страна към ЕС Предговор – обосновка на особеностите на изследователския инструмент съобразно спецификата на изследвания предмет Въпросник е направен с оглед целта да бъде ценностно неутрален инструмент, чрез който да разложим становищата на ЕК на максимален брой смислови измерения, за да постигнем максимално плътно и дълбочинно отчитане на съдържанието в заявените твърдения относно прогреса на БГ към покриване на стандартите за членство в ЕС. Окончателният вариант на въпросника е резултат от поредица преработки, отчитащи констатирани грешки и пропуски при многократните пилотни тествания на всеки един вариант. Изходното допускане е, че текстовете на докладите отразяват взаимодействието между страната и ЕК в процес на наблюдение и оценка от страна на комисия върху действията на БГ за изпълнение на дължимите промени. Това означава, че от една страна имаме „поведението“ на БГ в полето на евроинтеграционните политики в поредица от публични сектори, които са съдържанието на преговорните глави, а от друга страна е „поведението“ на ЕК. Нашето поведение се операционализира като набор от действия по прехвърляне и приложение на Acquis Communautaire, административен капацитет – институции, човешки ресурси, ноу-хау, управленски инструменти – програми, правилници, информационни системи, механизми за взимане на решения, контролни механизми. Поведението на ЕК се операционализира като набор от констатации, оценки, препоръки, забележки. Всяка една от тези съставки на нашето поведение може да е предмет на всяко едно от действията на ЕК и, хипотетично, така би следвало да бъде, което и прави взаимодействието между двата партньора така сложно. На това отгоре, всички тези „единици на наблюдение“ са вариативни – количествени (обем, брой, обхват), видови и степени на развитие, стадии или фази. Разработеният от екипа инструмент обхваща всички тези вариации в един идеален модел на партньорството, спрямо който следим наличието на всеки един от елементите и аспектите на конкретните ситуации, отразени в параграфите на докладите. По такъв начин – елементаризирайки (хем опростявайки, хем помнейки, че работим със съставни части) наблюдаваните предметни реалности, търсим да уловим максимално много съдържателни измерения на изследваното взаимодействие, давайки си сметка, че мнозинството от тях присъстват само имплицитно, а не рационално преднамерено в становищата на докладите. Тази процедура е насочена към минимизиране субективността в интерпретацията на текста от докладите (многосмислието е благодатна почва за тенденциозен прочит – избиращ едни за сметка на други смислови измерения). Освен това самата процедура на работа с въпросника, изискваща поне два независими прочита на едни и същи текстове, както и последващ групов дебат върху случаите на разминавания в интерпретацията, носи в себе си значителна гаранция за интерсубективност в интерпретациите и максимално приближаване към „обективност“ в прочита на информацията. Основното методологическо допускане на настоящето изследване е, че начинът на работа на ЕК има постоянстващи общи черти, които могат да бъдат разпознати в огромното множество от случаи на конкретните наблюдения и оценки. Единични случаи не могат да бъдат разглеждани като проявления на съществени особености на предмета, защото може да са случайни. Същественото е устойчиво, повтарящо се и, поради това, често срещано. Колкото по-често срещано, толкова по-характерно е свойството за разглеждания предмет/аспект. Същевременно работата на ЕК не се характеризира единствено с най-често срещания случай, а с особената комбинация от срещаните случаи. Ето защо е допустимо да се мисли, че характерът на работата на Комисията е уловим, регистрируем и анализируем, в количествени дялове и отношенията между тях. Въз основа на това изходно допускане изследването, което предстои да бъде направено, ще си служи с количествени аргументи. Наличие на максимален (или поне – статистически значим) брой случаи за всяка характеристика, независимо дали на предмета, за който се говори, или на самия начин, по който се говори за този обект, позволяват тези черти/характеристики (на предмета или отношението към него) да бъдат разпознати, регистрирани, а след това и анализирани чрез количествените им проявления. Всеки един от въпросите всъщност разпознава значимите различни аспекти на изследвания проблем/предмет, а техните прилежащи им отговори предвиждат всички възможни варианти за проявление, изчерпващи структурното многообразие на съответния аспект. „Отговорите на въпросите“ са емпирични индикатори – наблюдаемите проявления на възможните алтернативи на разглеждания аспект или елемент на предмета/проблем, които подлежат на регистрация в процеса на изследване. Те са формулирани по един и същи елементарен начин, в повечето случаи - като дихотомни въпроси – дали този индикатор=признак се среща или не. Така че дори на пръв поглед различните отговори да носят еднаква смислова стойност, когато те се отнасят до един и същи аспект/страна на предмета/проблем. Само по този начин резултатите от натрупванията при регистрацията могат да бъдат обобщени като сумарна цялостна количествена характеристика на предмета/проблема. В случаите, в които имаме степени на градация на качество или оценка, използване ордиални/рангови скали – улавящи структурното проявление на съответното качество: от минимална към максимална проявеност. Много е важно, че предметът/проблем се характеризира не от една от стойностите на емпиричните индикатори, а тъкмо от сумарния структурен „профил“ от всички стойности по емпиричните индикатори, отразяващи структурата на интересуващия ни аспект на предмета/проблем. Характеризираните чрез тези структурни профили аспекти на предмета/проблем вече подлежат на сравнение и обяснение чрез математически модели, в потвърждение или опровержение на зависимости или връзки (произтичащи от коцептуалните хипотези), които да обяснят характера на изследвания предмет, както и логиката на неговото разгръщане – както по отношение на фактическото положение в БГ, таки и по отношение на разбирането му (от ЕК). С помощта на така конструирания инструмент ще бъдат разпознати, регистрирани и „сортирани“ – разграничени и структурирани - емпирични данни относно обхвата и количествените пропорции, както и качествените градации между свойства на изследвания предмет, които ще бъдат характеризирани чрез техните количествени натрупвания/честота на проява. Отношенията между тези натрупвания са най-важната познавателна информация относно изучавания предмет/проблем. Тези структурни профили на аспектите на проблема могат да бъдат и визуализирани с оглед по-лесно разпознаване на типа ситуация, която изследването е регистрирало. Когато графиките с количествените разпределения вече са налице, в тях лесно могат да бъдат „видени“/разпознати натрупванията, обуславяни от спецификите на изследвания предмет, както и логиката и зависимостите между неговите съставни елементи. Единствено посредством тази информация може да бъде направена съпоставка – между наблюденията и оценките в докладите или между елементите във всеки един от тях, примерно по секторни политики или по видове критерии за членство в ЕС, която съпоставка ще позволи максимално „обективна“ оценка на еднаквостите и различията (постоянстващото и променящото се). Защото при количествения метод на изследване структурно изразените (чрез натрупванията на случаите) особености на предмета/проблем са бариера пред субективизма на интерпретацията при прочита на фрагменти от докладите или при впечатление от цялостния прочит, без методологически контрол. Отговорите на всеки един от въпросите се попълват в специално изработена матрица, която по същество е каталог на всички емпирични индикатори, следващи последователността на изреждане на всички аспекти, елементи и фази, които характеризират предмета/проблем през призмата на структурния модел на взаимодейстсвието между страната и ЕК, отразен във въпросника. Тази матрица се състои от множество клетки, които се образуват от колони – емпиричните индикатори, и редове – отделните параграфи от съответния доклад, в които се съдържа интересуващата ни информация за предмета/проблем. Най-важен структурен елемент в матрицата са колоните, следващи подредбата на въпросите във въпросника. Всяка от тях има свое уникално наименование, което по същество е съдържанието емпиричният индикатор, но за улеснение (пестене на място, защото и без друго поредицата от колони е много дълга) то е заместено от номера на всеки един от възможните отговори, съобразно подредбата им във въпросника. В тази матрица се попълват единственото случаите, когато емпиричния индикатор се среща в съответния анализиран параграф. Наличието на такъв случай в параграфа се отбелязва с 1-ца. Отсъствието на този параметър в параграфа е със еквивалент нула, но тя не се нанасят от кодировчика в матрицата; 0-те се генерират в последствие автоматично на всички места, където няма поставени цифри61. NB: Във въпросника се съдържат и такива емпирични индикатори, които имат количествени стойности, означени със съответните числа. В матрицата в този случай се попълват числовите стойности, означени на цифри от 1 до 6. Те обаче служат за отброяване (напр. брой постижения, брой видове конкретни действие, брой видове тенденции, брой препоръки или забележки). Тъй като значимата за изследването информация е натрупванията от случаи в целите доклади, а в отделен параграф рядко има бройка повече от 4, то всички случаи от 5 нагоре се обединяват в обща група, означавана с условната числова стойност и съответно с цифрата 6. Кодировката на стойности в десетични дроби е забранена, защото като правило всъщност цифрите са заместители за имената на индикаторите, а не натурални количествени стойности. Цифри за числа по-големи от 6 са позволени за кодиране в ограничен брой случаи, тъй като в тези въпроси спецификата на съответния структурен елемент го изисква – №2.1.2.2. Помощ от Общността (размер на финансирането, брой проекти) & №4. Обем (брой страници на доклада/раздела/главата/отделната част). 2. Инструкции за работа с въпросника по параграфите от докладите Общото правило за работа с въпросника е, че търсим смисъла на казаното от ЕК не в отделна дума или отделно изречение, а в цялостния параграф. Това е необходимо, защото твърде често позицията на Комисията е изказана в няколко изречения, а не рядко те даже смислово се контрират, а не се допълват. Нещо повече, има случаи, в които има смислови връзки между отделните параграфи, т.е. казаното в отделен абзац може да се разбере правилно само през връзката му с предходния или следващия. Ясно е, че става дума за интерпретация на казаното от ЕК, а твърде често в общ параграф се казват твърде различни неща – и по предмет, и по оценка. В тези случай не избираме „преобладаващ смисъл“, а регистрираме всички разпознати смисли в съответните категории на въпросника. Бедата е, че, макар въпросникът да цели пределно минимизиране на смисловата единица, така че да сведе работата на кодировчика до просто разпознаване – има/няма, то на практика във всеки един абзац по всеки въпрос иде реч за разтълкуване и разбиране от страна на кодировчика, т.е. иде реч за мислене, а не просто за разпознаване. Поради това кодировката е работа за изследовател, а не за робот (скенер). Като общо правило, екипът приема, че при колебания за смисъла на определен абзац, регистрираме в матрицата кода, който съответства на по-позитивното съдържание, доколкото допускаме принципна позиция на добронамереност и насърчение от страна на ЕК към кандидатстващите страни (основанията за това допускане са обяснени в концептуалната част на доклада от изследването). Където не откриваме очакван конкретен смисъл по някои от въпросите, оставяме нули, а не насилваме текста да проговори, (защото би следвало да има съответния смислов акцент в конкретния параграф). С други думи, по-добре е да пропуснем отделен случай, отколкото да измисляме несъществуващ факт – по подразбирате тук говорим за изключения. Следват конкретни указания за справяне с трудности по конкретните въпроси във въпросника: Първият въпрос служи за идентификация на доклада, по който се работи. Обърнете внимание, че в матрицата се кодира последната цифра от годината, за която е написан докладът, защото докладите са общо 8 и няма опасност да стане объркване. Веднага след посочването на доклада идва и наименованието (пореден номер) на съответния параграф, по който се работи. Анализира се всеки един параграф от докладите. Номерата им са поредни, уникални и изпълнват функцията на имена. В този смисъл се позволява изключването/пропускането на параграфи, които не носят информация, ключова за нас в рамките на товa проучване. Такива са например параграфите, в които ЕК дава общи пояснения за съдържанието на Копенхагеските критерии, на някакви решения на Съвета или други общи правила, а не становища по наблюдаваната в тази година конкретна национална ситуация: Пример: П26/8: In its 1997 Opinion on Bulgaria’s application for EU membership, the Commission concluded that: Същото важи и за парграфи, които обясняват КАКВО Е еди си какво ПО ПРИНЦИП: Пример: П96/8: The existence of a functioning market economy requires that prices, as well as trade, are liberalised and that an enforceable legal system, including property rights, is in place. The performance of a market economy is enhanced by macroeconomic stability and consensus about economic policy. A well-developed financial sector and the absence of any significant barriers to market entry and exit improve the efficiency of the economy. За да се избегнат недоразумения при номерирането на параграфите от доклада, препоръчително е то да се случи ръчно. Така може да бъде избегната номерацията на заглавията в разделите, главите и отделните части. Друг плюс на ръчното номериране е, че този, който се занимава с него, може да следи за логиката между параграфите и да ги слее в едно там, където сметне за смислово необходимо. Пример: П5-9/8 – кодировка на 5 параграфа: 5. In accordance with the guidance provided by these Council Conclusions, the progress report on Bulgaria follows the same structure as the Opinion. It 6. describes the relations between Bulgaria and the Union, particularly in the framework of the Europe Agreement; 7. analyses the situation in respect of the political conditions set by the European Council (democracy, rule of law, human rights, protection of minorities) 8. assesses Bulgaria’s situation and prospects in respect of the economic conditions mentioned by the European Council (functioning market economy, capacity to cope with competitive pressures and market forces within the Union) 9. addresses the question of Bulgaria’s capacity to adopt the obligations of membership, that is, the Acquis Communautaire of the Union as expressed in the Treaty, the secondary legislation and the policies of the Union. Пример: X – кодировка на 1 параграф: 5. In accordance with the guidance provided by these Council Conclusions, the progress report on Bulgaria follows the same structure as the Opinion. It describes the relations between Bulgaria and the Union, particularly in the framework of the Europe Agreement; analyses the situation in respect of the political conditions set by the European Council (democracy, rule of law, human rights, protection of minorities); assesses Bulgaria’s situation and prospects in respect of the economic conditions mentioned by the European Council (functioning market economy, capacity to cope with competitive pressures and market forces within the Union); addresses the question of Bulgaria’s capacity to adopt the obligations of membership, that is, the Acquis Communautaire of the Union as expressed in the Treaty, the secondary legislation and the policies of the Union. Въпросникът е разделен на две основни секции – 1) структурна и 2) интерпретативна. Първата е съставена от два въпроса - №2 (Особености на смислово-структурните съставни части на доклада) & №3 (Партньорство за присъединяване), които съдържат в себе си множество подвъпроси, чиито наименования се намират и в самия доклад. Те следват и отразяват структурата на доклада и всички теми, които се обсъждат в него – Увод/въведение, Отношения между държавата и ЕС (финансова помощ, туининг, скрининг), Политически критерии (демокрация, защита на правата), Икономически критерии (пазар, конкуренция), Възможност за поемане на задълженията по членството по преговорните глави, Заключение и Партньорство за присъединяване. Възможно е да попаднете на тема/подтема, която не е структурно обособена във въпросника, както и обратното – темата да липсва от доклада. Това обаче не бива да ви притеснява, тъй като ние сме се погрижили да обхванем всички основни елементи на докладите и тази въпросна част би могла да бъде отчетена в един или повече подвъпроси от съответния раздел в първата секция. Работата е там, че трябва да намерите най-подходящото място за включването на тази информация, консултирайки се помежду си. Тези теми, които липсват от доклада, но не и от въпросника се пропускат и в тях остават само 0-и, които отчитат именно тяхната липса. Втората основна секция се занимава с интерпретацията на отчетените във въпроси №2 и №3 количествени натрупвания и се разпростира от въпрос №4 (Обем (брой страници)…) до въпрос №31 (Характер на становището на ЕK). Тук вече тълкуваме казаното от ЕК в съответния параграф и го разлагаме на съставните му елементи, съобразно интерпретативните скали във въпросника! Интерпретацията на цялостната теза в параграфа не бива да излиза извън рамките на това, което ЕК е казала, и не бива да бъде продиктувана от вътрешни наши очаквания и нагласи или предубеденост какво би следвало да се каже. Носител на смисъл е САМО целият параграф, а не отделните изречения в него, защото смисълът твърде често е разположен в няколко взаимнопроясняващите и взаимнодопълващи се изречения, дори ако става дума за парадоксални, вътрешно противоречиви твърдения. Отчита се всичко, което е казала ЕК – нито повече, нито по-малко. Но се регистрира всичко казано, а не един/централен/основен смисъл. В по-голяма част от въпросите е позволена кодировката на повече от един възможен отговор (напр. №8-Разпознати проблемни области; №30-Посока и интензитет на процесите; №31-Характер на становището на ЕК), но същевременно се разбира, че това не може да се случи във всяка една от скалите. Подвъпросите от първата секция съдържат в себе си 6 основни елемента, които следим дали присъстват във всеки абзац: 1) Нормативна рамка и 2) Административен капаците - при тях следим единствено за наличието им (споменават се=1 или не се споменават=0); 3) Видове конкретни действия (, където броим); 4) Оценка, чиято числова скала отговаря по смисъл на тази във въпрос №19, а попълването на двете места трябва да е еднородно; 5) Препоръки, критики или меки критики=препоръки (където отново броим колко са, а не какви са по съдържание); 6) Забележки/уговорки, където отброяваме всички забележки на ЕК, които не са с акцент на критика и нямат оценъчен смисъл. Такива са обикновено посочени конкретни факти. Известна трудност за тълкуване представлавят случаите, когато ЕК използва посочване на факт, за да изрази оценка – положителна или отрицателна. Тук е сложно и поради това работата по кодирането е задача за експерти по евроинтеграция. Защото има факти, които са дължими по логиката на евроинтеграцията, а при тяхното посочване иде реч за имплицитна положителна оценка, но има и факти, които са недопустими по същата логика и тяхното посочване е всъщност критика към страната. Пример за забележка: П18/8: Bulgaria continues to be concerned by the EU visa requirements for its citizens and has requested that this restriction be lifted). Пример за мека критика: П/52/8: However, the situation in Bulgarian prisons still needs special attention. The large number of individuals held in pre-trial detention for long periods has decreased, however, some cases of ill treatment by law enforcement officers were still reported. The situation concerning detention of juveniles in educational boarding schools still needs to be improved. Nevertheless, the main problem in this field continues to be related to the procedure for placing juveniles in such schools and in particular to the lack of respect of their defence rights. Cases of police violence are not always followed up. Finally certain provisions of the new draft Media Law, covering the specific functions, rights and responsibility of the National Council for Radio and Television (NCRT), the main implementing body, give rise to concerns about possible political control over the electronic media. The President has decided to refer this law back to Parliament for further discussion. Някои от разделите в доклада съдържат уводна част, която цели да обясни как е бил извършен мониторинга в съответните сектори. Напр. във въпрос №2.1.1. (Предговор) трябва да се отчете наличието и промените в правно-договорната рамка за наблюдението върху съответната страна. Тук, когато отчитаме дали тя е същата или променена, не следим за структурните промени в параграфа като граматика, а за посочването на документи и източници на правото – остават ли те същите или не. Когато говорим за методология на наблюдението се има предвид не какво е методология по принцип, а как ЕК представя методологията си - не как се прави тя чисто процесуално, а откъде се черпи информация за нейната направа. Въпросът е „дали е същата или променена“, защото като правило процесът на изработване на докладите си остава голяма тайна. Когато се работи по въпроси относно общата оценка (напр. №2.4.4 Обща оценка на напредъка по секторни/преговорни глави) за даден раздел се посочват всички области, в които е регистриран напредък, а след това и всички области, където е регистриран назадък, в съответния параграф. Във въпрос №2.3.2. (Икономическо развитие/процеси), когато се отчита състояниието на макроикономическото развитие и структурните реформи под 1=да се разбира значителен напредък/успех, а под 2 – преобладаващ напредък/успех. Въпроси от №4 (Обем (брой страници)…) до №7 (Наличие на промяна в наименованието на главата) служат за отчитане структурните промени между докладите. Въведените в тях стойности трябва да са еднакви при всички кодировчици. Най-добре е това да бъде направено от един кодировчик, а след това кодовете да се копират от всички останали в техните параграфи. Структурните елементи на докладите са: раздел (A) Увод; B) Критерии за членство, C) Заключение и D) Партньорство за присъединяване). В разделите има оснони части, глави, например (1) Демокрация и върховенство на правото, 2) Човешки права и защита на малцинствата, а вътре в главите има и отделни части. Понякога в отделните части, например Земеделие има негово собствено структуриране на подраздели. Ние следим само структурата, която е изведена от самата Комисия в началото на всеки доклад в съдържанието на доклада. Задачата по разпознаването на частите не е лека, защото Комисията не се придържа към единна и постоянстваща номерация и структура на съдържанието на докладите си. Въпросите от №8 (Разпознати проблемни области) до края на въпросника, както вече споменахме, са интерпретативни. Те служат за тълкуване на информацията, съдържаща се в съответния параграф, и поради тази причина към тях има обяснения и примери, съдържащи се в самия въпросник. Важно да се запознаете с тези пояснения и в никакъв случай да не ги пренебрегвате по време на кодирането. Като основно правило при кодирането на тези въпроси се смята разширената позитивна интерпретация, т.е. навсякъде, където има колебание коя степен да бъде избрана, се приема за правилна тази, която има по-положителен характер. Вписва се всяка една похвала, била тя и минимална. Отново припомняме, че се регистрира всеки наличен смисъл, а не се избира само основен/централен. Там, където има постижение, независимо дали то е старо или ново, се кодират въпросите от №10 (Вършители на действие) до №16 (Сравнително оценяване на напредъка) включително. Във въпрос №11 (Оценка на мащаба на постижението от страна на ЕК) като пример за първия възможен отговор е дадено приемането на закон. Пример за Q11.2 е приет закон, в който има какво още да се допълва/оправя, за Q11.3 – има закон, но имплементирането му куца сериозно, за Q11.4 – изготвена програма, а за Q11.5 – нищо не е направено за даден проблем. Пример за кодиране на №11 в Q11.3: П72/8: Low interest rates are the outcome of several factors. There has been a sizeable inflow of foreign currency to the banking system. This has come from foreign direct and portfolio investment, and from the fact that Bulgarians have converted their savings from foreign currencies back into leva. Together with increased confidence in the currency, the improved fiscal position of the government, notably thanks to substantial privatisation receipts, has allowed interest rates to fall. Also, the government’s ability to borrow money at low rates suggests that banks are either reluctant or unable to lend for productive investment because of the need to strengthen balance sheets. This is likely to constrain economic growth. Във въпрос №12 (Оценка от ЕК на темпа на постижението) Q12.5 обозначава случаите, в които нещо все още не е направено, а Q12.6 – случаите, в които се отчита влошено положение. Във въпрос №13 (Времово разгръщане на постижението), когато говорим за „не е постигнат напредък” се има предвид, че нещата стоят на едно място, т.е. няма развитие. Когато посочваме “забавя се, изостава”, това означава, че има „назадък“. „Подобрен общ административен капацитет“ се използва в случаите, когато ЕК не е конкретизирала характера на отчетеното подобрение при административния капацитет. Кодировката на въпрос №16 (Сравнително оценяване на напредъка) и по-конкретно – първите два подвъпроса от него – №16.1 (База за сравнение) и №16.2 (Начин на сравнение) - е задължителна за всеки един от параграфите, за да се избегне възможността от разминавания между кодировчиците там, където ЕК прави сравнения. Тук не става въпрос за интерпретация, а за действително присъстващи или липсващи факти, които ЕК посочва. В случай, че не е направено каквото и да е сравнение, се избират Q16.1.6 & Q16.2.5, а №16.3 (Актуалност на използваните данни…) не се попълва. Когато в съответния параграф не се разпонава оценка, а само констатация на ЕК за състоянието на даден проблем или област се кодират едновременно Q19.6 и Q20.6. Кодирането във въпрос №21 (Връзка между постоянстващи проблеми и оценки според ЕК) се прави само ако ЕК се е изразила посредством един от прилежащите отговори към въпроса. Пример за кодиране на №21 в Q21.3: П37/8: Corruption remains a serious problem in Bulgaria as mentioned in the Opinion. The government has given priority to this area and has taken measures to combat it. These include: Въпроси №25 (Констатации на ЕК относно реакцията на България…) и №26 (Отношение на ЕК относно съпротивата…) също се кодират само когато ЕК изрично се произнася по отношение на реакцията на съответната страна към дадените препоръки и характера на тази реакция. Пример за кодиране на №25 в Q25.4 и за №26 в Q26.3: П295/9: Although Bulgaria has taken some steps in energy policy it has made no progress progress in commiting itself to a realistic timetable for the closure of Units 1-4 at Kosloduy nuclear power plant, despite the fact that this was a short term priority of the Accession Partnership. Във въпроси №14, 17, 22, 23 и 24 се кодират толкова отговори, колкото се съдържат в параграфа. С риск да се повторим - предмет на анализ е целият абзац и отбелязваме толкова наличности, колкото намерим в него, дори да изглеждат смислово противоречащи си. Не избираме една от тях, а регистрираме всичките. Пример за кодиране на №14 в Q14.1: П294/9: Important steps have been taken in establishing a basis for regional policy but there has been less progress in the social sector where there is widespread poverty and cause for concern in terms of public health. There has been some legislative progress in environment but the lack of an overall strategy and sectoral strategies which are needed for the identification of investment projects continues to pose problems. Bulgaria has made substantial progress in the area of justice and home affairs, particularly in immigration and justice. There is an ongoing need for investment in staff and equipment and to redouble efforts to fight against corruption. Пример за кодиране на №17 в Q17.7 и Q17.8: П52/8: However, the situation in Bulgarian prisons still needs special attention. The large number of individuals held in pre-trial detention for long periods has decreased, however, some cases of ill treatment by law enforcement officers were still reported. The situation concerning detention of juveniles in educational boarding schools still needs to be improved. Nevertheless, the main problem in this field continues to be related to the procedure for placing juveniles in such schools and in particular to the lack of respect of their defence rights. Cases of police violence are not always followed up. Finally certain provisions of the new draft Media Law, covering the specific functions, rights and responsibility of the National Council for Radio and Television (NCRT), the main implementing body, give rise to concerns about possible political control over the electronic media. The President has decided to refer this law back to Parliament for further discussion. Пример за констатация без ясно откроима препоръка: П294/9: Important steps have been taken in establishing a basis for regional policy but there has been less progress in the social sector where there is widespread poverty and cause for concern in terms of public health. There has been some legislative progress in environment but the lack of an overall strategy and sectoral strategies which are needed for the identification of investment projects continues to pose problems. Bulgaria has made substantial progress in the area of justice and home affairs, particularly in immigration and justice. There is an ongoing need for investment in staff and equipment and to redouble efforts to fight against corruption. Пример за кодиране на №23 в Q23.7, Q23.9, Q23.14 и Q23.16: П36/8: Further efforts will be needed to improve the status of judges and prosecutors, change the investigation procedures, strengthen the judiciary against possible corruption, fill vacancies, speed up and make more transparent and efficient the handling of cases in order to reduce the number of outstanding cases, increase opportunities for legal aid, reduce pre-trial detention time to international standards, enforce rulings effectively and restore public confidence in the Judiciary. Въпрос №27 заслужава особено внимание, защото е единственият въпрос, в който 0=наличие. Кодировката тук е такава, защото в общия случай ЕК не говори двусмислено и използва формален, ясен език. Пример за емоционален тон е “It is regrettable that…”, за разговорен е “keen to sell…”, а за метафора – “the Acquis Communautaire is becoming a living and integral part of domestic decision-making”. Във въпрос №29 (Синтактичен анализ – особеност на използваната времева конструкция) при третия отговор, който отчита наличието на конструкции в бъдещо време, се попълват не само езикови форми от типа will и would, но също и is expected, is needed (в повечето случаи те се отнасят до препоръки или очаквания) и т.н. Въпрос №30 (Посока на процеса и интензитет на процесите) е обобщаващ въпрос, който съдържа в себе си както скала относно посоката на анализираните в параграфа процеси (действия или бездействия по отношение на даден проблем), така и броя на видовете действия за всички съставни елементи. Пример за кодиране на №30 в Q30.1 и Q30.4 и на №31 в Q31.3 и Q31.4: П60/8: Developments confirm that Bulgaria fulfils the Copenhagen political criteria. There has been some progress in the fight against corruption although further efforts are needed. Continued attention also needs to be paid to respect for the rule of law at all levels of the administration and by the law enforcement bodies. Further efforts are required to prevent the social exclusion of the Roma and to reform the judiciary. Обърнете внимание, че въпросът предполага преброяване на положителните или отрицателните тенденции, защото в редица случай в общ абзац ЕК посочва по няколко различни неща, имащи собствена специфична тенденция на разгръщане. Въпрос №31 (Характер на становището на ЕК) е логически последователен на предходния. При кодиране в Q30.4 се избира и Q31.1. При кодиране в Q30.1, Q30.2 и Q30.4 се избира и Q31.2. Q31.3 се кодира във всеки случай, където има очакване, препоръка и изобщо нещо, в чийто смисъл прозира евентуалното бъдеще извършване на дадено действие. Q31.4 се използва във всички останали случаи, които не могат да бъдат представени чрез предходните отговори. Всички отговори, носещи наименованието друго в последствие ще бъдат вписани в приложение към въпросника. За тази цел моят съвет е да записвате като коментари в клетките от матрицата или във ваше лично приложение намерените от вас нови отговори. Пример за кодиране на №17 в Q17.10: П289/9: As regards internal control, the State Financial Control (SFC), there is a need to review, complete and where necessary, change the current legal and regulatory framework, including drafting appropriate secondary legislation to the organic budget law and analysing the ways and means to introduce ex-ante financial control over commitments and payments, define the set-up and prepare the necessary legal material. Furthermore, there is an urgent need to improve and develop the organisation and methodologies of the existing control bodies. This includes carrying out the review of the SFC and of sample ministerial control units, defining the outline plan for further steps to be taken, namely in the field of training and providing training and information about the EU financial control requirements. В матрицата има въпроси за програмна калкулациа (напр. брой рапознати проблеми области/адресати на препоръки). Те се изчисляват автоматично от зададена формула и не бива да се попълват от кодировчиците, тъй като това би нарушило работата на формулата в последствие за съответния параграф в този въпрос. Всяка таблица в доклада се кодират като общ самостоятелен парграф, а всеки отделен ред от нея се приема за изречение. В някои от таблиците се съдържат констатации (зададена една единствена стойност), а в други се разпознават тенденции (сравняване на стойности във времето). Последните често са смесени (и положителни, и отрицателни) така, както са представени в параграфа, и изискват попълването на няколко отговора във въпрос №30. Затворите, железниците, библиотеките и т.н. не са административен капацитет. Силно препоръчително е всеки абзац, който поражда съмнения за смисла му, да бъде изрично поставян на вниманието на целия колектив, за да се обсъди и консолидира обща позиция за тълкуването и кодирането му. ЕК като правило прави противоречиви или, най-малкото, многопластови твърдения. Всеки кодировчик винаги трябва да има за себе си ясен аргумент защо избира една или друга интерпретация. „Така ми се струва“ не е аргумент. Това е изключително важно за всичките случаи, а те хич не са малко, когато трябва да се изработи групово тълкуване на абзац и начин на кодировките му. Най-голямата трудност за кодиране са случаите, когато ЕК дава оценки под формата на съобщавани факти. Формално погледнато, „наакал си се“ е констатация на факт, но по същество е оценка. Също така е положителна оценка „не си се наакал“... Цялата сложност е в това, че трябва да се познава имплицитната норма за страна-членка на ЕС, спрямо която фактът/констатацията е положителна или отрицателна оценка. При съмнения, нека колективът групово прецени! Водете си бележки за всички интересни или озадачаващи случаи! Все някога ще се пише съдържателен доклад от проведеното изследване и такива цитати ще бъдат изключително полезни! Вижте като пример тезауруса от случай от първата година. Кодирането е много трудно само в началото. След 50-тия кодиран параграф тази работа става рутина – уморителна е, но е въпрос на отделено достатъчно време. Успешна работа! Приложение № 7 ТЕЗАУРУС НА ХАРАКТЕРНИ СЛУЧАИ
|