Източните разширявания на европейския съюз: особености на взаимодействието между Европейската комисия и страните кандидатки
Изтегляне 2.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- В жълто са маркирани случаите на достатъчно високо числово съответствие, позволяващи да смятаме, че става дума за еднотипни оценки. Това са около една трета от случаите.
- БългарияСърбияМакедонияНаселение (млн.)
| Глава 26 макар да се казва „външни отношения“ се отнася изцяло до външна за ЕС търговия
В тази глава наблюдението е равно на оценката – този път и по дължина, но и по съдържание §409/00 – за първи път се казва не просто, че съдебната система е слаба , но и – меко, под форма на препоръки - неготова за намеса в пазарните отношения. Това е първият параграф от обобщаващата оценка за целия огромен раздел Способност да се поемат ангажиментите по членството, съдържащ преглед по глави Същата критика е преповторена cоpy-paste като съдържание на раздел „С. Заключение“, който започва с твърдението, че БГ покрива политическите КК. §410 в общ параграф са изредени в произволен ред, поредица успехи и провали, понякога гарнирани с препоръки от най-общ порядък От §410 следва изреждане на секторни ситуации, което, без да е изговорено пряко, следва преход на спадащ ентусиазъм на ЕК. Целият лист на изреждания може да се чете и като йерархия на приоритетите на присъединяването. Обаче в тази имплицитна градация административния капацитет и най-вече съдебната система са последни и най-откровена критика към наличната ситуация В §416 е дадена цялостна оценка на краткосрочните приоритети – повечето се оказват частично изпълнение, без най-важните, а същото е и със средносрочните, които имат маловажно значение/тежест В §417 отново първото изречение е, че БГ изпълнява политическите КК. Обаче това е контрирано с казаното в следващи параграфи 418-19 §420 е синтез на противоречивостта в нашата ситуация – хем напредък към пазарна икономика, хем неспособност за справяне с конкурентния натиск. Потресаваща съпоставка между §423 с оценката на съдебната система по критериите за административен капацитет за ангажиментите по членството и §428 – пак за същото, но по глава 24-правосъдие и вътрешен ред, веднага след който идва §429, резюмиращ 423. И в крайна сметка, размазващата оценка в §444 и 448 §424-430 са copy-paste на 410-416, т.е. разделът „Заключение“ на доклада е всъщност резюме=избрани фрагменти от „Общата оценка“ от раздел 3.3. §433 – първи параграф по ПП: резюме на политическата ситуация. По структурна тежест целият набор от политически критерии тежи, колкото всеки един от икономическите сектори – земеделие, енергетика, данъци и всичко останало… В категорията „частично покрит приоритет“ попадат съвършено разнопорядкови ситуации/сектори, т.е. сектори с различна степен на напредък и покриване на стандартите §446 пример за това как правният прогрес води до висока оценка като да е достатъчен Понеже има самостоятелен отдел за напредък по усилване на административния и съдебен капацитет, вече отчетения провал в тази област се преповтаря § 448; сравни 444 и 448 От §449 се разбира, че защитата на потребителите е средносрочен приоритет за разлика от всичко останало – приватизация, например… Последният раздел завършва рязко – без обобщение, без обща оценка. Освен всичко останало, това е свидетелство за методологическия и ценностен примат на мониторинга над оценката в работата на ЕК. Приложение № 8 Резултати от анализа на степените на съответствие между описателните параграфи, общенията им по преговорни глави и оценъчните параграфи в края по Изпълнение на краткосрочните приоритети. Q11-Q13
Q15
Q17+Q19
В жълто са маркирани случаите на достатъчно високо числово съответствие, позволяващи да смятаме, че става дума за еднотипни оценки. Това са около една трета от случаите. 1 Следвайки известната дефиниция на Радаели, приемаме, че европеизацията е общият термин, с който се обхващат всички промени, настъпващи в едно общество, в което се прилагат ценностите, нормите, политиките и процедурните практики на ЕС. Седелмайер е прав, че по-точен би бил неологизмът „и-юнизация“ (на български примерно - евросъюзиране), но от друга страна в наложения вече термин ясно звучи акцентът върху специфично европейското цивилизационно наследство в смисъла на Норберт Елиас. Става дума за общ цивилизационен фундамент в западноевропейските общества, който позволява относително плавното развитие на интеграционните процеси между тях, кулминирали в началото на 1990-те до създаване на ЕС. 2 За целите на предстоящето изследване е изключително важно да се направи уговорката, че както страната-кандидатка е нещо единно само в много условен смисъл, така и Европейската комисия е удобно да бъде мислена като монолитен субект, но това е много далече от реалността. Комисията е също толкова условно „единен субект” – съставът на ЕК от комисари е от политически фигури със собствените си партийни принадлежности, с техните политически кабинети, а зад тях стои огромна администрация от социализирани в различни национални култури експерти. А също така вътре в и между различните отдели на администрацията на ЕК също има собствени напрежения, съперничества, интриги и пр. Да не говорим, че личностният отпечатък, който една или друга фигура дава върху работата на Комисията в съответен исторически момент, не бива да бъде пренебрегван (Галахър 2009; Гатева 2015; Велева 2018). Това е изключително голяма трудност пред настоящето изследване, което се фокусира единствено върху докладите, изготвяни от името на ЕК като участник в политическата система на ЕС, но от нейната администрация. Обаче употребата на тези доклади е с основно политически цели, спрямо които съдържанието на докладите има второстепенна роля, както е добре изяснено в специализираната научна литература. Няма съмнение обаче, че именно ЕК в качеството на институция на ЕС носи политическа отговорност за докладите по напредъка на страните, въз основа на които се правят и политическите решения, определящи съдбата на съответните национални общества. 3 На техен фон развитията на процесите в политическата сфера в Чехия изглеждаха доскоро много приемливи. Победата на изборите през октомври 2017 на откровено популистка партия, със силна антикорупционна реторика, за чийто лидер има основателни съмнения за корупционни афери, променя тази оценка. Всъщност Милада-Ана Вахудова, ключов автор в академичната традиция за изследване на европеизацията, която иначе е ентусиазиран поддръжник на тезата за успеха на Източното разширяване, на въпроса как оценява присъединяването на родината си към ЕС отговаря „Това е майтап!” (“It’s a joke!”). Аргументите й са основно два: поети са били ангажименти за реформи на публичната администрация след влизането в ЕС, които така и са останали неизпълнени, и деградацията на качеството на политическия живот, чиято най-ярка проява е разрастващата се популярност на Андрей Бабиш, „чешкият Донълд Тръмп” (личен разговор от април 2015). 4 Mainstream (англ.) може да се преведе на български като “основно русло” или „главно направление”. Няма еднозначен превод, което и налага употребата на тази чуждица, не само защото в българската научна традиция, поради собствената й неразвитост, няма такова устойчиво разграничение между основни и съпровождащи направления. Също толкова важни са и съпровождащите конотации, които биха се загубили в превода – акцент върху престижността на „основното направление", но също така и върху оспоримостта на работите от това направление. 5 „Меко казано, ти май не си много умен...“ 6 Зверствата в хода на войните в бивша Югославия по нищо не отстъпват по мащаб и жестокост на регистрираните в хода на Карнегиевата анкета от началото на ХХ век. 7 По изчисления, предоставени от Световната здравна организация, за периода 1992-2015г. от Източна Европа в страни от ЕС-15 са се преселили около 18 милиона души; при това – без да са бежанци от граждански войни. Нахлуването на около милион бежанци годишно в периода 2015-2016 се оказа огромна криза на ЕС, особено за страни като Германия, Франция, Италия. Така че можем да си представим какво би било за тях подобен миграционен поток в началото на 1990-те и то от мигранти със съвършено различно себевъзприемане, личностни претенции и култура от тези на бежанците от Африка, Афганистан и подобните им. 8 Да припомним, че радиоактивният облак от Чернобилската катастрофа бе регистриран първо в Швеция и оттам научихме за този остър здравно-екологичен проблем. 9 Дипломати от периода на 1990-те категорично твърдят, че вътрешните проблеми на Русия при управлението на Елцин са позволили относително безпроблемно Източно разширяване, каквото не би било вече възможно при Путинова Русия, която активно би заявявала и отстоявала претенции срещу експанзията на ЕС в нейните „сфери на влияние”. 10 Всяка генерализация може да бъде опровергана от отделен пример, например, съгласни сме с коментара на Л. Тонева, че Естония е потвърждение на „приказката за успеха на европеизацията” и, в този смисъл, опровержение на твърдението за кризата на „преобразуващата сила на ЕС”. Тъкмо поради това е важно да се работи не с отделни, а с типологически представителни случаи – по отношение на СЦИЕ точно такива представителни случаи са обществата от Вишеградската група. Проблемът е в това, че изглеждалото дълго време като изключение (българо-рунъският случай) се оказва просто първи симтпом за дълбочинно правило, на което му е нужно време, преди да стане видимо и на повърхността. Тъкмо поради това е важно да се правят комплексни, систематични международни сравнения (Харалампиев и колектив 2015), защото те показват, че примерно Естония е качествено еднопорядкова с Австрия, а не с останалите Балтийски страни. Съответно и нейната евроинтеграция е по-сходна с тази на страните от Четвъртата, а не от Петата вълна и има много ясни причини това да е така – преди и извън присъединителния процес. 11 http://www.thecatchupindex.eu/TheCatchUpIndex/ - посетена на 12.09.2017. 12 Заявено първо от германски, френски и австрийски политици, а след това официализирано и като позиция на ЕК в речта на Юнкер за Състоянието на ЕС през септември 2017. 13 Първоначално в документите на ЕК се говори само за готовност за членство, но в хода на подготовката за него става ясно, че има съществено различни степени на готовност. Оттам и преместването на политическия акцент върху минималната степен, позволяваща членството – удовлетворителен (satisfactory) прогрес. Същото се повтаря след това и при след-присъединителната условност под формата на Механизъм за сътрудничество и проверка. От първоначално поставената цел – покриване на качествените стандарти за приложение на върховенство на правото и борбата с престъпността в доклада на ЕК от 2012, в която се дава първата цялостна оценка за ефекта от МСП, като цел на приложението му се посочва вече постигането на задоволителен резултат. 14 Ако изобщо разширяването продължи да протича на кръгове, а не с приемане на отделни страни една след друга, съобразно темповете им на подготовка за членство, както бе в случая с Хърватия. 15 А също и по останалите ценностни нагласи, регистрирани в последователните вълни на Европейското изследване на ценностите https://www.gesis.org/en/services/data-analysis/survey-data/rdc-international-survey-programs/european-values-study/. 16 Повече детайли за преките сходства и буквални еднаквости са дадени в съпоставителната таблица от Индекса на настигането от 2016 г. в Приложение 1. 17 Вж примерно инструментариума на Седелмайер и Лакатуш, който е преднамерено направен, за да бъде, по думите на създателите му „оптимистичен“ по резултатите си, т.е. да регистрира неотклонния прогрес на Румъния към пълно покритие на препоръките на ЕК. Поради което скалата за измерване на напредъка пренебрегва случаите на връщане назад в протичащите процеси, приравнявайки ги на „липса на напредък“. 18 Поради относително тесния обхват на мониторинга по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на утвърждаване на върховенството на правото и борбата срещу корупцията, а в България също и срещу организираната престъпност, в предишното изследване, чийто опит се ползва (Димитров и колектив 2014, Димитров и колектив 2015), онзи аналитичен инструмент съдържа само 131 индикатора. Повече по въпроса за методологията на това проучване вж в Димитров и колектив 2015. 19 Доколкото този израз може да бъде прочетен в хегелиански смисъл, изрично подчертаваме, че не става дума за телеологично разгръщане на строго структуриран в логически категории процес, а за откриване на смисловите връзки между основни конституенти на протеклата събитийност, канализирали хода на процеса в определена посока. Политически дефинираната цел, включително нейните скрити страни и заинтересовани интерпретации от различни участници, е само един от тези конституенти. 20 Показателно е, че дори автори, които смятат политическият акцент в Копенхагенските критерии за водещ, признават, че самото разбиране за демокрация е формално-процедурно (Смит 2003). Поради напрежението към този въпрос настоящето изследване специално ще следи за емпирични аргументи доказващи или опровергаващи доминацията на пазарната интеграция в подготвителния процес за присъединяване към ЕС. 21 Хюз и колектив цитират показателните данни за структурата на разпределение на помощта по ФАР, от която за развитие на демокрацията са отишли около 1 на сто. Останалото е с пряко или косвено икономическо предназначение. Тъкмо програма ФАР обаче е основен инструмент в политиката за подготовка на страните-кандидатки за членство в ЕС. Този въпрос също ще е предмет на специално внимание в нашето проучване. Обаче, както показва в дисертацията си Плачкова, кризата на демокрацията в пост-комунистическите страни, членки на ЕС, е една от основните причини за преориентация на съвременните политологични изследвания към качеството на демокрацията, а една от причините за тази криза е формалното отношение към консолидация на демокрацията в подготвителния период и липсата на целенасочени усилия в тази посока, включително поради отсъствието на европейско право, което да регламентира дължими практики в тази сфера 22 Проблемът за българския превод на ключови понятия в апарата за провеждането на европейските публични политики е изключително съществен и не е езиковедски (Димитров и колектив 2014). И досега мнозина юристи у нас се опитват да наложат превод на rule of law като върховенство на закона, а не върховенство на правото (защото у нас закон има, но – право, не и в смисъла на върховенство на правото). Ако държим на понятийна строгост, каквато се предполага в научната работа, „план” и „програма” са съвършено различни равнища на управленски визии и документи. Който е чел въпросният документ знае, че в него липсват дължимите атрибути на план, така че в най-добрия случай става дума за Програма 2000, в която ориентацията към разширяването на ЕС е само една измежду няколкото основни програмни приоритета за развитието на ЕС. 23 Самият факт, че при конституирането си ЕС придобива прословутата три-стълбова структура, а още повече, че съдържанието на другите два стълба, освен икономическата интеграция, са именно външни отношения и правосъдие и вътрешни работи, т.е. външна и вътрешна сигурност, достатъчно ясно показва какъв е проблемът, чието решение е създаването на Съюза. 24 Самото върховенство на правото се оказва минимизирано до въпросите на граничния контрол и институционален капацитет на правоналагащи институции. 25 Не става дума само за често повтаряната теза за политическия подарък към двете страни за лоялността им към НАТО при Косовската война (Смит, Грабе, Придъм и др.), но и за свидетелството на тогавашен директор в Главна дирекция Разширяване, според чийто разказ Ферхойген силово е наложил преработването на оценката в положителна. Партийно-политическите мотиви на комисаря по разширяване да поеме ангажимент към Румънския му партньор са добре описани в литературата (Галахър). 26 Изрично подчертаваме, че става дума единствено за липса на капацитет, на която и да е отделно взета страна член на ЕС, да провежда интеграция на СЦИЕ като общ блок, по начина, по който Западна Германия интегрира ГДР, например. Това не означава, че страните членски не са били решаващ участник в процеса на подтоговката за членство в ЕС на СЦИЕ, напротив (вж Велева 2018). 27 В немалка част от специализираната литература върху приложението на присъединителната условност на ЕС бюрократичният начин на работа се приема за нещо самоочевидно и неподлежащо на особено внимание (Хюз 2005; Грабе 2006;………). Тази квалификация предполага обяснение.Проблемът идва оттам, че в Марксовата интерпретация бюрокрацията е симптом за патологията на буржоазната (класово потисническа) държава, а във Веберовата интерпретация тя е ключова характеристика на модерния тип управление, характеризиращ се с безличност на изпълняваните функции въз основа на писан регламент, по формално-рационален начин и след достъп до управленска позиция въз основа на професионално-образователен ценз. Безотносително дали на бюрократичния начин на работа се придава положителна или отрицателна стойност, приема се, че той се характеризира от примат на формата на съдържанието, на административната процедура над конкретността на проблема; също се характеризира от департаментализация на компенетностите и, произтичаща от това, безотговорност към резултата от работата, която – след като е частична – не може да има собствен смисъл, за който да се носи отговорност. В случая имаме предвид не тези характеристики като рационалност и стриктно следване на писан регламент, а наличието на формалност, влизаща в разрез със съдържанието, както и липса на отговорност за качеството на работата. Когато от доклад на ЕК се очаква да бъде инструкция за провеждане на цивилизационни реформи от национални правителства, доверието в качеството на доклада е от първостепенна важност. Когато в доклад има свидетелства за безгрижие, да не говорим за липса на дълбочинно разбиране на дискутираната проблематика, доверието към доклада няма как да е високо и няма как да се очаква той да изпълни своите управленски, политически функции. В този смисъл хипотезата за бюрократичен характер на докладите залага очакване не за литературни достойнства на текста, а за управленски качества. Съвършено различни са ситуациите, при които докладите са просто механичен сбор от наблюдението и оценките на екипите, които ги вършат, от онези, при които докладът, стъпвайки на своите съдържателни фрагменти, постига интегрален смисъл на обобщаваща оценка за прогреса на една страна към покриване на критерии за членство в ЕС. В каква връзка - на съгласуваност или противоречие - е този особен характер на изтовянето на докладите с безспорните политически функции на ЕК е много важен, но отделен въпрос. 28 Всички сателитни на СССР режими са на негова издръжка и пресичането на възможността за такъв разход е основанието на Горбачов да се откаже от поддържане на Социалистическия лагер. 29 Това, че пазарната саморегулация предполага фундамент от правна регулация, а следователно – ефективна правна система, на онзи етап, макар да е декларативно признавано, не се превръща в приоритет на политиката за разширяване на ЕС. 30 Тук не става дума само до това, че съществено нарасналата значимост на разширяването на ЕС довежда до обособяване на несъществувалата дотогава главна дирекция „Разширяване” в структурата на ЕК. Става въпрос за това, че Комисията е диригентът, който оркестрира хода на процеса, тласкайки го максимално напред. Което, естествено, не означава, че тя би могла да не се съобразява с позициите на страните членки. 31 Гатева е права да подчертава перспективната оптика, с която ЕК оценява напредъка на страните-кандидатки, защото и самата Комисия в прав текст заявява тази особеност на своите оценки (вж докладите от 2000г., т.е. първите доклади във формата на преговори за членство в ЕС). 32 Предполагаме, че от казаното дотук е вече ясно, но за всеки случай да поясним в прав текст, че говорим за илюзия за ефективно въздействие на разширителната условност на ЕС, защото въздействието не произтича пряко от нея, а от създадения чрез нея ситуативен климат на остра конкуренция между кандидатстващите страни, които са наясно, че някои от тях могат да отпаднат от процеса, за този етап или завинаги. 33 Директор от ГД Разширяване на ЕК разказва, че в средата на 2006, когато става ясно, че България и Румъния ще преминат към членство в ЕС, без предвиденото в договора им с ЕС едногодишно отлагане, в Комисията са били свикани всички експерти, имащи отношение към Петото разширяване. На въпроса „какво да правим?“ (при несъмнената неготовност на двете страни за пълноценно членство) отговорът е бил кратък и практически единодушен: мониторинг. Лесно е да намерим обяснението за единомислието на експертите във факта, че такъв е бил личният им опит – те това са правили цели 10 години. Ясно е също, че не са познавали фундаменталните проблеми на пост-комунистическите общества, особено в българо-румънската им специфика. Но според нас решаваща е била именно споделената илюзия за всемогъществото на основния инструмент в разширителната условност. 34 Изключително важно е да се има предвид, че докладите на ЕК изобщо не са адресирани към националите правителства на наблюдаваните страни, камо ли пък към други местни адресати – институции или гражданско общество. Докладите са адресирани единствено към Съвета и Европейския парламент, но се очаква да бъдат ползвани от местните власти като ориентир за реформените им политики.. 35 Тук е добре да припомним, както пренебрегната оценка на Комисията по отношение на кандидатурата на Гърция, така и променената/преобърната под политически натиск оценка за България и Румъния по отношение на готовността за започване на преговорите за членство в ЕС. 36 В съответствие с вече направената уговорка за бюрократичния стил на работа, тук правим уговорката, че наличието на технически грешки/слабости в текстовете на докладите не означава просто и еднозначно немарлива работа. По-скоро става дума за симптом на типичната „департаментализация” в начина на работа, която отвежда към липсата на отговорност за цялото. А отделно от това има пряк политически интерес „цялото” да е в разпознаваемо насипно състояние, за да позволява разнопосочна заинтересована политическа интерпретация на казаното. 37 Направихме проверка с докладите за Румъния. Същото е. 38 В приложение № 3 представяме качествените профили на всеки един от секторите, получен чрез сумарните и осреднени стойности на всички параграфи от съответния раздел, преизчислени към 100 процента за целите на сравнението. В приложение № 4 е представена редуцираната картина от профилите на различните наблюдавани сектори, въз основа на данните от която са изчислени средно-аритметичните стойности, представени тук в таблицата. Изрично обръщаме внимание върху факта, че средното за цялата страна е донякъде подвеждащо, защото заличава изключително съществени различия и ключовата, в смислово отношение, неравностойност на дяловете от различни по тип оценки. По същия начин изчисляването на средна стойност за всеки един от секторите е прекалено огрубяване на съществената сложност в съответната ситуация, защото осреднената стойност заличава структурните неравноделности между отделните параметри на наблюдаваната конкретна ситуация. 39 Може да се спори доколко изобщо е реалистично в едно пост-комунистическо общество, още повече, когато става дума за България, да има интегрална секторна политика – била тя за транспорт, енергия, земеделие и пр. Видовете транспорт – автомобилен, железопътен, воден, въздушен - имат съвършено различна съдба, видовете производства на енергия – атомна, водно- и топло-електрическа – също. 40 Конкретните резултати от тези тестове са представени в Приложение 8. 41 Емпиричното проучване на Плачкова, сравняващо напредъка на България, Сърбия и Македония по демокрация и върховенство на правото представяме в Приложение 2. 42 http://www.thecatchupindex.eu/TheCatchUpIndex/ - посетена на 12.09.2017. 43 В дисертацията на д-р Линка Тонева-Методиева – „Перспективи за публично партньорство при осъществяване на политиките на Европейския съюз между неправителствения и публичния сектор в България“, Глава 3 (71- 143 стр.) е посветена именно на социално-структурните предпоставки за кризата на българското включване в процеса на европейска интеграция. 44 “Подробното изследване на условността за разширяване на ЕС подчертава нейния сложен и еволюционен характер. Систематичният и задълбочен анализ показва, че трансформацията на условията и мониторинга на ЕС е последвана от линейни и логически траектории на развитие и в резултат на това продължаващият етап на разширяване с Турция и Западните Балкани се характеризира с използването на детайлизирана, целенасочена и диференцирана условност и засилен строг мониторинг.“ (Gateva 2015: 213) 45 В доклада “Aftershocks: What Did the Crisis Do to Europe“ (2013) М. Лесенски анализира резултатите от Catch-up Index за 2012 г. Индексът оценява представянето на 35 страни: членки на ЕС, страните-кандидатки и потенциални кандидатки в четири категории: икономика, качество на живот, демокрация и управление. При сравнението на южно-европейските общества със старите страни членки, плюс Малта и Кипър, авторът констатира, че “Когато се вземе предвид цялостният обобщен резултат, всички балкански страни постигат много по-ниски от максималните и средните резултати. Единствената страна, която успява да изпревари минималния резултат за ЕС15 + 2 е Хърватия, но този минимален резултат принадлежи на Гърция, друга балканска страна. При отчитане на класирането балканските страни заемат последните позиции.”(Lessenski 2013: 53). Едно от обобщенията за страните от региона е изведено като заглавие на подраздел – „The Balkans as bunch of identical twins“ (Lessenski 2013: 52). 46 Според емпиричен количествен подход за измерване на обществено-политическите различия между страните членки и кандидатки за ЕС, въз основа на 34 показатели, включващи широка гама от най-важните качествени аспекти на социалния живот, европейските общества могат да бъдат разделени на три клъстера, които са устойчиви във времето и разкриват значителни типологични различия сред европейските страни (Haralampiev & Dimitrov 2016). Както България, така и Сърбия образуват част от най-ниския клъстер; Спрямо една от основните предпоставки за успешно функциониране на демокрацията, а именно борбата с корупцията и възприятието за нея България заема 75-то място от 176 страни, според класацията за възприятие на корупцията на Прозрачност без граници за 2016 година (Transparancy International Corruption Perceptions Index 2016), а Сърбия е сравнително близко до България в същата класация, заемайки 72-ро място. Данните за основните макроикономически показатели на трите изследвани страни също са показателни за способността им за интеграция в ЕС: Данни към 2016 г.БългарияСърбияМакедонияНаселение (млн.)7.137.062.08Територия (км² хил.)111.088.425.7БНД на глава от населението (долара)19.02013.68014.480Източник- Световната банка http://data.worldbank.org/ 47 Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+TA+P8-TA-2016-0409+0+DOC+PDF+V0//BG 48 Показателно в това отношение е изследването на Менделски - The EU’s Pathological Power: The Failure of External Rule of Law Promotion in South Eastern Europe (2015), в което авторът твърди, че успехът на влиянието на ЕС върху върховенството на правото в страните от Югоизточна Европа е свързано с количествената страна на въведените промени в законодателството за сметка на липсата на промяна в качеството на правната среда. 49 „Този раздел цели да актуализира Становището на Комисията от 1997 г. по отношение на възможностите на България да поеме задълженията от членството, т.е. институционната рамка, известна като aqcuis, чрез която ЕС осъществява своите задачи. В Становището 1997 г. относно кандидатурата на България за членство в ЕС, Комисията направи следното заключение: “Независимо от постигнатия напредък България нито е въвела, нито прилага основни елементи от европейското законодателство ( Acquis Communautaire), особено по отношение на Вътрешния пазар. Ето защо не е сигурно дали България ще бъде в състояние да поеме в краткосрочна перспектива задълженията от членството.“ (Доклад на Европейската комисия относно напредъка на България в процеса на присъединяване от 1998: 22); “От края на 1998 г. Комисията ще предоставя на Съвета периодични доклади, придружени от всички необходими препоръки за започването на двустранни междуправителствени конференции за оценяване на напредъка на всяка една кандидатствуваща за членство държава от Централна и Източна Европа в светлината на критериите от Копенхаген, и в частност на темпото, с което се приема законодателството на Съюза ( Acquis Communautaire).“ (Доклад на Европейската комисия относно напредъка на България в процеса на присъединяване от 1998: 4). 50 Този емпиричен резултат е в унисон с изводите от анализа на мониторинга и по МСП - Dimitrov, G., Haralampiev, K., Stoychev, S. and Toneva-Metodieva, L. (2014). “The Cooperation and Verification Mechanism: Shared Political Irresponsibility”, Sofia: St. Kliment Ohridsky University Press 51 Глава I, 4.2. 52 Като правило, положението с върховенството на правото е малко по-зле от това с демократизацията. 53 В рамките на дисертационния труд няма да бъде представен самостоятелно обособен анализ на ситуацията с гражданското общество, защото тя е типологически еднаква с вече разгледаните два случая и нейното включване не би променило нито съдържанието, нито силата на аргументацията във вече изложените факти. Разпределението на дяловете от случаи за гражданското общество е представено в приложението към текста. 54 Решаващо за това отлагане е налаганото от Гърция вето върху началото на преговорите, заради спора за името на Македония, но това далече не е единствената причина. 55 Македония е и единствената страна, при която има случай на не посочване на такива фактори, поради цялостната липса на напредък. 56 Става дума за отбелязаната в специализираната литература особеност в подхода на ЕК да разглежда напредъка на страните в перспективата на очакваните, обещани постижения (Maniokas 2004; Gateva 2015) 57 Става дума за ключовия пакет от промени от страна на ЕК в условията за преговори със страните-кандидатки за членство в ЕС – разделянето на правосъдие и вътрешен ред в самостоятелни глави, започването с глава правосъдие като предпоставка за достатъчно време за реформи в този сектор, постигането на напредък по тази глава като условие за продължаване на партньорството и по останалите глави, изискването за конкретни свидетелства за напредък и приложение на нововъведеното законодателство, въвеждането на структурите на гражданското общество като заинтересована страна в процеса на подготовката за членство и пр. (Chiva and Phinnemore 2012; Gateva 2015; Fagan and Sircar 2015) 58 Глава II, т. 2. 59 Тук задължително трябва да се направи уговорката, че в литературата върху Източното разширяване е направо „общо място“ (тривиалност) претенцията за много висока степен на неяснота на оценките, давани в докладите на Комисията. Проведеното изследване свидетелства, че става дума за важно недоразумение. Комисията като цяло е изключително ясна в оценките си, но те се отнасят за неясни национални ситуации, които обаче четящите очакват да видят в дихотомичните категории – „страната става“ или „не става за член на ЕС“, а поради това констатациите за междинните, противоречиви като резултати, фази на националния напредък се четат като неяснота на оценката. 60 Навсякъде, където се констатира опасност, това е отрицателна оценка с условност=4 61 Изрично отбелязваме, че използваните при кодирането цифри не са числа, а имена на променливите. Цифровите имена са по-лесни за употреба, но това е чиста конвенция – имената биха могли да са всякакви други прости за отбелязване символи, например букви. Превръщането на имената в числови стойности, позволяващи изчисления е друга, следваща познавателна задача. Каталог: wp-content -> uploads -> 2017 2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017 2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол” 2017 -> Синхрон медия” оод 2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до 2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици 2017 -> До (Бенефициент- наименование) 2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов” 2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва) Изтегляне 2.86 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||