Източните разширявания на европейския съюз: особености на взаимодействието между Европейската комисия и страните кандидатки

Още при формулирането на хипотезата сме се стремили да подчертаем, че става дума за обобщаваща наша оценка за интегритета в оценките на ЕК. Това е задължително, защото от отделни особености на докладите човек може да си прави доста остри и несправедливи оценки. Например, по отношение на върховенство на правото ЕК не е особено последователна. В подраздела относно правосъдие и вътрешен ред (в рамките на раздела за политическите критерии за членство) наблюденията на Комисията са умерено позитивни, но пък се отнасят основно до работата и капацитета на правоприлагащите органи – граничен контрол, полиция, арести и затвори. По отношение на съдебната система се препоръчват усилия за подобрение, защото се оценява като слаба. В икономическите сектори се споменава, че работата на съдилищата изостава от изискванията за правна защита на собствеността и договорите, но в раздела правосъдие и вътрешен ред общата оценка е основно положителна. За капак обаче в оценката на кратко-срочните приоритети по Партньорство за присъединяване изведнъж крайно остро се заявява, че няма напредък в съдебната система и борбата с корупцията. Това е характерен пример за неконсистентна оценка. И той не е единствен, просто е най-ясно проследим още на смислово равнище при прочит на докладите. Ето защо консистентността и интегритета на оценките следва да станат предмет на специализирано внимание.

Очакването бе, че емпиричната проверка ще покаже или наличието на кохерентност или отсъствието на оценителен интегритет. Всяка от алтернативните интерпретации би била добра изследователска новина, доказвайки с емпирични аргументи правотата или на защитниците, или на критиците на начина на работа на ЕК.

За наше разочарование емпиричната реалност се оказа много по-сложна⁴⁰ по твърде неприятен начин: от една страна, има случаи, в които интегритета на наблюденията и оценките е изключително висок (разминаванията са в рамките на около 5 процентни пункта), което е изключително силен резултат. Има случаи, в които има значима доза съответствие, но в много широки граници ( от порядъка на 15 до 20 процентни пункта), които обаче позволяват еднокачественост на оценките – положителни или отрицателни. Но има и случаи, при които просто не може да става дума за еднакъв смисъл на оценките.

Въз основа на тези емпирично получени резултати, единственият общ смисъл на извършения анализ е следният – може да се смята за емпирично доказано, че всъщност начинът, по който ЕК изпълнява функцията по наблюдение и оценка не стъпва на твърда (пък била тя и скрита) методология.

Оттук е въпрос на случайност кои аспекти и елементи ще станат обект на внимание и интерпретация: дали в план на отместване от изходното състояние или в плана на приближаване към европейския стандарт; дали ще стане дума само за пренос на Acquis Communautaire или за приложението им, или пък за резултат от това приложение; дали наблюдението ще прерасне в препоръка и дали препоръките ще са конкретни по съдържание, или абстрактни пожелания и насърчения („да се удвоят усилията”, „повече работа”, „още ентусиазъм и воля” и пр.)

Направените до този момент изследователски действия стигат до тук. За проверка на останалите хипотези ще трябва да бъде реализиран цялостния замисъл на настоящето проучване. При все това, по отношение на сравнението между България и Сърбия най-важният извод, който обобщава постигнатите междинни резултати от първата година, може да се представи със следните ключови цитати от дисертационното проучване на докторант А. Плачкова:

„В резултат на емпиричното изследване се достига до заключението, че ЕК, дирижираща процеса на подготовка за присъединяване на кандидатстващите за членство в ЕС страни, провежда обща, с постоянстващи в основните си принципи, рамкова политика на разширяване на ЕС, в която обаче иновацията и адаптацията към спецификата на подготвящите се за присъединяване страни е ключов елемент. Освен, че се наблюдава детайлизиране на политиката спрямо настоящите страни-кандидатки, ЕК акцентира върху върховенството на правото в процеса на подготовка за членство.“ (Плачкова 2017:191).

„Изводите от емпиричното изследване очертават една сложна, вътрешно-противоречива регионална реалност по отношение на европеизацията на изследваните страни, която има различни национални проявления.“ (пак там).

„Както при демокрацията, така и при върховенството на правото в региона, става дума за сложно диференцирана картина, очертаваща обща тенденции на подобрение, но – преобладаващо в условен и различен национален смисъл, а и на успех от твърде скромен порядък.“ (пак там 171).⁴¹

2. 
   МЕТОДИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТИ
   

- въпросника, съдържащ индикаторите, чрез които изследваме смисловите дълбочини и нюансите на различия в наблюдаваните от ЕК ситуации;

- наръчника за кодировчици, който обобщава натрупания опит при кодирането, за да бъде облекчена работата на следващите екипи, които ще продължат същата работа;

- тезауруса на емблематични случаи, които могат да се ползват като илюстративен материал при изготвянето на окончателния вариант на отчетния доклад от проучването;

- формулата, по която осъществяваме преход от номиналните стойности на ползваните индикатори към числови изрази на емпиричните данни, позволяващи интеграция на изходната информация и сравнителни анализи между различни случаи.

Ще ги представим накратко.

В работата по въпросника бе въвлечен целият екип, с изключение на докторант Плачкова, защото изготвянето на въпросника вървеше в паралел с разработването на матрицата за регистриране на кодираната информация с оглед възможността за нейния последващ математически анализ. Груповата интерпретация на основните смислови акценти и многообразието от съдържателни варианти създаваше скалите. Чрез тях разлагаме смислово интензивните становища на ЕК в докладите на аналитично разграничени измерения, в които може да се установи диапазон за преход на конкретните стойности от + към -. Структурата на въпросника следва съдържателната структура на разделите в докладите и съответства на спецификата на промяната в смисловия акцент на различните части на докладите.

Същевременно всички абзаци на докладите са предмет на аналитична интерпретация от гледна точка на взаимодействието между ЕК и националното общество в лицето на институциите, реализиращи евроинтеграционните политики и дължимите реформи, отвеждащи към способност за пълноценна интеграция в ЕС. В този смисъл, всички въпроси от №8 до края №32 се отнасят до всички абзаци в обща интерпретативна рамка относно специфичния начин на работа на ЕК.

Пълният текст на въпросника от 826 индикатора е представен в приложение № 5.

Въз основа на придобития опит – в резултат на десетки часове, инвестирани в кодиране, обсъждане на резултатите от пилотните обработки на данните и промените, които правихме във въпросника и в начина на работа с него, разработихме помагало/инструктаж за работа на кодировчика, който ще трябва да ползва нашия въпросник за анализ на докладите на ЕК. Този инструктаж обяснява смисъла на извършваната работа, дава препоръки за оптималния начин за нейното осъществяване, а също и дава илюстративни примери за някои от най-сложните (или поне неочевидни) решения на особено трудни казуси. Въпросникът бе разработен основно от Деница Цанкова.

Вярваме, че ползването на наръчника значително ще улесни и подготовката на следващите екипи за компетентно кодиране, и самата работа по кодирането, отвеждайки към по-голяма ефективност на тази много тежка работа, а по този начин ще спести време и ще позволи по-големи съдържателни резултати от изследователската програма. Наръчникът е представен в приложение № 6.

Тезаурус на особени случаи, подлежащи на аналитичен коментар

Това е просто запис на всички характерни случаи, на които се натъквахме в хода по анализа на информацията от докладите на ЕК. Те са изключително полезни за изготвянето на окончателния доклад от изследването, в който ще се наложи да има и конкретни цитати от текстовете на самите доклади като свидетелства за коректността на направените от нас констатации и основателността на нашите изводи.

Пълният тезаурус е представен в приложение № 7.

„Формулата“ за преход от номинални стойности към количествени параметри

Това, без съмнение, е най-сложната част от „кухненската работа“ на изследването, която в решаваща степен определя и начина на протичане на колективните действия през следващите две години, а и крайния съдържателен резултат от изследването.

Както вече бе споменато по-горе, основното предизвикателство е в задачата да се намери начин за преминаване от номинални стойности на кодовете в цифри (които обаче не са числови стойности, а имена на параметрите на използваните индикатори) към реални числови стойности, позволяващи регистрираните параметри да получат количествен израз. Отвъд случаите с дихотомни индикатори, решихме да използваме ордиални скали от най-ниската към най-високата степен и преобразувахме изходните кодове в тези нови стойности, които означават количествени разлики.

На второ място, предизвикателството е да се премине от съдържателната разнокачественост на емпиричните индикатори (примерно, времеви аспект на извършеното от България, характер на извършеното, степен на категоричност на оценката на ЕК и пр., и пр.) към съпоставима метрика, позволяваща сравнения и интеграция на информацията по съответните параметри. Решението на тази задача се състои в допускането, че по всеки индикатор е възможно да се получи - по емпиричен път стойност, която съответства на определен процент от максимално възможното количествено изражение на качеството на съответния признак. Т.е. по всеки признак може да се постигне 100 на сто или 0 на сто, а реалността някъде в този интервал. Така, независимо дали индикаторът има 3, 4, 5, 7, 9, 10 или повече разновидности, всяка от тези стойности отговаря на процентен дял от цялото качество. Съответно – в първия случай най-ниската положителна стойност е 33 на сто, във втория 25 на сто до 10 на сто при десет разновидности. Ползата от това преизчисление е, че то позволява да се направи агрегиране и изчисляване на средноаритметична стойност за всеки сектор на интеграционни политики, с коефициент за дължината на раздела в параграфи. Защото е ясно, че аудио-визия е успешен сектор и там ЕК много накратко изразява удовлетворението си. Но в сектор енергетика или, още повече – земеделие, нещата са сложни и обясненията са пространни, разгърнати в поредица от параграфи (в случая със земеделието – 25). Ясно е, че дължината на раздела е симптом за проблемност на сектора, за който се отнася този раздел. С направената калкулираща процедура получаваме възможност да сравняваме различните сектори по поредица от параметри, безотносително към качествената несъизмеримост на съдържанието на политиките, които се реализират в тези сектори.

На следващо място идва преобразуването на информацията от индикатори, които образуват смислови групи. Например, видовете действия от страна на България и видовете реакции към тези действия от страна на ЕК. Комбинацията между всички възможни състояния на двата параметъра – от най-положително действие с най-положителен отклик от Комисията, през междинни състояния на по-слаби действия и целия спектър от реакции, та чак до най-слабото действие в пакет с най-негативната реакция, образуват обща скала и, съответно, претеглени стойности в процентен дял.

Ясно е, че някои индикатори са смислово допълнителни един към друг и тогава трите им стойности се интегрират в обща сума, разделена на три.

В други случаи индикаторите се намират в просто сумарно отношение един към друг, защото се отнасят до различни качества на оценяваната ситуация. Това обаче позволява за всеки един сектор да направим негова индивидуализирана характеристика от нормираните стойности (спрямо 100 процента) и да получим два резултата: профил от процентни стойности и сумарен общ резултат. Тези числови параметри позволяват сравнения от различен порядък за целите на съдържателния анализ за решаване на сравнителните изследователски задачи.

Много е важно да се подчертае, че числовите параметри позволяват условна „класация“ между сектори на публични политики по два съвършено различни начина. Единият е чрез използване на средни стойности, които – както по-горе бе изяснено – заличават съществените неравномерности между качествените измерения на случаите. Ето защо проф. Димитров и доц. Харалампиев разработват оригинална методика за ранжировка на случаи, регистрирани в многомерни разнокачествени пространства (Димитров и ко 2013; Харалампиев и ко 2015, Харалампиев и Димитров 2016). Условно казано, става дума за различни видове „олимпиади“, в които различните качества са отделни „спортове“, образуващи сумарно олимпийската дисциплина „Х-татлон“ и класацията на случаите се произвежда в резултат от постиженията на всеки един случай по всеки спорт от „Х-татлона“. В конкретния случай класацията на секторите по всяка една от „евроинтеграционните дисциплини“ и сумарният резултат са представени в последното приложение № 8.

Всичко останало предстои тепърва.

Асоциация „Прозрачност без граници” и кол. , 2009. Доклад с основни изводи относно извършени оценка и анализ на изпълнението на мерките за противодействие на корупцията в съответствие със Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006 – 2008, София.

Димитров, Г. и колектив, 2013. Политики за наука в Софийски университет, С. Издателство на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Иванова, И., 2012. Пет години Механизъм за сътрудничество и проверка – време за размисъл, Доклад, Институт „Отворено общество-София”, 15 юли 2012 г., София.

Институт „Отворено общество”. 2009. Нерешените задачи на държавите от петото разширяване. Доклад за България, Институт „Отворено общество”- София, Инициатива за европейски политики (EuPI).

Йелавич, Б. , 2003. История на Балканите - 18-20-ти век, в два тома,С., Амат-Ах.

Лесенски, М. 2012. Българските проблеми в правосъдието и вътрешните работи в европейски контекст, сп. Politiki.bg, бр. 07.12, Институт „Отворено общество-София”, София.

Мишкова, Д. 1999. Приспособяване на свободата. Модерност-легитимност в Сърбия и Румъния през 19 в. С., Парадигма.

ЦИД, , 2009. Престъпление без наказание – противодействие на корупцията и организираната престъпност, доклад, Център за изследване на демокрацията, София.

ЦИД. 2006. Антикорупционните реформи в България на прага на членството в ЕС, София.

ЦИД. 2007. Антикорупционните реформи в България: Основни резултати и рискове, София.

ЦИД. 2012. Корупция и антикорупция в България (2011 – 2012), Policy Brief No. 35, юни 2012 г.

Ágh, A. 2007. “Bumpy Road ahead in East and Central Europe: Post-accession Crisis and Social Challenge in ECE”. In: Ágh, At., Al. Ferencs (eds.) Overcoming the Crisis. EU Perspectives after the Eastern Enlargement. Budapest: ‘Together for Europe’ Research Centre.

Ágh, A. 2008. “Democratization and Europeanization of the ECE Countries: Post-accession Crisis and Catching-up Process in the New Member States”. In: Ágh, At. and J. Kis-Varga (eds.) New Perspectives for the EU Team Presidencies: New Members, New Candidates and New Neighbours. Budapest: ‘Together for Europe’ Research Centre.

Ágh, A. 2015. The Triple Crisis in the New Member States: The Historical Trajectory of NMS-8 in the Quarter-Century. Southeastern Europe 39(3), 294-317.

Ágh, A. 2016. The Decline of Democracy in East-Central Europe: Hungary as the Worst Case Scenario, Problems of Post-Communism; Vol. 63, Issue 5-6.

Alegre, S. and Ivanova, Iv. and Denis-Smith, D. 2009. Safeguarding the Rule of Law in an Enlarged EU: The Cases of Bulgaria and Romania. CEPS Special Report, April 2009.

Altfuldisch, Ch. (2012). „Competition among Peers: Does Europe Still Inspire in the Balkans?“, L'Europe en Formation, 2012/2 n° 364, p. 149-160.

Anastasakis, Ot. (2008). “The EU’s political conditionality in the Western Balkans: towards a more pragmatic approach”, Southeast European and Black Sea Studies, 8:4, 365-377

Andreev, Sv. 2009. The Unbearable Lightness of Membership: Bulgaria and Romania after the 2007 EU Accession. Communist and Post-Communist Studies, 42.

Andreev, Sv., 2007 – Path Dependence during EU’s Fifth Enlargement: Comparing Central Eastern with South-Eastern Europe, In: Ágh, At., Al. Ferencs (eds) - Overcoming the Crisis. EU Perspectives after the Eastern Enlargement, Budapest: ‘Toget her for Europe’ Research Centre.

Aspridis, G. and Petrelli, M. (2012). When the EU Met the Western Balkans: Ready for the Wedding?, Journal for Labour and Social Affairs in Eastern Europe, Vol. 15, No. 1, The EU and the Balkans: drifting apart? (2012), pp. 5-26

Balázs, P., 1997. The Globalization of the Eastern Enlargement of the European Union: Symptoms and Consequences. In Maresceau, M. (ed) Enlarging the European Union: Relations Between the Eu and Central and Eastern Europe. Longman Group United Kingdom.

Bieber, Fl. (ed). 2013. EU conditionality in the Western Balkans. London etc. : Routledge.

Börzel, T. 2013. When Europeanization Hits Limited Statehood. The Western Balkans as a Test Case for the Transformative Power of Europe. In: Elbasani, Arolda (ed). (2013) European Integration and Transformation in the Western Balkans. Europeanization or Business as Usual?, New York: Routledge.

Börzel, T.A. and Risse, T., 2012. When Europeanisation Meets Diffusion: Exploring New Territory. West European Politics, 35(1).

Buzogány, A. 2012. Accelerating or Back-pedalling? Public Administration in Post-accession Central and Eastern Europe, Europeanization after EU Accession: Transformation, Reform, and Compliance in Recent EU Member States, ed. by Matthias Waechter and François Bafoil, L’Europe en Formation 53 (2012), 2

Chiva, Cr., and D. Phinnemore. 2012. The European Union’s 2007 Enlargement. London: Routledge.

Cirtautas, A., Schimmelfennig, F. 2010. Europeanisation Before and After Accession: Conditionality, Legacies and Compliance, Europe-Asia Studies, 62:3, 421-441.

Cremona, M. 2003. The Enlargement of the European Union, Oxford, Oxford University Press, 2003, Collected Courses of the Academy of European Law, XII/1.

De Ridder, E. and Kochenov, D. 2011. Democratic Conditionality in Eastern Enlargement: Ambitious Window Dressing. European Foreign Affairs Review, Vol. 16, 2011, pp. 589-605.

Dimitrov, G. 2016. The Bulgarian Route through the EU integration Maze. The Specificity of Bulgaria’s Integration Strategy and Its Implementation, In: Dimitrova, A. and Dimitrov, G. (2016). Has the EU’s Eastern enlargement brought Europe together? Southeastern perspectives, St. Kliment Ohridski University Press.

Dimitrov, 2015. The Effect of Late Enlargements of the EU to the Study of Europeanization: From A Series of Thematic Shifts to a Paradigmal Change, 14-th Biennial International Conference of EUSA, Boston, March 5-7, 2015.

Dimitrov, G., Haralampiev, K., Stoychev, S. and Toneva-Metodieva, L. 2014. The Cooperation and Verification Mechanism: Shared Political Irresponsibility, Sofia: St. Kliment Ohridsky University Press.

Dimitrova, A. 2004. (ed.) Driven to Change: The European Union's Enlargement Viewed from the East. Manchester: Manchester University Press.

Dimitrova, A. and Pridham, G., 2004. International Actors and Democracy Promotion in Central and Eastern Europe: The Integration Model and its Limits. Democratization, 11(5).

Dimitrova, A.L., 2010. The new member states of the EU in the aftermath of enlargement: Do new European rules remain empty shells?. Journal of European Public Policy, 17(1), pp.137-148.

Dimitrova, A., Dragneva, R. 2001. “Bulgaria's Road to the European Union: Progress, Problems and Perspectives”, Perspectives on European Politics and Society, Volume 2, Issue 1, Pages 79-104

Elbasani, A. (ed). 2013. European integration and transformation in the western Balkans. Europeanization or business as usual?, New York: Routledge.

Epstein, R. and Sedelmeier, U. (eds) 2009. International Influence beyond Conditionality: Postcommunist Europe after EUEnlargement. London: Routledge.

Fagan, A. and I. Sircar. 2015. Judicial independence in the Western Balkans: is the EU’s ‘new approach’ changing practices?, Maximizing the integration capacity of the European Union: Lessons and prospects for enlargement and beyond (MAXCAP project), Working Paper No. 11.

Gallagher, T.G., 2005. Theft of a nation: Romania since communism. London: Hurst & Company.

Gallagher,T. 2009. Romania and the European Union: How the Weak Vanquished the Strong. Manchester: Manchester University Press.

Ganev, V. 2012. Post-Accession Hooliganism Democratic Governance in Bulgaria and Romania after 2007." East European Politics & Societies, 27.1

Gateva, E. 2015. European Union Enlargement Conditionality, Palgrave Macmillan.

Gateva, E. 2013. Post-accession Conditionality – Translating Benchmarks into Political Pressure?, East European Politics, November 2013

Grabbe, H. 2006. The EU’s Transformative Power. Europeanization Through Conditionality in Central and Eastern Europe. NY: Palgrave Macmillan.

Haughton, T., 2007. When does the EU make a difference? Conditionality and the accession process in Central and Eastern Europe. Political Studies Review, 5(2).

Haughton, T., 2011. Half Full but also Half Empty: Conditionality, Compliance and the Quality of Democracy in Central and Eastern Europepsr. Political Studies Review, 9(3).

Hughes, J., G. Sasse and C. Gordon. 2005. Europeanization and Regionalization in the EU’s Enlargement to Central and Eastern Europe. The Myth of Conditionality. NY: Palgrave Macmillan.

Grabbe, H. (2003). Europeanization Goes East: Power and Uncertainty in the EU Accession Process”, The Politics of Europeanization, Oxford University Press, Volume 27.

Haralampiev, K., G. Dimitrov. 2016 Quantitative research approaches in support of the new EC’s framework to safeguard the rule of law in EU, Regions and Cohesion, Vol. 7, Issue 6, 20-51.

Haralampiev, K., Dimitrov, G., Stoychev, S. 2016. Measuring Sociopolitical Distances between EU Member States and Candidates: a New Path. In: Dimitrova, A. and Dimitrov, G. (2016). Has the EU’s Eastern enlargement brought Europe together? Southeastern perspectives, St. Kliment Ohridski University Press.

Ikonomou, H., A. Andry, R. Byberg (eds). 2017. European Enlargement across Rounds and beyond Borders, London: Routledge, 2017

Inotai, A. 2003. The 'Eastern Enlargements' of the European Union. In: Cremona, M. (ed.) The Enlargement of the European Union. Collected courses of the academy of European law(12). Oxford University Press, Oxford.

Ivanov, K. 2012. The 2007 Accession of Bulgaria and Romania: Ritual and Reality. In: Schmidt-Pfister, D. & H. Moroff (eds.) Fighting Corruption in Eastern Europe. A Multi-level Perspective. London: Routledge.

Kochenov, D., 2004. Behind the Copenhagen façade. The meaning and structure of the Copenhagen political criterion of democracy and the rule of law. European Integration Online Papers, 8(10).

Maresceau, M. 1997. Enlarging the European Union: the relations between the EU and Central and Eastern Europe, Longman Group, UK.

Mendelski, M. 2015. The Pathological Power of the EU: How EU-driven Judicial Reforms Have Undermined the Development of the Rule of Law in South Eastern Europe. SouthEastern Europe, 39 (3).

Müller-Graff, P.C., 1997. Legal framework for relations between the European Union and central and eastern Europe: General aspects. In Maresceau, M. (ed) Enlarging the European Union. Relations Between the EU and Central and Eastern Europe, Longman, London.

Mungiu-Pippidi, Al. 2014. The Transformative Power of Europe Revisited, Journal of Democracy, Volume 25, Number 1

Mungiu-Pippidi, Al. 2011a. A House of Cards? Building the Rule of Law in the Balkans. In: Rupnik, J. (ed.) The Western Balkans and the EU: ‘the Hour of Europe’. ISS, Chaillot Papers, June.

Mungiu-Pippidi, 2011b. Contextual Choices in Fighting Corruption: Lessons Learned. Norad, Hertie School of Governance in Berlin, Evaluation studies 4.

Mungiu-Pippidi, Al. (2007). “EU Accession Is No “End of History” ”, Journal of Democracy, Volume 18, Number 4.

Noutcheva, G. (2012). European Foreign Policy and the Challenges of Balkan Accession: Conditionality, Legitimacy and Compliance. London: Routledge.

Noutcheva, G. and Aydin-Düzgit, S. 2012 Lost in Europeanisation: The Western Balkans and Turkey, West European Politics, 35:1, 59-78

O’Brennan, J. (2006). The Eastern Enlargement of the European Union”, Abingdon: Routledge.

O’Brennan, J. 2013. Enlargement Fatigue and its Impact on the Enlargement Process in the Western Balkans; in The Crisis of EU Enlargement, LSE IDEAS, Special Report, November. http://www.lse.ac.uk/IDEAS/publications/reports/pdf/SR018/OBrennan.pdf.

Papadimitriou, D. and El. Gateva. 2009. Between Enlargement-led Europeanisation and Balkan Exceptionalism: an appraisal of Bulgaria’s and Romania’s entry into the European Union. Perspectives on European politics and society, 10/2.

Papadimitriou, D. and Phinnemore, D. 2004. “Europeanization, conditionality and domestic change: The twinning exercise and administrative reform in Romania”, Journal of Common Market Studies, 42 (3).

Papakostas, N. 2012. Deconstructing the Notion of EU Conditionality as a Panacea in the Context of Enlargement, Europeanisation after EU Accession: Transformation, Reform, and Compliance in Recent EU Member States, ed. by Matthias Waechter and François Bafoil, L’Europe en Formation 53 (2012), 2.

Pridham, G. 2007a. Unfinished Business? Eastern Enlargement and Democratic Conditionality, Fride, Working paper 36, April 2007.

Pridham, G. 2007b. Change and Continuity in the European Union's Political Conditionality: Aims, Approach, and Priorities, Democratization, 14:3.

Pridham, G., 2008. The Arrival of Enlargement Studies: Patterns and Problems. In Fist Annual Assessing Accession Research Symposium. University of Glasgow.

Pridham, G., 2008a. Status Quo Bias or Institutionalisation for Reversibility?: The EU's Political Conditionality, Post-Accession Tendencies and Democratic Consolidation in Slovakia. Europe-Asia Studies, 60(3).

Racoviţă, M. 2011. Europeanization and Effective Democracy in Romania and Bulgaria. Romanian Journal of Political Sciences, 1.

Radaelli, C. 2003. „The Europeanization of public policy“, In: The politics of Europeanization, eds. K. Featherstone and C. Radaelli, 27–56. Oxford: Oxford University Press.

Raik, K. 2004. EU Accession of Central and Eastern European Countries: Democracy and Integration as Conflicting Logics, East European Politics and Societies, Vol. 18, No. 4, pages 567–594.

Rezler, P., 2011. The Copenhagen Criteria: Are They Helping or Hurting the European Union?. Touro International Law Review, 14.

Sadurski, W. 2004. Accession’s democracy dividend: The impact of the EU enlargement upon democracy in the new member states of Central and Eastern Europe, European Law Journal, 10 (4).

Sasse, G., 2008. The Politics of EU Conditionality: the Norm of Minority Protection during and beyond EU Accession. Journal of European Public Policy, 15(6), pp.842-860.

Schimmelfennig, F. and Scholtz, H. 2010. “Legacies and Leverage: EU Political Conditionality and Democracy Promotion in Historical Perspective”, Europe-Asia Studies, 62 (3): 443-460

Schimmelfennig, F. and Sedelmeier, U., 2002. Theorizing EU Enlargement: Research Focus, Hypotheses, and the State of Research. Journal of European Public Policy, 9(4).

Schimmelfennig, F. and Sedelmeier, U., 2004. Governance by Conditionality: EU Rule Transfer to the Candidate Countries of Central and Eastern Europe. Journal of European public policy, 11(4).

Schimmelfennig, F. and Sedelmeier, U., 2005. The Europeanization of Central and Eastern Europe. Cornell University Press.

Schimmelfennig, F., 2008. EU Political Accession Conditionality after the 2004 Enlargement: Consistency and Effectiveness. Journal of European Public Policy, 15(6).

Sedelmeier, U. 2011. Europeanisation in New Member and Candidate States, Living Review of European Government 6 (1).

Sedelmeier, U. and C. Lacatus, 2016. Compliance with the CVM’s Anti-corruption Demands in Bulgaria and Romania, MAXCAP Working Paper, “Maximizing the Integration Capacity of the European Union: Lessons of and Prospects for Enlargement and beyond” (MAXCAP), Berlin: Freie Universität Berlin.

Slapin, J. 2015. How Membership in the European Union can Undermine the Rule of Law in Emerging Democracies, West European Politics, 38 (3).
Smith, K. 2003. The Evolution and Application of EU Membership Conditionality. In: Cremona, M. (ed.) The Enlargement of the European Union. 2003. Collected courses of the academy of European law (12). Oxford University Press, Oxford,
Steunenberg, B. and A. L. Dimitrova.2007. Compliance in the EU Enlargement Process: The Limits of Conditionality. European Integration online Papers, Vol. 11, No. 5, 2007 (2007).

Tanasoiu, C. 2012. Europeanization post-accession: rule adoption and national political elites in Romania and Bulgaria. Southeast European and Black Sea Studies, 12 (1).

Tanasoiu, C. and M. Racoviţă. 2012. Post-Accession (Anti-) Corruption Record in Romania and Bulgaria. L'Europe en Formation, 2 (No 364).

Toneva-Metodieva, L. 2014. Beyond the Carrots and Sticks Paradigm: Rethinking the Cooperation and Verification Mechanism Experience of Bulgaria and Romania, Perspectives on European Politics and Society 15(4).

Tomini, L. 2015. Democratizing Central and Eastern Europe : Successes and Failures of the European Union. London etc. : Routledge.

Trauner, Fl. 2009. Post-accession compliance with EU law in Bulgaria and Romania: a comparative perspective. In: Frank Schimmelfennig and Florian Trauner (eds): Post-accession Compliance in the EU’s New Member States, European Integration online Papers, Special Issue 2, Vol. 13.

Trauner, Florian. 2011. The Europeanisation of the Western Balkans: EU Justice and Home Affairs in Croatia and Macedonia. Manchester: Manchester University Press.

Vachudova, M.A., 2005. Europe Undivided: Democracy, Leverage and Integration after. Oxford and New York, Oxford University Press.

Vachudova, M. A. 2012. Strategies for Democratization and European Integration in the Balkans. In The Enlargement of the European Union. Oxford University Press.

Verheugen, G. 2013. Enlargement Since 2000: Too Much Too Soon?, The Crisis of EU Enlargement, LSE IDEAS, Special Report, September 2013. http://www.lse.ac.uk/IDEAS/publications/reports/pdf/SR018/Verheugen.pdf.

Wakelin, E. 2014. The End of EU Conditionality: What next for the EU enlargement process? New Horizons in European Studies, Aston University.

Приложение 1

Economy България Сърбия GDP per capita in PPS with EU27 average =100 as a basis 46.00 36.00 General government debt (% of GDP) 26.70 77.40 Sovereigns credit ratings (10 is best and 0 is worst) 6.67 5.57 Employment rate % 62.90 49.60 Patents granted by USPTO per captita 0.47 0.08 High-tech exports as % of manifactured exports 7.65 3.63 Information and Communication Technology (10 is best and 1 worst) 6.69 6.58 Energy intensity of the economy (e.g. over 900 is a bad coefficient , below 100 is a very good one) 448.80 441.90 Motorways per area 1000 km2 5.50 8.94 Motorways per 100000 inhabitants 8.47 9.74 Other roads per 1000 km2 172.42 580.78 Other roads per 100000 inhabitants 265.45 632.45 Doing Business rank (e.g. 1 is best and below 180 worst) 39.00 78.00 Economic Freedom score (100 is maximum and 0 minimal freedom) 65.90 62.10 Democracy Satisfaction with democracy % (100 is best and 0 worst) 31.00 20.00 Trust in people (10 is best and 0 is worst) 4.20 4.20 Freedom House democracy score (1 is best and 7 is worst) 2.00 2.00 Economist Intelligence Unit Democracy Index (10 is best and 0 is worst) 6.73 6.71 Freedom of the Press score by Freedom House (0 is best and 100 is worst) 40.00 45.00 Press Freedom Index by Reporters without Borders (e.g. 0 is best and 105 worst ) 34.46 27.60 Voice and Accountability - WGI (100 is best and 0 is worst) 61.08 56.16 Disrespect for human rights by Global Peace Index (1 is low disrespect and 5 high disrespect) 2.00 1.50 E-participation index (1 is best and 5 worst ) 0.69 0.83 Quality of Life Actual individual consumption with EU27 average =100 as a basis 51.00 45.00 Gini coefficient (e.g. over 35 is high inequality and below 25 is low inequality) 37.00 38.20 Relative median at-risk-of-poverty gap (%) 30.30 37.60 Long term unemployment rate 5.60 12.20 Share (%) of early school leavers 13.40 7.50 Share of population (%) with university degree 24.10 16.25 PISA score in reading literacy (e.g. over 500 is very good and below 300 is a very poor result) 446.00 446.00 PISA score mathematical literacy (e.g. over 500 is very good and below 300 is very poor result) 432.00 432.00 PISA score in scientific literacy (e.g. over 500 is very good and below 300 is very poor result) 441.00 441.00 Healthy life expectancy at birth in years (e.g. about 74 is very good and about 63 is bad) 66.40 67.70 Life expectancy in years (e.g. about 82 is very good and about 71 is bad) 74.50 75.40 Infant mortality by age of 5 (e.g. 3 is very good and below 10 is a very poor result) 10.40 6.70 EuroHealth Consumer Index (e.g. over 850 is very good and below 450 is very poor) 530.00 554.00 Human Development Index (1 is best and 0 is worst) 0.78 0.77 Governance Corruption Perception Index - 10 (very clean) to 0 (highly corrupt) 41.00 40.00 Control of Corruption - WGI (100 is best and 0 is worst) 48.56 50.96 Political instability by Economist Intelligence Unit (1 most stable - 10 most unstable) 1.90 2.00 Political Stability and Absence of Violence - WGI (100 is best and 0 is worst) 49.52 55.71 Conflicts and tensions in the country 1 - most peaceful; 3 - least peaceful(selected Global Peace Index indicators) 1.83 2.25 Homicide rates per 100,000 population 1.60 1.30 Governement Effectiveness - WGI (100 is best and 0 is worst) 62.02 58.17 Regulatory Quality - WGI (100 is best and 0 is worst) 71.15 56.73 Rule of Law - WGI (100 is best and 0 is worst) 52.88 54.33 E-government development index (1 is best and 0 is worst) 0.64 0.71

2016

Economy GDP per capita in PPS with EU27 average =100 as a basis 46.00 36.00 General government debt (% of GDP) 26.70 77.40 Sovereigns credit ratings (10 is best and 0 is worst) 6.67 5.57 Employment rate % 62.90 49.60 Patents granted by USPTO per captita 0.47 0.08 High-tech exports as % of manifactured exports 7.65 3.63 Information and Communication Technology (10 is best and 1 worst) 6.69 6.58 Energy intensity of the economy (e.g. over 900 is a bad coefficient , below 100 is a very good one) 448.80 441.90 Motorways per area 1000 km2 5.50 8.94 Motorways per 100000 inhabitants 8.47 9.74 Other roads per 1000 km2 172.42 580.78 Other roads per 100000 inhabitants 265.45 632.45 Doing Business rank (e.g. 1 is best and below 180 worst) 39.00 78.00 Economic Freedom score (100 is maximum and 0 minimal freedom) 65.90 62.10 Democracy Satisfaction with democracy % (100 is best and 0 worst) 31.00 20.00 Trust in people (10 is best and 0 is worst) 4.20 4.20 Freedom House democracy score (1 is best and 7 is worst) 2.00 2.00 Economist Intelligence Unit Democracy Index (10 is best and 0 is worst) 6.73 6.71 Freedom of the Press score by Freedom House (0 is best and 100 is worst) 40.00 45.00 Press Freedom Index by Reporters without Borders (e.g. 0 is best and 105 worst ) 34.46 27.60 Voice and Accountability - WGI (100 is best and 0 is worst) 61.08 56.16 Disrespect for human rights by Global Peace Index (1 is low disrespect and 5 high disrespect) 2.00 1.50 E-participation index (1 is best and 5 worst ) 0.69 0.83 Quality of Life Actual individual consumption with EU27 average =100 as a basis 51.00 45.00 Gini coefficient (e.g. over 35 is high inequality and below 25 is low inequality) 37.00 38.20 Relative median at-risk-of-poverty gap (%) 30.30 37.60 Long term unemployment rate 5.60 12.20 Share (%) of early school leavers 13.40 7.50 Share of population (%) with university degree 24.10 16.25 PISA score in reading literacy (e.g. over 500 is very good and below 300 is a very poor result) 446.00 446.00 PISA score mathematical literacy (e.g. over 500 is very good and below 300 is very poor result) 432.00 432.00 PISA score in scientific literacy (e.g. over 500 is very good and below 300 is very poor result) 441.00 441.00 Healthy life expectancy at birth in years (e.g. about 74 is very good and about 63 is bad) 66.40 67.70 Life expectancy in years (e.g. about 82 is very good and about 71 is bad) 74.50 75.40 Infant mortality by age of 5 (e.g. 3 is very good and below 10 is a very poor result) 10.40 6.70 EuroHealth Consumer Index (e.g. over 850 is very good and below 450 is very poor) 530.00 554.00 Human Development Index (1 is best and 0 is worst) 0.78 0.77 Governance Corruption Perception Index - 10 (very clean) to 0 (highly corrupt) 41.00 40.00 Control of Corruption - WGI (100 is best and 0 is worst) 48.56 50.96 Political instability by Economist Intelligence Unit (1 most stable - 10 most unstable) 1.90 2.00 Political Stability and Absence of Violence - WGI (100 is best and 0 is worst) 49.52 55.71 Conflicts and tensions in the country 1 - most peaceful; 3 - least peaceful(selected Global Peace Index indicators) 1.83 2.25 Homicide rates per 100,000 population 1.60 1.30 Governement Effectiveness - WGI (100 is best and 0 is worst) 62.02 58.17 Regulatory Quality - WGI (100 is best and 0 is worst) 71.15 56.73 Rule of Law - WGI (100 is best and 0 is worst) 52.88 54.33 E-government development index (1 is best and 0 is worst) 0.64 0.71

2016

Приложение 2