Източните разширявания на европейския съюз: особености на взаимодействието между Европейската комисия и страните кандидатки

Демокрация и върховенство на правото в процеса на подготовка за членство в ЕС – случаят с България, Сърбия и Македония

1. 
   Обосновка на емпиричното изследване и методологически въпроси
   

Именно разочарованието от сегашния резултат от третата вълна на демократизация дава основание на съвременни изследователи да говорят за край на парадигмата на прехода и насочване на изследователското внимание към характера на демократичните режими (Krastev 2002; Diamond & Morlino 2004; Carothers 2007; Rupnik & Zielonka 2013, Канев 2014; Ágh 2015; Тодоров 2014). Макар и в членството в ЕС да са влагани надежди да е гарант за завършена демократизация, да осигурява стабилност срещу риска от ерозия на демокрацията, съвременната криза на демократичното управление в някои от новите демокрации от ЦИЕ след присъединяването в ЕС се оказва следствие от нерешени проблеми на демократичната консолидация в тези страни.⁴³

Едва след като изследователите се вглеждат в качеството на демокрацията, а не само в дихотомна оценка на тази политическа система (консолидирана или не), на преден план излиза върховенството на правото като ключов механизъм, гарантиращ резултатността на представителната демокрация като механизъм за стабилна саморегулация на социалния живот, осъществяваща решаване на обществените проблеми чрез провеждане на публични политики в обществен интерес. ЕС също разпознава първостепенното значение на върховенството на правото, определяйки правата на човека, върховенството на правото и демокрацията като основни свои ценности (Sadurski 2004; Pech 2012). Въпреки това, според Коченов (2008), от начина, по който се осъществява Източното разширяване, изглежда сякаш ЕС не прави разлика в оценката на демокрацията и на върховенството на правото. В хода на предприсъединителната подготовка ЕК решава да „слее тяхната оценка“, като по този начин печели свобода за политическо маневриране за по-специфични политически предписания по време на процеса (Kochenov 2008). При отсъствието на единен стандарт на ЕС, а още повече – на прието законодателство в областта на върховенството на правото, насърчаването му чрез прилагането на условност се превръща в изпълнение на институционален контролен списък, акцентиращ върху функционални параметри на съдебната система (Kmezic 2017).

Във втората глава от дисертационното изследване Източното разширяване на ЕС бе анализирано като тестов случай за способността на Съюза за демократизация на страните-кандидатки чрез политика за укрепване на върховенството на правото. Сега първата цел е да се постави под емпирична проверка широко разпространената теза за съдържателното отместване в посоката на провежданата от ЕС политика към приоритетно насърчаване на качество на демокрацията и отстояване на върховенството на правото в процеса на подготовка за членство на страните-кандидатки, чрез т. нар. „нов подход“ (Chiva and Phinnemore 2011; Gateva 2015; Fagan & Sircar 2015).

Вторият важен извод от теоретичния обзор в първите две глави на дисертационното изследване, като конкретизация на казаното по-горе, се отнася до друго основно идентифицирано предизвикателство пред успешната европеизация на страните-кандидатки за членство в ЕС. То се отнася до намиране на алтернатива за формализирането на подхода при оценка на промените чрез третиране на демокрацията по чисто процедурен начин – наличие на набор от институции и тяхното рутинно функциониране. Основният проблем е, че процесите на демократизация, които ЕС насърчава, са интерпретирани и оценявани въз основа на наблюдение на западните демокрации и трудно биха могли да бъдат приложени в СЦИЕ предвид различните контекстуални условия. Съществуват изначални ограничения във външното влияние на ЕС за демократизация, които зависят във всеки отделен случай от спецификата на съответното национално общество (Schimmelfenning & Sedelmeier 2004; Börzel & Risse 2012). Както показа анализа на опита с България и Румъния, въвеждането от страна на ЕК на чисто технологичен и бюрократичен процес на оценка на напредъка заменя изработването на специфична, реалистична национална стратегия за интеграция от националните правителства, както и на устойчива политика за нейната реализация. По този начин целият процес на подготовка се основава на ангажиментите за изпълнение на препоръките на ЕК, поети от правителствата, а не на реален прогрес.

Игнорирането на контекстуалните условия в СЦИЕ при процеса на присъединяване води до ситуация, при която тези страни формално и законово са част от ЕС, но по отношение на реалното и ефективно членство те са се присъединили към ЕС само „частично“ (Agh 2015). Доминиращата в мейнстрийм традицията незаинтересованост от вглеждане във вътрешната динамика на страните-кандидатки (Hughes et al. 2005) логично отвежда към акцент върху формално покриване на условията и формално изпълнение на препоръките (Schimmelfenning & Sedelmeier 2004; Sedelmeier 2011, Toshkov 2012, 2015). Ключов проблем за тази академична традиция е фактът, че всъщност акцентът върху формалното покриване на критериите за членство в ЕС, отчитано по степента на прехвърляне на aquis communautaire в националното законодателство, е практически следваният от ЕК подход, който академичните изследвания просто следват и преутвърждават като естествен и самодостатъчен.

В отношенията си със страните-кандидатки от Западните Балкани, ЕС е изправен пред двойствена задача да се решават по-тежки задачи с по-слаби инструменти, т.е. – радикална реформи на страни, характеризиращи се с фундаментални икономически, политически и институционални проблеми (Carothers 2002; Rupnik 2011; Börzel 2011; Elbasani 2013; Kmezic 2017). В същото време ЕС не може да предложи същите, убеждаващи към реформи, стимули, които са били възможни за СЦИЕ, най-вече – поради далечността на перспективата за членство. Тази принципно различна ситуация обуславя необходимостта от развитие в самата политика на разширяване, за която изследователите твърдят, че е по самото си естество постоянно иновативна. Ето защо втората цел на емпиричното изследване е да се провери дали се наблюдава детайлизирано диференциране при приложението на предприсъединителната условност спрямо страните от Западните Балкани (Gateva 2015)⁴⁴, в сравнение с условността, прилагана за предишните разширявания. С други думи, целта на емпиричното изследване е да провери, от една страна, дали има нараснала тежест на т. нар. политически критерий за членство в ЕС, а от друга – дали това ново приоритизиране на качеството на демокрацията и върховенството на правото отвежда към все по-диференцирано оценяване на кандидатстващите страни. Критерий за последното би било, например, все по-нюансирано, влизащо в детайли оценяване от страна на ЕК в нейните ежегодни доклади за прогреса на наблюдаваните страни.

Въз основа на това резюме на изводите от концептуалния анализ в предходните глави на дисертацията можем да формулираме основната цел на емпиричното проучване:

Целта на емпиричното проучване е да се провери дали и доколко ЕК, дирижираща процеса на подготовка за присъединяване на кандидатстващите за членство в ЕС страни, провежда обща, с постоянстващи в основните си принципи, рамкова политика на разширяване на ЕС, в която обаче иновацията и адаптацията към спецификата на подготвящите се за присъединяване страни е ключов елемент. В тесния фокус на вниманието на това изследване ще е начинът, по който ЕК третира напредъка в процесите на демократизация и укрепване на върховенството на правото в тези страни.

От самата формулировка на поставената цел е ясно, че анализът на емпиричните факти следва да докаже едновременно:

а) наличието (или не) на постоянство в подхода за реализацията на ролята на ЕК в процеса на подготовка за членство;

б) наличието (или не) на съществена промяна, отчитаща съществени типологически различия в потенциала за евроинтеграция на съответните национални общества.

Изследването ще търси факти, чрез които ще може да се проверят хипотезите за променящата се значимост, но и нарастваща диференциация в рамките на ключовите политически критерии от пакета на Копенхагенските критерии, определящи допустимостта на една страна да бъде кандидат за членство в ЕС.

Обект на изследване ще е реализацията на ролята на ЕК, проявена чрез постоянния, ежегоден мониторинг над кандидатстващите страни, която намира израз в годишните доклади за напредъка на всяка една страна-кандидат. От докладите ще бъдат разглеждани единствено онези части, които пряко засягат горепосочените въпроси в сферата на политическите Копенхагенски критерии. Единица за смислова интерпретация на казаното от ЕК ще бъде цялостен параграф. Това се налага, защото становището/оценката на ЕК не се съдържа в отделна оценъчна квалификация, фраза или отделно изречение, а именно в цялостния абзац, защото – поради пословичната политическа коректност в езика на ЕК, която е „склонна да вижда успехи, дори там, където ги няма“, (Racoviţă 2011), нееднозначността на тезата се разгръща в поредица от сложно взаимно балансиращи се твърдения, а в повечето случаи вътрешната противоречивост на наблюдаваните ситуации изисква тъкмо нееднозначни, сложно диференцирани констатации и оценки. Сумата от интерпретираните параграфи отвежда към цялостна стойност на доклада за съответната година, съобразно вариантите на емпиричните индикатори в използваните скáли.

Следваната аналитичната процедура, чрез която се достига до придаване на числова стойност по отделните индикатори, се състои в следните стъпки: първоначален прочит на частите от всеки от докладите за напредък на България (за периода 1998- 2006 г.), на Сърбия (за периода 2008- 2016 г.) и на Македония (за периода 2006- 2016 г.), които са пряко свързани с демокрацията и върховенството на правото: с известни различия в формулировката, това са основно Увод/ въведение; Политически критерии за членство; Глава 24 „Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи“ (в последствие Глава 23 „Съдебната система и основните права“ и Глава 24 „Правосъдието, свободата и сигурността“) и Заключение. При първия прочит се извеждат най-съществените определения, които ЕК използва за напредъка.

Въз основа на цялостния текст от отделните части при повторен прочит се въвеждат числови стойности по отделните индикатори от използвания въпросник, които въвеждат множественост на смисловите измерения, в които се разгръща тезата на ЕК. Посочените стойности не винаги са пряко свързани със споменаването на думата демокрация или върховенство на правото. Например, в доклада за България от 1998 г. думата демокрация е спомената единствено формално, като част от съдържанието и заглавието на точка, но това не означава, че не се говори за тази тема в текста на съответната част от доклада. Тоест, стойността не се приписва технически, спрямо това каква оценка ЕК дава само в същия абзац, където се говори за демокрация, а решението за придаването на съответните стойности се основава на цялостен преглед на частите от доклада, които са обект на изследване.

Поради разбираемите технологични и времеви ограничения на изследване, провеждано от индивидуален изследовател, целта е да се провери валидността на концептуалните твърдения върху минимален брой случаи, даващи възможност за коректни обобщения. Това е причината, поради която извършеното наблюдение е само върху три страни от Югоизточна Европа. В конкретната ситуация изследването трябва да се насочи към три типологично различни случая, които обаче позволяват степен на качествена съизмеримост:

България – едната от двете страни, които започнаха преговорния процес, заедно с останалите СЦИЕ, но не успяха да ги завършат заедно с тях, поради изоставане в подготовката и поради наличието на проблеми в областта на върховенството на правото, проявени най-силно чрез отчетливо високите равнища на корупция и, в българския случай, неприемливо високо равнище на организирана престъпност. Макар договорът за членство да е подписан на 25 април 2005 г., то той предвижда безпрецедентни допълнителни условия към традиционните и за другите посткомунистически страни предпазни клаузи - а) възможност влизането в сила на Договора да се отложи с една година и б) въвеждане на специален механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), който би следвало да подпомогне - чрез постоянен и детайлен мониторинг - правителствата на двете страни да постигнат решителен напредък в съдебните реформи, борбата с корупцията и, в крайна сметка, в утвърждаването на върховенството на правото. Това свидетелства, че, от една страна, двете последни страни от Петото разширяване са отчетливо различен случай, намиращи се в „блока на южноевропейските близнаци“, по сполучливия израз на М. Лесенски, с който той характеризира типологическите характеристики на южноевропейските общества според резултатите на Catch-up Index.⁴⁵ От друга страна, тези промени свидетелстват, че ЕК извършва поредна ключова иновация в процеса на приложение на политиката за разширяване на ЕС, т.е. по отношение на България и Румъния ЕК вече има повишена чувствителност към изпълнението на политическите критерии за членство.

Сърбия – страна, която е по много показатели съпоставима с България.⁴⁶ Всъщност, нейната основна пречка пред членство в ЕС бе изискването за сътрудничество с Трибунала в Хага, а едва след трудното съгласяване с това изискване, процесът на преговори започна и протича относително рутинно.

Македония е най-подходяща за сравнение с България и Сърбия от другите кандидатстващи за членство в ЕС страни от региона, представляваща отчетливо различен случай. Макар и териториално по-малка от България и Сърбия, тя е все пак преобладаващо християнска страна измежду останалите кандидати за членство в ЕС, която има традиционни връзки, но и проблеми със съседните България и Сърбия, както и с Гърция, поради спора с която за името на самата страна, преговорите все още не са започнали. Но това е страна, която е и отчетливо по-назад в цялостното си социално-икономическо и политическо развитие.

Въз основа на предварителното знание за особеностите на всяка от трите страни, (Kornai & Eggleston 2001; Vachudova 2005; Grabbe 2006; Pridham 2006; Elbasani 2013; Mendelski 2015; Kmezic 2017) може да се предположи, че във всяка от тях напредъкът към покриване на стандартите за съответните политически критерии ще бъде предмет на специално внимание от страна на ЕК. Същевременно, поради отсъствието на европейско право в тази сфера, оценките на Комисията ще трябва да бъдат основно от качествено естество. Съответно изследователската цел се конкретизира като пакет от следните изследователки задачи:

• 
  Да се намерят конкретни проявления на характерността на всеки отделен национален случай, чиято сума да изразява типологическата особеност на този случай по отношение на потенциала за европейска интеграция.
  
• 
  Да се провери дали между трите страни има типологическа еднопорядковост? Това може да намери израз в структурно сходство в констатациите на ЕК относно напредъка или прогреса на всяка една от страните?
  
• 
  Да се провери дали между трите страни има съществени различия в напредъка им към покриване на очакваните стандарти за членство в ЕС? Отразеното в докладите на ЕК може да е, но може и да не е в съответствие със статута на тези страни като успешно присъединила се, устойчиво напредваща и изоставаща страна.
  
• 
  Наблюденията на ЕК може да (не) са смислово съгласувани като сумарна структура по всички показатели и отделно давана цялостна политическа оценка на развитието във всяка една страна. Следва да се провери степенна на смислова съгласуваност в констатациите и оценките на ЕК, т.е. дали множеството от конкретни наблюдения върху ситуации, в които намира израз динамиката на общественото развитие, отвежда към обобщаващи политически оценки, които са съгласувани по смисъл обобщения за напредъка или прогреса на съответната страна.
  

а) има промяна в начина, по който ЕС, в лицето на ЕК наблюдава, но и дирижира напредъка при типологично сходни ситуации;

б) има нарастваща нюансираност и диференциация на оценките за тези съпоставими страни, които същевременно се намират на различен етап от пътя си към членство в ЕС - България, която е член от януари 2007 г.; Сърбия, с която преговорите за членство са официално открити през януари 2014 г. и напредват; Македония, която има статут на страна-кандидатка от декември 2005 г., но с която преговорите все още не са официално започнали.

Концептуалният модел на проведеното емпирично изследване може да се представи в следната композиция от елементи:

За да можем да следим сходствата и различията в наблюдаваните случаи и техните интерпретации от страна на ЕК, следва да се стремим към регистрация на интересуващите ни параметри чрез условни ордиални скали. Те съответстват на понятийния апарат на ЕК, чиито емпирични показатели/качествени стойности всъщност са дихотомни въпроси, регистриращи наличието или отсъствието на съответния признак във всеки един параграф. Така честотата на регистрирани наличия на признаците се превръща в количествена стойност на признака, характеризиращ наблюдаваната ситуация. Съвкупността от дялови разпределения на всички признаци изразяват сумарната „стойност“ на разглежданото качество на цялостната емпирична ситуация. Както се вижда от горепосочената схема, разглеждаме докладите на ЕК като осъществяващи преход от констатации за фактическо положение в наблюдаваната страна, към оценка на това положение и последваща препоръка за действие от правителствата на съответната страна.

Поставените изследователски задачи намират конкретизация в следните изследователски хипотези:

Основен параметър на промените, които наблюдаваните страни извършват в хода на подготовката за членство в ЕС, е самото фактическо съдържание на отчитаните постижения. Логично е, че най-голяма тежест в тази перспектива имат цялостните реформи, след които идва ред на конкретни промени и т.н. по посока на условно „олекване“ на тежестта на постиженията. В тази връзка следва да се отбележи още една особеност на аналитичната призма за оценка на националните постижения. Въз основа на теоретичната част от дисертационното изследване знаем, че ЕК би интерпретирала като напредък дори обещанията на правителствата и потенциала за реформи (Gateva 2015; Dimitrov 2016). Ако при посткомунистическите общества обещанията са били възприемане като свидетелство за напредък, то интересното е да се провери дали се наблюдава съдържателно отместване в посока оценка на обема, обхвата и сложността на задачите при страните-кандидатки от Западните Балкани. Ако емпиричните данни са концентрирани основно в средата на тази оценъчната скала (започваща с качествен прогрес, преминаваща през фази на силно или слабо изразен напредък, застой и завършваща с евентуален регрес), това би означавало, че няма осезаем напредък или пък драстично изоставане, провал. Ако пък фактите са интерпретирани от ЕК като прогрес, това би означавало, че съответната страна/и се справя отлично. Такова наблюдение обаче следва да бъде съпроводено с изоморфност на констатациите на ЕК по повече от един показател. Това налага да разположим становищата на Комисията в многомерно пространство, чиито координати са относително независими – условен „обхват/размер“ на постижението, темп на придвижване и пр. Ясно е, че са независими помежду си променливи – напредъкът, но и връщането назад могат да са големи или малки, както и двете могат да са ускорени, бързи или мудни, както и хипотетично би могло малкото да е мудно, а голямото – ускорено.

Напредъкът може да бъде оценяван по условна ордиална скала от категоричен „минус“ към категоричен „плюс“, т.е. - като връщане назад; може да липсва; да е малък; известен, определен; добър или значителен. Хипотезата по отношение на цялостната оценка на напредъка е на първо място, че България би следвало да отбелязва значително по-добър напредък от Сърбия и Македония, поне през годините, непосредствено преди присъединяването й към ЕС. В случай, че за България се регистрира междинно позициониране или връщане назад, а за другите две наблюдавани страни се регистрира по-добри показатели по отношение на оценката на напредъка, това би означавало или, че Сърбия и Македония се справят по-добре с изискванията на ЕС/ ЕК или, че самата политика на предприсъединителна условност е променена.

Освен това, напредъкът би трябвало да се подобрява с годините, тъй като логиката на мониторинга, прилаган от страна на ЕК спрямо страните-кандидатки, е, че се оценява напредъка, но и се предлагат препоръки, които, ако бъдат следвани, биха довели до по-осезаем напредък и съответно по-добра оценка в рамките на следващия оценъчен доклад. Освен това, допускането е, че ако върви съдържателна диференциация в прилагането на предприсъединителна условност, то Македония би следвало да получава сравнително по-лоши оценки за напредък от Сърбия, предвид по-неблагоприятната социално-политическа и икономическа обстановка в страната. По-лошата оценка за страната, която се намира на най-отдалечен стадий от членството в ЕС би означавала, че ЕК се позовава на реалната (не) способност на отделните страни за осъществяване на дължимите реформи.

Същевременно, ако оценяването на напредъка клони към негативните отговори, допускането е, че то трябва да бъде съпроводено от идентифицирани и посочени от ЕК причини за липса на напредък. Посочването на конкретни причини за липса на напредък би означавало, че преценката на ЕК се основава на реални факти и представлява необходима предпоставка пред поемането на политическа отговорност от страна на правителствата на страните кандидатки. Ако оценката за напредъка на съответната страна е лоша, трудно би се регистрирало подобрение, ако не са посочени сферите и мерките, които са необходими.

Същата логика важи и за обратната хипотеза – ако ЕК оценява напредъка на страните-кандидатки като малък, известен, добър или значителен, то какви са фактите, които отчита като индикатори за напредък? Допускането на базата на теоретичния обзор е, че ще се акцентира основно върху съответствието в законодателството и административния капацитет. Ако ЕК отчита постигането на системни резултати или постигането на конкретен резултат, това би било свидетелство за осезаем напредък. Непосочването на такива факти пък би било свидетелство за абсолютната липса на напредък и следователно се очаква да бъдат посочени съответните причини в предходния въпрос.

Чрез въведените понятийни индикатори за „размер“ и „темп“ на постижението, които също варират като конкретни стойности по условна ордиална скала от категоричен „минус“ към категоричен „плюс“ може да се съди освен за самите характеристики на напредъка на страните-кандидатки, така и за наличието или не на смислова съгласуваност в оценките на ЕК. Ако наличието на множество конкретни наблюдения отвежда към обобщаващи политически оценки, това би било свидетелство за смислова съгласуваност на оценките на ЕК. И обратното, ако оценките по всеки един от условните индикатори са разнопосочни, това би могло да се тълкува като непоследователност в прилагания от ЕК подход.

Чрез въпроса за отношението между изложените факти и дадената обобщаваща политическа оценка, би било възможно да се провери как всъщност самата ЕК работи. Ако емпиричните данни свидетелстват за оценки, които се базират на твърдения в бъдеще време, това би било свидетелство за описаната по-горе практика особеност в подхода на ЕК да разглежда напредъка на страните в перспективата на очакваните, обещани постижения (Maniokas 2004; Gateva 2015). Допускането е, че ако ЕК следва подход, който отчита реалната способност на страните-кандидатки за провеждане на реформи, то оценката би следвало да се основава на факти, които я потвърждават. Следователно, ако оценката се основава на факти, които й противоречат, това би означавало, че има разминаване между реалната способност на наблюдаваните страни за напредък и наблюденията на ЕК.

За смисловата съгласуваност на оценките на ЕК може да се съди и по въпроса за степента на категоричност на оценките. Получените масиви от данни позволяват проверки на допълнителни хипотези, като, например, дали структурата на сумарната оценка от ЕК по параметър обхват съвпада по смисъл със сумарната оценка за темп и категоричност. Акцентът в случая е поставен върху категоричността и допускането е, че оценките на ЕК биха се характеризирали по-скоро с липса на категоричност, предвид, както на вече установената на политическа коректност от страна на ЕК като форма на партньорство с местните правителства, така и на изключителната сложност и нюансираност на наблюдаваните национални ситуации. Наличието на категоричност в оценките на ЕК би могла да се тълкува като свидетелство за промяна в подхода на ЕК към прилагане на по-стриктни предприсъединителни условия.

Последната серия от въпроси е свързана с препоръките от страна на ЕК към страните-кандидатки в сферата на върховенството на правото и демокрацията. Допускането е, че след като ролята на ЕК в процеса на разширяване на ЕС не се изчерпва само с наблюдение и оценка, а се предполага, че ще се допълва с политика/policy за партньорство към кандидатстващите страни в подготовката им за членство в Съюза, то би следвало независимо от това дали оценката е за добър или недотам добър напредък, да се разпознават конкретни препоръки за подобрения. Отсъствието на препоръки или наличието единствено на констатации би се тълкувало като недостатък на ролята на ЕК като партньор на страните-кандидатки за членство в ЕС.

Освен това, последователното прилагане на серията от въпроси за демокрацията и за върховенството на правото би позволило да се извърши съпоставка на размера и темпа на постижението на страните-кандидатки в двете области – дали може да се говори за липса на напредък или по-скоро за регистриране на осезаем напредък. Позиционирането на емпиричните данни в средните категории от оценъчната скала отново би означавало, че няма признаци, както за осезаем напредък, така и за драстично изоставане. Ключово важно е да се установи дали има типологическа еднородност на ситуациите, които ЕК, наблюдава, при положение, че - без да съвпадат по съдържание - качеството на демокрацията и върховенството на правото са във висока степен взаимозависими (Haralampiev et al. 2016).

Ако от съдържателна гледна точка препоръките отново са концентрирани около законодателството, това би означавало, че ЕК се придържа към степента на прехвърляне на aquis communautaire в националното законодателство като основен индикатор за напредък на страните-кандидатки. По-общо казано, позицията на ЕК по отношение на напредъка на България, Сърбия и Македония се изследва посредством две основни групи от индикатори, които условно можем да обединим като оценки и препоръки.

Тук е мястото да се направи и едно важно методологическо уточнение. Ако макар и свързани, демокрацията и върховенството на правото са съдържателно различни неща, то становищата на ЕК относно наблюдаваните 29 ситуации, отразени в годишните мониторингови доклади, могат да са еднакви и в двата случая, да са различни и в двата случая. Ако констатациите и оценките на ЕК за демократизацията и върховенството на правото в наблюдаваните страни са еднакви или даже поне симетрични, то това би означавало, че съдържателното различие не е уловено от използваната в изследването метрика. Еднаквостта на сумарните „оценки“ на ЕК в такъв случай би била повече инструментален ефект, произведен от самата изследователска процедура. Обратното, ако тези „оценки“ са напълно различни, това би означавало отново провал на изследването, но по обратната логика – такъв емпиричен резултат би бил свидетелство, че използваният инструмент не успява да улови типологическата характерност на наблюдаваната от ЕК социална ситуация. Използваният от изследването инструментариум ще е доказал своята полезност само ако успее едновременно да улови и различието на наблюдаваните параметри като конкретни стойности, и типологическата/качествена сходност на изучаваните чрез тях социални ситуации. А това на свой ред ще е атестат за способността на ЕК да провежда своята политика чрез диференциран и детайлизиран инструмент за партньорство с кандидатстващите за членство в ЕС страни, която способност изследването е уловило и отразило.

За решаването на горепосочените задачи по проверка на каскадата от хипотези, с оглед поставената пред изследването обща цел, бе съставен инструмент за емпирична регистрация на конкретните емпирични стойности за всяка една от променливите (въпросник с дихотомни въпроси – „да“/„не“ относно всеки един от емпиричните индикатори посочени по-горе). Чрез него бяха кодирани становищата на ЕК, съдържащи се в съответните параграфи от всички ежегодни доклади. Съответните получени условни числови стойности бяха нанесени в обща матрица, позволяваща количествената им обработка. Всеки един от емпиричните индикатори е по същество дихотомен въпрос за наличие (1) или отсъствие на съответния качествен показател (0). Получените по този начин дялови разпределения се оказват едновременно характеристика а) на всяка една от страните чрез констатациите и оценките на ЕК и б) на начина на работа на ЕК чрез особеностите на условните портрети на страните, които докладите на Комисията създават. С други думи, както Комисията характеризира процесите във всяка една страна, така собствените й констатации и оценки я характеризират самата нея от гледна точка на способността й да отчита сложно диференциран и нюансиран напредък или евентуално прогрес по политическите Копенхагенски критерии. При емпиричната регистрация на променливи са използвани индикатори за напредък, които имат фактологически съдържателен и оценъчен аспект, а становището на ЕК се изразява в структурата на сумарната „констатация“ или сумарната „оценка“, съставена от вариращи дялови пропорции на разновидностите на съответните индикатори.

На първо място са показателите, които са насочени към фактологическа обосновка на конкретната ситуация и установяване на самото дялово присъствие на обекта на анализ в текста на докладите – страна, година на изследвания доклад, място в текста на докладите (по отделно за демокрация, върховенство на правото и гражданско общество), брой страници, брой споменавания.

Чрез индикаторите с оценъчен характер, на второ място, се цели да се опишат, посредством детайлна скала, условните оценки и препоръки на ЕК към страните-кандидатки за членство в ЕС, тъй като ролята на ЕК има две страни – наблюдение и консултация/партньорство и поради това целта е да се проследят не само оценките (сумарни и преки политически оценки), но и наличието, както и характера на препоръките, давани от нея.

• 
  постигнати системни резултати и подобрения в сектора;
  
• 
  постигнат конкретен резултат ( приемане на стратегия; изпълнение на предходни препоръки; промяна в броя заведени дела, наложени санкции; административен капацитет: създадена структура, звено, агенция, увеличаване на броя на служителите, обучение, техническа база; законодателство: приет закон, изменение в закон, проектозакон, прилагане, съответствие с Acquis Communautaire; конституционна промяна; приемане/подписване/ратификации на международни договори/членство в международни организации). Допуска се възможността и да не са посочени такива факти.
  

• 
  прогрес;
  
• 
  общ напредък;
  
• 
  направена стъпка;
  
• 
  положено усилие;
  
• 
  набелязана цел;
  
• 
  наличен потенциал
  
• 
  обещания.
  

• 
  голям (много голям);
  
• 
  известен (определен);
  
• 
  малък (недостатъчен, скромен, ограничен) или
  
• 
  да липсва (не може да се отчете).
  

• 
  бързо постижение (ускорено постижение);
  
• 
  напредък (усилия);
  
• 
  бавно (мудно постижение);
  
• 
  липсва
  
• 
  забавяне (връщане назад).
  

• 
  връщане назад;
  
• 
  няма напредък;
  
• 
  малък;
  
• 
  известен (определен);
  
• 
  добър;
  
• 
  значителен.
  

• 
  технически условия;
  
• 
  вътрешно-политическа криза/ проблеми/ разделения;
  
• 
  неприето законодателство/ неприлагане на законодателство;
  
• 
  неизпълнение на предходни препоръки,
  
• 
  а може и да не са посочени такива причини в текста на изследвания доклад.
  

• 
  категорично положителна (има съществен напредък, има добър напредък, има допълнителен напредък, постига се, стабилно се подобрява);
  
• 
  положителна с уговорки (ограничен напредък; малък, но значителен напредък; с бързи темпове, но тръгвайки от ниска база );
  
• 
  констатация за налично положение без оценка;
  
• 
  отрицателна с уговорки (няма нов напредък, въпреки че вече беше хармонизирана голяма част);
  
• 
  категорична отрицателна (изоставяне, забавяне, има изтощение от реформи, липсва напредък, липсват действия).
  

• 
  оценка без факти;
  
• 
  оценка с факти, които й противоречат;
  
• 
  оценката се базира на твърдения в бъдеще време, представени като факти (обещания, очаквания, предложения, предполагаем резултат);
  
• 
  оценка с факти, които я потвърждават;
  
• 
  констатация на факти, без оценка или
  
• 
  наличие на самокритичност от страна на ЕК.
  

• 
  наличие на конкретна препоръка (за провеждане на цялостна реформа);
  
• 
  наличие на конкретна мярка (приемане на закон, създаване на институция...);
  
• 
  препоръка да се продължат досегашните действия/положение;
  
• 
  абстрактна препоръка (необходимост от повече работа, усилия);
  
• 
  констатация, без ясно откроима препоръка или
  
• 
  да не присъстват препоръки за сферата на върховенство на правото и демокрацията.
  

• 
  законодателство – приемане на ново законодателство, изменение на съществуващо законодателство, да се приведе в съответствие, да се приведе в действие;
  
• 
  засилване на административния капацитет – обучение, ноу хау, оборудване, създаване на структура – агенция, звено, отдел и др.;
  
• 
  финансиране: повече финансиране, задействане на финансови инструменти;
  
• 
  международно сътрудничество;
  
• 
  постигане на независимост;
  
• 
  създаване на линии на отговорност и отчетност;
  
• 
  развитие на социалния диалог, диалога между институции,
  
• 
  като отново се допуска възможността да не са посочени конкретни мерки (продължаване на усилията, политическа воля и т.н).
  

• 
  финансова помощ (САПАРД, ФАР, ИСПА, ИПП);
  
• 
  включване в нефинансови програми;
  
• 
  twinning, ноу хау, screening;
  
• 
  срещи и разговори, семинари;
  
• 
  не е посочено.
  

2. 
   Анализ на резултатите от емпиричното изследване
   

1. 
   Общ преглед на емпиричната ситуация
   

Тъкмо поради това е важно условната типологична „норма“ да се конструира сумарно чрез осреднени стойности на индикаторите относно логическите полюси – България и Македония – и среден случай Сърбия.

1. 
   Процесите за укрепване на демокрацията, през призмата на оценките на ЕК
   

По отношение на оценката за напредък в областта на демокрацията общото между трите изследвани страни е съвсем лекото цялостно положително отместване по отношение на напредъка им. По-точно чрез цялостната структура на тази четирикомпонентна констатация ЕК отбелязва, че има тенденция към минимален напредък, но и трите страни остават далеч от прогреса. В тази връзка е особено съществена ясно откроената зависимост - колкото по-голям е напредъкът по отношение на демокрацията, толкова по-малка е честотата на посочване на този случай измежду всички. Разликата между категориите „малък напредък“ и „добър напредък“, общо за трите страни България, Сърбия и Македония е над 40 процентни пункта, което всъщност е разлика от 13 пъти. Свидетелство за ограничеността на напредъка във връзка с демокрацията е и общият процент на посочване на категориите „няма напредък“ и „малък напредък“, който е 55, спрямо категориите „известен, определен“ и „добър“, които общо са 45 на сто.