Тип локализация на контрола при лица в напреднала и

Интерална локализация на контрола при хора в напреднала

Възрастови групи	ELC	ILC	Всичко
60-74 г. Над 74 г.	Мъже	Жени	100 100
	39,1 41,9	60,9 58,1

Особеностите на проява на този тип локализация на контрола могат да се илюстрират и на хистограма 6 /виж Приложение/.

От хистограмата е видно, че тенденция от нейното детерминирано присъствие и при мъжете, и жените във възраста 60-74 г. към понижаване на проявата на интерално-екстремалния контрол при старите хора над 74 години. При това ярко изразено е наличието на интерналния и екстремалния контрол, особено при жените във възрастта 60-74 години.

Анализът по отношение на мъжете можем да кажем, че се очертава, като илюстрира едно по-нюансирано, нецентрирано проявление. Особено при мъжете над 74 години наличието на интерналната и екстремалната локализация на контрола дават основание за тази възраст, но при мъжете във възрастта 60-74 г. наличието на тези типове локализация на контрола се очертава тенденция към преимущественото преобладаване на външния контрол.

Обобщавайки, можем още веднъж да потвърдим, че се наблюдават тенденции към изменение на проявата на локализация на контрола с възръстта.

При това тези тенденции показват понижаване на проявата на външния тип локализация на контрола за сметка на тенденциите към завишаване на интералния контрол.

При старите хора тази тенденция няма типичен, а нюансиран харакнер. Явно приоритетно присъствие на външния контрол при лицата от напреднала възраст, а именно 60-74 години, т.е. възрастта на пенсионния и началото на този период оказват своето влияние и на съдържанието на личностната субективност на старите хора.

Обобщавайки резултатите от епиричната работа, можем да разкрием в основна линия съдържанието на обособените от нас първи и втори клъстери.

Първият клъстер обединява в себе си хората от напреднала и старческа възраст, като за него е характерна определена степен на нарушение на идентичноста, загуба на контрол, средна степен на проява на амнезия. Самоприемането при лицата в напреднала възраст е изразена външна локализация на контрола, а при старите хора се наблюдава тенденция към нарастване на вътрешната локализация на контрола. В този клъстер влизат преди всичко хора, които нямат семейства, но са имали преди това. Често това са хора, които неотдавна са загубили съпруг или близки роднини. Обикновено това са хора, които от другите изискват повишено внимание, очакват грижи, очакват от другите изпълнение та тяхните желания. За тях е характерно нежелание да общуват с хората, егоцентрично поведение, нежелание да носят отговорност за постъпките си.

Вторият клъстер е по-типичен за хората от напреднала възраст и се характерезира с определена съхраненост на идентичността, контрола, ниската степен амнезия. При тези хора се наблюдава същата тенденция по отношение на самоприемането, както в първия клъстер, а именно: самоприемането и при хората от напреднала, и старческа възраст има средно ниво с тенденция към повишаване през старостта. Сред представителите на този клъстер се забелязва достатъчно критично отношение към себе си, някаква неудовлетвореност в общуването с другите хора. Хората в напреднала възраст в този клъстер се характерезират със значителна активност в живота, която се проявява в желание за общуване с други хора. Това са хора, които са готови да носят отговорност за своето поведение и отношение към другите и не желаят да се отнасят към тях снисходително. Обикновено това са хора, които отдавна живеят самостоятелно или възрастни и стари хора, живеещи с децата си като активно помагат в домакинството. За тях е характерно бодро, оптимистично отношение към живота, проява на доброта и внимание към другите, грижа за децата, близките.

Проведеното изследване позволява да се разкрие характерът на субектността на човека в напреднала и старческа възраст, като интегративно системообразуващо качество на личността, показващо възможностите за адаптация в този възрастов период към бързо изменящите се условия на средата и към самия себе си.

Определено можем да кажем, че набелязаните тенденции, които илюстрират проявите на вътрешно-външно-личностната субектност показват хода на адаптация към установяването на по-устойчиви характеристики на личностната субектност на лицата ат напреднала и старческа възраст.

Индивидуалното своеобразие от личностно-субектни характеристики при лицата от напреднала и старческа възраст изисква индивидуален подход от страна на психолози и социални работници.

Обобщаването на резултатите относно характера и съдържанието на личностната субектност по отношение на пола показва, че техните прояви са независими от възрастта.

Стареенето не означава еднопосочен процес, а активно приспособяване, за което получените резултати посочват възможностите на субектните качества на изследваните хора в напреднала и старческа възраст, както за тяхното съхраняване, а така също и за изменение по посока на ефективната им адаптация. Във връзка с това в светлината на представените изследвания изниква необходимостта от подготовка на хора за стареене, чието решение не се изчерпва само с поддържането на физическо състояние на индивида, а изисква работа от страна на практическата психология за психологическа адаптация на лицата от напреднала и старческа възраст. При това, създавайки условия и разработвайки мерки за психологическо осигуряване тези хора да живеят, а не да доживяват годините си.

Получените данни ни дават основание да изведем необходимостта от подготовка на човека в продължение на неговия живот за това, той да има личностно-психологически възможности и личностен потенциал за адекватна адаптация към бързо променящите се условия на живот и среда.

Едно от направленията в социалната работа следва да се смята социокултурната работа с хора от напредналата и старческа възраст. Това дава възможност да се сближат социално значимите хуманистични направления на културологията със съответващите практически програми на психолога, социалния работник и педагога, които съдържат в себе си духовно обновление, реализация на духовните интереси и личностно познаване на старите хора.

Една от ролите на социалния работник в общи черти се свежда до стимулирането и поддържането на личностно-психологическата конфортност на неговите клиенти. При това тази роля той изпълнява, като се опира на силните страни на своите нуждаещи се клиенти.

Тази важна функция социалният работник не би могъл да реши, непознавайки личностно-психологическите особености и социално-психологическата спецификация на своите стари хора, тъй като в конкретната си работа той активно включва своите клиенти в решаването на техните проблеми.

Условия за това можем да осъществим не само чрез конкретно реализиране на различните форми за работа с хората от напреднала и старческа възраст, но и в настоящото развитие на психологическата наука, което е свързано с “установяване на диалог между академичната и практическата психология, в който тези области, запазвайки своеобразието на своите социални цели и когнитивни структури, биха получили възможност за взаимно разбиране и взаимно допълване.

Приложение 1

ДИСОЦИАТИВЕН ВЪПРОСНИК

1. Понякога имам чуството, че сънувам. да не

2. Често имам чуството, че всичко е нереално. да не

3. Понякога ми се струва, че съм загубил контакт с

тялото си. да не

4. Понякога правя нещо, без да мисля за него. да не

5. Докато шофирам или карам велосипед изведнъж

осъзнавам, че не мога да си спомня какво е станало по пътя. да не

6. Мога без причина или неволно да избухна в смях или плач. да не

7. Понякога имам чуството, че съм някой друг да не

8. Случва се да слушам някого и внезапно да осъзная, че

съм чул част или цялата история. да не

9. Когато съм изморен/а/ ми се струва, че чужда сила

отвън ме завладява и решава вместо мен какво да правя. да не

10. Попадам в ситуации, в които не искам да бъда. да не

11. Понякога осъзнавам, че има голяма дистанция между

мен и нещата, за които мисля и върша. да не

12. Понякога се чудя, кой/коя съм всъщност аз. да не

13. Случва се да намеря нови вещи в нещата си, и не мога

си спомня, кога съм ги купувал/а да не

14. Често имам желание да ям нещо, даже когато не

съм гладен/а. да не

15. Случва се да се ядосам, без изобщо да искам това. да не

16. Понякога решавам да направя нещо, но тялото ми

действа по различен начин против собствената ми воля. да не

17. Понякога се чуствам объркан/а. да не

18. На моменти не мога да си спомня, къде съм бил/а

предишния ден/преди няколко дни/. да не

19. Случва се да ми кажат, че съм се държал/а така, сякаш

приятелите ми или членовете на семейството ми са непознати да не

20. В определени ситуации се чуствам като раздвоена личност. да не

21. Понякога не мога да си спомня неща, свързани с важни

събития от моя живот – държавни изпити, сватбата ми. да не

22. Случва се, когато възнамерявам да кажа нещо, от устата

ми излиза нещо напълно различно. да не

23. Възможна е рязка и цялостна промяна в настроението ми. да не

24. Тъпча се с храна, без да мисля за нея. да не

25. Незабавно забравям това, което другите ми казват. да не

26. Случва се да свърша нещо и внезапно да загубя съзнание. да не

27. Понякога се поглеждам в огледалото, без да се позная. да не

28. Имам чуството, че тялото ми претърпява промени. да не

29. Понякога имам чуството, че другите хора, нещата и

светът, които ме заобикалят, не са истински. да не

30. Имам чуството, че тялото ми не е мое. да не

31. Когато гледам телевизия, не забелязвам нищо, което

става около мен. да не

32. Понякога от съзнанието ми изчезват цели късове

от време и аз не мога да си спомня какво съм

правил/а тогава. да не

33. Понякога ми се струва, че някой вътре в мен решава

какво трябва да правя. да не

34. Понякога откривам, че съм направил/а нещо и не си

спомням нищо за това. да не

35. Чудя се, как да се предпазя да не правя някои неща. да не

36. Понякога внезапно забелязвам, че се намирам на

непознато място, без да зная как съм стигнал/а до там. да не

37. Понякога не съм сигурен/а дали определени събития

са се случвали или само съм ти сънувал/а. да не

38. Намирайки се на добре познато място, имам чуството,

че то е странно и непознато. да не

39. Имам чуството, че върша разни неща, без да зная защо. да не

40. Понякога мисля или върша нещо противно на

предпочитанията си по начин, който изобщо не е в моя полза да не

41. Мога да се вглъбя във фантазии и мечти толкова силно,

че ми се струма, че те наистина се случват. да не

42. Понякога гледам с празен поглед, без да мисля за нищо. да не

43. Често не мисля за нищо. да не

44. Намирам за много трудно да се откажа от вредните

навици. да не

45. Понякога забравям къде съм сложил/а някои

неща/или нещо/. да не

46. Когато се храня, правя го без да мисля. да не

47. Понякога денем се улавям в дрямка. да не

48. Бих искал/а по-добре да се контролирам. да не

49. Губя всякаква представа за време. да не

50. Понякога не мога да си спомня, дали наистина

съм направил/а нещо или само съм го планувал/а. да не

51. Понякога имам чуството, че съзнанието ми е раздвоено. да не

52. Случва се да намирам свои близки, без да си спомням

някога да съм ги правил/а. да не

53. Имам чуството, че у мен има двама/или повече/ човека. да не

54. Често върша нещата автоматично. да не

Приложение 2

ТЕСТ НА ФИЛИПС

Не е въобще Наполовина вярно Напълно

1. 
   Старая се решенията на моите проблеми да бъдат добри.
   
2. 
   Улавям се, че чуствам необходимостта да се извинявам за моето поведение.
   
3. 
   Ако някой ме критикува очи в очи, това ме прави да се чуствам много неоценен/а, без стойност.
   
4. 
   Променям мнението си/или начина, по който правя нещата/, за да бъде приятно на някой друг.
   
5. 
   Съжалявам за мои минали действия, който съм извършил/а, когато открия, че поведението ми е засегнало някой друг.
   
6. 
   Безпокоя се, като си помисля, че някой от моите приятели или познати могат да не ме харесат.
   
7. 
   Чуствам се слабо неоценен/а като човек от някой от мойте приятели.
   
8. 
   Трябва да бъда внимателен/а на гости или общи събирания/вечеринки/ заради страха, че ще направя или ще кажа неща, които другите не ще харесат.
   
9. 
   Безпокоя се, че не мога да измисля нещо достатъчно бързо и веднага.
   
10. 
    Чуствам, че много малко хора могат да допринесат за благополучието на другите.
    
11. 
    Чуствам, че бих могъл/а да се проваля, ако не променя в поведението си /или в живота си/.
    
12. 
    Трябват ми няколко дни или повече да преодолея провала, който преживях.
    
13. 
    Когато срещам човек за първи път, нетърпелив/а съм да кажа той/тя ми харесва или не ми харесва.
    
14. 
    Паникьосвам се, когато мисля за нещо, което погрешно съм направил/а, или бих могъл/ла да направя погрешно в бъдеще.
    
15. 
    Макар, че хората понякога ми правят комплименти, чуствам, че действително не ги заслужавам.
    
16. 
    Смятам се за различен/на от моите приятели и познати.
    
17. 
    Не вдигам шум или не разтягам локуми в компания на приятели така, че да не покажа пред тях, че съм различен/на/или мисля различно/ от тях.
    
18. 
    Моите чуства са лесно раними.
    
19. 
    Като мисля за миналото си, има моменти, от които се срамувам.
    
20. 
    Мисля, че бих бил /а по-щастлив/а, ако мямах някой ограничения.
    
21. 
    Съмнявам се, че плановете ми се реализират по начин, по който аз искам.
    
22. 
    Мисля, че съм много срамежлив/а.
    
23. 
    Сред хората не бих искал/а да изкажа мнението си, защото се страхувам, че другите могат да не мислят добре за това/или за мен/.
    
24. 
    Критикувам се, след като направя нещо глупаво и неуместно в някои ситуации.
    
25. 
    Ако чуя, че някой се изказва лошо за мен, най-добре следващият път, като го срещна, да го впечатля приятно и благосклонно към себе си, колкото мога.
    

Приложение 3

ЙЕРАРХИЧНА СТЪЛБИЦА ЗА ИЗУЧАВАНЕ ПРОЯВАТА

НА ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА КОНТРОЛА ПРИ СТАРИ ХОРА

Госпожо /господине/,

Вие ще прочетете поредица от мнения, които са групирани по двойки. От всяка двойка Вие може да избере това, което Ви се струва най-близко до Вашия начин на мислене.

Молим Ви, да се опитате да вземете отношение по всички въпроси, възможно по бързо.

1.А. Проблемните деца имат проблеми, защото родителите им позволяват да правят каквото си поискат.

Б. Днес децата имат проблеми, защото родителите им позволяват да правят каквото поискат.

2.Б. Недостатъчния интерес към политиката е основната причина за войните.

Б. Винаги ще има войни, колкото и усилия да се полагат за тяхното прекратяване.

3.А. Всеки получава уважението, което заслужава.

Б. Много често достойнствата на един човек остават незабелязани, каквито и да са неговите заслуги.

4.А. Без определена доза късмет човек не може да се справи със своите отговорности.

Б. Ако една способна личност не заема подходящото място в обществото, това означава, че този човек не е успял да се възползва от ситуацията.

5.А. Наследствеността е определяща в живота на човека.

Б. Опитът от живота ни прави такива, каквито сме.

6.А. Винаги съм смятал /а, че това което е писано да се случи, неизменно ще се случи.

Б. Никога не съм вярвал /а, че това което е писано да се случи, неизменно ще се случи.

7.А. Средностатискическия гражданин има реално влияние върху решенията на правителството.

Б. Светът се управлява от малък брой хора на власт и обикновеният гражданин това не може да промени.

8.А. Има лоши хора.

Б. Във всеки човек има нещо добро.

9.А. Предържам се към желанията си, без да обръщам внимание на късмета.

Б. Много често се замислям за това, което трябва да направя, преди да взема решение.

10.А. Много хора не съзнават, доколко техният живот е предопределен от съдбата.

Б. Съдбата не съществува.

11.А. Човек трябва винаги да признава грешките си.

Б. По принцип за предпочитане е да прикриваме грешките си.

12.А. Трудно е да знаем със сигурност дали определен човек ме обича или не.

Б. Броят на нашите приятели зависи от нашето любезно отношение.

13.А. Понякога се питам, как някои професионалисти са достигнали до поста, който може да се заеме.

Б. Има пряка зависимост между трудността на изучаваната специалност и поста, който може да се заеме.

14.А. Често си мисля, че имам съвсем слабо влияние върху нещата, които ме засягат.

Б. Трудно ми е да повярвам, че щастието или съдбата играят важна роля в живота ми.

15.А. През по-голямата част от времето не мога да разбера до къде искат да ни доведат политиците.

Б. Ние сме отговорни за тези, които ни управляват, както в местен, така и в национален мащаб.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 0.58 Mb.

Сподели с приятели: