Ниво на самоприемане при лицата от напреднала и старческа възраст

Ниво на самоприемане при лицата от напреднала и старческа възраст

Проявите на нивата на самоприемане не зависят от обособените за изучаване от нас възрастови периоди.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ СПОРЕД НИВАТА НА САМОПРИЕМАНЕ ПРИ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ В НАПРЕДНАЛА И СТАРЧЕСКА ВЪЗРАСТ

В дадения анализ структурираме няколко статистически хипотези, които се отнасят до нивата на самоприемане при мъжете и жените в цялата изследователска съвкупност.

Първата нулева хипотеза Х – допускаме, че съществува равенство на стойностите по отношение на самоприемането между мъжете и жените в цялата изследвана популация.

Втора нулева хипотеза Х – се отнася до вероятостта за равенство на стойностите по нива на самоприемане при мъжете и жените в двете възрастови групи.

За реализирането и проверката на първата нулева хипотеза разглеждаме средната стойност при мъжете – 74,62, която показва че за тях по-типично е завишеното ниво на самоприемане. Стойността на размаха тук е 80, което показва и широкия диапазон на проява на стойностите на самоприемането, където минималната стойност е 31, а максималната 111.

При жените средната стойност на скалата на самоприемането е 80,23, което означава, че за жените е по-характерна тенденцията към проява на средно ниво на самоприемане, а величината на размаха е 86, т.е. имаме един по-разгънат диапазон. Тук се установява аналогична по своята стойност минимална средна стойност по скалата – 31/както и при мъжете/, а максималната се различава незначително, т.е. 117.

За да може статистически по-точно и конкретно да се определи разпределението на мъжете и жените по отношение на сумата на променливата, в дадения случай това е скалата на самоприемане на Е. Филипс, прилагаме тестът на Колмогоров-Смирнов и установяваме, че p = 0,200, т.е. p > 0,05, което означава, че мъжете и жените от напреднала и старческа възраст не са разпределени нормално по отношение на скалата на самоприемане. Тогава в дадения случай прилагаме тестът на Mann – Whitney непараметричен за сравняване на средни стойности, по отношение на разпределението на мъжете и жените в цялата сума.

Получената стойност по тази процедура показва, че p = 0,016, а това означава, че p < 0,05 и можем да твърдим, че разпределението на мъжете и жените в цялата съвкупност спрямо скалата на самоприемане е нормално и тази зависимост има статистическа зависимост. Това от своя страна потвърждава формулираната от нас нулева хипотеза, т.е. съществува равенство на стойностите по нива на самоприемане при мъжете и жените в двете възрастови групи.

Нивата на самоприемане, характерни за мъжете и жените от двете възрастови групи, представяме в таблица 25.
Таблица 25

Нива на самоприемане по полов признак в двете възрастови групи

Ако сравним тези данни с данните за мъжете, можем да кажем, че в първата възрастова група при жените ниското ниво на самоприемане се среща по-често, колкото при мъжете от този възрастов период 60-74 години.

СПЕЦИФИКА НА ТИПА ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА КОНТРОЛА ПРИ ХОРА В НАПРЕДНАЛА И СТАРЧЕСКА ВЪЗРАСТ
Данните представени в този параграф класифицират изследваните от нас лица в напреднала и старческа възраст по типа локализация на контрола. Получените резултати по отношение на интернално-екстерналния тип локализация на контрола са показани на таблица 27.
Таблица 27