Съотношение по полов признак в двата клъстера

Съотношение по полов признак в двата клъстера

Данните от нея показват, или жена.

В определена степен с цел повече информативност, необходим е анализ за откриване количествената представеност на мъжете и жените в първия и втория клъстер по отношение на възрастта. Този резултат от статистическата обработка е представен в таблица 5.
Таблица 5

Съотношение по полов признак в двата клъстера

ОТНОШЕНИЕ СУБСКАЛА

“НАРУШЕНИЕ НА ИДЕНТИЧТОСТТА”
Мисловото съдържание на клъстерите е представено от определени, съдържателни (качествени) характеристики на трите субскали. Конкретно по отношение на субскалата “Нарушение на идентичността” айтемите с най-висока корелационна зависимост илюстрират степен на неувереност, несигурност при реализиране на определени действия, нарушение на възприятието между желанието за реализиране на дадено действие и самото действие; неадекватно и илюзорно възприемане на средата; липса на ясна цел за осъществяване на действие и самият поведенчески акт; неадекватно самовъзприемане; раздвоение на самоличността и съзнанието;изживяване на усещане за липса на своето физическо АЗ, на собственото тяло; преживяване на усещане за чужда индентичност; ситуативно преживяване за мотивация на поведението отвън; преживяване на усещане за липса на контрол върху речта и поведението; преживяване за неправилно, неточно възприемане на пространство и ситуации; преживяване на идентичността; ситуативно преживяване на усещането за нарушено самовъзприемане; преживяване на усещане за слаб самоконтрол.

По отношение анализа на една от тях – нарушение на идентичността и присъствие на фрагментация показват, че в първия клъстер средната стойност е 11,7, а във втория – 4,1.

За проверка на нормалното разпределение на тази променлива, в средата на лицата от напреднала и старческа възраст прилагаме Колмогоров-Смирнов (Lilliefors) test. При този анализ се вижда, че по отношение на първия клъстер разпределението на средните стойности на променливата е нормално, къй като сигнификативността е повече от 0,2000. В същото време разпределението на средните не е нормално във втория клъстер, т.е. синификативната стойност p<0.00001. В дадения случай по-конкретно и по-точно е да приложим непараметрични методи за сравняване на средни стойности и по-точно, използваме Mann-Whitney U-Wilcoxon Rank Sum W test. В резултат на тази статистическа процедура установяваме, че средните стойности (11,7 и 4,2) показват значима зависимост (p<0.0001).

При проверка на хипотезата използваме t-критериите за проверка на равенството или несъществуването на такоа равенство в двата клъстера. Стойностите, които са получени по таи статистическа процедура показват, че p<0.00001 и може да се направи изводът, че нулевата хипотеза, която означава, че средните стойности съществено се отличават в двата клъстера, т.е. вероятността средните стойности в двата клъстера по отношение на променливата “нарушена идентичност” сред изследваните лица от напреднала и старческа възраст да са равни се отхвърля и се приема алтернативната хипотеза.

Резултатите от изследването дават възможност да се установи зависимостта между двете променливи, като в дадения случай данните са нормални и по-конкретно е да приложим коефициентът на Крамер, тъй като този коефициент съдържа нормални граници от 0 до 1. Условно е прието, че в границите от 0 до 0,3 връзката е слаба, а от 0,3 до 0,7 – средна и над 0,7 – силна. Според това положение в нашия случай стойността на Крамер-коефициента е 0,772, т.е. висока и връзката е статистически значима между тези две променливи при положение, че сигнификативността на p<0,00001.

По отношение на степента на проява на скалата “нарушена идентичност” и цялата съвкупност от изследвани лица в напреднала и старческа възраст можем да кажем, че ниското ниво се смята като степен нормална по отношение на нейното проявление, което обхваща 60,4 от цялата съвкупност. Със средна степен “нарушение на идентичността” – 29,9 от популацията и само при 9,1 % от цялата съвкупност можем да констатираме завишена степен по отношение на изследвания феномен. Това можем да проследим в таблица 6.

Таблица 6
Степен на проява на “нарушена идентичност” в двата клъстера (в %)

Степен на проява “нарушена идентичност”	№ на клъстера		Общо
	1	2
0-7	4,8	56,1	60,9
8-14	23,5	6,4	29,9
15-22	9,1	0	9,1
Всичко:	37,4	62,5	100

Констатира се, че ниската степен, т.е. както приехме нормалната проява на идентичност в първия клъстер е 4,8 %, а във втория клъстер – 56,1 %. Всички тези резултати убедително показват преобладаващо присъствие на ниската степен на нарушение на идентичността, което детерминира определена съхраненост на идентичността на хората в напреднала и старческа възраст в цялата изследвана съвкупност и в отделните обособени клъстери.

Анализирайки втората степен на проява на нарушена идентичност, която е определена като средна степен и която показва някакво нарушение на идентичността на изследваните от нас лица, резултатите посочват, че 23,5 % притежават тази степен от първия клъстер и 6,4 % от изследваните във втория клъстер.

По отношение на третата степен, която илюстрира завишена проява на нарушена идентичност, наблюдаваме данни, обхващащи само 9,1 % от изследваните лица и то само в първия клъстер. Всички тези резултати могат да бъдат проследени и на представената вече таблица.

За да се установи проявата на променливата “нарушение на идентичността” по трите детерминирани степени и възрастта на изследваните лица, използваме т. нар. Кростабулация и именно на таблица 7 илюстрираме в процентно съотношение тези степени на проява.

Таблица 7