Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 83 - преподобния Спайви, свещеника на Сити Роуд. А след церемонията заедно с всички наши приятели от Грантъм, Дартфорд, Иърит и Лондон отидохме в дома на сър Алфред Босъм. Накрая Денис ме отведена меден месец в Мадейра, където бързо се съвзех от разтреперващото преживяване на първото и последно мое приводняване с хидроплани където сред приказната природа на острова започнах своя семеен живот. След завръщането ни от Мадейра аз се преместих в апартамента на Денис в Суон Корт, Флъд Стрийт в Челси. Той беше светъл апартамент наше- стия етаж с красив изглед над Лондон. За първи път изпитах удобството да живееш само наедно ниво. Същото беше и впечатлението ми от апартамента на Даунинг Стрийт № 10 – просто много по-лесно се домакинства. Апартаментът беше просторен – имахме голяма стая, която служеше за дневна и за трапезария две немалки спални и още една стая, която Денис и аз използвахме за кабинет. Денис пътуваше всяка сутрин до Иърит и се връщаше късно вечер. И аз си намирах много работа – сега за първи път въртях домакинство. Ние бързо се сприятелихме със съседите това е предимството да живееш в голям блок, пътуваш с асансьори се запознаваш с всички. След месец вече познавах почти всички съседи, някои от които бяха доста прочути личности. Късно вечер неповторимият контраалт на мадам Си- бил Торндайк, която се завръщаше след представление, гръмко отекваше откъм двора. Докато живяхме там, вечер си организирахме приятни забавления с нещо за пийване, а през почивните дни – свечеря Благодарение на Д.К. - 84 - Истинско удоволствие е да си млада съпруга с добро положение, особено ако бракът ти е наистина щастлив, какъвто беше моят. Но да си млада съпруга при наличието нагорните обстоятелства, и то през те години, бе направо божествено. Винаги съм се удивлявала защо хората говорят за онова време като за времена угнетеност, сивота или конформизъм, наричат го Ерата на безпокойството. За мен те години в много отношения бяха времена пробуждане към нормален и щастлив живот след изпитанията на войната и дребните унижения от суровия следвоенен режим. Нямаше я вече купонната система. Надниците и заплатите започнаха да се покачват. Банани, грозде и плодове, за които не бях и чувала, започнаха да се появяват по магазините. След сивотата на конфекцията модата възвърна своя колорит с широките поли на „Диор”, вечерните тоалети с гол гръб и шапките „Аскот”. Италиански ресторанти изникнаха на мястото на закованите с греди витрини на някогашни магазинчета. Кафенета, които предлагаха капучино – мигновено кръстено заскрежено кафе, – изпъстриха поскъпите улици. Появи се понятието „тийнейджър”. Обикновени домакинства започнаха да се обзавеждат с хладилници, прахосмукачки и електрически перални. По дъските за обява се появяваха все по-малко правителствени съобщения и все повече реклами. Броят на телевизионните антени из цяла Англия многократно се увеличи. Холивуд откликна на експанзивното настроение навремето с изобретението на широкоекранния кинемаскоп и съпътстващите го велики филми, като библейския епос „Quo Vadis” или с колоритни мюзикъли от рода на Южният Па- сифик”. А хора, които никога преди не саи мечтали www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 85 - за ваканция в чужбина, откриха прелестите на Испания. Това бяха години на охолство ас охолството дойде и отърсването от ограниченията и задръжките, които характеризираха английския бит след войната, а дори и преди това, по времето на моята младост в Грантъм. Нямам претенции да съм харесвала или дори разбирала всички прояви на тази нова обществена освободеност. Когато рокендролът нахлу от Америка заедно с имената на Бил Хейли и Елвис Пресли, казах си, че това ще бъде журналистическо чудо затри дни. (Той не успя да затъмни любовта ми към Пустинна песен) Сърдитите млади хора и пиесите от кухненския умивалник станаха предизвикателство за Уест Енд. И за тях си казах, че ще минати заминат, пък и с прекалено много кухненски проблеми се сблъсквах в ежедневието си, за да посещавам спектаклите им вечер. Никога не съм очаквала, че един ден ще прочета Джон Осбърн и че той ще ми хареса, или пък че ще стана добра приятелка с Кингсли Еймис, комуто съм признателна за подкрепата в културните битки на моето правителство. А когато „Аскот”, Дерби, „Хенли” и „Уимбълдън” възстановиха своя някогашен стил, подадоха глави от следвоенните си скривалища малките обяви и некролозите и драскачите на жълтите вестникарски колонки, които си вадеха хляба от клюки. Да четеш техните писания, може би беше проява на лош вкус, все едно да се тъпчеш с пияни вишни. Но нека си призная, че на този вкус малцина можеха да устоят. Така читателите се запознаха снови богаташки величия като лейди Де- кър, Аристотел Онасис и Ставрос Ниаркос; а Монте Карло отново стана синонимна висшето общество. |