Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 86 - След жертвите, понесени през предшестващите две десетилетия, сега на хората им се искаше да се позабавляват, да се порадват на живота. Аз вероятно съм била някак по-сериозна от връстниците си, но въпреки това ние с Денис се забавлявахме много, дори доста повече от някои. Ходехме на театър, пътувахме до Рими Париж (макар че отсядахме в много скромни хотели, канехме гости и ходехме погости, седна дума – славно си живеехме. Върховен момент в живота ни през онези години беше коронацията на кралица Елизабет през юни 1953 година. Онези които имаха телевизори – ние нямахме, – канеха приятели и близки да гледат великото събитие. Ние с Денис като страстни поклонници на монархията решихме, че случаят заслужава разточителството да си купим места на покритата трибуна, издигната на площада на парламента, точно срещу входа на Уестминстърското абатство. Билетите се оказаха далеч по-разумна инвестиция, отколкото предполагахме, когато ги купихме, защото цял ден проливно валя и много хора в публиката бяха прогизнали – да не говорим за онези в откритите карети от процесията. Кралицата на Тонга никога не би могла да облече роклята си от онзи ден. Моята обаче оцеля задни напред. Въпреки приятните моменти на семейния живот в Лондон, аз отделях време след домакинската си работа да продължа вечния си интелектуален интерес към правото. Както за преклонението ми към политиката, и тук баща ми бе този, който стимулираше този интерес. Без да бъде магистрат, като кмет на Грантъм през 1945 – 1946 година той авто- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 87 - матически получи съдийско звание. По времена студентските си ваканции аз го придружавах на тримесечните сесии (на тях се гледаха дела за дребни криминални престъпления, на които един опитен адвокат председателстваше като докладчик. Веднъж дори баща ми и аз обядвахме с неготова бе кралският съветник Норман Уининг. Бях запленена от всичко, което ставаше в съда, но бях направо омагьосана от разговора с Норман Уининг за теорията и практиката на правото. В един момент аз изтърсих Как бих искала да съм юристка, но разбирам само от химия и не мога да променя следването сив Оксфорд. Норман Уининг каза, че и той самият първо завършил физика в Кеймбридж, а после записал право като второ висше образование. Възразих, че за мене невъзможно да изкарам още толкова години в университета, нямам средства затова. Тогава той отвърна, че има и друг начин, който обаче изисква направо къртовски труд да си намеря работа в Лондон или в околностите ида вляза към някое от четирите адвокатски сдружения, които издават разрешения за адвокатска практика, а вечерно време да уча за изпитите си по право. Тъкмо това направих през 1950 година. С финансовата подкрепа на Денис можех да си позволя да се съсредоточа върху правните науки, без да става нужда да си търся друга работа. Толкова много четене ми предстоеше, пък и посещавах курсовете към Съвета по юридическо образование. Реших, че с грижите си за домакинството и с подготовката си за юрист, ще е разумно да замразя за известно време политическите си амбиции. Бях само на двайсет и шест години и можех да си го позволя уведомих Централата на Консервативната www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 88 - партия за намеренията си. Но като млада жена, кандидат за депутат, аз все още привличах общественото внимание. Така през февруари 1952 година моя статия за положението на жените се появи в Съндей График , подзаглавие В зората на новата Елизабетинска епоха. Фигурирах и в списъците на най-търсените партийни оратории ме канеха по избирателни райони из цялата страна. Нов крайна сметка, колкото ида опитвах, преклонението ми пред политиката надви над всички противостоящи решения. Споделих с Денис и той изрази готовност да ме подкрепя във всички начинания. Итака през юни посетих Берил Кук в Централата на партията и й казах следното Безполезно е. Трябва да си го призная. Не мога да остана встрани от руслото на политиката. Както и предполагах, леля Берил” ми даде едно рамо име препоръчана Джон Хеър, за- местник-председател на партията, отговарящ за кандидатите. По възможно най-вежливия начин той ми обясни, чеда си член на Камарата на общините означава, че нормалният семеен живот ще бъде подложен на трудности и изпитания отговорих, че с Денис сме премислили всичко и сме готови да го приемем. Казах също, че следващият път бих искала да се боря за някое сигурно място или за място с повече възможности. Постигнахме взаимно съгласие, че предвид другите ми задължения, това трябва да е в Лондон или в радиус от трийсет мили наоколо. Дори помолих да ме обсъдят за Кентър- бъри, където трябваше да се избере кандидат. Напуснах Централата, доволна от резултата, нищо чене получих Кентърбъри. |