www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 90 - ко необходимо. Може би звучи странно, но от облекчението и от щастието, че съм дала живот на Марки Каръл, аз се чувствах някак притеснена. Може би най-силното и най-инстинктивното чувство е влечението на майката към нейните деца. Никога не съм била от жените, които са поставяли на второ място задълженията сина майка или домакиня. И когато съм чувала подобни изявления (преди и след като станах министьр-председател), страшно се ядосвах. Защото да си майка и съпруга домакиня е призвание от висок ранг. Но
аз просто смятах, че това не изчерпва призванието ми. Защото исках да направя кариера. Фразата, която Айрийн Уорд, депутат от Тайнмаут, и аз често използвахме, гласи Домът винаги трябва да бъде център на нашия животно той не бива да бъде границата на нашите амбиции Аз наистина имах потребност от кариера, просто защото бях такъв човек. И то не каква да е кариера. Исках кариера, която да поддържа интелекта ми в напрежение ида ме подготви за
политическото бъдеще, за което вярвах, че съм създадена. Итака в края на първата си седмица в болницата аз взех решение. Бях вече получила формуляра за полагане на последните си изпити за адвокатура през декември. Попълних молбата и изпратих парите за изпита знаех, че с този малък психологически трик, който сама си погаждам, връщайки се у дома с близначетата, щях да се посветя на правните си науки и така да организирам живота ни, чеда бъда едновременно и майка, и професионалистка. Не се оказа толкова трудно, колкото изглеждана пръв поглед. Апартаментът ни в Суон Корт беше
www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 91 - достатъчно голям, макари не идеален тъй като бяхме на шестия етаж, наложи се да сложим решетки на прозорците. Нямахме градина и водехме близнаците два пъти до Ренила Гардънс.
Това бе чудесно за тях, там можеха да си играят с други деца. Макар че в самото начало, когато още не знаехме правилата, пазачът в парка конфискува топката ни. Обикновено бавачката Барбара водеше Марки Каръл в парка в събота и неделя това бе моя грижа. Барбара бе завършила училището на доктор Барнардо и просто стана приятелка с децата. Петдесетте години бележат и началото на една знаменателна промяна в ролята на жените. Дотогава обикновено майката беше прехвърлила средната възраст, когато и последното от многото й пиленца изхвръкваше от семейното гнездо работата й по домакинството отнемаше много време, нямаше ги щадящите труда й съоръжения. А домът беше и място за социални срещи – по цял ден се нижеха какви ли не търговци, като се почне с млекаря и се
свърши с чистача на прозорци, пък и вероятно всеки от тях сее задържал на чаша чай и някоя друга приказка. Като резултат от всичко това все по-малко жени имаха възможност или пък потребност да почнат работа навън. Петдесетте години бележат началото накрая на този свята в осемдесетте промените са направо неузнаваеми. Жените са още млади, когато децата излязат от семейството – защото и семействата са по-мало- бройни домакинският труд е облекчен от разни нови домакински уреди доставките по домовете бяха заменени с еднократно седмично зареждане с провизии от супермаркета. Но те години на XX