Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 225 - резервация в хотел (къщата ми беше претъпкана със сандъци, натрупали се след единайсет и половина години на Даунинг Стрийт и в Чекърс), да поканя отново гостите, които щях да посрещна в резиденцията, да поръчам нови поздравителни картички, които да не са от името на министър-предсе- дателя, ида внимавам всички сметки да бъдат платени. Но по-късно последицата от напускането на Даунинг Стрийт бе, че усетих свободното време дами тежи През своя твърде зает живот бях намирала утеха за личните си разочарования, като оставях миналото да потъне в забрава и подемах някое ново начинание. Работата беше моят таен еликсир. Сега трябваше да се нагодя към друго темпо. Това бе трудно начало. По природа не съм склонна към самоанализ, нито към връщане към миналото – винаги предпочитам да гледам напред. Най-добре се чувствам, когато се занимавам с неотложни практически проблеми, и колкото са по-трудни, толкова по-добре. Сега получих възможността да се наслаждавам (ако това е точната думана много повече време за размисъл, отколкото бях имала като лидер на опозицията или като министър-председател. И може би за първи път почувствах вътрешна необходимост да поразсъжда- вам над въпроса, как съм живяла живота си и как съм използвала предоставените ми възможности, както и над значението на събитията. Отначало моето недоброволно оттегляне беше проникнато от мрачни мисли. Четях в печата многобройните оценки за годините на Тачър”, написани в стила на некролози. Не се изненадах, че в www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 226 - някои вестници откривам характеристики на моята дейност като министър-председател, доста различни от това, което си спомнях или смятах за вярно. Веднага ми стана ясно, че трябва да внеса ред, като дам своята преценка в мемоарите си – и без това доста се бях шегувала, че ще ги напиша – и интерес към идеята не липсваше. Все пак не гледах на спомените си като на средство за самооправданието- ва, разбира сее нещо, което си остава само между мен, моята съвести Всемогъщия. По-скоро желанието ми беи то все повече се засилваше – да вдъхна кураж на онези, които мислеха и чувстваха нещата като мен, на следващото поколение политически лидери и дори на другите, които ще дойдат след тях, да насочат поглед към пътеводните звезди ида него откъсват от тях. В известен смисъл аз бях политическа отшелница. Нос течение навремето бях приятно изненадана да открия, че моят малък остров не е останал откъснат нито от обществени, нито от интелектуални контакти. Бях в обкръжението не само на загрижени приятели, но и научени, журналисти и представители на по-младото поколение политици – тъкмо хората, чиито идеи и убеждения щяха да повлияят на бъдещето. Осъзнах, че напускайки Даунинг Стрийт – макари против волята си, всъщност бях излязла от своеобразната изолация, която носи високият пост. Години наред трябваше да общувам ида работя с политици и държавни служители, които с много малки изключения – не се съгласяваха смени не споделяха моя фундаментален подход. Те съзнателно изпълняваха задълженията си, като някои дори правеха и повече. Но неизбежната самота на човека, облечен във власт, в моя случай се www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 227 - подсилваше и от факта, че много често трябваше да действам като единствен опонент на действията и позициите на правителството – правителството, което самата аз оглавявах. Често съм била описвана като аутсайдер, който по странно стечение на обстоятелствата е прекрачил прага и е останал вътре единайсет години и половина. Този мой портрет небе лишен от правдивост. Сега отново бях отвън. Но това отвън беше различно от онова, което си спомнях. Открих, че за разлика от трудните времена, когато бях лидер на опозицията, сега почти всички най-умни консерватори, хората, които имаха какво да кажат ида предложат, бяха възприели моя начин на мислене. Революцията, извършена чрез приватизация, ограничаване на държавния контрол, намаляване на данъците, разширяване на собствеността, възвръщане на упованието в собствените сили, създаване на пътища за излизане от бедността, укрепване на националната отбрана, заздравяване на Северноат- лантическия съюз, възраждане надуха и авторитета на страната – тази революция, за която бяха нужни огромни усилия вътре в самото правителство, бе оставила неизвестен за мен размахана интелектуалната революция, осъществила се извън средите на властта. От времена време, например при ежегодните ми посещения в Центъра за политически изследвания, донякъде бях забелязвала какво ставано не бях осъзнала целия му обхват. Сега, когато започнах да изпитвам опасения за някои насоки на правителствената политика, аз съответно възложих по-големи надежди на хората извън правителството, които все още воюват на бойното поле на идеите. Още повече че това имаше своята приятна |