Живот между преражданията



страница4/13
Дата14.01.2018
Размер1.89 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
ПРЕХОДЪТ КЪМ МИНАЛ ЖИВОТ

ИМАМ ОСНОВАТЕЛНИ ПРИЧИНИ ДА ОТВЕЖДАМ клиента от майчината утроба в предишния му живот, преди да влезем през дверите на духовния свят. Най-вече поради необходимостта човек да преживее отново сцената на смъртта, за да пре­мине по естествен начин в отвъдното. Моите ученици ме питат: „Трябва ли да пренасяме клиен­та точно в живота му преди сегашния?" Отго­ворът ми е отрицателен, но предпочитам да из­ползвам именно този живот, защото тогава ду­шата е влизала за последен път в духовния свят и спомените й обикновено са по-пресни. Друга причина да използвам предишното прераждане е, понеже то има пряко отношение към сегаш­ния живот на клиента. Може да има директни кармични проблеми, които да влияят върху обекта днес, например някакъв телесен недъг. Пренасянето към причината за физическия недостатък ще би позволи да разградите физическите и емоционалните остатъ­ци. Макар да е вярно, че можете да направите това и по-късно, в духовния свят, пряката намеса по вре­ме на повторното изживяване на миналия живот може да даде по-ефикасно освобождаване.

Въпреки намерението ви да влезете в духовния свят посредством предишния живот, клиентът може да отхвърли това внушение и да ви отнесе в друго

свое прераждане, което е от по-голямо значение за се­гашния му живот Макар и рядко, това се случва. Още преди започването на хипнозата казвам на кли­ента, че минаването през предишно прераждане е част от плана ми за духовна регресия. Обикновено не навлизам много в подробности за причините; ос­вен ако клиентът не повдигне някакво Възражение. От Време на Време някой казва: „Вижте, мога да нап­равя връщането в минало прераждане у дома (или ве­че съм се подлагал на това). Дойдох при вас, защото сте специалист по живота между преражданията. Не може ли от майчината утроба да ме пренесете ди­ректно в духовния свят, за да спестим време?".

Някои мои познати хипнотерапевти се изкушават да направят този опит, особено ако клиентът ги е помолил. Но съм експериментирал в тази насока и ви съветвам да не го правите поради следните причини:

А. Връщането от сегашния живот направо в ду­ховния свят предизвиква объркване и дезориентация в ума на повечето клиенти. Това е, защото са влез­ли през задната, а не през предната врата на духов­ния дом. Нашите души влизат в духовния свят след смъртта и всеки друг вариант е неестествен. Ма--кар да е вярно, че мога да върна мислено клиента към парадния вход, тази тромава процедура също изиск­ва време. А и връщането в миналото прераждане ста­ва за съвсем кратко време.

Б. Ако го пришпоря да се върне директно в духов­ния свят, клиентът ще изпусне цялата красота на преживяването да се издигне от мъртвото тяло и да прекоси по естествен начин границата с небесно­то царство. Може да се озове там като заблудена

душа, която няма кой да посрещне. Няма да открие къде са обичайните спирки, нито кога естествено ще се присъедини към духовната си група. От предиш­ни сцени на смъртта научаваме обичайния начин, по който душата влиза в духовния свят. Бързо ли ста­ва това или бавно? Често ли остават за известно време над сцената на смъртта, утешавайки любими-те си хора? Първата им среща с техния духовен нас­тавник ли е или със сродната душа?

В. И накрая, прегледът на предишен живот е заг­ряване за паметта, преди клиентът да направи го­лямата крачка към пълното потапяне в свръхсьзна-телното. Клиент, който досега не се е подлагал на връщане в минали животи, може да отговаря по-бав­но на въпросите за това какво вижда и чувства, така че подобно упражнение ще му помогне да опознае про­цеса. Така при влизането си в духовния свят ще му е по-лесно да отговаря на въпросите.

Може да попитате: „За клиента връщането от майчината утроба в минал живот не е ли също тол­кова рязко, както ако от утробата го пренесем в ду­ховния свят?" Отговорът ми е, че има разлика, за­щото с пренасянето от утробата в минало прераж­дане вие го връщате от един живот в друг. На този етап повечето обекти още не са стигнали до свръх-съзнателното. Също така включването на сцената на предишната смърт дава на клиента повече време да се настрои, че е душа, понеже има възможност да излезе от тленното тяло и да се носи известно вре­ме над него, което е различно от директното връ­щане от настоящия живот в духовния свят. Макар че изборът между тези две техники не е от значе-

ние при Високо развитите души, повечето ви клиен­ти няма да бъдат такива.

В момента, в който започна да пренасям обекта от утробата в минал живот, го карам да си представи дъ­лъг тунел, от другата страна на който е миналото му прераждане (или най-значимото прераждане, ако така предпочита). Той се прехвърля от тъмната утроба в тъмен тунел. Давам му следните указания.

Искам да си представиш, че сега се придвижваме през дълъг тунел, който ще те отведе в последно­то ти прераждане. Този тунел на времето изглежда като тунел за влак, но е много по-гладък и чист. Представи си идеално кръгъл цилиндър с вход и из­ход. Сега, докато влизаме през големия кръгъл вход, ще забележиш как всичко наоколо е потънало в тъм­нина. Ще преброя бързо от десет до едно и ще ви­диш как стените му посивяват, а след това, кога­то преброя до пет, ще станат съвсем бели. Тогава" в другия край ще съзреш огромен, кръгъл, ярък от­вор, през който на едно ще се озовеш в най-значима­та сцена от предишния си живот. Сега не знаеш как­во ще видиш, но когато стигна до едно, ще се озо­веш в друго време, на друго място и в друго тяло, но ще знаеш, че си ти.

Ако работя с напрегнат обект, който не възпроизвежда добре Визуални образи, се концентрирам върху докосванията, чувствата и емоциите, свързани с ми­наването през тъмен тунел. Ако видя колебание, може отново (както в сцените от стълбата, детст­вото и майчината утроба) да поискам някакъв идео-моторен сигнал с пръсти, например:

Повдигни пръстите на дясната си ръка, ако си го­тов да минем през тунела на времето. Повдигни пръстите на лявата си ръка, ако искаш да поизчака-ме, преди да започна обратното броене, което ще ни отведе към това прекрасно преживяване.

И тъй като започвам броенето почти веднага, на клиента не му остава много време за съпротива. Последните ми указания за тунела са:



Десет... излизаме от утробата и влизаме в тъмния ту­нел... сега набираме скорост... Девет... по-бързо и пабьрзо... Осем... забелязваме как стените изсветляват до си­во... Седем... Шест... Пет... стените вече са бели... и ти Виждаш огромен, кръгъл бял отбор, който ще ни прене­се в значима сцена от предишното ти прераждане... Че­тири... Три... Две... Едно! Вече сме излезли от тунела.

За целите на тази книга искам да се съсредоточа Върху методологията за пренасяне в живота между преражданията, а не върху миналите животи. Зато­ва ще дам съвсем накратко следната серия от въп­роси за момента, в който клиентът вече се е прене­съл в миналото си прераждане.

1. Първо ми кажи ден ли е или нощ.

2. Горещо ли е или студено?

3. Вътре ли си или на открито?

4. В голям град, в малък град или в село се намираш?

5. Сам ли си или при теб има някого?

в. Как си облечен?

7. Мъж ли си или жена?

8. Дребна, средна или едра е фигурата ти?

9. Какво правиш в момента?

Следвайки вашите указания, клиентът ще ви от­веде в избраната от него значима сцена от минал жи­вот, обикновено последния. Трябва да сте подготвени за емоционални събития. Често става дума за момента на смъртта. Трябва да се осведомите за тогавашното му име, възраст и семейни обстоятел­ства, а по възможност за датата, географското раз-положение и събитията, довели до тази сцена.

След това го питам за важни хора в това му прераждане. Ако обектът откликва добре, с ярки обра­зи и висока степен на съсредоточеност, може да се осведомя и кои от важните за него хора присъстват и в настоящия му живот. Тук успешните реакции за­висят не от напредъка на душата, а от нивото на хипнотична погълнатост. При някои клиенти този въпрос може да се зададе чак след като попаднат в духовния свят. Опитвам се да не прекарваме повече от петнадесет минути до половин час в този ми­нал живот, понеже искам възможно най-бързо да от­веда клиента към сцената на смъртта*

От първоначалната сцена (освен ако тя не е та­зи на смъртта) може да придвижа обекта през пери­оди от пет или десет години и накрая в подходя­щия момент да кажа:

Добре, а сега ще преброя до три и ще се пренесем в последния ден от живота ти... едно, две, три! Опи­ши ми какво се случва.

Ако е починал в късна възраст, го питам за обс­тановката, как се чувства и има ли някой при него. При по-травматични сцени на смъртта гледам да приключа по-бързо с въпросите.


ПРОВЕРКА ЗА НАМЕСА НА СЪЗНАНИЕТО

КОГАТО ОБСЪДИХ ОТВЕЖДАНЕТО НА КЛИЕНТА към детството му, споменах, че трябва да прове­рявате дали той действително се чувства и мис­ли като детето, което някога е бил, или просто се напряга да си припомни по-ранни моменти и мес­та. На този етап най-важна е дълбочината на тран­са. Все пак, когато стигнете до предишното му прераждане, може да се прояви и друго препятствие. Става дума за малцината клиенти, които възпроизвеждат фалшиви спомени поради намеса на съзна­нието. Този проблем трябва да бъде изчистен, пре­ди да продьлжите духовната регресия. След като върнете клиента в минал живот, трябва често да проверявате дали спомените му се основават единствено на историческите данни, които той знае в настоящия си живот. Нищо чуд­но да използва въображението си поради съзнател­но увличане по всеизвестни събития и познати ми­тове. В картинката се появяват пристрастия. На­ричам този феномен „влечението по Атлантида", тъй като страшно много хора се захласват по та­зи история. Това може да се разбере още във встъ­пителното събеседване, когато клиентът заяви: „Зная, ще открием, че в минал живот съм живял в Атлантида". Неговото убеждение се дължи на же­ланието да е бил част от легендарната ранна циви­лизация на Земята.

Няма нищо лошо, ако клиентът има знания за световната история, защото това ще му помогне да възстановява по-лесно сцените от миналото. Обаче трябва да съзнавате, че някои аспекти от минало­то, дори митологичните, могат да са толкова прив­лекателни за клиента, че да създават фалшиви спо­мени или да изкривяват действителните. Ще си по­могнете, ако поискате от клиента идео-моторни сиг­нали, с които да прекъсне речта си и по този начин да спре умствената намеса. Ще дам пример за „вле­чението по Атлантида" със следния случай:

Хипнотизатор: Къде си сега?

Обект: В Атлантида.

Хипнотизатор: Добре... да спрем за момент. Искам сега, без да .бързаш, да си помислиш върху онова, което току-що ми каза. Няма да разговаряме, до­като не прегледаш всичките си спомени и се убе­диш, че наистина си в Атлантида. След като приключиш и искам да ме уведомиш, като повдиг­неш пръстите на дясната си ръка. Няма да говоря, докато не Видя пръстите ти да се повдигат.

Обект: (след дълга пауза и повдигане на пръстите) О... предполагам, че съм сбъркал за Атлантида, но, изглежда, живея на красив остров сред океана.

Ще кажа още неща за Атлантида в глава „Прег­лед на минали прераждания", особено във връзка с хиб­ридните души.

Друг термин, който използвам за фалшиви споме­ни, е синдром на известната личност. Клиентите от тази категория искат да бъдат именити хора. Пове-

чето специалисти по връщане в минали прераждания са имали клиенти, които заявяват, че са били извест­ни личности, преди хипнозата да разкрие, че това не е вярно. В един от трите ми случая „Мерилин Монро" впоследствие моята клиентка установи, че всъщ­ност е била икономка на актрисата. Нейните преду-беждения рухнаха, когато я помолих да се върне към сцена, в която Мерилин Монро е заобиколена с други хора, и й казах да идентифицира всеки от тях, но от гледна точка на присъстващ в сцената.

При връщането в живота между преражданията добрата новина е, че когато обектът се озове в ду­ховния свят, съзнателният ум сякаш не се намесва, освен когато правим преглед на минали прераждания. В работата си с ЖМП се сблъсквам с два вида съз­нателна намеса, и то при малък процент от клиен­тите: а. съобщения от дверите на духовния свят, в които обектът твърди, че вижда Исус (или някаква друга религиозна фигура), макар че това всъщност е неговият наставник; б. съобщения при наближаване-то на първата спирка в духовния свят, когато кли­ентът спонтанно заявява, че е синя светлина (и сле­дователно е напреднала душа). Този проблем се поя­ви едва след публикуването на моите книги.

Първоначално истината може да бъде засенчена от желаните фантазии, прекалено силните вярвания, по­тиснати страхове или просто недоволство от нас­тоящия живот, който клиентът да счита за скучен. Спомените, за които подозирате, че може да са фал­шиви поради подвеждане от страна на съзнанието, мо­гат да бъдат прогонени с меки предизвикателства или критични въпроси. При връщане в минало преражда-

не или ЖМП трябва да избягвате дългите, сложни въп­роси към обекта. Може би искате да насърчите под­робни обяснения от негова страна, но въпросите ви трябва да бъдат кратки, простички и директни.

Тайната за получаване на точна информация е в настойчивостта и кръстосаните проверки. Доста полезно е прехвърлянето назад-напред в различни вре­меви линии, докато разисквате едни и същи събития. Проверките и прегледът на последователността на съобщенията също са много ефикасни. Ако насочва­те внимателно обекта, който е в променено състо­яние на съзнанието, и поработите старателно с Въз­приятията и тълкуванията му на спомените от ми­налото прераждане, то когато стигне до дверите на духовния свят, ще е по-подготвен да дава точна ин­формация.

Коментарите ми за фалшивите съобщения може да накарат някои хора да поставят под въпрос вер­ността на целия хипнотерапевтичен процес. Това би било погрешно, тъй като малцина клиенти в моята практика са имали значителна намеса от страна на съзнанието. Хората не могат да лъжат преднамере­но, докато са под хипноза. Просто някои предста­вят погрешно събитията, понеже им се иска да вяр­ват, че са истина.

В повечето случаи съзнателната мисъл работи в наша полза. Да вземем въпроса с припомнянето на ге­ографски местоположения и дати. Критиците на връ­щането в минали прераждания питат как някой, кой­то се пренася в прераждането си в древността, мо­же да ни каже с такава точност къде се намира там на картата на света, каквато я знаем днес. Отговорът е, че съзнанието запазва съвременните знания както за географията, така и за времевата рамка. Не казвам, че съзнанието улеснява припомнянето на та­зи информация. Когато става дума за дати, помол-вам клиентите да визуализират цифрите и след то­ва да ми ги прочетат една по една.

Следният случай демонстрира объркване на дати­те, дължащо се на срам и вина от предишния живот. Една моя клиентка, тридесет и две годишна еврейка, беше родена през 19в4 година. В предишния си живот е била австрийски войник, измъчвал евреите в концен­трационен лагер през Втората световна война. Тога­ва е била родена през 1920 година. Когато я попитах: „На колко години си била в момента на смъртта си?", тя отговори (някак твърде бързо): „На осемдесет и шест". Осъзнах, че ако е така, тя би трябвало през 200в година, години след сеанса, все още да е жива. След като я предизвиках, открихме, че след войната този австрийски войник се е самоубил от разкаяние за жес­токостите си срещу евреите. Това е станало през 19в2 година, когато е бил на четиридесет и две. Две години по-късно същата тази душа се е преродила ка­то моята клиентка-еврейка.

Другата страна на монетата е, че има положителни знаци, сочещи правдивостта на спомените, кои­то са добра основа за проверки по време на сеанса. Ето три примера:

А. Субектът чувства ли се неловко и обезпокоен заради пола. Мъжът в предишен живот може да е бил жена и обратното. Вътрешната борба на клиента показва, че той говори истината.

Б. Чубства ли се несигурност 8 началото на спо­мените от минал живот относно изникващата сце­на, която несигурност след това да се превръща в твърда убеденост. Това е признак за внимателно обмисляне, вследствие на което клиентът се справя с неувереността си. (Пример за това е случаят с Анди и Отис, който цитирах по-горе.)

В. Има ли емоционални промени — от безстраст­но изреждане към по-изразени чувства и лична ангажираност. Този преход означава, че клиентът започ­ва активно да участва в събитията.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

МИСЛЕНИТЕ ДВЕРИ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ
СЦЕНИ НА СМЪРТТА В МИНАЛИ

ПРЕРАЖДАНИЯ

В МОМЕНТА НА СМЬРПА В МИНАЛ ЖИВОТ пос­тавям ръка върху челото на субекта и заявявам: Ти току-що умря и тъй като много пъти досега си преживявал това, искам да се откъснеш от тя­лото си и да се почувстваш освободен от всякаква физическа болка или дискомфорт.

Допирът на ръката ми има за цел да успокои кли­ента и да го накара да приеме уверено положението. Така апелирам към спокойния, по-откъснат от сце­ната наблюдателен аспект на ума му, като напомням, че този живот и тази смърт са приключили. Същев­ременно нямам намерение да смекчавам драмата от това в един момент да си в нечие тяло, а в следва­щия да си го напуснал, понеже искам клиентът да преживее картинно първата сцена, след като се понесе като свободна душа. Обектите не само изразяват по различен начин своите визуализации и емоции по време на смъртта, но и във всяко от своите пре-раждания съобщават за различни чувства в момен­та на кончината си.

Преди да продължим отвъд сцената на смъртта, ще е добре да обсъдим възможната нужда от притъпяване на чувствителността или разпрограмиране, защото емоционално участващият обект може да почувства болката от насилствената си смърт до такава степен, че да не успее да продължи нататък.


ПРИТЪПЯВАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА

КЪМ ТРАВМИ

ТЪЙ КАТО ПРИТЪПЯВАНЕГО НА чувствител­ността към травми от настоящ и минали животи се преподава в повечето курсове по хипнотерапия, ще се съсредоточа върху прилагането му в ЖМП терапията. Емоционалната травма от сце­ната на смъртта, например внезапно убийство, може да попречи на обекта да напусне тялото. Си­гурно ще се изненадате, но повечето ви клиенти няма да имат тези пречки. Особено с ваша помощ клиентът обикновено осъзнава, че Вече е душа и повече не може да бъде наранен. Той пожелава да продължи нататък. Повечето обекти желаят да се отдалечат бързо от сцената на смъртта и ще ви е лесно да ги откъснете от тогавашните им тела. Но ако това не се случи? Притъпяване е, когато вземем едно травматизиращо събитие или потискана случка и позволим на ума да го смели бавно, за да се освободи от паниката, страха, тревогата или дискомфорта. В традицион­ната хипнотерапия при травми от настоящия жи­вот, които предизвикват психологически проблеми, се подхожда на етапи, като се започва с по-леки Ва­рианти и след това клиентът бавно се прехвърля към по-тежки, докато накрая стига до самия източ­ник на тревоги. Идеята е събитието да се преживее повторно, но без рефлекса „бий се или бягай", за

да се предизвика емоционална пренагласа и клиентът да добие усещане за сигурност в настоящето.

Разбира се, като ЖМП терапевти вие ще се на­тъквате на ситуации, в които разпрограмирането на отрицателни телесни отпечатъци от минало прераждане ще бъде част от помощта. Веднъж имах клиентка, която не беше в състояние да носи грив­ни или часовници, понеже в последния живот завър­зали с кожени връзки китките и за един стълб в пус­тинята и я оставили да умре. Преди да издъхне, в усилията си да се освободи тя така силно дърпала връзките, че костите на китките й се оголили. При­тъпих чувствителността й към тази болезнена сце­на. Това не беше наложително по отношение на то­ва душата й да може да напусне тогавашното тяло и да се отправи към духовния свят, просто исках да премахна източника на днешните й неудобства.

Аз съм от терапевтите, които вярват, че е не­обходимо клиентът да бъде върнат в ужасната сце­на и да бъде накаран да я преживее наново. Позволя­вам му да визуализира общите отрицателни аспек­ти на случката като безстрастен наблюдател. Ус­тановил съм, че това е достатъчно, защото подроб­ностите от инцидента" се свеждат до ниво, в кое­то могат да бъдат анализирани рационално, така че травмата да бъде потушена. Смятам, че този ме­тод е особено подходящ в ЖМП терапията. В по­вечето случаи минаваме бързо през сцената на смърт­та и карам клиента да покръжи малко над тялото като душа. Тогава той успява да смели по-лесно бо­лезнените елементи от травматизиращата сцена, за­щото като душа съзнава безсмъртието си. А и от

духовния свят предишните прераждания се разглеждат по-лесно и ефикасно. Ако е необходимо, можем да се върнем към значим минал живот, за да откри­ем произхода на кармично следствие, което продължава да тормози клиента.

Ще се занимая по-подробно с терапевтичните ас­пекти на лекуването на душата в глава „Терапевтич­ни вьзможности при посещенията на съвета". Засе­га е достатъчно да се каже, че припомнянето на фи­зически и емоционални събития от минали прераждания, когато обектът е напуснал тялото си, му поз­волява да стигне до източниците на различни кармични проблеми, да ги разгледа внимателно и да от­крие значението и целта им. Духовната регресия е мощен механизъм за освобождаване от латентни травми, защото голяма част от нашето съществу­ване включва личния избор, който правим като ду­ши, и причините за това.
ПЪРВИ ВИЗУАЛИЗАЦИИ КАТО ДУША

ПО ВРЕМЕ НА ТЕЖКА СЦЕНА НА СМЪРТТА ИЛИ в момента, когато обектът обяснява, че току-що е умрял в минал живот, в повечето случаи го об­гръщам мислено с енергийно поле от защитна зла­тиста светлина. Едновременно с това му съоб­щавам, че личният му духовен наставник знае за смъртта му и е наблизо. Сетне казвам:

Току-що умря физически, но дори след като напус­неш тялото си, ще можеш да ми говориш и да отго­варяш на въпросите ми, защото сега си в контакт със своя Вътрешен, истински аз. Почувствай как умът ти стига неподозирани висини. Поглеждайки надолу към тялото си, може за момента да изпиташ лека тъ­га, но духът ти не за пръв път преживява това. Пък и скоро ще се завърнеш у дома. Можеш просто да от­летиш, когато си готов, и да оставиш всякаква фи­зическа болка или дискомфорт зад гърба си.

На този етап сменям темпото на въпросите и снижавам тона. Вече напредвам по-бавно, особено ко­гато си имам работа с млада душа, и въпросите ми са крайно предпазливи. Все пак обектът току-що се е изправил пред факта за безсмъртния си аз и се нуждае от малко време, за да свикне със своята безплътност. Имайте предвид, че той по-лесно се прехвър­ля от тяло в тяло, от живот в живот, отколко-

то от тяло в живота между преражданията, но все пак още е физическо същество.

Ако ви каже, че излиза от тялото си, но не знае къде се намира, просто го уверете, че всичко е нор­мално. След това добавете:

Сега ще помълча малко, а ти се огледай и ми кажи кое е първото, което виждаш.

Ще откриете, че в този момент повечето души се намират близо до тавана на стаята, в която са умрели, или кръжат над тялото, когато това е ста­нало на открито.

Ето примерна поредица от въпроси, които зада­вам на клиента, докато е още на сцената на смърт­та:

1. Къде се намираш спрямо тялото си?

2. Има ли някой в стаята (или до тялото ти, ако смъртта се е случила на открито)?

3. (ако отговорът е „да") Кажи ми нещо за човека или хората, които са около теб. Кои са те?

4. Какво виждаш около себе си? (или какво усещаш)

5. Какво изпитваш?

в. Какво се случва сега? Какво ще стане след то­ва? Случва ли се нещо, за което да не си ми казал?

7. Какви са твоите усещания за смъртта ти?

Както вече казах, ако не е очаквал, че ще умре точ­но в този момент, обектът понякога не иска да се отдели от тялото си поради тъга или недовършена работа. Може би е загинал твърде млад, бил е изне­надан от неочаквана злополука или е бил убит. Но все

пак рядко се налага притъпяване на чувствителност­та. В тези случаи напомням на обекта, че вероятно е знаел, че този живот ще бъде кратък и когато се Върне у дома, ще може да обсъди със своя наставник обстоятелствата. Освен ако не са неопитни души, клиентите обикновено нямат проблеми с приемане­то на каквато и да било физическа смърт.

Установил съм, че в повечето случаи е най-добре да ги оставя да покръжат малко над тялото, дока­то си съберат мислите. Тогава е най-подходящият момент да ги успокоя, ако ми изглеждат объркани или дезориентирани. След като душата се окопити, обоб­щаваме набързо наученото през току-що приключи-лия живот. Клиентът може да поправи нещо, кое­то ми е казал за въпросното прераждане или хората в него. Сега имаме възможност да поговорим за ос­новната му цел в онзи живот. Разбира се, можете да изчакате, преди да направите прегледа, но моментът ми се струва удачен да обсъдим дали обектът има чувството, че животът му е бил успешен от глед­на точка на предварително планираните цели. Тъй като току-що го е напуснал, той още помни картин­но сцените и дори може да установи отражения от тях в сегашния си живот.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница